Тема №66 Flashcards
Влагалище.
vagina)- е полов орган, част от женската полова система, чрез който се осъществява връзката на матката с външните полови органи. По него се отвежда менструалното течение извън тялото, осигурява депонирането на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие по време на полов акт и представлява част от мекия родилен канал при раждане. Дължината на влагалището показва индивидуална вариабилност, като при полово зряла жена то е средно 7,5-10 см. Стените му са доста еластични и разтегливи, което позволява значителна промяна в просвета, както на дължина така и на ширина.
В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна и задна, съответно paries anterior и paries posterior. Двете стени се допират плътно една до друга, като в страни се оформят два улея. Поради това на напречен срез цепката на влагалището има форма на буквата “Н”. Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване.
Горната част на влагалището обхваща вагиналната част на маточната шийка - portio vaginalis colli uteri. Между влагалищните стени и шийката на матката се заграждат пространство - fornix vaginae (свод на влагалището), на който се различават четири части: предна, задна и две странични. Задната част лежи по-високо и е значително по-дълбока, тъй като задната стена на влагалището се залавя за маточната шийка значително по-високо. Семенната течност на мъжа по време на полово сношение се изхвърля в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода и се потапя в депонираната тук семенната течност, като по този начин се създават оптимални условия за проникване на сперматозоидите в маточната кухина. Коремницата (перитонеум) покрива най-горната страна от задната влагалищна стена, участваща в изграждането на задната част на свода. Поради това през стената на този свод може да се извърши пункция, при необходимост.
Долният край на влагалището постепенно се стеснява и се отваря навън чрез отвърстие - ostium vaginae. У девственици това отвърстие е отчасти закрито от лигавична гънка, която се нарича девствена ципа - химен. За основата на тази гънка служи слой съединителна и еластична тъкан. Формата на девствената ципа е различна, но най-често има полулунна форма. Срещат се и други форми ануларна, решетъчна и т.н. В редки случаи е възможно девствената ципа да затваря напълно влагалищния вход, което налага оперативното й премахване при появата на първата менструация. След първото раждане хименът се разкъсва окончателно и от него остават само малки висулки.
Влагалището лежи в сагиталната (срединна) равнина. Неговата ос е наклонена назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65 градуса, който е отворен назад. То се придържа в това положение благодарение на закрепването му към околни органи: отгоре - към маточната шийка, отдолу - от междиницата (перинеум), отпред - към пикочния мехур и отзад - към правото черво.
Стена на влагалището.
Стената на влагалището е изградена от три основни тъканни слоя:
лигавица - tunica mucosa;
мускулатура - tunica muscularis;
външен съединително тъканен слой - tunica spongiosa.
1. Лигавицата е с неравен релеф, тъй като по повърхността й изпъкват множество напречни гънки - rugae vaginales. Те са по-добре изразени при млади жени, като са по-гъсто разположени и високи в долния край на влагалището. В срединната равнина се наблюдава по-силно изпъкване, поради което по предната и задната стена се оформят т.нар. надлъжни колонки - columnae rugarum (anterior et posterior). Долният край на предната колонка завършва в близост с външния отвор на пикочния канал и образува силно изпъкване - carina uretralis vaginae.
Лигавицата е постлана от многослоен плосък невроговяващ епител, богат на гликоген. Повърхностните клетки са ацидофилни (багрят се от кисели бои), а тези от по-дълбоките слоеве на епитела са базофилни (оцветяват се от алкални бои). Узряването на клетките на вагиналния епител се регулира от естрогените. В периода на овулация, когато нивата на естрогените са най-високи, преобладават ацидофилните повърхностни епителни клетки. Тези особености дават възможност да се определи нивото на половите хормони чрез вагинални намазки.
Влажността на влагалището се осигурява благодарение на трансудат (преминаване на течност) на кръвоносните съдове, който се смесва със слуз от жлезисти клетки - exocrinocyti mucosi. Реакцията на овлажняващата влагалището течност е кисела - pH 4,5. Тази среда се подкиселява от млечно-киселия бактерий на Дьодерлайн, който метобилизира гликогена в млечна киселина, като по този начин се създават неблагоприятни условия за развитието на патогенни (болестотворни) микроорганизми. Под лигавицата на влагалището има хлабава съединителна тъкан, богата на еластични влакна. Тя съдържа дифузни лимфоидни елементи, които на места се групират в образувания.
2. Мускулатурата се състои от два слоя:
външен надлъжен слой - stratum longitudinale, който показва силно развитие;
вътрешен циркулярен слой - stratum circulares, с по-слабо развитие.
Снопчетата от единия мускулен слой преминават в другия, вследствие на което се формира преходна зона от косо вървящи снопчета. Мускулатурата на влагалището е представена гладка мускулна тъкан, но в долната си част се присъединява напречнонабраздени снопчета, отцепени от пикочно-половата диафрагма. Влагалището в долната си част може волево да се свива - това се предизвиква от съкращението на мускулите на тазовата и пикочно-половата диафрагма.
3. Най-външият слой на стената на влагалището е представен от плътна съединителна тъкан, която съдържа груби еластични влакна, кръвоносни и лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита единствено горната четвърт на задната стена.
Кръвоснабдяване и инервация на влагалището.
Кръвоснабдяването на влагалището се осигурява предимно от клончета на маточната артерия - a. uterina, но до него достига и клончета от други артериални съдове: a. vesicalis inferior, a. rectalis media, a. pudenda interna. Венозната кръв се оттича в разположени от двете страни на влагалището венозни сплетения, които анастомозират (свързват) широко с венозни сплетение на съседни тазови органи и вените на вулвата. Венозната кръв от влагалищните сплетение се отвежда във v. iliaca interna.
Лимфните съдове в стена на влагалището са много добре развити, като изнасящите съдове се насочват в три различни направления:
от горната част на влагалището - към лимфните възли около вътрешната хълбочна артерия;
от долната част - към слабинните лимфни възли;
от задната стена - към кръстцовите лимфни възли.
Влагалището се инервира от клончетата на plexus uterovaginalis, съдържащи симпатикови и парасимпатикови влакна. Сетивни влакна достигат до влагалището от сакралните гръбначно мозъчни нерви, влизащи в състава на nn. splanchnici pelvici. Сетивната инервация на доланта част на влагалището се осъществява от клончета на n. pudendus.
Външни полови органи.
pudendum femininum)- включват редица образувания, към който се отнасят: големите срамни устни, лонното възвишение, малките срамни устни, клиторът, влагалищното предверие, заедно с предверните луковици и големите предверни жлези. Във функционално отношение тези образувания заедно с влагалището представляват копулативни органи.
1. Големите срамни устни - labia majora pudendi, са две сагитално разположени възвишения, които заграждат цепковидно пространство - rima pudendi. Те са покрити с кожа, съдържаща косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези. По вътрешната повърхност на устните кожата е неокосмена, нежна и розова.
Предните краища на двете големи срамни устни са свързани помежду си чрез кожна гънка - commissura labiorum anterior. Отзад те се свързват чрез по-тясна гънка - commissura labiorum posterior, последната отстои на около 3 см пред ануса. Вътрешността на големите срамни устни е изпълнена с мастна тъкан, пронизана със съединителнотъканни снопчета, които са свързани с надкостницата на лонните кости. В предните части на устните се вплитат и гладкомускулни влакна на кръглата маточна връзка - lig. teres uteri. Във вътрешността на всяка устна е вложено едно венозно сплетение, предверна луковица - bulbus vestibuli.
2. Лонно възвишение - mons pubis, е разположено нагоре от големите устни, пред симфизата. То се формира в резултат от натрупване на подкожна мастна тъкан, чиято дебелина достига около 2-3 см, а при по-пълни жени и повече. През време на пубертета кожата в областта на лонното възвишение се окосмява по типичен начин: окосмената зона завършва отгоре с хоризонтално вървяща граница, което се определя като женски тип на окосмяване.
3. Малки срамни устни - labia minora pudendi, се разполагат навътре от големите срамни устни. Те представляват нежни кожни гънки, наподобяващи лигавица. По тяхната повърхност се отварят отвърстията на големите мастни жлези. Предният край на малките устни се разделя на две крачета. Страничното краче обхващащо клитора и се слива със същото краче от другата страна - по такъв начин се образува препуциума на клитора. Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват неговата юздичка.
4. Клиторът - clitoris, съответства на кавернозните тела на пениса. Това анатомично образувание се състой от:
две крачета - crura clitoridis, които се прикрепват към долните клонове на лонните кости;
тяло на клитора - corpus clitoridis, което се формира от сливането на двете крачета напред;
главичката на клитора - glans clitoridis.
Главичката на клитора като част от кавернозните тела не съответства на главичката на пениса, която е формирование на спонгиозното тяло. Подобно на структурата на пениса, кавернозните тела на клитора се състоят от кавернозна тъкан, която се ограничава отвън от tunica albuginea и са разделени едно от друго чрез непълна преграда - septum corporum cavernosum. Отгоре са покрити от фасция (fascia clitoridis) и с нежна кожна гънка - prepucium clitoridis. Glans clitoridis и малките срамни устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват чувствителни ерогенни зони.
5. Влагалищно предверие - vestibulum vaginae, е част от външните женски полови органи и представлява пространство, което се разполага между двете срамни устни. Напред то достига до клитора. На дъното на предверието се намира отвърстието на влагалището - ostium vaginae, в което се разполага хименът. Пред това отвърстие се разполага външното отвърстие на пикочния канал - ostium urethrae externum. Лигавицата на предверието е покрита от многослоен плосък, слабовроговяващ епител. Тя съдържа множество малки слузни жлези - glandulae vestibulares minores.
6. Големи предверни жлези - glandulae vestibulares majores (Бартолинови жлези), съответстват на булбо-уретралните жлези при мъжа. Те представляват образувания с овална форма, с диаметър около 10-12 мм, разположени по една от всяка страна в основата на малките срамни устни. Изходните канали на жлезите - ductus glandulae, имат дължина около 2 см и се отварят в предверието, встрани от входа на влагалището - в улея между химена и корена на малките срамни устни. Изходните канали на жлезите са дълги около 2 см и се отварят в предверието, встрани от входа на влагалището - в улея между химена и корена на малките срамни устни. Тези жлези са от туболо-алвеоларен тип и отделят секрет със специфична миризма.
7. Предверните луковици - bulbi vestibuli, съответстват на спонгиозното тяло на пениса при мъжа. При жената спонгиозната тъкан е разделена от влагалището и пикочния канал на две симетрични части, разположени от двете страни на предверието, в основата на големите срамни устни. Двете луковици се свързват помежду си посредством една междинна част - pars intermedia bulborum, разположена в пространството между клитора и външния отвора на уретрата. Предверните луковици са изградени от венозни сплетения, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. Представлявайки еректилни тела, при възбуда те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.
Кръвоснабдяване и инервация на външните полови органи.
Кръвоснабдяването на външните женски полови органи се осъществява предимно от клонове на a. pudenda interna: rami labiales posteriores, a. clitoridis, a. bulbi vestibuli. Венозният отток се извършва чрез венозното сплетени на предверните луковици. От тях изхождат венозни съдове, които се насочват към v. pudenda interna и v. rectalis inferior. Кръвта от клитора се оттича по v. dorsalis и v. profunda clitoridis, които се вливат във v. pudenda interna. Лимфният отток се извършва по лимфни съдове, достигащи повърхностните ингвинални лимфни възли.
Инервацията на външните женски полови органи е вегетативна и сетивна. Вегетативните нервни влакна идват от plexus vaginalis и plexus vesicalis, които са предимно симпатикови, но в инервацията на клитора вземат участие и парасимпатикови влакна от nn. splanchnici pelvici. Сетивните влакна, които са свързани с рецепторите в клитора и срамните устни, представляват клонове на n. pudendus. Срамните устни получават сетивна инервация и от n. ilioinguinalis и перинеалния клон на n. cutaneus femoris posterior.
