Тема №43 Flashcards
Дебело черво.
Дебело черво (Intestinum crassum)- се разполага около тънкото черво и има дължина около 1.5м. Характерни за дебелото черво са многобройните изпъкналости (haustrae colli), трите мускулни ленти (teniae colli) и мастните висулки (appendices epiploicae). От вътрешната страна червото притежава полулунни висулки (plicae semilunares). За разлика от кръговите гънки на тънкото черво, тези при дебелото черво се образуват от лигавицата и от циркулярния слой мускулатура.
Части на дебелото черво.
- caecum;
- colon;
- rectum.
Ободно черво.
Ободното черво (colon)- се разделя на четири части: възходящо черво (colon ascendens), напречно черво (colon transversum), низходящо черво (colon descendens) и сигмовидно черво (сигма, colon sigmoideum).
По цялото си протежение сляпото черво и ободното черво притежават редица белези, по които се отличават от тънкото черво. Характерно е това, че надлъжната мускулатура е групирана в три лентовидни образувания (тении). Една от тези тении е известна като свободна (taenia libera). Тя се намира по предната повърхност на възходящото, низходящото и сигмовидното ободно черво и по долната повърхност на напречното ободно черво. Втората от тениите е известна като taenia omentalis. За нея в областта на напречното ободно черво се закрепва голямото було - omentum majus. Третата тения е известна като taenia mesocolica. За нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво - mesocolon.
По цялата си дължина ободното черво притежава окръглени издувания, наредени в три редици между трите тении - haustrae. Хаустрите се дължат на това, че надлъжната мускулатура, групирана в трите тении е относително къса и ако тениите бъдат прерязани, червото увеличава дължината си.
Друг характерен белег е наличието на мастни висулки, които са серозни торбички, изпълнени с мастна тъкан. Възможно е при слаби индивиди да не се наблюдават. По вътрешната повърхност на червото се наблюдават гънки, поради вдаването на циркулярния мускулен слой навътре.
Възходящото ободно черво започва като продължение на сляпото черво на нивото на илеоцекалната клапа и достига до долната повърхност на черния дроб, където прави извивка, известна като flexura colli dextra или flexura hepatica. С началната си част червото се разполага в дясната хълбочна ямка, насочва се почти вертикално нагоре и малко назад и горната част остава малко по-дълбоко разположена. Възходящото ободно черво е покрито с коремница от три страни, като непокрита остава задната му стена.
Напречното ободно черво е най-дългия участък от ободното черво. Започва от дясната извивка и завършва при слезката, където се образува втора извивка - flexura colli sinistra или flexura splenica. Разположението на напречното ободно черво е приблизително напречно, но твърде вариабилно, в зависимост от дължината му, която възлиза на около 50-60 см.
Низходящото ободно черво започва от лявата извивка и завършва на нивото на левия хълбочен гребен, където се продължава в сигмовидното ободно черво. Червото се разполага в лявата странична област на коремната кухина. Задната му стена подобно на възходящото черво приляга към долния полюс на левия бъбрек.
Сигмовидното ободно черво е участъкът от дебелото черво, който се разполага между низходящото и правото черво. За горна граница се приема нивото на хълбочния гребен, а мястото на преминаването в правото черво е твърде условно. Червото има силно изразена S-образна извивка.
Право черво.
Правото черво (rectum)- е завършващата част на дебелото черво. Разполага се в малкия таз и междинницата. Ходът на правото черво не е праволинеен. Червото е извито под формата на буквата S, като се образуват две извивки. Горната извивка е известна като сакрална извивка (flexura sacralis) и се разполага пред кръстцовата и опашната кост. Следвайки техните извивки, червото описва дъга с изпъкналост назад. Долната извивка, известна като перинеална или аноректална извивка се разполага в областта на междинницата- перинеума и е закривена с изпъкналост напред. Правото черво се разделя на две части: тазова част (pars pelvina) и анален канал (canalis analis). От своя страна тазовата част се разделя на начална сравнително тясна надампуларна част и следваща я разширена част (ampulla recti).
Кръвоснабдяване и инервация на дебелото черво.
Кръвоснабдяването на дясната половина на дебелото черво се извършва от клонове на a. mesenterica superior (a. ileocolica, a. colica dextra, a. colica media), а на лявата от клонове на а. mesenterica inferior(a. colica sinistra, a. rectalis superior). Долната половина на правото черво се кръвоснабдява от клонове на a. iliaca interna. Венозната кръв се оттича по v. mesenterica superior и v. mesenterica inferior към v. portae. Само от долната половина на правото черво кръвта се оттича чрез vv.rectales media et inferior към v. iliaca interna от системата на долната куха вена.
Лимфата се оттича към лимфните възли по хода на мезентериалните вени.
Инервацията на дебелото черво е симпатикова, парасимпатикова и сетивна.
