Тема №65 Flashcards
Маточна тръба.
tuba uterina)- (Фалопиева тръба)- е чифтен орган с тръбовидна форма, по който се транспортира зрялата яйцеклетка, освободена при овулация, от яйчника до маточната кухина. Обикновено в този орган се извършва оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, отделени по време на полов акт. В полово зряла жена средната дължина на маточната тръба е около 10-12 см, но тя показва индивидуални различия и може да варира между 4 до 17 см.
Маточната тръба се разделя на три основни части:
Медиален край - pars uterina, е разположен в стената на матката, в областта на нейните рога. Този участък на Фалопиевата тръба се отваря в маточната кухина с отвор - ostium uterinum tubae, който има диаметър от около 1 мм.
По протежението на тръбата се различават другите два участъка: стеснена част - istmus tubae uterinae, и разширена, ампуларна част - ampulla tubae uterinae. В стеснената част диаметърът на просвета е приблизително 3-4 мм, докато в разширената част той е 8-9 мм. На латералния (страничен) край на тръбата се намира разширение с фуниевидна форма - infundibulum tubae uterinae, в чието дъно се открива цепковиден отвор с диаметър 2-3 мм. Фуниевидното разширение завършва с ресничести образувания - fimbriae tubae. Краищата на ресните се разделят като образуват ресни от 2 и 3 порядък. Една от фимбриите е с по-голяма дължина от другите и се прикрепва към яйчника. Тя се означава като яйчникова - fimbria ovarica.
Маточната тръба е вмъкната между дубликатура на коремницата (перитонеум), която образува горната част на широката маточната връзка - lig. latum uteri, като част от тази връзка служи за нейн опорак - mesosalpinx. Взаимоотношението между маточната тръба и перитонеума е такова, че вътрешната повърхност на ресните, както и коремния отвор на тръбата - ostium abdominale tubae uterinae, не са покрити с коремница. Тази анатомична особеност има важно значение, тъй като се създава възможност за проникване на зрялата яйцеклетка в просвета на тръбата. Самата маточна тръба участва активно в този процес - нейните ресни имат способност да се насочват към узряващите яйчникови фоликули, като обхващат яйчника и насочват отвора на тръбата към отделящата се яйцеклетка. Маточните тръби имат леко нагънат ход и са разположени почти хоризонтално. Това им разположение се поддържа благодарение на пряката си връзка с матката, на своя собствен опорак, а чрез него - на широката маточна връзка, както на връзката с яйчниците. Този прикрепващ апарат обаче позволява значителна подвижност на тръбите, която допуска изменение в положението и обема на матката, както и насочването на тръбата към узряващите яйчникови фоликули.
Стената на маточната тръба, подобно на други кухи вътрешни органи, е изградена от три основни слоя:
лигавица - tunica mucosa;
мускулатура - tunica muscularis;
сероза - tunica serosa.
1. Лигавицата на Фалопиевата тръба формира надлъжни гънки, които се разполагат по цялото протежение на тръбата. В стеснената част гънките са по-ниски, а в разширената част са значително по-високи и образуват гънки от 2 и 3 порядък. Лигавицата на този орган е постлана с еднореден цилиндричен ресничест епител - epitheliocyti ciliati, чиито ресни са подвижни и съставлява около 25% от епитела. Наред с тях се срещат и епителни клетки с неподвижни ресни - epitheliocyti microvilosi, съставляващи около 60% от клетките в този слой. Последните произвеждат слабо кисел слузен секрет, съдържащ хранителни вещества за яйцеклетката, а вероятно и вещества, необходими за поддържането й в нормално състояние. Благодарение на движението на епителните реснички секретът се изтласква в посока от яйчника към матката, като увлича и попадналата в тръбата яйцеклетка. Под епитела се разполага добре развит съединителнотъканен слой - lamina propria mucosae.
2. Мускулният слой от стената на маточната тръба е изградена от два слоя: вътрешен, циркулярен и външен, надлъжен. Средната дебелина на циркулярния слой е около 0,2 мм. В маточната част на тръбата влакната му се смесват с тези на матката. В страничния край на маточната тръба този слой завършва при ostium abdominale tubae uterinae, като формира струпване на циркулярно вървящи мускулни влакна, подобно на сфинктер. Надлъжният мускулен слой е по-слабо развит. Той представлява непосредствено продължение на надлъжните мускулни влакна на матката. Описва се и втори надлъжен слой, разположен навътре в циркулярния. Неговата дебелина е по-значителна само в маточния край на тръбата.
3. Външната (серозна) обвивка представлява лист на перитонеума, който участва в изграждането на широката маточна връзка. В страничния край на тръбата коремницата преминава по външната повърхност на ресните. Вътрешната повърхност на последните е покрита с лигавица и по ръбовете им се наблюдава непосредствен преход на мезотела на коремницата в епител на лигавицата. Под серозата се намира добре развит подсерозен слой, който съдържа съдове и нерви.
Кръвоносните съдове и нерви на маточната тръба се разполага между двата листа на нейния опорак - mesosalpinx. Артериалната кръв достига до нея по ramus tubarius на маточната артерия - a. uterina, а също и от клонче на яйчниковата артерия - a. ovarica. Венозната кръв се дренира в яйчниковото и маточно венозни сплетения. Инервацията на маточната тръба е вегетативна и сетивна. Вегетативната инервация се осъществява от клончета на plexus ovaricus, съдържащ следвъзлови симпатикови влакна, както и от клончета на plexus uterovaginalis, по който вървят следвъзлови парасимпатикови влакна на nn. splanchnici pelvici. Сетивната инервация се осъществява от сетивни гръбначномозъчни нерви.
Матка.
uterus)- е нечифтен орган, част от вътрешните женски полови органи, който е поместен в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Тя приема оплодената в маточната тръба яйцеклетка, като осигурява оптимални условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за реализиране на неговото раждане. В зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на женския организъм се наблюдават различна форма, големина и строеж на матката.
Матката в нераждали жени има крушовидна форма и леко приплесната отпред и отзад. Тя е съставена от две основни части: горна разширена част, тяло на матката - corpus uteri, и долна къса и стеснена част с цилиндрична форма, шийка на матката - cervix uteri. Средните размери на матката са:
дължина - 7-8 см;
ширина - 5 см;
дебелина - 2,5-4 см.
Тялото на матката е най-обемистата част на органа и съставлява около 2/3 от общата му дължина, а маточната шийка - около 1/3 от нея. Горната повърхност на маточното тяло е заоблена и се нарича дъно на матката - fundus uteri. Предната й повърхност е обърната към пикочния мехур, а задната е по-изпъкнала и e обърната към правото черво (rectum). Участъците от стената на матката, разположени между двете повърхности, се наричат ръбове. За горните краища на двата ръба се залавят двете маточни тръби.
Маточната шийка има правилна цилиндрична форма. На нея се разграничават две части:
горна - portio supravaginalis cervicis, разположена над влагалището;
долна - portio vaginalis cervicis, която е вдадена в него.
Матката има собствена кухина - cavitas uteri, представляваща тясно цепковидно пространство, формирано поради допирането на предната и задната маточна стена една до друга. Това пространство има форма на триъгълник с обърнат надолу връх. В двата горни странични ъгъла се отварят двете маточни тръби. Надолу маточната кухина преминава непосредствено в канала на маточната шийка - canalis cervicis uteri. Мястото на този преход представлява най-тясната част на канала, който завършва с външно отвърстие - ostium uteri. Това отвърстие има различна форма у нераждали и раждали жени, като при нераждали е кръгло, а у раждали има форма на напречна цепка. При последните отвърстието се разделя влагалищната част на шийката на две устни: предна по-дебела и задна по-тънка. Предната устна - labium anterius, лежи по-ниско, а задната устна - labium posterius, по-нависоко.
Матката и нейните основни части показват характерно разположение, което се определя като норма. Маточното тяло е наклонено спрямо шийката, като осите им сключват тъп ъгъл, отворен напред. Това огъване на тялото на матката спрямо нейната шийка се нарича с термина anteflexio uteri. Ъгълът, който сключва цялата матка спрямо влагалището е отворен също напред и това състояние се определя като anteversio uteri. Спрямо срединната равнина оста на матката (в повечето случаи) е отклонена леко на ляво, което се означава като lateropositio.
Матката притежава много добре развит поддържащ апарат, който осигурява задържането на органа в определено положение. То се осигурява от специфични формирования на коремницата и редица връзки (лигаменти).
Коремницата (перитонеум) осъществява връзка на матката с пикочния мехур, правото черво и страничните стени на малкия таз. От пикочния мехур коремницата се прехвърля върху матката, като покрива последователно отделните части на тялото - предна повърхност, дъно и задна повърхност, преминава върху шийката и задния влагалищен свод, откъдето се насочва към правото черво. По протежение на този ход на коремницата се оформят две джобовидни пространства - excavatio vesicouterina и excavatio recto uterina.
Връзките от поддържащия апарат на матката, които осигуряват стабилното й положени в малкия таз включват:
1. Широка маточна връзка - lig. latum uteri, представлява продължение на коремницата и притежава два листа.
2. Обла връзка на матката - lig. teres uteri. Тя има дължина от порядъка на 12-14 см и води началото си от горния край на маточните ръбове, пред мястото на навлизане на маточните тръби в матката.
3. Кръстцово-маточна връзка - lig. sacrouterinum, осъществява връзка между маточната шийка и предната повърхност на кръстцовата кост, заобикаляйки ректума.
4. Lig. cardinale uteri представлява връзка, която се формира от уплътнение на съединителната тъкан на широката маточна връзка, разположено около кръвоносните съдове, минаващи през нея. Lig. cardinale uteri свързва матката със страничните стени на тазовата кухина.
Стената на матката е изградена от:
серозна обвивка - tunica serosa (perimetrium);
мускулатура - tunica muscularis (myometrium);
лигавица - tunica mucosa (endometrium).
1. Серозната обвивка е образувана от перитонеума, залагащ върху маточната повърхност. Тя се свързва с подлежащия мускулен слой посредством съединителнотъканен слой с латинско наименование - tela subserosa.
2. Мускулатурата на матката е представена от масивен слой от гладкомускулни снопчета с различно направление. Тази част от маточната стена се разпределя в три до четири слоя, които са разположени от вън на вътре (към маточната кухина) по следния начин:
stratum subserosum - външен слой, разположен непосредствено под серозната обвивка;
stratum supravasculosum - този слой и надлежащия са сравнително тънки и са изградени от циркулярни и надлъжни мускулни влакна;
stratum vasculosum (съдов слой) - представлява слой, който е изграден от мощни мускулни снопчета с циркулярен и спирален вървеж, като в хлабавата съединителна тъкан, изпълваща пространството между снопчетата, се разполагат множество сравнително големи кръвоносни съдове предимно венозни;
stratum submucosum (вътрешен, подлигавичен слой) - разполага се под ендометриума на маточното тяло и съставен е от надлъжни мускулни влакна, като в областта на маточната шийка този слой липсва.
3. Лигавицата на матката (ендометриум) е постлана от еднореден цилиндричен епител, който лежи върху собствена съединителнотъканна пластинка - lamina propria. Липсва подлигавичен слой, поради това маточната лигавицата чрез своята lamina propria се захваща здраво за подлежащата мускулатура и повърхността й е гладка. По нейната повърхност се отварят устията на множество прости тръбести жлези - glandulae uterinae (маточни жлези). Лигавицата в областта на маточната шийката е по-дебела, формира гънки и върху нея се отделя слузния секрет на множество разширени тръбести жлези - glandulae cervicales (цервикални жлези). Този секрет образува слузеста запушалка на цервикалния канал. По време на овулацията, която при менструален цикъл от 28 дни настъпва около 10 -14 ден, секретът на слузната запушалка става по-рядък и външния отвор на маточната шийка се разширява леко, което подпомага проникването на сперматозоидите в маточната кухина.
Едноредният цилиндричен епител на лигавицата на цервикалния канал прехожда рязко в многослоен плосък невроговяващ епител на влагалищната част на маточната шийка. Този преход е ясно видим с невъоръжено око и има важно значение при провеждане на гинекологичен преглед.
В периода на полова зрялост на жената маточната лигавица подлежи на циклични промени. Всеки цикъл е интимно свързан с узряване на Граафов фоликул и развитие на жълто тяло, след отделянето на зряла яйцеклетка. Тези промени се характеризират с хипертрофия (увеличаване обема на тъканта) на маточната лигавица, за да може тя да поеме оплодената яйцеклетка. В случаите, когато отделената при овулация яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралия слой на лигавицата се излющва и се изхвърля навън, заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение, менструация - menstruatio.
Отделената по време на менструация част от маточната лигавица се нарича функционален слой (stratum functionalae endometrii), а оставащата част - основен слой (stratum basale endometrii). С появата на менструалното кървене започва броенето на дните на менструалния цикъл, който средно трае около 28 дни, но при някои жени може да е по-къс или по-дълъг (варира от 20-35 дни).
Менструация.
В периода на един менструален цикъл ендометриумът преминава през четири последователни фази:
менструална фаза - продължава 3-5 дни, през които се извежда навън функционалния слой на лигавицата;
пролиферативна фаза - започва след менструалното кървене, завършва на 14-я ден и се характеризира с регенерация на лигавицата;
секреторна фаза - започва от 14-ия ден на менструалния цикъл и продължава до към 26-27 ден; в този период се осъществява хипертрофия на маточната лигавица и натрупване на слуз, гликоген и липиди в каналчетата на маточните жлези;
пременструална фаза - продължава 1 или 2 дни и се характеризира със свиване на спираловидни артериални съдове, довеждащо до обезкървяване и отмиране на функционалния лигавичен слой.
Кръвоснабдяване и инервация на матката.
Кръвоснабдяването на матката се извършва от клонове на маточната артерия - a. uterina. Този артериален съд върви успоредно отдолу на горе по всеки от двата маточни ръба. От нея се отделя a. vaginalis, която кръвоснабдява маточната шийка и влагалището. Венозните съдове на матката формират сплетение - plexus uterinus, от което венозната кръв се оттича по яйчниковата вена (v. ovarica), маточната вена (v. uterina) или директно към v. iliaca interna.
Лимфната течност от маточната стена се оттича в две направления:
от дъното на матката започват лимфни съдове, които вървят по маточната тръба, достигат яйчника и по хода на яйчниковите съдове достига до лимфни възли в поясната област.
от тялото и шийката лимфните съдове преминава между двата листа на широката връзка и достигат до хълбочни лимфни възли.
Матката е инервирана от plexus uterovaginalis, като до нея достигат симпатикови и парасимпатикови (от nn. splanchnici pelvici) влакна. Сетивната инервация на матката се осъществява от сетивни нервни влакна на единадесети и дванадесети гръден нерв.
