Тема №28 Flashcards
Сърдечно-съдова система- определение.
Тя е изградена от кръвоносните съдове, изпълнени с циркулираща течност - кръв, и от централен орган - сърце, привеждащ в движение тази течност. Тя се разделя на два отдела- кръвоносна и лимфна системи.
Кръвоносна система- определение.
Тя пренася кръвта в тялото и се състои от сърце, артерии, капиляри и вени. Артериалните съдове транспортират кръвта от сърцето до капилярите, откъдето тя преминава във вените, по които се връща отново в сърцето.
Лимфна система- определение.
По лимфната система се пренася безцветна течност - лимфа, която е филтрат на кръвта, изпълващ тъканните пространства. Лимфата попада в лимфните капиляри и чрез система от лимфни съдове достига до венозната част на кръвоносната система, като по този начин лимфния път се явява спомагателен на венозния.
Сърце.
Cor- е кух мускулест орган с помпена функция, извършващ ритмични съкращения поради, които кръвта се движи в кръвоносните съдове. При човека сърцето се разделя на две половини - лява и дясна. Всяка половина се разделя на две кухини: горна - предсърдие, и долна - камера. Между предсърдието и камерата на всяка от сърдечните половини се разполага отвор с клапа, която пропуска кръв само в една посока - от предсърдието към камерата. Дясната сърдечна половина изпомпва венозна кръв, а лявата - артериална кръв.
Малък кръг на кръвообращението.
Венозната кръв от дясната камера се придвижва по белодробния ствол, който се разделя на две белодробни артерии, които се разклоняват на по-малки съдове и формират капилярите на белите дробове. В белодробните капиляри се извършва газова обмяна между кръвта и атмосферния въздух. При този процес венозната кръв отдава въглероден диоксид и се обогатява с кислород, като се трансформира в артериална или оксидирана кръв. По белодробните вени тази кръв се пренася в лявото предсърдие. Пътят на кръвта от дясната камера до лявото предсърдие се нарича малък кръг на кръвообращението или белодробно кръвообращение.
Голям кръг на кръвообращението.
От лявата камера богатата на кислород артериална кръв се изпомпва в аортата, която се разклонява на по-малки съдове - артерии. От артериите кръвта достига до капилярната система на различни органи и тъкани. На ниво капиляри от кръвта се отдават хранителни вещества и кислород, които преминават в клетките, и се приемат отпадъчни продукти от клетъчния метаболизъм. По този начин кръвта се трансформира в бедна на кислород венозна кръв.
Венозната кръв по система от венозни съдове се транспортира до дясното предсърдие, в което се вливат два големи венозни съда - горната и долна празна вена, и един малък съд, дрениращ венозната кръв на сърдечната стена - коронарен синус (sinus coronarius). Кръвоносните съдове разположени от лявата камера до дясното предсърдие се обединяват под названието „голям кръг на кръвообращението” или „системно кръвообращение”.
Портално кръвообращение.
То събира кръвта от нечифтните коремни органи - задстомашна жлеза, слезка и стомашно-чревния тракт. Тази кръв се пренася до голям венозен съд - портална вена или vena porte, която навлиза в черния дроб и се разпада на синусоиди - разширени капиляри. От тях се формират чернодробните вени, които се вливат в долната куха вена. Портално кръвообращение е установено и в хипофизната жлеза. Пътят, който преминава през порталното русло, включва последователно артерии-капиляри-вени-синусоиди-вени, докато кръвта, която заобикаля порталната система на кръвообращение, преминава през артерии-капиляри-вени.
Екстраорганни кръвоносни съдове.
Екстраорганните кръвоносни съдове имат различен калибър. Магистралните или основните артерии се разполагат единствено в дълбочина в гръдна и коремна кухина и между мускулите на шията, трупа и крайниците. Придружават се от един или два венозни съда, наречени дълбоки вени. Дълбоките съдове на голямо протежение формират артерио-венозни комплекси. По правило тези комплекси се съпровождат от нерви и лимфни съдове. Към магистралните съдове се отнасят и повърхностните венозни стволове, които се разполагат в подкожието, между кожата и фасциите.
Магистраните съдове на сърдечно-съдова система се разполагат в области от тялото, защитени от външен натиск и разтягане. Така например аортата и двете кухи вени са ситуирани в големите телесни кухини - гръдна и корема. В областта на горни и долни крайници основните артерио-венозни комплекси вървят предимно по тяхната вътрешна, защитена страна и прекосяват ставите по тяхната сгавателна страна. Тези съдове изпращат клонове към най-близкостоящите органи, от места разположени най-близко до съответния орган.
Интраорганни кръвоносни съдове.
Интраорганите съдове са съставени от капиляри, артерии и вени. Устройството на интраорганната кръвоносната система се определя от строежа, функцията и развитието на органа. Капилярната мрежа притежава устройство, което съответства на микроскопското устройство на органа, а гъстотата на капилярите съответства на интензивността на обмяната на веществата или на функционалните изисквания на органа.
Фетално кръвообращение.
Кръвообращението на плода се различава от това в периода след раждането по няколко главни характеристики:
- съдовата система на плода е в пряка връзка със съдовете на плацентата, където се осъществява обмяната на газове и хранителни вещества между кръвта на майчиния организъм;
- белодробното кръвообращение не функционира; между дясното и ляво предсърдие съществува връзка - foramen ovale: отвор в междупредсърдната преграда;
- белодробният ствол и аортата се свързват посредством ductus arteriosus (Боталов проток).
Промени при кръвообращението на плода по време на раждането.
По време на раждането се реализират съществени промени в кръвообращението на плода, с които настъпва и преустройство на съдовата система.
1. Прекъсва се връзката с плацентата, а остатъците от пъпните артерии и пъпната вена закърнява и се трансформират в съединителнотъканни върви.
2. Включва се белодробното кръвообращение, което се осъществява с първото вдишване, последвано от разширяване на вътреорганните белодробни съдове, което предизвиква всмукване на кръв в белодробните артерии.
3. След включване на белодробното кръвообращение налягането в двете предсърдия се изравнява, foramen ovale губи своето функционално значение и на по-късен етап нормално се затваря.
4. Ductus arteriosus закърнява и облитерира вследствие на насочването на кръвта от truncus pulmonalis по белодробните артерии към белите дробове в резултат, на което се образува остатъчна съединителнотъканна връзка - lig. arteriosum.
