Тема №42 Flashcards
Tънко черво.
Intestinum tenue)- е нагънат тръбовиден орган, разположен в средната и долна част на коремната кухина. То е най-дългия отдел на храносмилателния тракт, с приблизителна дължина при възрастни от 6,5 до 7 м. Тънкото черво води началото си от пилора на стомаха и завършва в илео-цекалната клапа, чрез която чревното съдържимо преминава в дебелото черво. В него се осъществява ензимно разграждане на постъпилата от стомаха храна и резорбция на получените вследствие на този процес нискомолекулни хранителни вещества. В просвета на органа се изливат секретите на големите храносмилателни жлези - черен дроб и задстомашна жлеза, които имат основно значение за смилането и резорбцията на основните хранителни вещества. Тънкото черво разполага с голяма резорбтивна и секретираща повърхност, които обезпечават неговите основни функции. Неговият просвет е приблизително 2,5-3 см в диаметър, а общата площ на чревната лигавица е средно 30 квадратни метра.
Части на тънкото черво.
Тънкото черво се подразделя на три основни отделения:
дванадесетопръстник - duodenum;
празно черво - jejunum;
хълбочно черво - ileum;
Началната му част - дванадесетопръстника, лежи ретроперитонеално (с изключение на горната част), а останалите части - празно черво и хълбочно черво, са покрити отвсякъде с перитонеум и притежават опорак - mesenterium, чрез който се прикрепват към задната коремна стена.
Дванадесетопръстникът има дължина около 25-30 см и е дъговидно извита начална част на тънкото черво с подковообразна форма - изпъкнала надясно и с отвор, насочен нагоре и наляво. По този начин той обгръща главата на задстомашната жлеза и в голяма част от своето протежение се намира в интимен контакт с нея. Доуденумът се състои от четири части: горна, низходяща, напречна и възходяща, като първите две се разполагат от дясно на гръбначния стълб на нивото на първи до трети поясен прешлен (L1-L3), а напречната част се насочва наляво, като прекосява напречно отпред гръбначния стълб.
Части на дуоденума.
- Горната част на дуоденума - pars superior, се свързва с пилора на стомаха чрез разширение - ampulla duodeni. Тази част се намира надясно от тялото на първи поясен прешлен и има дължина около 5 см. За разлика от останалите части тя лежи почти изцяло интраперитонеално и е свързана с черния дроб посредством lig. hepatoduodenale. Непокрито с коремница остава малко поле по задната й повърхност, с което тази част се допира до панкреаса, порталната вена и общата чернодробна артерия. С предната си повърхност горната част на дванадесетопръстника влиза в контакт с черния дроб и шийката на жлъчния мехур.
- Низходяща част - pars descendes, прехожда от горната част посредством извивка - flexura doudenalis superior, като се насочва в низходящо направление, отдясно на телата на втори и трети поясен прешлен. Тази част, както и останалите две, е покрита със серозна ципа само по предната си повърхност. Низходящата част влиза в контакт с десния бъбрек и съдовете му, с десния пикочопровод и с долната куха вена. Предната повърхност на органа се допира до десния чернодробен дял и жлъчния мехур. В средната третина на тази повърхност се прикрепва опоракът на напречното ободно черво - colon transversum.
- Долната, напречна част - pars horizontalis, започва с извивка, насочена наляво - flexura dоudenalis inferior, и преминава пред долната куха вена, коремната аорта и крачетата на диафрагмата на равнището на четвърти поясен прешлен. Характерна особеност на тази част на тънкото черво е наличието на не покрити със серозна ципа поленца по предната му повърхност, за които се захваща опоракът тънкото черво - mesenterium, и залягат стволовете на горните опорачни кръвоносни съдове - a. et v. mesenterica superior.
- Възходящата част - pars ascendes, е насочена нагоре и наляво, като достига равнището на втори поясен прешлен. В тази област този отдел формира извивка - flexura duodenojejunalis, след която започва празното черво - jejunum. Възходящата част на дуоденума влиза в съприкосновение с коремната аорта, лявото диафрагмално краче и с началната част на празното черво. Flexura duodenojejunalis се прикрепя към задната коремна стена посредством коремницата и чрез сноп от колагенни и мускулни влакна, който се нарича lig. suspensorium duodeni. Тази прикрепваща връзка на дуоденума води началото си от съединителната тъкан, обхващаща целиачния ствол и лявото краче на диафрагмата, и се прикрепва за горната повърхност на органа.
Празно черво.
Празното черво - intestinum jejunum, започва от flexura duodenojejunalis в ляво от втори поясен, съставя 2/5 от общата дължина на тънкото черво след дуоденума и се разполага предимно в лявата част на коремната кухина. То е по-широко и има тъмно-розов цвят поради доброто кръвоснабдяване. По своето протежение то формира множество извивки, наречени чревни примки. В областта на празното черво тези примки имат предимно хоризонтално направление.
Хълбочно черво.
Хълбочното черво - intestinum ileum, представлява последните 3/5 на тънкото черво. То се разполага около пъпа и предимно в дясната част на коремна кухина. Илеумът притежава по-тънка стена от йеюнума, кръвоснабден е по-слабо, поради което има по-светъл цвят. Той завършва в дясната илео-цекална яма на нивото на четвърти поясен прешлен, като прехода към дебелото черво се осъществява посредством илео-цекалната клапа. Примките на хълбочното черво, за разлика от тези на празното черво, имат предимно вертикално направление.
Стена на тънкото черво.
Стената на тънкото черво е изградена от следните слоеве:
лигавица - tunica mucosa;
подлигавичен слой - tela submucosa;
мускулна обвивка - tunica muscularis;
серозна обвивка - tunica serosa.
Кръвоснабдяване и инервация на тънкото черво.
Тънкото черво се кръвоснабдява от a. mesenterica superior, а венозната кръв се оттича във v. mesenterica superior - част от системата на порталната вена (v. portae).
Тънкото черво се инервира от парасимпатикови влакна на блуждаещия нерв - n. vagus, и симпатикови влакна, изхождащи от целиачния и горния мезентериален ганглион. Нервните влакна достигат до чревната стена по хода на кръвоносните съдове. В стената на тънкото черво се формират два нервни плексуса - plexus myentericus и plexus submucosus.