Тема №59 Flashcards
Отделителна система.
systema urinaria)- осъществява непрекъснатото отделяне на продуктите от обмяната на веществата и изхвърлянето им извън организма под формата на урина. В тази система основен орган е бъбрекът. Той е чифтен орган, чиято структура е изградена на принципа на сложна тръбеста жлеза със специфично устройство на кръвоносната мрежа. Отделената от него урина преминава последователно през: бъбречните чашки, бъбречното легенче, пикочопровода и пикочния мехур.
Пикочният мехур е орган с резервоарна функция. От него, посредством пикочния канал, се осъществява периодичното извеждане на урината навън. Пикочният канал - urethra, показва полови особености, като при мъже е по-дълъг и служи за провеждане на урина и семенна течност, докато в жени той е къс и се отваря в предверието на влагалището, принадлежащо към половата система. В пикочния канал се осъществява анатомична връзка между отделителната и половата система.
Характерно за стената на пикочните пътища е общият план на устройството й. В нея могат да се различат:
лигавица - tunica mucosa, изградена от преходен епител, изключение прави само пикочния канал, чиято лигавица е от многореден епител;
подлигавичен слой - tela submucosa;
мускулатура - tunica muscularis, се характеризира с наличие на два слоя - вътрешен надлъжен и външен циркулярен, като при пикочния мехур се среща и трети слой - външен надлъжен;
адвентиция - tunica adventicia.
Бъбрек.
Бъбрек (ren, nephros)- е чифтен орган с характерна бобовидна форма. Той е приплеснат в предно-задно направление и дъгообразно извит с изпъкналост встрани. Различават се горен и долен край на бъбрека - extremitas superior et inferior, две повърхности, предна и задна - facies anterior et posterior, и два ръба, медиален и латерален - margo medialis et lateralis. В средната трета на медиалния ръб на бъбрека се намира вдлъбване. На това място се образува хилуса на бъбрека - hilum renale, през който навлизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и лимфните съдове. Тук се разполага и бъбречното легенче, което се продължава в пикочопровода. Това отвърстие продължава навътре в пространство наречено бъбречна пазуха - sinus renalis, което е изпълнено от малките и големите чашки на бъбрека - calyces renales majores et minores, част от бъбречното легенче,
разклонения на бъбречните съдове, лимфни съдове и нерви. Тези анатомични образувания са обхванати от съединителна и мастна тъкан.
Всеки бъбрек е с дължина около 12 см, широк е около 6 см и дебел около 3 см. Левият бъбрек е по-дълъг и по-тесен. Общата тежест на двата бъбрека е около 300 гр., като левия е малко по-голям от десния.
Двата бъбрека са разположени ретроперитонеално, зад коремницата, като залягат върху задната коремна стена. Намират се на ниво на 12 гръден и 1 или 2 поясен прешлен. В някои случай, когато прикрепващият апарат е по-слабо развит те могат да се разположат с два-три прешлена по-надолу. Десният бъбрек се намира на 1-2 см по-ниско от левия, тъй като бива избутан от черния дроб.
Бъбрек и съотношения с други органи.
Бъбреците се намират в близки съотношения с други органи. Със задната си повърхност те влизат в контакт с намиращи се в съседство мускули: горната им част се допират до диафрагмата, а долната част заляга в улея образуван до два мускула - m. quadratus lumborum и m. psoas major. Към горния им полюс залага надбъбречната жлеза. Предната повърхност на двата бъбрека е покрита от пристегната коремница. С предната си повърхност десният бъбрек влиза в контакт с черния дроб и примки на тънкото черво, медиалният (вътрешен) му ръб се намира в близост с низходящата част на дванадесетопръстника (дуоденум), а латералния (страничен) с ободното черво. Левият бъбрек с предната си повърхност граничи и със стомаха, слезката, опашката на задстомашната жлеза и примките на тънкото черво. По-латерално заляга ободното черво.
Прикрепващ апарат на бъбреците.
Всеки от двата бъбрека притежава прикрепващ апарат, който осигурява задържането им в определена позиция. Бъбрекът е покрит с фиброзна капсула - capsula fibrosa. От външната повърхност на тази капсула произхождат влакна от съединителна тъкан, които се насочват към околните тъкани. Между капсулата на бъбрека и самия бъбрек се намира мастна тъкан, поради което фиброзната капсула се означава още като мастна капсула - capsula adipose, която предпазва бъбрека от удари и сътресения. Периферно от нея се разполага още околобъбречна мастна тъкан - corpus adiposum pararenale. Двата слоя мастна тъкан са обвити от тънка съединителнотъканна ципа - fascia renalis, която е формирование на субсерозната фасция на коремната стена. Придържането на бъбрека в определено положение се подпомага от бъбречните съдове, разположението му в улея между m. quadratus lumborum и m. psoas major, покриването му от пристенния перитонеум и налягането в коремната кухина.
Субстанция на бъбрека.
Субстанцията на бъбрека се състои от две части: външна, с дебелина 5-10 мм, наречена кора - cortex renalis, и вътрешна част или сърцевина - medulla renalis. В сърцевината на бъбрека се намират бъбречните пирамиди - pyramides renales. Те са 7-20 на брой. Основата на пирамидите - basis pyramidis е обърната към кората, а върха им е насочен централно и се вдава в кухината на бъбречната пазуха. Върховата част на пирамидата се нарича papilla renalis, а по нейната повърхност се наблюдава поле с множество дупчици - area cribrosa. По него се отварят множество малки отвори - foramina papillaria. От основата на всяка пирамида започват 400-500 лъча. Всеки лъч се образува от прави събирателни каналчета и от проксимални и дистални каналчета. По оста на лъча се разполага едно право събирателно каналче, в което се отварят група нефрони. Между бъбречните пирамиди се разполагат колонки от корово вещество - columnae renales. Като бъбречен дял (lobus renalis) се приема всяка пирамида с прилежащата й корова част. Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон.
Кръвоснабдяване и инервация на бъбреците.
Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от a. renalis, която е директен клон на аортата. При хилуса на бъбрека, артерията се разделя на три клона. В бъбречния синус тези три клона се делят на по-малки, които навлизат в бъбречната субстанция и се разполагат между бъбречните пирамиди.
От капилярната мрежа в коровата част и пирамидите започват венулите, преминаващи в по-големи вени, които по ход и название съответстват на описаните по-горе артериални съдове. До бъбречния синус достигат vv. interlobares, които се обединяват в една vena renalis (бъбречна вена), вливаща се в долната куха вена.
Лимфният отток на бъбрека се осъществява по периартериална и перивенозна лимфна мрежа. Такава има и във фиброзната капсула. Бъбречните лимфни съдове в sinus renalis се свързват с тези на мастната капсула, вървят по хода на бъбречната вена към периаортални и около долната куха вена лимфни възли.
Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение plexus renalis, около a. renalis. Това сплетение е свързано с plexus aorticus и plexus celiacus. Парасимпатиковите влакна принадлежат на n. vagus. Симпатиковите влакна произхождат от ganglia celiaca et mesenterica. Симпатиковите влакна инервират гладкомускулните елементи на бъбречните съдове и тези на легенчето и чашките. Бъбреците са инервирани и от сетивни влакна, изхождащи от гръдните и поясни гръбначно-мозъчни сегменти.
