Тема №31 Flashcards
Артерии.
Артериалният отдел на кръвоносната система е изграден на принципа на дивергенцията. Всеки кръг на кръвообращението започва от сърцето с един съд - малкият кръг с белодробния ствол, а системният кръг с аортата. Основният ствол се разпада дървовидно, като с отдалечаването си от сърцето артериалните съдове стават по-многобройни, тяхното напречно сечение - по-малко. Най-малките артериални съдове се наричат артериоли, които прехождат постепенно в капиляри. Артериалните съдове могат да се свързват помежду си, чрез анастомози. Те се осъществяват на нивото на разклонения с по-малък калибър. Артерии, които до преминаването си в капиляри не анастомозират с други, се наричат “крайни артерии”. При настъпване на непроходимост на такива артерии възниква пълно обезкървяване на кръвоснабдяваните от тях области. Пример: централната артерия на ретината.
Стена на кръвоносните съдове.
Стената на кръвоносните съдове е изградена по общ план. От лумена към външната повърхност на артериите и вените последователно се разполагат три основни слоя, изграждащи стената им: вътрешен или интима - tunica intima, среден или медия - tunica media, и външна или адвентиция - tunica adventicia. Интимата включва ендотелния и субендотелния слоеве, и вътрешна еластична мембрана - lamina elastica interna.
Структурата на стената на артериалния отдел на сърдечно-съдовата система е детерминирана от хемодинамика и калибъра на артериалните съдове. При съкращение на сърцето - систола, от всяка камера се изтласква около 70 мл. кръв, която преминава от левия вентрикул в аортата и от десния вентрикул - в белодробния ствол. Началните участъци на тези съдове се разширяват и налягането в тях се повишава (систолно налягане), като при аортата това налягане е значително по-високо поради по-голямото съпротивление в телесния кръг на кръвообращение. При отпускане на сърдечния мускул - диастола, разтегнатите участъци на аортата и белодробния ствол се свиват и подпомагат придвижването на кръвта в периферна посока. В подобно състояние изпадат последователно следващите съдовете, по които се разпространява пулсовата вълна.
Дебелина на стената на аортата и белодробния ствол.
Дебелината на стената на аортата и белодробния ствол съответстват на стойностите на средното артериално налягане в тях, като при аортата стената е значително по-дебела от тази на белодробния ствол. Поради значителните колебания на кръвното налягане в тези съдове наличието на еластични елементи в стената им е по-голямо, което ги определя като артерии от еластичен тип. По протежение на артериалните съдове от сърцето към периферията, постепенно калибър им намалява и налягането в тях се понижава (в по-малка степен), а амплитудата на пулсовата вълна става все по-малка. С постепенното намаляване на напрежението върху съдовата стена се променя и структурата й - тя става по-тънка и относителното количество на еластични влакна намалява за сметка на гладката мускулатура.
Голямо калибрени артерии.
Голямокалибрените артерии по устройство на своята стена се определят като артерии от еластичен тип. Такива са белодробния ствол, аортата и нейните непосредствени голямокалибрени разклонения. Тяхната стена се състои от множество, гъсто разположени еластични елементи и относително малко гладкомускулни влакна.
Средно калибрени артерии.
Среднокалибрените артерии според строежа на стената им са артерии от мускулен тип. Те се характеризират с активната си вазомоторна функция, която се изразява в промяна на просвета им - стеснение/ вазоконстрикция и разширение/вазодилатация. Тази функция осъществява регулация на количеството на преминаващата през тях кръв –>артерии от разпределителен тип. Представителите на артериите от мускулен тип са: артериалните съдове на крайниците, междуребрените артерии, органните артерии на коремна кухина и др.
Малко калибрени артерии.
Малките артериални съдове се отличават с по-просто устроена стена, което се наблюдава с намаляване на калибъра и доближаването към капилярите.
Артериоли.
Изградени са от ендотел, тънък слой или един ред гладкомускулни влакна с непрекъснато или прекъснато, неправилно разпределение. При тези съдове липсва еластична мембрана, но са налице еластични влакна, свързани с гладкомускулните клетки. Малките артерии и артериолите се характеризират със силно изразена вазомоторна активност, което определя важната им роля в регулирането на кръвния приток към мукроциркулаторното русло. На тези съдове се дължи голямото съпротивление при преминаването на кръвта от артериалния към капилярния дял на кръвообращението и високите стойности на артериалното кръвно налягане.
