Тема №41 Flashcards
Стомах.
Gaster, ventriculus- е първата вътрекоремна част на храносмилателния тракт и е кух мускулест орган с крушовидна форма, който се разполага в горния ляв квадрант на коремната кухина. В него се натрупва погълнатата храна, подлага се на ензимно разграждане от стомашния сок, след което под формата на каша тя преминава в дванадесетопръстника (дуоденум). Формата на стомаха показва значителна вариабилност в зависимост от телосложението (конституция), възраст, пол, положението на тялото и от степента на напълненост.
Стомахът е приплеснат в предно-задно направление, поради което на него се различават предна стена - paries anterior, и задна стена - paries posterior. Двете стени прехождат една в друга по два ръба, които се наричат кривини поради характерната им закривена форма. Единият от тези ръбове, наречен малка кривина - curvatura minor, е вдлъбнат и обърнат надясно и нагоре, и е своеобразно продължение на десния ръб на хранопровода. Последната й 1/3 се насочва надясно и назад, като мястото на огъване и се нарича incisura angularis. Другият закривен ръб се нарича голяма кривина - curvatura major. Началната част на последната е насочена нагоре и наляво, като между нея и левия ръб на хранопровода се оформя специфично вдлъбване - incisura cardiaca. Мястото на прехода на хранопровода в стомаха се нарича кардия - cardia. В срещуположния му край, на мястото на прехода към дуоденума, се разполага изхода на стомаха, наречен пилор - pylorus. Отвън това място се открива като плитка циркулярна бразда, а отвътре се намира циркулярна гънка, имаща функцията на клапа - valvula pylorica.
Части на стомаха.
На стомаха се различават следните части:
дъно - fundus ventriculi, то е разположено над нивото на стомашния входа сляпо издуване;
тяло - corpus gastricum, средна част на стомаха, намираща се под нивото на входа на стомаха;
pars cardiaca - частта, разположена в близост с кардията;
pars pylorica- намира се в съседство с изхода на стомаха и се подразделя на:
o antrum pyloricum - по-разширена част;
o canalis pyloricus - по-тясна част, завършваща в самия пилор.
Разположение на стомаха.
Стомахът е разположен в горната част на коремна кухина, под левия купол на диафрагмата, като в зависимост от степента на напълненост се проектира върху повърхността на тялото в лявото подребрие и отчасти в епигастриума. Входът му се разполага вляво от десети и единадесети гръден прешлен, а пилорът - надясно от дванадесети гръден и първи поясен прешлен. Низходящият участък от малката кривина следва левия ръб на гръбначния стълб, докато голямата кривина го прекосява напречно.
Характерна анатомична особеност в разположението на стомаха в коремната кухина е, че той се намира в пространство, наречено стомашна камера. Нейните стени са образувани от следните структури: коремната стена оформя предната камерна стена, левия купол на диафрагмата и долната повърхност на левия чернодробен дял - покрива, а подът - от подлежащите съседни органи. Стомахът осъществява контакт със съседни анатомични структури посредством външната си повърхност. Предната му повърхност влиза в съотношение с предния склон на левия диафрагмален купол, левия чернодробен дял, гръдната и предна коремна стена. Участъкът, в който стомахът се допира до предната коремна стена е поле с триъгълна форма. Това поле, известно още като пространство на Traube, е ограничено отляво от хрущялите на левите ребра, отдясно - от ръба на черния дроб, а отдолу - от напречното ободно черво (colon transversum). Пространството на Traube е от основно значение в клиничната практика на хирурга, тъй като през него се осъществява оперативния достъп до стомаха.
Посредством задната си повърхност стомахът се допира до следните анатомични структури: заден склон на левия диафрагмален купол, висцерална повърхност на слезката, лява извивка на ободното черво, предна повърхност на панкреаса (задстомашна жлеза), лява надбъбречна жлеза и горна част на левия бъбрек.
Жлези на стомаха.
Жлезите на стомаха са образувания на лигавичния епител, които се разполагат в собствената пластинка - lamina propria, и се отварят по няколко в стомашните ямички. Собствената пластинка е изградена от влакнеста съединителна тъкан, в която се разполага множество лимфоцити, формиращи на определени места единични лимфни фоликули.
Стомашните жлези са три вида:
1. Собствени стомашни жлези - glandulae gastricae propriae, са разположени на гъсто една до друга в лигавицата на дъното и тялото на стомаха. Те произвеждат и секретират пепсиноген и солна киселина, а в ранна детска възраст и химозин, който съсирва и смила майчиното мляко.
2. Кардиални жлези - glandulae cardiacae, представляват прости разклонени тръбни жлези, разположени в областта на кардията и секретиращи слузни секрети.
3. Пилорни жлези - glandulae pyloricae, са прости разклонени тръбести жлези, състоящи се предимно от слузни и по-малко пристенни клетки. Открити са и единични ендокринни клетки, които секретират соматостатин и гастрин.
Кръвоснабдяване и инервация на стомаха.
Стомахът се кръвоснабдява от артериални съдове, които формират един артериален кръг, намиращ се по малката и голямата кривина между листовете на перитонеалните връзки. Артериалните съдове на стомаха изхождат директно от truncus celiacus, или от клоновете му. По малката кривина се спуска лявата стомашна артерия - a. gastrica sinistra, която се свързва с дясната стомашна артерия - a. gastrica dextra. От формираната артериална дъга се отделят малко клончета, които вървят под серозната обвивка по предната и задна стена на стомаха. По голямата кривина отгоре се спуска - a. gastromentalis sinistra, която се свързва с a. gastromentalis dextra. До стомаха достигат и артериални клончета, изхождащи от слезковата артерия.
Венозната кръв от стената на стомаха се оттича основно в системата на порталната вена - v. portae, но съществува и свързаност със системите на горна и долна празна вена. Подобно на артериалното кръвоснабдяване, по малката кривина се намират лявата и дясна стомашни вени (v. gastrica sinistra et dextra), отварящи се в порталната вена. По голямата кривина се разполагат v. gastroomentalis sinistra, която отвежда венозната кръв към слезковата вена, и v. gastroomentalis dextra, която се оттича в горната мезентериална вена.
Инервацията на стомаха се осъществява от n. vagus и симпатикуса (ganglion celiacum).
