Тема №60 Flashcards
Ексктреторни пътища на бъбрека.
ductus excretio renalis)- включват малките и големите чашки, легенчето и пикочопроводът. По тези анатомични образувания отделената от бъбрека урина се оттича към пикочния мехур.
1. Малките чашки - calices renales minores, обхващат една, две, а понякога и три бъбречни пирамиди. Броят на малките чашки във всеки от бъбреците е от 8-9. Проксималната част на една малка чашка обхваща основата на папилата и се нарича свод - fornix. Дистално малките чашки се отварят в големите бъбречни чашки.
2. Големите чашки - calices renales majores, са обикновено две - горна и долна, но в много случаи биват и три. Големите чашки се сливат помежду си и образуват легенче.
3. Бъбречното легенче - pelvis renalis, заедно с малките и големи чашки, е разположено в бъбречния синус и има форма на фунийка, чи[то стеснен край преминава през бъбречния хилус и се продължава в пикочопровода. На мястото на бъбречния хилус легенчето се локализира зад бъбречната артерия и вена.
Вариациите в броя и начина на формиране на чашките и легенчето се свеждат до три основни форми на екскреторните пътища. Тези форми отразяват последователните фази на неговото развитие.
Ембрионална форма, която е представена от малки чашки, които се отварят директно в едно широко легенче. При тази форма големите чашки не се наблюдават.
Фетална форма - при нея големите чашки преминават направо в пикочопровода, като липсва легенчето.
Зряла форма. При тази форма са оформени и трите съставки на проксималната част на екскреторното дърво - малките чашки, големите чашки и легенчето.
4. Пикочопровод.
Пикочопровод.
Пикочопроводът (ureter), е тръбесто образувание с дължина около 30 см и диаметър извън анатомичните стеснения около 7-8 мм. Той води началото си от областта на бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур. Пикочопроводът се разполага ретроперитонеално върху задната коремна стена и в малкия таз, като се разделя на три части: pars abdominalis (коремна част), pars pelvina (тазова част) и pars intramuralis (частта, разположена в пикочния мехур). Преминавайки по задната коремна стена пикочопроводът върви надолу и леко медиално, като се разполага върху предната повърхност на m. psoas major. С началната си част се допира до задната стена на дванадесетопръстното черво: от дясно - до pars descendens duodenalis, а отляво - до flexura duodenojejunalis. По-надолу той прекосява a. et v. testicularis в мъжа, а в жената - a. et v. ovarica. Преди преминаването си в малкия таз десният уретер прекосява долния край на корена на мезентериума - radix mesenterii, а левият - корена на mesocolon sigmoideum. В областта на прехода в малкия таз десният уретер заляга пред дясната a. iliaca externa, а левият - пред лявата a. iliaca communis.
В региона на малкия таз двата пикочопровода имат еднакво топографско разположение, което се различава при мъжа и жената. Характерна особеност за пикочопроводите и при двата пола е, че при прекосяването на мехура те запазват стена си ясно обособена, поради което и в пределите на мехурната стена те са самостоятелен орган. Този участък от уретера се нарича pars intramuralis. Поради косото разположение на уретерите в мехурната стена, при изпълването на мехура с урина те се притискат и връщането на урина не е възможно.
По своето протежение пикочопроводът има три анатомични стеснения. Първото е в близост с мястото на излизането му от легенчето, второто е при навлизането му в малкия таз, а третото е при преминаването му през стената на пикочния мехур. На тези места неговият диаметър е 3-4 мм, за разлика от диаметъра извън анатомичните стеснения (7-8 мм).
Кръвоснабдяване и инервация на екскреторните пътища на бъбреците.
Кръвоснабдяването на екскреторните пътища на бъбрека се осъществява от a. renalis, a. testicularis, aorta abdominalis, a. iliaca communis, a. iliaca interna и a. rectalis media. Венозният отток се извършва по обратен път, към системата на v. cava inferior. Лимфата от стената на уретера се провежда до лимфни възли, намиращи се около коремната аорта и хълбочните съдове.
Нервите на пикочопровода са симпатикови и парасимпатикови. Освен тях той се инервира и от сетивни, аферентни влакна от гръбначно-мозъчен произход.
Пикочен мехур.
Пикочен мехур (vesica urinaria)- е кух мускулест орган с резервоарна функция, в който се събира урина, образувана от бъбреците. В него се разполага три отвърстия, чрез две от тях се отварят двата пикочопровода, а от третото започва пикочния канал - urethra. Пикочният мехур има вместимост за урината от около 500-700 куб. см, но се наблюдават индивидуални различия.
Формата, размерите и положението на пикочния мехур се определят от степента на напълването му. Празният мехур се разполага изцяло в малкия таз зад симфизата. При изпълване с урина той се повдига значително над нивото на лонното съчленение. Изпразненият мехур има неправилна кълбовидна форма, като при изпълването му с урина той придобива форма на яйце. Разширеният му край, който е насочен надолу и назад се нарича дъно - fundus vesicae. Долната крайна част на органа прехожда в уретрата. Мястото на прехода на пикочния мехур в уретрата се нарича шийка - cervix vesicae. Нагоре от основата на мехура се намира тялото му - corpus vesicae, което завършва със заострена част - apex vesicae, лежащ върху долната част на предна коремна стена. От него води началото си съединителнотъканна връзка - lig. umbilicale medianum, която върви по предната коремна стена и достига до пъпа. С долната си част пикочният мехур е захванат неподвижно за дъното на малкия таз, поради което промените в неговите размери са за сметка на промени в положението на тялото и върха.
Предната повърхност на пикочния мехур приляга към лонното съчленение и вътрешните части на срамните кости - ossa pubis. Пространството между мехура и симфизата - spatium prevesicale, е изпълнено със съединителна тъкан и съдържа добре развито венозно сплетение. С останалите органи пикочния мехур влиза в отношения, които са различни за мъжа и жената.
Горно-задната повърхност на пикочния мехур е покрит с коремница (перитонеум).
Кръвоснабдяване и инервация на пикочния мехур.
Кръвоснабдяването на пикочния мехур се осъществява от a. vesicalis inferior, която е клон на a. iliaca interna, и от a. vesicalis superior - клон на a. umbilicalis. Венозната кръв се оттича към plexus venosus vesicalis или направо във v. iliaca interna.
Лимфния отток на пикочния мехур се осъществява от лимфни съдове, следващи ретроградно пътя на артериите и достигат до nodi iliaci interni.
Пикочния мехур се инервира от plexus vesicalis. Нервните влакна са симпатикови, изхождащи от plexus vesicalis и парасимпатикови, идващ от nn. pelvici. Наред с това пикочния мехур получава и сетивни нервни влакна от гръбначномозъчен произход.
