Тема №37 Flashcards
Имунна система.
Имунна система (Systema immunis)- е изградена от специализирани клетки, протеини, тъкани и органи, които осигуряват защитата на организма от микроорганизмите, вирусите и чуждородните белтъци, с които той се среща всеки ден. В повечето случаи имунната система успява да запази здравето на хората от инфекции, но в определени случаи проблеми с имунната система могат да доведат до различни заболявания или инфекции.
Чрез серия от последователни действия (стъпки), наречени имунен отговор имунната система атакува микроорганизмите, чуждородните белтъци или увредени клетки (ракови) на собствения организъм и предотвратява заболяване.
Белите кръвни клетки (левкоцити) се продуцират и съхраняват в различни органи - тимус, слезка, костен мозък. Поради това те се наричат лимфоидни органи. В различни части на тялото има лимфоидна тъкан, т. нар. лимфни възли, в които се съхраняват лимфоцитите.
Движението на лимфоцитите се осъществява чрез лимфните и кръвоносните съдове, така те достигат до различните органи и лимфни възли.
Видове левкоцити.
Има два основни типа левкоцити:
- Фагоцити, които действат чрез фагоцитоза. Най-често срещаните от тях са неутрофилите. При съмнение за бактериална инфекция,се следи дали имат увеличен брой в диференциалната кръвна картина.
- Лимфоцити, които могат да запомнят и разпознаят при повторна среща антигените и да ги унищожат чрез реакция антиген-антитяло. Различават се Т- и В-лимфоцити. Лимфоцитите произлизат от костния мозък. Ако останат в него, те се преобразуват в зрели В-клетки. В случай, че напуснат костния мозък те се локализират в тимуса, където узряват до Т-лимфоцити.Т- и В-лимфоцитите имат различни функции. В-лимфоцитите разпознават клетките-нашественици, а Т-лимфоцитите са тези, които ги обезвреждат.
Тимус.
Тимус (thymus)- е лимфоиден орган. Той произвежда лимфоцити и играе водеща роля в извършването на имунните процеси в организма. Друга важна функция на тимуса е инкреторната - установени са взаимодействия с други инкреторни жлези. Той расте интензивно до края на втората година от живота, след което растежът му се забавя. След настъпване на пубертета претърпява обратно развитие - процес, който се характеризира с намаляване на големината на органа и заместване на паренхима му от мастна и съединителна тъкан.
Тимусът се състои от два симетрични дяла - lobus dexter и lobus sinister. Двата дяла се свързват с хлабава съединителна тъкан. Формата на му показва индивидуални особености - в някои случаи дяловете му са удължени и тънки, а в други къси и широки. Цветът му при децата е сивкаворозов, а при израснали индивиди - жълтеникав.
Разполага се в ретростерналната част (зад гръдната кост) на горното средостение, в триъгълно поле, непокрито от париеталната плевра, което се нарича trigonum thymicum. Със задната си страна той заляга към трахеята, големите кръвоносни съдове и перикарда. Страничните му повърхности влизат в контакт с медиастиналните плеври. Тимусът е покрит с тънка капсула от съединителна тъкан, която изпраща във вътрешността му преградки. Така всеки дял се разделя на множество делчета - lobuli thymi. Субстанцията на тимуса се състои от кора и медула. Тимусът се изгражда от лимфоидна тъкан, която се състои от лимфоцити разположени в ретикуларна мрежа.
Лимфоцити и кръвоснабдяване на тимуса.
Кората на тимуса се изгражда от компактна лимфоидна тъкан с голямо изобилие на лимфоцити - lymphocyte thymici, thymociti. В тази част на органа не се наблюдават лимфни фоликули и герминативни центрове, които са характерни за лимфните възли. Тимусната медула съдържа по-малко лимфоцити. В нея се откриват макрофаги и дендритни клетки. За медуларната част са характерни и кръгли или овални клетки наречени Хасалеви телца. В тези телца настъпва разграждане на епителоидните ретикуларни клетки.
Кръвоснабдяването на тимуса се извършава от множество малки артерии - aa. thymicea, които се отделят от a. thoracica interna, а най-горната му част се кръвоснабдява от клонове на a. thyroidea inferior. Тимусната медула е почти лишена от капилярна мрежа. Съдове с характеристики на посткапилярни венули се срещат в кората и в периферията на медулата. През стените на посткапилярните венули преминават лимфоцити предимно в посока от лимфоидната тъкан към кръвта, както и в обратна посока.
Тимусните лимфоцити се наричат Т-лимфоцити. Тези лимфоцити произлизат от стволови клетки на костния мозък, които в интраутробния период на развитие по кръвен път достигат тимуса. В периферните зони на тимусната кора тези клетки се диференцират в лимфобласти, които пролиферират и дават началото на средни и малки лимфоцити, които запълват пространствата между ретикуларните клетки на тимусния паренхим. Образуването на Т-лимфоцити се осъществява през целия живот на индивида, като неговата интензивност не се определя от количеството на антигените или броя на лимфоцитите в кръвта. През стената на посткапилярните венули на тимуса Т-лимфоцитите попадат в кръвното русло. По кръвен път те достигат и колонизират лимфните възли и слезката. След като напуснат тимусната кора, в тимусната медула, в кръвта и лимфоидните органи Т-лимфоцитите претърпяват допълнителна диференциация, като се превръщат в няколко клетъчни подтипа:
Т-хелпери - участват в осъществяването на хуморалния имунитет;
Т-килъри - свързани са с клетъчния имунитет;
Т-супресори - потискат развитието на Т- и B-лимфоцити.
Тимусът произвежда и някои хуморални фактори (хормони), които основно стимулират пролиферацията и диференциацията на Т-лимфоцитите и способстват за развитието на останалите лимфоидни органи.
Далак.
Далак, слезка (lien)- е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Освен това тя е и орган на кръвоносната система. Функцията на този орган е многостранна: произвежда лимфоцити и играе основна роля в изграждането на имунитета, прочиства кръвта от чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити, както и фрагменти от разрушени червени клетки - еритроцити. Слезката осъществява роля и на кръвно депо - в нея се задържа значително количество кръв, което при нужда се освобождава в системното кръвообращение. Слезката не е жизненоважен орган, тъй като нейните функции могат да се изпълняват и от други органи. Поради тази причина при отстраняването й човек продължава да живее.
Слезката има форма, наподобяваща тази на кафеено зърно. При здрави възрастни хора, дължината й варира между 7-11 см, ширината й е около 5-6 см, a нейното тегло е oт порядъка на 150-200 грама. На нея се различават една изпъкнала част - facies diaphragmatica, и една вдлъбната повърхност - facies visceralis. Тя притежава два ръба, горен и долен - margo superior et inferior, и два края, един насочен нагоре и назад - extremitas posterior, и друг насочен надолу и напред - extremitas anterior. В средата на висцералната повърхност на слезката се намира плитка надлъжна бразда, наречена хилус - hilum splenicum. В тази област в слезката навлизат артерии и нерви, а излизат венозни и лимфни съдове.
Тя е разположена под лявото подребрие, на ниво на 10-то и 11-то ребро. Задният край на органа се локализира на 3 см. в ляво от 9-ти гръден прешлен, а предния й край достига до равнището 1-ви и 2-ри поясни прешлени. С диафрагмалната си повърхност слезката заляга върху долната страна на диафрагмата. С висцералната си повърхност слезката влиза в контакт с различни органи от коремната кухина, като по нея се наблюдават отпечатъци на тези органи:
facies gastrica - поле, разположено между горния ръб и хилуса, към което заляга дъното на стомаха;
facies colica - поле, ограничено между долния ръб и хилуса на слезката, към което най-отпред се допира лявата извивка на дебелото черво, по-назад - опашката на панкреаса;
facies renalis - най-задната повърхност на полето между долния ръб и хилуса, която влиза в контакт с горния полюс на бъбрека с лява надбъбречна жлеза.
Кръвоснабдяване на слезката.
Кръвта в слезката се внася от a. splenica. След навлизането в хилуса тя се разделя на клонове, които вървят в гредичките - трабекуларни артерии. Тези артерии продължават и навлизат в пулпата. Артериите в пулпата се наричат централни артерии. Клоновете на централните артерии се разделят на известен брой доста прави клонове, които наподобяват метла - наричат се penicillin. Терминалните артериални капиляри - крайни разклонения на центраните артерии, се отварят във венозни синуси.
Венозните синуси (синусоиди) са разширени съдови пространства, които се съединяват едно с друго. Те поемат кръвта от артериалните капиляри. От венозните синусоиди кръвта преминава и се оттича в събирателните венули. В стената на синусите, между ендотелните клетки, се разполагат множество макрофаги, които осъществяват фагоцитна функция.
Количеството на кръвта в синусоидите се регулира от дейността на два вида физиологични сфинктери - аферентни и еферентни. Венозната кръв от капилярните вени се оттича в събирателни венули. Венозните съдове на пулпата се вливат в трабекуларните вени, които се насочват към хилуса. От него излизат голям брой отделни вени - rami splenicae, които се обединяват във v. splenica. Във фиброзната обвивка и трабекулите на слезката се разполагат еферентни лимфни съдове.
