Тема №51 Flashcards
Дихателна система.
Apparatus respiratorius- Газообменната функция се осъществява от дихателната система. Тя доставя кислород на организма и изнася въглеродния диоксид от кръвта. Основна роля тази система има и в гласообразуването. В началната част на дихателната система се намира органът на обонянието, благодарение на който е възможен контрола на вдишания въздух.
Дихателната система е разделена на две части - респираторна и проводна. Респираторната се състои от алвеоларните торбички и алвеолите, а проводната включва: носната кухина и гълтача (или горни дихателни пътища), както и гръклян, трахея, бронхи (или долни дихателни пътища).
Дихателните пътища затоплят, овлажняват и очистват преминаващия през тях въздух. Проходимостта на дихателните пътища се осигурява от: кости в областта на носната кухина и хрущяли по протежение на гръкляна, трахеята и бронхите.
Лигавицата на дихателните пътища има и защитна функция. Тя е покрита от привидно многослоен призматичен ресничест епител, имащ образувания - слузни жлезни клетки и специални серозно-слузни жлези, разположени в собствената пластинка на лигавицата (при носната кухина и гръкляна) или в подлигавичния слой (при трахеята и бронхите).
Жлезите на лигавицата изработват секрет, който овлажнява навлизащия от вън въздух и задържа съдържащите се в него прашинки. Ресничките на епитела създават течение на секрета към гълтача. Лимфоидните елементи образуват защитен вал срещу проникващи в лигавицата микроорганизми. Затоплянето на въздуха се обуславя от добре кръвоснабдената лигавица. Основните принципи на строеж на дихателните пътища са спазени даже и при гръкляна, който е диференциран като гласов орган.
Респираторна част на ДХ система.
Респираторната част на дихателната система може да осъществява газовата обмяна между въздуха и кръвта, благодарение на огромната си повърхност и силното изтъняване на епителния слой, който в стените на алвеолите се изгражда от един ред плоски клетки, отделящи въздуха от капилярите. Тази част от дихателната система, заедно с бронхиалните разклонения е обединена в общ орган - бял дроб.
Гръклян (larynx)- е въздухоносна тръба, но изпълнява функцията и на гласов орган. Той се разполага в предния, срединен участък на шията, под подезичната кост, на нивото от долния край на IV до горния край на VI шиен прешлен.
Гръклянът е закрепен подвижно чрез връзки и мускули. Той може да извършва значителни движения във вертикално направление при гълтане и говор. Гръклянът може да се отклонява пасивно и встрани. Във възрастни височината на гръкляна достига 8 cm, ширината - 4 cm, а предно-задният размер - 3 cm. Средната обиколка в мъжете е 14,3 cm, а в жените 11,7 cm. Големината му се различава в зависимост от възрастта и пола.
Гръклянът има свой хрущялен скелет, който е изграден от хиалинни и еластични хрущяли. Те биват чифтни и нечифтни.
Чифтни хрущяли:
Пирамидният хрущял (cartilage arytenoidea) е хиалинен и има форма на тристенна пирамида, с връх насочен нагоре.
Рогчестият хрущял (cartilage corniculata) е малък еластичен хрущял с височина около 5 mm, извит роговидно назад.
Клиновидният хрущял (cartilage cuneiformis) e еластичен, като не е свързан с другите хрущяли.
Пшеничният хрущял (cartilage triticea) се разполага в lig. thyrohyoideum laterale.
Нечифтни хрущяли:
Щитовидният хрущял (cartilago thyroidea) е хиалинен. Той е най-големият хрущял. Изграден е от две плочки - lamina dextra et sinistra, които срастват отпред и под ъгъл (angulus), изпъкващ под кожата на шията. В мъжете този ъгъл е остър, а в жените и децата е прав.
Пръстеновидният хрущял (cartilago cricoidea) е хиалинен хрущял с форма на пръстен.
Надгръклянникът (cartilago epiglottica) е еластичен хрущял, с форма на лист от дърво.
Надгръклянникът се свързва с щитовидния хрущял. Между надгръклянникът и корена на езика се разполагат лигавични гънки. Гръклянът също така се свързва с трахеята и гълтача.
Мускулите на гръкляна са напречно-набраздени. Различават се скелетни и собствени мускули на гръкляна. Лигавицата на гръкляна (tunica mucosa laryngis) се свързва хлабаво с подлежащата тъкан, чрез добре развита lamina propria.
Гръклян- кухина.
В кухината на гръкляна, лигавицата образува два чифта големи гънки. Лигавицата на гръкляна е изградена в по-голямата си част от привидно многослоен призматичен епител и е богата на слузни жлези (glandulae laryngeae), които са тубуло-ацинозни.
Кухината на гръкляна (cavitas laryngis) на фронтален срез има форма на пясъчен часовник. Тя се разделя на три части: пространството от входа на гръкляна до лъжливите гласни гънки, което се нарича предверие на гръкляна (vestibulum laryngis); двете лъжливи гласни гънки, заграждащи една цепка (rima vestibule), и третата част е представена от двете истински гласни гънки, които заграждат друга цепка, наречена гласна цепка (glottis или rima glottidis).
Гръклянът се кръвоснабдява от a. laryngea superior и ramus cricothyroideus. Венозната кръв се оттича по едноименните вени, започващи от няколко подлигавични сплетения. Лимфата от горния етаж се отправя към дълбоките шийни възли (nodi cеrvicales lateralis profundi). Лимфата от средния етаж се насочва към nodi lymphatici prelaryngeales. Лимфооттокът от долния етаж се насочва към nodi lymphatici paratracheales.
