Тема №39 Flashcards
Гълтач.
Рharynx- е кух мускулно-фиброзен орган с конусовидна форма, чийто свод е насочен към черепната основа. През него се осъществява провеждане на оформената в устна кухина хранителна хапка към хранопровода, и също така транспорт на вдишания въздух от носната кухина към гръкляна - larynx. Гълтачът се разполага в областта на шията, непосредствено зад носна кухина, устна кухина и гръкляна, с който се свързва чрез широки отвори. Задната му стена влиза в контакт с превертебралния лист на шийната фасция, покриващ мускули на шията и телата на шийните прешлени. Тясното пространство, разположено между шийната фасция и гълтача, е изпълнено с хлабава съединителна тъкан, сред която се намират венозни съдове и лимфни възли. Това пространство се нарича spatium retropharyngeum, и в низходящо направление преминава в задното средостение. От двете страни на гълтача са разположени шийни лимфни възли и сноп от съдове и нерви, като тези структури са обхванати от хлабава съединителна тъкан.
Горният край на фаринкса е прикрепен към черепната основа, а долния му достига до нивото на шести шиен прешлен или до равнището на пръстеновидния хрущял на гръкляна, където прехожда в хранопровода. Височината на гълтача варира от 15 до 20 см, като в горната част диаметърът му е 3,5 см, а в долната - около 1,5 см.
Части и стени на гълтача.
На гълтача се различават следните стени:
горна - нарича се свод (fornix);
задна - най-обширна;
две странични;
предна - съществува само частично, като единствено под входа на гръкляна е непрекъсната.
Според намиращите се пред гълтача органи, на него се различават три части, които се подреждат от краниално към каудално (от горе на долу) по следния начин:
горна, носна част на гълтача - pars nasalis pharyngis, или носоглътка (nasopharinx);
средна, устна част на гълтача - pars oralis pharyngis (oropharynx, mesopharynx);
долна, гръклянна част на гълтача - pars laryngea pharyngis (hypopharynx).
Носна част.
Носната част е своеобразно продължение на носната кухина, с която се свързва посредством задните носни отвърстия - choanae. В областта на прехода от свода към задната стена на носната част изпъква слабо възвишение, което е формирано от натрупване на лимфна тъкан. То образува гълтачовата сливица - tonsilla pharyngealis или”трета сливица”. Характерно за нея е, че е покрита с цилиндричен епител, криптите и са плитки и в тях се отварят смесени жлези. В детска възраст гълтачовата сливица е силно развита, докато в периода на пубертета постепенно закърнява.
От двете страни, по всяка от страничните стени на назофаринкса се разполага отворът на слуховата тръба - ostium pharyngeum tubae auditivae. Това отвърстие се намира на около 1 см от задния край на долната носна конха. Чрез него се осъществява връзка на гълтача със средното ухо. Хрущялът на слуховата тръба в областта на отвърстието, отзад и отгоре формира изпъкналост - torus tubarius, от която започва лигавична гънка - plica salpingopharyngea, вървяща в низходяща посока. От предния ръб на отвора започва друга лигавична гънка - plica salpingopalatina, която се насочва към мекото небце. В лигавицата между ostium pharyngeum tubae auditivae и мекото небце се натрупва лимфоидна тъкан, която образува чифтна тубарна сливица - tonsilla tubaria.
На прехода между носна и устна кухина в гълтача и мекото небце има значително струпване на лимфоидна тъкан, намираща се в интимни отношения с епитела. Лимфоидните образувания, включващи небцова, езикова, тубарна и гълтачова сливици, както и лимфната тъкан в мекото небце, формират т.нар. лимфен пръстен на Валдайер. Неговата функция е свързана със защита на организма срещу попадналите с вдишания въздух и храната бактериални, вирусни и други болестотворни агенти.
Устна част.
Устната част на гълтача се разполага зад устната кухина и напред се свързва с нея чрез устния провлак - istmus faucium. По време на гълтане, нормално, мекото небце се съкращава и тази част на фаринкса остава напълно изолирана от назофаринкса. При този процес гръклянът се повдига нагоре и епиглотиса (надгръклянник) затваря неговия вход, като по този начин се затваря пътя на хапката към ларинкса и се насочва към долната част на гълтача и хранопровода.
Гръклянна част.
Гръклянната част на гълтача се намира непосредствено зад гръкляна (ларинкс) и надолу се продължава в хранопровода. Напред тази част на гълтача се съобщава с входа към гръкляна - aditus laryngis. Този отвор се огражда отпред от епиглотиса, а отстрани от две лигавични гънки, plicae aryepigloticae. От двете страни на aditus laryngis се разполага по един джобовиден улей с крушовидна форма - recessus piriformis. По неговата странична повърхност вътрешния клон на горния ларингеален нерв - n. laryngeus superior, образува гънка на лигавицата - plica n. laryngei superioris. Попадането на твърди частици в крушовидния рецесус причинява дразнене на нерва, която води до поява на кашлица и усет за задушаване.
Кръвоснабдяване и инервация на гълтача.
Гълтачът се кръвоснабдява от клонове на a. carotis externa. Венозната кръв от стената му се оттича в добре представено венозно сплетение - pl. venosus pharyngeus, от което по фарингеалните вени тя достига басейна на вътрешната яремна вена - v. jugularis interna.
Лимфната течност от горната част на гълтача се дренира в ретрофарингеалните лимфни възли, а тази от останалите части - в дълбоките шийни лимфни възли.
Фаринксът се инервира от plexus pharyngeus (нервно сплетение на гълтача), образуван от клончета на n. glossopharyngeus, n. vagus и симпатикуса. До него достигат сетивни влакна на n. trigeminus.
