Тема №64 Flashcards
Женска полова система.
systema genitalis feminina)- се състои от органи, които се разполагат в малкия таз и в областта на външния отвор на половите пътища. Основен орган на тази система представлява яйчникът - ovarium. Той е чифтен орган, който се разполага от двете страни на матката върху стената на таза. През периода на полова зрялост на жената той произвежда по една зряла яйцеклетка на интервали през около 28 дни. Яйчникът, освен цитогенна, притежава и инкреторна функция - играе роля на жлеза с вътрешна секреция, като синтезира и секретира женските полови хормони. Зрелите яйцеклетки достигат до матката с помощта на маточните тръби.
Матката е нечифтен орган с крушовидна форма, приплесната в предно-задно направление. Тя приема оплодената яйцеклетка и осигурява развитието на плода. Връзка между нея и външната среда е влагалището - копулативен орган, в които се депонира семенната течност, а също така представлява и родов път.
Външните полови органи на женска полова система са: клитор, големи и малки срамни устни. Между малките срамни устни се разполага пространство, което се нарича предверие на влагалището - vestibulum vaginae. В него, освен отворът на влагалището, се намира и изходното отвърстие на пикочния канал, както и отворите на изходните каналчета на предверните жлези: glandulae vestibulares majores.
Половата система на жената се намира в интимна функционална връзка с млечната жлеза, която е чифтно кожно образувание. В нея се изработва млечен секрет, с които се осъществява изхранването на новороденото.
Яйчник.
ovarium)- е чифтен, женски полов орган, в който се образуват и узряват яйцеклетките, а също така е орган с ендокринна функция - отговорен е за производството и секрецията на женските полови хормони. Яйчниците са разположени от двете страни на матката, върху страничната стена на малкия таз в специална ямка - fossa ovarica, която се загражда от външните и вътрешните хълбочни съдове и е постлана с коремница. Големината и формата им се променят с възрастта и зависят от функционалното им състояние.Двата яйчника се различават в известна степен по големина и тегло, като десния яйчник е с малко по-големи размери.
В периода на полова зрелост яйчникът има елипсовидна форма и е приплеснат странично, като на него се различават две повърхности: facies medialis, обърната към кухината на малкия таз, и facies lateralis, залягаща към яйчниковата ямка. Двете повърхнини се срещат в два ръба: заден ръб - свободен, а предния е прикрепен за широката маточна връзка посредством опорака на яйчника. По предния ръб се открива участък - hilium ovarii, през който навлизат яйчниковите съдове и нерви. На яйчника се различават и два полюса. Единият е насочен надолу към тялото на матката, а другия е насочен нагоре към страничния край на маточната тръба. Дългата ос на яйчника е ориентирана почти отвесно. В някои случаи това положение се променя под влияние на фактори като големината на самия орган, дължината и разтегливостта на прикрепващия го апарат, състоянието на матката, напълнеността на червата.
Задържането на яйчника в посоченото по-горе положение се обезпечава от специален прикрепващ апарат, към който се отнасят следните анатомични образувания:
опорак на яйчника - mesoovarium, се формира от дубликатура на коремницата (перитонеум), изхождаща от задния лист на широката маточна връзка;
поддържаща връзка на яйчника - lig. suspensorium ovarii, е гънка на перитонеума, изхождаща от мястото на разклоняване на общите хълбочни съдове и завършваща в тубарния край на яйчника, в която се разполагат яйчниковата артерия и вена - a. et v. ovarica;
собствена връзка на яйчника - lig. ovarii proprium, свързва долния край на яйчника с матката.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки - герминативен епител. От него по време на вътреутробното развитие се образуват фоликулните клетки на първичните яйчникови фоликули. Под повърхностно разположения епител се намира обвивката на яйчника - туника албугинея (tunica albuginea), формирана от плътно подредени колагенни влакна. Вътрешността на яйчника се изгражда от строма от съединителна тъкан - stroma ovarii, в която, освен съединителнотъканни клетки, се откриват и интерстициални ендокринни клетки. Периферната част на стромата е по-плътна и съдържа специфични образувания на яйчника - яйчникови фоликули. Тази част се обозначава като кора на яйчника или паренхимна зона. Във вътрешността на яйчника, сред съединителнотъканната строма се намират кръвоносни и лимфни съдове - този участък се нарича сърцевина или съдова зона.
В яйчника на полово зряла жена могат да се наблюдават фоликули в различни стадии на узряване - зреещи фоликули или Граафови фоликули. На всеки 28 дни (при менструален цикъл от 28 дни) един от тези фоликули достига пълна зрялост и от него се освобождава една зряла яйцеклетка, която може да бъде оплодена.
По времето на зреене на фоликула, около него се формира съединителнотъканна капсула, която се разграничава в два слоя:
1. Външен слой - theca externa, e изграден от плътно разположени колагенни влакна и малко съединително тъканни клетки.
2. Вътрешен слой - theca interna, се състои от епителоидни ендокринни клетки, които едновременно с гранулозните клетки образуват естрогенни хормони. Във вътрешността на тази обвивка се разполага мрежа от фенестрирани капиляри, в която се отделят хормоните на Граафовия фоликул. Клетките от гранулозния слой - membrana granulosa, продуцират естроген, а непосредствено преди овулацията и прогестерон.
Овулация, кръвоснабдяване и инервация на яйчника.
Овулацията (ovulatio) е момента, в който настъпва разкъсване на зрелия фоликул и отделяне на яйцеклетката от яйчника. Малко преди да настъпи овулацията диаметърът на зрелия Граафов фоликул достигат 10-12 мм. Той заема цялата дебелина на яйчниковата кора и изпъква значително извън повърхността на яйчника. На изпъкналата част се открива прозиращо място - stigma folliculare, където tunica albuginea силно изтънява.
Кръвоснабдяването на яйчника се извършва от два основни артериални съда - a. ovarica и a. uterina. Венозната кръв се оттича посредством разположеното в яйчниковия хилус сплетение - plexus pampiniformis, във v. ovarica, както и към маточната и тубарните вени.
Лимфната течност се дренира по лимфни съдове, съпровождащи яйчниковите съдове и се оттича към лимфни възли в лумбалната област, намиращи се около аортата.
Яйчника се инервира от клончета на нервно сплетение, обхващащо a. ovarica - plexus ovaricus, което се състои от следвъзлови симпатикови влакна, водещи началото си от ганглии на plexus aorticus abdominalis.
