Тема №61 Flashcards
Ендокринна система.
Systema incretoruis)- се състой от жлези с вътрешна секреция.
Те произвеждат специфични вещества, наречени хормони, които чрез кръвта достигат всички части на тялото, но оказват въздействие само върху определени органи и тъкани. По този начин се осъществява хуморалната регулация на жизнените функции. Ендокринните жлези са разположени в различни части на тялото. Те могат да са под формата на тъканни и клетъчни комплекси в състава на даден орган или да съществуват като самостоятелен орган.
Всички ендокринни жлези притежават общи анатомични особености. Те са без изходни канали glandulae sine ductibus. Отделят своя секрет в кръвта, което обяснява по-обилното им кръвоснабдяване и пронизването им от гъста капилярна мрежа. Въпреки че ендокринните жлези имат голямо значение за организма, характерни за тях са малките им размери. Ендокринните жлези са в тясна функционална връзка с нервната система. Тя се осъществява от невросекреторните клетки, които са разположени в хипоталамуса на междинния мозък. Нервната система може да влияе на ендокринните жлези и посредством вегетативните симпатикови влакна.
Хипофизна жлеза.
glandula pituitaria)- е нечифтен орган, който се разполага в хипофизната ямка на - sella turcica. Над тази ямка се разполага твърдата мозъчна обвивка - diaphragma sellae. Тя съдържа отвор, през който преминава фуниевидното краче - infundibulum, което свързва хипофизната жлеза с хипоталамусната област на главния мозък. Хипофизната жлеза има овална форма, приплесната в горно-долно и предно-задно направление. Към хипофизата се причисляват и някои части на хипоталамуса: фуниевидното краче и срединното възвишение на tuber cinereum.
Субстанцията на жлезата е разделена на две основни части: предна или аденохипофиза и задна - неврохипофиза. Тези части се различават по топография и по отношение на своя произход и функции.
1. Аденохипофизата - adenohypophysis (lobus anterior), произхожда от ектодермалната покривка на първичната устна ямка. Към нея се отнасят три части:
pars distalis - съставлява 3/4 от тялото на жлезата;
pars intermedia - тясна пластинка от клетки, прилепнала плътно към неврофипофизата;
pars tuberalis - тънък слой от клетки, разположен в предната част на tuber cinereum.
2. Неврохипофизата - neurohypophysis (lobus posterior), произлиза от ектодермата на третото мозъчно мехурче. Към неврохипофизата се отнасят:
lobus neurosis - заема задната 1/4 от тялото на жлезата;
инфундибуларна част - включва инфундибуларното краче - infundibulum;
eminentia mediana - срединно възвишение.
Кръвообращението в хипофизната жлеза се осъществява от две независими едно от друго съдови русла. Аденохипофизата се кръвоснабдява от горната хипофизна артерия - клон на a. carotis interna. Горната хипофизна артерия дава клончета за pars distalis, които внасят кръв в синусоиди, а също и клончета за първичната мрежа от фенестрирани капиляри в инфундибуларното краче и срединното възвишение. От тези капилярите започват венозни съдове, които се насочват към предната част на аденохипофизата, където дават началото на синусоиди. По този начин се формира порталната система на хипофизата. Тази система осъществява връзката межди централната нервна система и предната част на хипофизата.
Неврохипофизата се кръвоснабдява от долната хипофизна артерия - клон на a. carotis interna. Долната хипофизна артерия се разклонява в капилярна мрежа, в която се отделя невросекретът. Кръвта от хипофизната жлеза се оттича от хипофизните вени, които се отварят в sinus cavernosus.
Щитовидна жлеза.
glandula thyroidea)- е най-голямата ендокринна жлеза. Теглото й е около 20-40 грама. Разделя се на десен и ляв дял - lobus dexter и lobus sinister. Двата дяла са свързани с провлак - isthmus glandulae thyroideae. При част от хората от този провлак изхожда тънък израстък, които е насочен нагоре - lobus pyramidalis. Той има различна дължина, като в някои индивиди достига до подезичната кост и се свързва с нея посредством съединителна тъкан.
Анатомо-топографски щитовидната жлеза влиза във важни взаимоотношения с околните структури. Страничните дялове на жлезата покриват част от щитовидния хрущял, както и трахеята. Странично те влизат в контакт с общата сънната артерия и вътрешната яремна вена, а със задната си повърхност - с гълтача и хранопровода. Провлакът лежи върху предната страна на трахеята на нивото на втори до четвърти хрущялен полупръстен. Отпред щитовидната жлеза е покрита от долните подезични мускули, като не покрити остават срединния участък на провлака и lobus pyramidalis. Благодарение на здравата съединителнотъканна връзка тя е свързана плътно с трахеята и гръкляна, което обуславя движението й едновременно с последните по време на гълтане. Жлезата е свързана с гълтача и хранопровода посредством хлабава съединителна тъкан.
Щитовидната жлеза е покрита от тънка съединителнотъканна капсула - capsula fibrosa. От нея изхождат прегради и гредички, които се насочват в дълбочина и разделят жлезният паренхим на делчета. Основна структурна единица на жлезата е фоликулът. Фоликулите са изградени от един ред клетки - тироцити, залягащи върху фина базална мембрана. По форма всеки фоликул наподобява неправилна сфера с различна големина. Вътрешността му е изпълнена с гелообразно вещество - колоид.
Тироцитите (фоликулни ендокринни клетки - endocrinocyti folliculares, thyrocyti) обикновено са с кубична форма, която се променя в зависимост от функционалната активност на жлезата. Имат сферични ядра, които също се променят във формата си според активността на жлезата. В апикалните си части тези клетки се свързват помежду си посредством тънка ивица - zonula occluden. Тироцитите произвеждат хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези два хормона при свързването си с белтъци образуват сложна гликопротеинова молекула - тироглобулин. За синтезата на хормоните на щитовидната жлеза е необходимо в организма да постъпва достатъчно количество йод. Регулацията на активността на фоликуларните клетки се осъществява от тиреотропния хормон, отделян от предния дял на хипофизната жлеза (аденохипофиза). Този регулаторен хормон участва в контролна на всички фази на хормоналния синтез и секреция. Хормоните, които се произвеждат в тироцитите, стимулират обмяната на веществата, остеогенезата по време на растеж и дейността на нервната система.
Кръвоснабдяването на щитовидната жлеза се реализира от четири артериални съда, от всяка страна по две:
thyroidea superior - представлява клон на външната сънна артерия;
thyroidea inferior - клон на truncus thyrocervicalis от подключичната артерия.
Венозната кръв на жлезата се оттича по множество малки вени, които формират субкапсуларно сплетение. От него изхождат по три венозни съда от всяка страна:
vv. thyroideae superior et lateralis - те се оттичат във вътрешна яремна вена;
v. thyroidea inferior - влива се във v. brachiocephalica sinistra.
Лимфният дренаж на тиреоидната жлеза се осъществява от лимфни съдове, които вървят по хода на артериите и се отварят в следните лимфни възли: nodi paratracheales, cervicales laterales profundi et prepericardiaci.
Инервацията на жлезата се реализира от нерви, идващи предимно от средния шиен ганглий на truncus sympathicus и от n. vagus.
Надбъбречна жлеза.
glandula suprarenalis)- е чифтен орган, който е разположен в ретроперитонеалното пространство, като залага върху горния полюс на съответния бъбрек. Дясната надбъбречна жлеза има триъгълна форма, а лявата - полулунно очертание. Всяка жлеза има основа, чрез която залага върху бъбрека - facies renalis, и две повърхности - предна и задна - facies anterior et posterior. Основните съдове на жлезата навлизат в нея през едно вдлъбване, намиращо се в медиалната част на предната й повърхност. Дясната жлеза тежи около 4-5 грама, а лявата 5-7 грама. Надбъбречната жлеза, заедно с бъбрека е обхваната от двата листа на бъбречната фасция - fascia renalis.
Всяка жлеза е изградена от две части с различен произход: кортикална част или кора - cortex, която е от мезодермален произход, и медуларна част или сърцевина - medulla, която е от ектодермален произход. Кората на жлезата е по-светла и с по-твърда консистенция, докато сърцевината е по-тъмна и по-мека. Медулата на жлезата е едва 10% от общата й маса. Отвън жлезата е обхваната от капсула.
Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони:
външна - zona glomerulosa, изградена от клетки с овоидна форма, които произвеждат минералкортикоидни хормони;
средна - zona fasciculata, е най широка и съставена е от клетки с кубична или призматична форма, в които се синтезират гликокортикоидни хормони и в по-малко количество полови хормони;
вътрешна - zona reticularis, е образувана от малки клетки, организирани в анастомозиращи клетъчни повлекла, в които се изработват полови хормони.
Отделяните от кората на надбъбрека стероидни вещества демонстрират изразена хормонална активност.
Медуларната част на надбъбречната жлеза е изградена от овоидни клетки, които формират купчинки или анастомозиращи повлекла. Всяка клетка е в непосредствен контакт с кръвоносен капиляр, а между тях се разполагат малки групи от симпатикови неврони. В цитозола на медуларните клетки, в близост до капилярите, се наблюдават множество хромафилни гранули, в които са складирани хормоните на сърцевината - адреналин и норадреналин. Тези хормони се синтезират от допамин, от който посредством хидролизиране се получава норадреналин, а последния се метилира и се трансформира в адреналин. Предвъзловите симпатикови влакна образуват синапси с хромафинните клетки на сърцевина. От тях се отделя ацетилхолин, които засилва екзоцитозата на адреналин и норадреналин.
Надбъбречната жлеза има единно вътреорганно кръвоносно русло. Тя получава богата на кислород артериална кръв от aa. suprarenales superiors, a. suprarenalis media и от a. suprarenalis inferior. В паренхима на жлезата артериалните клончета формират анастомози помежду си и се разпадат на широки фенестрирани капиляри. Кръвта от жлезата се оттича по система от вътрежлезни вени. Жлезата е бедна на лимфни съдове, които се оттичат към лимфните възли около аортата и долната куха вена.
Надбъбречната жлеза е богато инервирана. Основна част от нервните влакна произлизат от nn. splanchnici и преминава през plexus celiacus и plexus renalis. Тези нерви са симпатикови. При повишен тонус на симпатиковата нервна система отделянето на адреналин в кръвта се увеличава.
