Тема №62 Flashcards
Мъжка полова система.
systema genitalis masculina)- обезпечава участието на мъжа в размножителния процес, като осъществява транспорта на мъжки полови клетки (сперматозоиди) от семенниците до половата система на жената. Основен орган на тази система е чифтната полова жлеза семенник - testis. Тя се разполага извън коремната кухина, в своеобразно изтлачване на предна коремна стена, което се нарича мъдница - scrotum.
В семенниците се образува основният компонент на семенната течност - сперматозоидите. Те са клетъчни елементи, което определя семенника като предимно цитогенен орган. Неговата жлезна функция се свежда до продукцията на мъжкия полов хормон - тестостерон, който се секретира направо в кръвното русло.
От всеки тестис води началото си система от отводни пътища, включваща: надсеменник - epididymis, разположени в скротума, семепровод - ductus deferens, който навлиза в малкия таз през ингвиналния канал и достигат задно-долната повърхност на пикочния мехур. В тези пътища се осъществява образуването на сперматозоидите, в тях те се складират и се изработват някои от компонентите на семенната течност. Посредством изхвърлящия канал семенната течност попада в началото на пикочния канал - urethra, от този участък нейният път е общ с този на урината. При изхвърлянето на семенната течност, към нея се добавят и секрети на добавъчни жлези:
семенно мехурче - vesicula seminalis, e чифтно образувание, отварящо се заедно със семепровода в изхвърлящия канал;
простатна жлеза - prostata, излива секрета си в обхванатата от нея начална част на уретрата;
чифтна булбо-уретрална жлеза - излива своя секрет в участък от уретрата, разположен в областта на половия член.
Важен орган на мъжка полова система е половият член - penis, който е куполативен орган, осъществащ депонирането на семенната течност в половите органи на жената.
Семенник.
testis)- е чифтен орган. Той е овално тяло, леко удължено и сплеснато в страни. На семенника се различават два края - горен и долен, има два ръба - преден и заден, и две повърхности - вътрешна и външна. Долният полюс на семенника е разположен до срединната равнина, а дългата му ос е наклонена напред. Левият семенник при повечето мъже е малко по-голям от десния и стои по-ниско от него. Дължината на тестиса е около 40-45 мм, а дебелината му е около 20-30 мм. Средното му тегло е 10-14 гр.
Надсеменник.
epididymis, е образувание с червеобразна форма, което се разполага върху задния ръб на тестиса. На него се различават горна, разширена част - caput epididymidis, тяло - corpus epididymidis, и опашка - cauda epididymidis. Между семенника и надсеменника се формира тясно пространство - sinus epididymidis.
Семенниците се разполагат в специална кожна гънка наречена скротум - scrotum, локализиран в долната част на срамната област. Това разположение е свързано с обстоятелството, че оптималната температура за извършване на сперматогенезата е по-ниска от тази в коремната кухина.
Отвън семенникът е обхванат от плътна обвивка - tunica albuginea, която е неразтеглива и е изградена от плътна съединителна тъкан, богата на колагенни влакна. Върху tunica albuginea се разполага висцералната пластинка - lamina visceralis, на серозната обвивка на тестиса - tunica vaginalis testis. Между вътрешната и външната пластинка - lamina parietalis, на серозната обвивка се намира тясно пространство, изпълнено с малко количество течност.От вътрешната страна на семенника се разполага слой от хлабава съединителна тъкан, богата на кръвоносни съдове. В задната си част tunica albuginea е задебелена и формира съединителнотъканно валче, медиастинум. То се вдава към вътрешността на тестиса. От него започват съединителнотъканни преградки - septula testis, които се продължават радиерно и малка част от тях достигат до срещуположната част на tunica albuginea. Посредством тези преградки паренхима на тестиса се разделя на 200-300 делчета - lobuli testis. Всяко делче съдържа от 1-3 извити каналчета - tubuli seminiferi contorti, които са дълги средно 30-70 см и дебели около 0,2 мм. Тези каналчета не завършват сляпо, те прехождат едно в друго чрез дъгообразни свързания и чрез странични разклонения.
Каналът на надсеменника е изграден от двуреден цилиндричен епител, фибромускулна обвивка и адвентиция. Епителът е представен от високи цилиндрични клетки с неподвижни ресни - стереоцилии и с признаци на секреторна активност. Предполага се, че стереоцилиите имат значение за насочване на сперматозоидите в правилна посока - към семепровода.
Кръвоснабдяването на семенника се осъществява от a. testicularis. Венозната кръв от него се оттича в plexus pampiniformis, след което преминава по v. testicularis. Тестисът и епидидима получават единични артериални клончета от a. ductus deferentis. Лимфната течност се оттича по лимфни съдове, които влизат в състава на семенната връв и по пътя на a. et v. testicularis достигат поясните лимфни възли. Нервите на семенника формират plexus testicularis и plexus deferentialis, разположени около едноименните артерии. Тези нерви са симпатикови, но в състава им влизат и сетивни гръбначно-мозъчни влакна.
Семепровод.
ductus deferens)- е непосредствено продължение на канала на надсеменника - ductus epididymidis. Надсеменникът - epididymis, има червеобразна форма и се разполага върху задния ръб на семенника. На него се различават горна, разширена част - глава на епидидима, тяло на епидидима и опашка на епидидима. Семепроводът води началото си от долния край на опашката на надсеменника, сключвайки с канала на надсеменника остър ъгъл. Дължината на семепровода е около 50 см, а напречното му сечението е кръгло и възлиза на около 3 мм. Вследствие на сравнително силната си мускулатура при опипване има твърда консистенция.
В зависимост от разположението на семепровода, на него се различават следните части:
1. Семенникова - разполага се по задната повърхност на тестиса. Тя е къса и е обхваната от венозно сплетение - plexus pampiniformis.
2. Фуникуларна - влиза в състава на семенната връв (funiculus spermaticus), заемайки в нея най-дорзално положение. Тази част на семепровода достига до повърхностния ингвинален пръстен - anulus inguinalis superficialis.
3. Ингвинална - с дължина около 4 см, разполагаща се в слабинния канал.
4. Тазова - разположена в кухината на малкия таз.
Крайният участък на семепровода се означава като изхвърлящ канал - ductus ejaculatorius. Това образувание е дълго около 1,5-2 см, а луменът му се стеснява фуниеобразно от 0,5-0,2 мм. Отваря се встрани от семенното възвишение на простатната част на уретрата. Стесняването на семепровода в областта на ductus ejaculatorius способства за изхвърлянето на спермата при еякулация под високо налягане.
Стената на семепровода е изградена от 3 слоя. Вътрешният слой е лигавица - tunica mucosa, която е изградена от двуреден цилиндричен ресничест епител и плътен съединителнотъканен слой, богат на еластични влакна. Лигавицата образува 5-6 надлъжни гънки, поради което на напречен срез просветът има звездовиден изглед. Средният слой е мускулен - tunica muscularis, и е представен от три пласта: вътрешен и външен надлъжен и среден циркулярен. Съкращенията на надлъжната мускулатура създава вакум, засмукващ сперматозоидите, а циркулярният чрез ритмични съкращения ги изтласква напред. Отвън семепроводът е обхванат съединителна тъкан - tunica adventitia и частично от коремница - tunica serosa. Семепроводът представлява главен резервоар на сперматозоидите.
Кръвоснабдяването на семепроводът се осъществява от a. ductus deferentis. Ампуларната част получава клончета от a. vesicalis inferior. Венозният отток се реализира от едноименни съдове. Лимфата от неговата стена се оттича по пътя на кръвоносните съдове към nodi iliaci interni.
Семепроводите се инервират от клончета на plexus hypogastricus inferior, формиращ plexus deferencialis. Тези нерви са съставени от следвъзлови симпатикови влакна, между които се срещат и сетивни влакна, изхождащи от гръбначния мозък.
