Тема №30 Flashcards
Устройство на сърдечната стена.
Работата на сърцето се осъществява от стена му, изградена от сърдечна мускулатура - миокард. Дебелината на миокарда е различна в различните отделения на сърцето. От вътрешната страна на миокарда се разполага ендокард, който изолира миокарда от кръвта, а от външната му страна заляга епикард, който облекчава триенето между сърцето и околосърдечната торбичка - перикард. Най-дебел и с най-голямо функционално значение е миокардът. Той е изграден от специфичен вид напречнонабраздени мускулни влакна, които се съкращават ритмично и неволево. Дебелината на миокарда определя и дебелината на стената на сърцето.
Ендокард.
Ендокардът - endocardium, е тънка ципа, покриваща вътрешната повърхност на мускулния слой. Образува платната на двете предсърдно-камерни клапи, които са негови дубликатури, между двата листа, на които се разполага фиброзна пластинка от плътна колагенна тъкан. Изграден е от един ред клетки - ендотел, под който се намира тънък слой от фини колагенни влакна - stratum subendotheliale. Под него заляга плътен слой от съединителна тъкан, съдържащ множество еластични влакна и гладкомускулни клетки - stratum myoelasticum. В отделните части на сърцето ендокардът има различна дебелина. В камерите той е тънък, докато в областта на предсърдията, особено в лявото, дебелината му е значително по-голяма, което придава белезникав вид на вътрешната им повърхност. През тънкия ендокард на камерите прозира богато кръвоснабдения мускулен слой.
Миокард.
Миокардът - myocardium, е изграден от сърдечномускулни влакна - myofibrae cardiacae. Сърдечните мускулни влакна са обградени от съединителна тъкан, в която е включена гъста мрежа от капиляри, ориентирани по дължина на миокардните влакна. Мускулатурата на предсърдията е напълно отделена от тази на камерите. Тази анатомична особеност дава възможността за неедновременното им съкращение - първоначално се съкращават предсърдията, последвани от камерна контракция. Двете отделни мускулни системи се прикрепят към фиброзния скелет на сърцето, разположен между предсърдията и камерите. Този скелет се състой от два фиброзни пръстена и два фиброзни триъгълника.
Епикард.
Епикардът - epicardium, е тънка, гладка и прозрачна ципа. Прикрепва се към външната повърхност на миокарда посредством слой от хлабава съединителна тъкан - tela subepicardiaca, в която се намират съдове, нерви и се отлага различно количество мастна тъкан. При силно затлъстяване мастната тъкан прониква между снопчетата на миокарда.
Ритмична дейност на сърцето.
Ритмичната дейност на сърцето и координираното съкращение на предсърдията и камерите се осъществява от неговата проводна система - systema conducens cordis. Проводната система на сърцето се състой от сино-атриален и атриовентрикуларен възел, снопче на Хис, което се разделя на дясно и ляво краче, и мрежа на Пуркиние.
Сино-атриален възел.
Сино-атриалният възел - nodus sinuatrialis, нормално от синусовия възел започват импулсите за сърдечните контракции, които чрез проводните влакна се предават на миокарда на дясно предсърдие, а оттам по обикновените миокардни влакна на повърхностния слой достигат миокарда на лявото предсърдие. Импулсите, произхождащи от сино-атриалня възел, се предават и на предсърдно-камерния възел.
Атрио-вентрикуларен възел.
Атрио-вентрикуларният възел- nodus atrioventricularis. От този възел започва снопче - fasciculus atrioventricularis, или снопче на Хис. То преминава през специален отвор на фиброзния скелет, разположен между двата фиброзни пръстена, и навлиза в междукамерната преграда. В горната част на междукамерния септум снопчето се разделя на две крачета, които са разположени в субендокардния слой на двете камери. Дясното краче - crus dextrum, и лявото краче - crus sinistrum. Снопчето на Хис и всички негови разклонения са изградени от влакна на Пуркиние. В периферните части на проводната система тези влакна постепенно прехождат в обикновени миокардни клетки - кардиомиоцити. Tе предават получените импулси на други мускулни влакна, като по такъв начин възбудния процес обхваща цялата мускулатура на камерите. Поради тази причина миокардът се определя като функционален синцитиум.
Кръвоснабдяване на сърдечната стена.
Кръвоснабдяването на сърдечната стена се осъществява от две венечни артерии - лява (arteria coronaria sinistra) и дясна (arteria coronaria dextra). Те излизат от началото на аортата - bulbus aortae. По своето протежение дясната венечна артерия отделя клончета, кръвоснаблдяващи дясна камера и дясно предсърдие, а чрез задния междукамерен клон - задната част на лява камера, задния й папиларен мускул и задната 1/3 на интервентрикуларния септум. Клоновете на лявата венечна артерия отделят клоночета, захранващи част от предната стена на дясна камера, предните 2/3 на интервентрикуларната преграда, ляво предсърдие и лява камера, с изключение на малка част от задната й стена.
Инервация на сърцето.
Нервите на сърцето биват симпатикови, парасимпатикови и сетивни. Симпатиковите нерви усилват и ускоряват сърдечната дейност, а парасимпатиковите я забавят и отслабват. Симпатиковите нерви изхождат от трите шийни и първите пет гръдни ганглии на truncus sympathicus. Това са nn. cardiaci cervicales и nn. cardiaci thoracici. Парасимпатиковите влакна, инервиращи сърцето, са клончета на n. vagus - rami cardiaci cervicales superiores et inferiores. Сетивните нервни влакна идват от n. vagus и от гръбначномозъчните ганглии - от I до IV гръден спинален ганглий.
Работата на сърцето.
Работата на сърцето се извършва чрез редуване в строга последователност на следните три състояния:
1. Съкращение на предсърдията - пресистола, при което камерите се допълват с кръв.
2. Съкращение на камерите - систола, при което клапите на предсърднокамерните отвърстия се затварят и се отварят клапите на белодробния ствол и аортата. Кръвта се изтласква от дясната камера към белодробния ствол и от лявата камера към аортата.
3. Отпускане на цялата мускулатура на сърцето - диастола, отварят се клапите на предсърднокамерните отвърстия и се затварят клапите на белодробния ствол и аортата. В тази фаза предсърдията и камерите се пълнят с кръв.
Перикард.
Перикард-pericardium,е затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето. Изграден е от два перикардни листа - вътрешен или висцерален (lamina visceralis) и външен, париетален (lamina parietalis). Вътрешният лист заляга върху сърцето и образува външният му слой - епикард. Външният лист е подсилен от фиброзен слой. Върху стволовете на големите сърдечни съдове париеталният лист прехожда в неговия висцерален.
Перикарда е в контакт с редица анатомични образувания. Чрез долната си част той сраства плътно със сухожилната централна част на диафрагмата. Отзад заляга върху бронхите, хранопровода и гръдната аорта. Чрез страничните части той се свързва с лявата и дясната медиастинална плевра. Предната част на перикарда остава непокрита от плеврата в областта на две триъгълни полета - trigonum thymicum и trigonum pericardicum.
Между париеталния и висцералния лист на околосърдечната торбичка се загражда цепковидна кухина - cavitas pericardii, която съдържа тънък слой серозна течност - liquor pericardii. Преходът на париеталния лист в неговия висцерален се осъществява на две места - около аортата и белодробния ствол и около кухите и белодробните вени. Възходящата аорта и белодробния ствол са покрити от всички страни от висцералния лист на перикарда.
Перикардът огражда сърцето и началото на големите съдове, като ги изолира от всички съседни образувания. При всяко движение на сърцето, двата листа на перикарда се плъзгат помежду си.
