Тема №63 Flashcards
Простатна жлеза.
glandula prostata)- е орган с плътна консистенция и форма на кестен, който се намира непосредствено под пикочния мехур, като обхваща началото на пикочния канал. Тя е орган с жлезиста структура, чийто секрет влиза в състава на семенната течност, като й придава характерна миризма. Жлезата се характеризира и с инкреторна функция. Тя тежи приблизително 20-25 грама и има следните размери: височина 3 см, дебелина 2 см, ширина 4 см.
Макроскопски на простатната жлеза се различават следните части:
apex - връх, обърнат надолу;
basis - основа, обърната нагоре;
facies anterior - предна повърхност;
facies posterior - задна повърхност;
facies interolateralis - две долно-странични повърхности.
Нагоре с основата си жлезата приляга към дъното на пикочния мехур, обхващайки неговата шийка и влиза в контакт с долните части на семенните мехурчета. Задната й повърхност е обърната към ампуларната част на правото черво, от което я отделя съединителнотъканна пластинка - septum rectovesicale. Тази повърхност е достъпна за палпация през ануса и се характеризира с лека изпъкналост в горно-долна посока, а в напречна посока е почти равна. Предната повърхност на простатата се локализира на 1,5 см зад лонното съчленение, като се свързва с формиращите го кости чрез lig. puboprostaticum. В пространството между простатата и симфизата се разполага хлабава съединителна тъкан и венозни съдове - plexus venosus vesicalis. Върхът заляга към пикочно-половата диафрагма, а долно-латераната повърхност влиза в контакт с m. levator ani.
Простатната жлеза се прекосява отвесно от пикочния канал, който образува в нея леко изпъкнала напред дъга. Пикочния канал разделя жлезата на по-малка предна и по-голяма задна част. На задната стена на тази част от пикочния канал се разполага срединно гребенче, в средната част, на което се издига семенно хълмче - colliculus seminalis. От двете му страни се формира по един улей - sinus prostaticus. През тъканта на жлезата, в задната й част, преминават в посока напред и надолу два изхвърлящи канали - ductus ejaculatus, които се отварят върху семенното хълмче в страни от отворчето на нечифтно простатно мехурче - utriculis prostaticus.
Паренхимът на простатната жлеза е разделен на три основни дяла:
ляв - lobus prostatae sinister;
десен - lobus prostatae dexter;
среден - lobus medius.
Отвън жлезата е покрита от добре оформена капсула, съставена от два слоя:
stratum fibrosum - външен фиброзен слой, изграден предимно от колагенни влакна;
stratum musculare - дълбок слой, богат на гладкомускулни и еластични влакна.
Части на простатата.
Простата е изградена от две основни части - жлезна и мускулна. Жлезната част формира около 30-40 различно големи тубуло-алвеоларни жлези, чиито отводни канали се сливат частично и се отварят в пикочния канал, около семенното възвишение. Жлезите са разделени в две зони - външна и вътрешна. Отделната жлеза съдържа голям брой секреторни единици от тубуло-алвеоларен тип, които се отварят последователно в един дълъг отводен канал с постепенно увеличаващ се калибър. Жлезният епител е представен най-често от един ред цилиндрични или кубични клетки, които се определят като мукозни (exocrinocyti mucosi) и имат характеристика на секретиращи протеин клетки. Жлезите са заобиколени от миоеластичната строма, която разделя паренхима на жлезата на отделни делчета.
Във външната зона на простатната жлеза се разполагат жлезите с най-големи размери - главни простатни жлези. Във вътрешната зона жлезите са по-малки и се означават като подлигавични, поради отношението им към лигавицата на пикочния канал. Жлезните канали се обединяват частично в 12-20 на брой по-големи, като се отварят в пикочния канал около семенното хълмче, т.е. в уретралните синуси. Във всички части на уретралната лигавица се отварят трети вид жлези със сравнително малки размери - наречени лигавични.
Мускулната част на жлезата е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение между жлезичките, премесени с еластични влакна. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква жлезното съдържимо в пикочния канал, където то се смесва с излизащата от семеизхвърлящите канали семенна течност.
Простатната жлеза произвежда воднист млекоподобен секрет със слабо кисела реакция (pH 6,3-6,5), която се дължи на наличието на лимонена киселина. Този секрет съдържа липиди и голямо количество кисела фосфатаза.
Кръвоснабдяването на простатната жлеза се осъществява от a. vesicalis inferior, a. rectalis inferior. Венозната кръв от органа се оттича по едноименните вени. Лимфата се ориентира към паравезикално разположените лимфни възли. Инервацията на жлезата се осъществява от нерви, идващи от хипогастричния плексус - plexus hypogastricus inferior. Тези нерви са следвъзлови симпатикови и предвъзлови парасимпатикови, които идват от тазовите нерви и се превключват в малки вътреорганни ганглии, разположени под капсулата и в по-големите трабекули. Нервните елементи на жлезата включват и сетивни влакна от гръбначно-мозъчен произход, които съпровождат вегетативните нерви.
Семенно мехурче.
vesicula seminalis)- е чифтен жлезист орган, който се разполага по задно-долната повърхност на пикочния мехур. Дължината му показва индивидуални различия, но обикновено е около 4-5 см. Ширината му е около 1 см. Консистенцията на сменните мехурчета е твърда поради наличието на силно развита вътрестенна мускулатура.
Двете семенни мехурчета прилягат към основата на пикочния мехур, като се прикрепват за него чрез съединителна тъкан. Горният им край е покрит с перитонеум, медиално от тях се разполагат двата семепровода с тяхната ампула, а отдолу простатната жлеза. От горната им страна се разполага правото черво, което прави възможно изследването им посредством ректално туширане.
Семенното мехурче има тънък изходящ канал - ductus excretorius, който след съединяване с изхода на семепровода се продължава в еякулаторен канал - ductus ejaculatorius. То представлява силно извита тръба, чиято дължина след изправяне и разтягане достига до 12 см.
Семенното мехурче е жлезен орган - неговият епител секретира една от съставките на семенната течност. Секретът му е вискозна течност с алкална реакция, богата на фруктоза, и съставлява от 50 до 80% от обема на еякулата. Той не е резервоар за сперматозоиди - в него те проникват случайно.
Кръвоснабдяването на семенното мехурче се осъществява от клончетата на a. vesicalis inferior, a. ductus deferentis, a. rectalis media. Венозната кръв се оттича в системата на вътрешната хълбочна вена. Регионалните лимфни възли и инервацията са както на семепровода. Лимфата от неговата стена се оттича по пътя на кръвоносните съдове. Инервацията се осъществява от клончета на plexus hypogastricus, който образува plexus deferencialis. Тези нерви са съставени от следвъзлови симпатикови влакна, между тях обаче се срещат и сетивни влакна от гръбначно-мозъчен произход.
Мъжки полов член.
penis)- е копулативен орган. На него се различават три основни части: корен, тяло и главичка. Коренът - radix penis, е неговата най-задна част, с която се прикрепва към лонните кости. Напред се разполага тялото на половия член - corpus penis, което има цилиндрична форма, слабо приплесната отгоре и отдолу. Поради тази анатомична особеност на тялото на пениса се различават горна - dorsum penis, и долна повърхност - facies urethralis.
Главичката на мъжки полов член - glans penis, e разположена на предния му край. Тя има конична форма със заоблен връх, върху последния се отваря външният отвор на пикочния канал - ostium urethrae externum. Периферната част на главичката е разширена и се нарича корона гландис - corona glandis. Непосредствено зад нея се наблюдава слабо стеснен участък, шийка - collum glandis. Пенисът е изграден от пещеристи тела - corpora cavernosa, към които отдолу заляга спонгиозното тяло - corpus spongiosum penis. Пещеристите тела представляват дълги и цилиндрични образувания. В предните си краища са заострени, а задните се раздалечават едно от друго и образуват две крачета - crura penis, които са прикрепени за долните клонове на лонните кости. Двете тела са долепени и сраснали помежду си. Между тях се намира съединителнотъканна преграда - septum penis.
Двете пещеристи тела и спонгиозното тяло са обвити от една фасция, която ги обединява и изглажда улеите, които се формират между тях. Отвън над фасциите се намират подкожие и кожа. В подкожието се разполагат гладки мускулни влакна, които чрез съкращението и разпускането си могат да изменят площта на кожата в зависимост от физиологичното състояние на пениса. Предната част на кожата представлява гънка, която не е сраснала с подлежащата тъкан и се нарича препуциум - preputium. По вътрешната повърхност на тази кожна гънка се намират жлези - glandulae sebaceae. Те са с най-голяма гъстота в близост с юздичката - frenulum preputii, намираща се от долната страна на главичката. Тези жлези отделят секрет със специфична миризма, който се смесва с излющени епителни клетки в резултат, на което се образува смегма.
Размерите и консистенцията на мъжкия половия член се променят в зависимост от кръвонапълването на пещеристите тела. Копулативната функция на пениса може да се реализира само след изпълване на кавернозните пространства с кръв, при което половия член придобива твърда консистенция и се изправя - това състояние се нарича ерекция. Промените в степента на кръвонапълване е под нервен контрол и има основно функционално значение.
Кръвоснабдяване и инервация на пениса.
Кръвоснабдяването на мъжкия полов член се осъществява предимно от клонове на a. pudenda interna. От този артериален съд, като негово непосредствено продължение, води началото си a. penis, която отделя клонове за двете кавернозни тела - a. profunda penis и a. dorsalis penis, а също така и за спонгиозното тяло - a. bulbi penis и a. urethralis. Артериите на трите тела на пениса анастомозират една с друга с предните си краища в областта на главичката. От двете артерии на спонгиозното тяло единствено a. urethralis участва в анастомозирането. A. dorsalis penis е чифтна и лежи подфасциално по гърба на пениса, като се разполага встрани от нечифтната v. dorsalis penis. Тази артерия изпраща разклонения към tunica albuginea и по-големите артерии, където се разпада на капиляри. A. profunda penis представлява главната функционална артерия на пениса. Тя върви надлъжно във вътрешността на всяко пещеристо тяло и дава разклонения, които се разполагат в трабекулите. Нейни крайни разклонения са малки артериални клончета, отварящи се в кавернозните пространства - aa. helicinae. Кожата и подкожието на пениса се кръвоснабдяват от артерии на скротума - aa. scrotales posteriores и aa. scrotales anteriores. Венозната кръв от всяко пещеристо тяло се оттича по съответната вена - v. profunda penis, която се влива във v. pudenda interna. Кръвта от подкожните слоеве се оттича по малък единичен или двоен венозен съд, по който тя достига до v. femoralis или v. saphena magna. Нечифтният венозен съд v. dorsalis penis се образува непосредствено зад главичката на пениса от вени на самата главичка и предната част на спонгиозното тяло. Тази вена преминава под фасцията на пениса, приема vv. circumflexae penis, преминава по долния ръб на симфизата и достига до plexus venosus prostaticus, а от там до v. iliaca interna.
Оттокът на лимфна течност от мъжкия полов член се осъществява по повърхностни и дълбоки лимфни съдове, които се оттичат към ингвиналните лимфни възли, а по-рядко и към лимфните възли в малкия таз.
Инервацията на пениса се реализира от сетивни, симпатикови и парасимпатикови нервни влакна. Сетивните влакна изхождат от n. pudendus и формират n. dorsalis penis, като завършват с множество различни крайни окончания. Голяма гъстота на сетивни нервни окончания се установява в областта на главичката и препуциума. Симпатиковите и парасимпатиковите влакна формират plexus cavernosus - те инервират гладкомускулните елементи в стените на кръвоносните съдове и трабекулите на пещеристите тела и спонгиозното тяло. Симпатиковите влакна изхождат от plexus hypogastricus inferior, а парасимпатиковите - от nn. splanchnici pelvivi. Те регулират ерекцията.
Мъжки пикочен канал.
urethra masculina)- е тесен фибромускулен орган с тръбовидна форма, чрез която урината от пикочния мехур и сперма от изхвърлящите се извеждат извън тялото. Той води началото си от пикочния мехур с вътрешно отвърстие - ostium urethrae internum, и завършва на върха на половия член с външно отвърстие - ostium urethrae externum. Средната му дължина e около 20-22 см. Пикочният канал преминава през простатната жлеза, пикочно-половата диафрагма и спонгиозното тяло на пениса.
В зависимост анатомичната област, през която преминава мъжкият пикочен канал се разделя на четири части:
препростатна - pars preprostatica;
простатна - pars prostatica;
ципеста или мембранозна - pars membranacea;
спонгиозна - pars spongiosa urethrae.
Пикочният канал притежава две извивки. Първата се намира след преминаването му през пикочно-половата диафрагма, при което посоката се изменя от вертикална в хоризонтална. Втората извивка се разполага при прехода на фиксираната в свободната увиснала част на пениса.
Лигавицата в началната част на пикочния канал до нивото на семенното хълмче е покрита с преходен епител. Тук тя влиза в контакт само с урината и затова нейният строеж е сходен с този на пикочния мехур. По останалото протежение на пикочния канал, което служи за общ път на урината и семенната течност, епителът е многореден цилиндричен; само в областта на ладиевидна ямка, където се създава голямо налягане на урината и семенната течност, епителът е многослоен плосък невроговяваш.
Кръвоснабдяването на мъжки пикочен канал се осъществява от различни клонове на вътрешната хълбочна артерия.
Отделните части на уретрата се кръвоснабдяват от:
простатна част - a. vesicalis inferior и a. rectalis media;
мембранозна част - a. rectalis inferior и a. perinealis;
спонгиозна част - a. bulbi penis, a. uretralis и отчасти a. dorsalis penis и a. profunda penis.
Венозната кръв се оттича към вените на пикочния мехур и пениса. Лимфната течност от простатната част се оттича по лимфни съдове на простатната жлеза, а от спонгиозната част - по лимфни съдове на пениса.
Стената на пикочния канал е инервирана от влакна на plexus prostaticus и plexus cavernosus, които съдържат симпатикови, парасимпатикови и сетивни влакна.
