Тема №45 Flashcards
Черен дроб.
hepar)- е най-големият паренхимен вътрешен орган и втория по големина орган (след кожата) в човешкото тяло. Той се разполага под диафрагмата в горната част на коремна кухина, като се простира от дясно подребрие, преминава през средната част на тази област (епигастриума) и достига до ляво подребрие. Горната му граница е на равнището на VІ ребро, а долната - на дясната ребрена дъга. Черният дроб има форма на призма или клин с основа, насочена надясно, и връх - наляво. Диаметърът му намалява постепенно отдясно наляво. Неговото тегло, когато е напълнен с кръв, е около 2400 гр., а в обезкървено състояние - 1500 гр.
Във функционално отношение черният дроб е орган с разнообразни функции. Определя се като химичната лаборатория на тялото, която получава суровини от порталната вена - v. portae, събираща кръвта от стените на нечифтните коремни органи - стомах, черва, задстомашна жлеза и слезка. Основните функционални отправения на орган включват:
черният дроб е най-голямата храносмилателна жлеза, която секретира жлъчка (жлъчен сок) с основно значение за смилането и резорбцията на мазнини;
участва в обмяната на въглехидратите, като трансформира резорбираната от червата глюкоза в гликоген, складира в неговите клетки и при нужда освобождава глюкоза;
в него се осъществява дезаминиране на аминокиселини, при което се образува урея и други отпадъчни продукти;
играе съществена роля в мастната обмяна;
в него се извършва пигментната обмяна - преработва хемоглобина от разрушените еритроцити, при което се образуват жлъчните пигменти, влизащи в състава на жлъчката;
в неговите клетки се осъществява обезвреждане на токсични вещества и лекарства;
играе важна роля в кръвотворенето и хемостазата (кръвосъсирването), като образува противоанемичен фактор и много от факторите на кръвосъсирването.
Повърхности на ч.дроб.
Различават се три повърхности на черен дроб - горна, долна и задна, като и един ръб. Горната и долна повърхности се срещат в предно-долен ръб - margo inferior. На него се забелязват две изрезки: дясна - за жлъчния мехур, и лява - за връвта на пъпната вена. Ръбът на черния дроб се разполага косо, като в началото върви по дясна ребрена дъга, след което излиза от дясно подребрие, преминавайки от хрущяла на девето дясно ребро до хрущяла на седмо ляво ребро. При увеличение на черния дроб от патологичен процес, този ръб се измества надолу под ребрената дъга и може да се опипа.
1. Горната (диафрагмална) повърхност - facies diaphragmatica, е гладка, изпъкнала и обърната нагоре и напред към диафрагмалния купол. Тази повърхност е разделена на две области, които се формират от вървящата отпред назад коремнична дубликатура - lig. falciforme hepatis.
2. Долната (висцерална) повърхност - facies visceralis, има сложен релеф. Тя е обърната надолу и назад и е разделена на три полета от две успоредни бразди.
Лявата бразда върви в срединната равнина и има две части:
предна част - fissura lig. teretis, представлява своеобразна цепка, в която заляга облата връзка - lig. teres hepatis (остатък от пъпната вена);
задна част - fissura lig. venosi, е остатък от ductus venosus, който до раждането осъществява връзката на пъпна вена с долна куха вена.
Дясната бразда се образува от две надлъжно разположени ямки:
предна - fossa vesicae felleae, в която лежи жлъчният мехур;
задна - sulcus venae cavae, към която приляга долната куха вена.
Двете успоредни бразди се свързват посредством една дълбока напречна цепка - porta hepatis. През нея в черния дроб навлизат кръвоносни съдове - обща чернодробна артерия (a. hepatica propria), портална вена (v. portae) и нерви. Оттук изхождат общия жлъчен канал на черния дроб - ductus hepaticus communis, и лимфните съдове. Участъкът от висцералната повърхност, който се загражда от двете сагитални бразди, е разделен посредством напречната цепка на два дяла: преден с квадратна форма - lobus quadratus, и заден с подобна на опашка форма - lobus caudaus. В долния край на последния се наблюдават две възвишения, намиращи се над чернодробната порта: proc. caudatus и proc. papilaris.
По долната повърхност на черен дроб се оформят отпечатъци (impressiones) от органите, с които органа влиза в непосредствен контакт: отпечатък от стомаха - impressio gastrica, от хранопровода - impressio esophagea, от дуоденум - impressio duodenalis, напречното дебело черво - impressio colica, десния бъбрек - impressio renalis, и дясната надбъбречна жлеза - impressio suprarenalis.
Жлъчни пътища на ч.дроб.
Жлъчните пътища на черен дроб водят началото си от жлъчни капиляри - canaliculi biliferi, които се формират от специфични улеи по долепените повърхности на чернодробните клетки. Тези начални каналчета нямат собствени стени - техните стени представлява видоизменени мембрани на хепатоцитите, които притежават микровласинки, насочени към просвета на жлъчното капилярче. Те се сдобиват със стени при излизане от чернодробното делче, като се образуват ductuli interlobulares, които се продължават в система от жлъченосни канали - ductuli biliferi. Те следват ретроградно пътя на порталната вена и собствената чернодробна артерия. От тези канали се формират два големи жлъчни канала - ductus hepaticus dexter и ductus hepaticus sinister. В областта на porta hepatis те се обединяват в един общ чернодробен канал - ductus hepaticus communis, чрез който жлъчката се извежда от черния дроб.
Кръвоснабдяване и инервация на ч.дроб.
Черният дроб притежава т.нар. “двойствена” кръвоносна система.
Внасящите съдове в него са два:
hepatica propria (собствена чернодробна артерия) - осъществява артериалното кръвоснабдяване;
v. portae (портална вена) - носи венозна кръв от стомаха, червата, слезката, панкреаса, съдържаща резорбираните в чревния тракт хранителни вещества, продуцираните от панкреаса хормони (инсулин, глюкагон), продукти от разрушените в слезката еритроцити.
Посочените по-горе съдове навлизат в черния дроб през porta hepatis. Разклоняват се на два главни клона, а след това на по-малки, като най-малките клончета се наричат aa. interlobulares и vv.interlobulares. Венозната и артериалната кръв се влива в синусоидите на делчетата. Кръвта от синусоидите се оттича в централните вени, а от тях във vv. sublobulares. Те се обединяват в клоновете на чернодробните вени - vv. hepaticae. Венозната кръв от черния дроб се оттича в долната празна вена - vena cava inferior, чрез чернодробните вени.
През черния дроб за една минута преминават около 1500 мл кръв, 1200 мл, от които постъпват с v. portae и 300 мл с чернодробната артерия.
Лимфните капиляри на черен дроб се формират в междуделчестата съединителна тъкан. Те вървят по два пътя: по пътя на v. portae, по който достигат до porta hepatis и напускат органа, и по пътя на вените от системата на vv. hepaticae. Лимфата от черния дроб се оттича към коремните лимфни възли.
Черният дроб се инервира от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.
