Тема №53 Flashcards
Бели дробове.
Белият дроб (pulmo) е чифтен орган. В неговия паренхим се извършва газовата обмяна и венозната кръв се превръща в артериална. Двата бели дроба се разполагат в кухината на гръдния кош. Те са отделени от коремните органи чрез диафрагмата и са разделени един от друг чрез средостението, изпълнено от редица органи и съдово-нервни образувания, които или се разполагат в гръдния кош, или само го прекосяват.
Големината на белия дроб зависи от големината на гръдния кош. В жените той е по-малък, а в мъжете по-голям. Трябва да се отбележи, че десният бял дроб е по-голям от левия поради предоставеното му по-голямо пространство.
Белият дроб има форма на издут полуконус. Неговата основа (basis pulmonis) е обърната към диафрагмата. Горният му край се нарича връх (apex pulmonis), който достига нивото на задния край на първото ребро или на 3-4 cm над предния край на същото, и на 2-3 cm над ключицата.
Повърхности на белия дроб.
На белия дроб се различават три повърхности: външна, ребрена (facies costalis); долна, диафрагмална (facies diaphragmatica) и медиастинална (facies mediastinalis). Ребрената повърхност на белия дроб е изпъкнала. Тя допира до вътрешната повърхност до гръдния кош и до гръбначния стълб. Диафрагмалната повърхност на белия дроб е вдлъбната и съответства на силно изпъкналите куполи на диафрагмата.
Медиастиналната повърхност на белия дроб е обърната към средостението. Тя е леко вдлъбната. Върху него се намира хилусът на белия дроб (hilum pulmonis). През него в органа навлизат главният бронх и белодробната артерия, придружени от бронхиалната артерия и нервни влакна, а излизат белодробните вени, придружени от бронхиалната вена и лимфни съдове.
Анатомо-функционални единици на белият дроб.
Белият дроб е съставен от различни анатомо-функционални единици: дялове, сегменти, делчета, ацини. В основата на това деление стои устройството на вътреорганните въздухоносни пътища, които се изграждат от разклоненията на главния бронх, формиращи бронхиалното дърво (arbor bronchialis). Неговите непосредствени разклонения лобарните бронхи (bronchi lobares), навлизат в дяловете на белия дроб - вдясно те са 3, а вляво - 2. Във вътрешността на дяловете всеки дялов бронх се разпада на по-малки бронхи, наречени сегментни (bronchi segmentales). В десния дроб се различават 11 сегмента, а в левия - 10.
Белодробните делчета са ясно диференцирани едно от друго. Те показват форма на пирамидка с основа, обърната към повърхността на дроба, като напречните им размери са от 0,5 до 1 cm. Във всяко делче навлиза един делчев бронх с диаметър на просвета около 1 mm. Вътре в делчето този бронх се разпада на крайни бронхиоли (bronchioli terminales). Тяхната стена не съдържа хрущялни елементи, жлези и чашковидни слузни клетки. Тя се изгражда от един ред цилиндричен или кубичен ресничест епител и добре развити еластични, и гладкомускулни елементи, които са тясно свързани помежду си.
Респираторната част на белия дроб се представя от функционално-анатомични единици - ацини (acinus - грозд). Една ацина се изгражда от разклоненията на една респираторна бронхиола (bronchiolus respiratorius) от първи порядък. Броят на алвеолите в двата дроба се изчислява на 300-500 милиона.
Кръвоснабдяване и инервация на белите дробове.
Кръвоносните съдове на белите дробове принадлежат към двата кръга на кръвообращението. Към малкия кръг се отнасят белодробните съдове, които осъществяват функционалното кръвообращение, а към големия кръг бронхиалните съдове, които осъществяват нутритивното кръвообращение. По белодробната артерия (a. pulmonalis), в белия дроб се внася венозна кръв. От всеки дроб излизат по две белодробни вени (vv. pulmonales), които са много къси и се вливат в лявото предсърдие.
Белите дробове получават артериална кръв чрез бронхиалните артериални съдове (rami bronchiales), които се отделят от гръдната аорта, задните междуребрени артерии и подключичната артерия. Венозният отток от бронхите се осъществява по пътя на бронхиалните вени (vv. bronchiales). Тези вени се формират в областта на белодробния хилус и се вливат: дясната - във v. azygos, а лявата - във v. hemiazygos accessoria.
Инервацията на белите дробове се осъществява от два вида влакна на вегетативната нервна система – симпатикови и парасимпатикови.
Парасимпатиковите (еферентните) влакна са клончета на блуждаещия нерв (n. vagus). Те повишават тонуса на гладката мускулатура, затова при повишен тонус на блуждаещия нерв се затруднява преминаването на въздух през бронхиолите, а с това се затруднява и самото дишане.
Симпатиковите (аферентните) влакна, които излизат от областта на последния шиен и горния гръден сегмент на гръбначния мозък, отпускат гладката мускулатура и по този начин участват в регулацията на дихателния ритъм.
