Хранителни среди, използвани в растителната БТ Flashcards
Примери за стандартни среди
Murashige and Skoog (MS); Linsmayer and Skoog (LS);
Schenk and Hidebrand (SH);
Hellier;
White’s;
B5 (Gamborg)
Съставни части на ХС
- Неорганични соли - източници на микро- и макроелементи
- Въглеродни източници
- Витамини
- Вода
- Растежни регулатори
- Полимеризиращи агенти (агар)
Физиологична роля на микроелементи в ХС
Нужни в микромолове:
1. Бор - като борна к-на, поема се с корена и се транспортира по ксилема, извънклетъчна функция - лигнификация на КС и диференциация на ксилема, регулира синтеза на КС и стабилността на компонентите КС и КМ; дефицит - инхибиране растежа на първични и вторични корени;
2. Хлор - като аниони, силно мобилен, регулира осмотичното налягане, активиране на аспарагин синтетаза (N-метаболизъм);
3. Желязо - в хелатна форма (напр. с EDTA), редокс реакции и стабилизиране на ES комплекси, синтез на хлорофил;
4. Мед - участва в ензимни комплекси и техните редокс реакции, част от SOD (неутрализация на радикали);
5. Кобалт - неизвестна роля, но е необходим за ин витро развитието;
6. Манган - 4 йона в ензима, отговорен за хидролизата на вода във фотосистема II, и в SOD;
7. Молибден - нитрогеназа и нитрат редуктаза (N цикъл);
8. Цинк - кофактор на ензимни комплекси (а-л дехидрогеназа, СОД), белтъчна биосинтеза
Физиологична роля на макроелементи в ХС
Нужни в милимолове:
1. N - като NO3 и NH4; в белтъците;
2. Р - DNA; RNA; фосфолипиди; ATP (0.3-0.5 g Р/ g сухо в-во);
3. K – регулиране на осмотичното налягане, активиране на множество ензими;
4. Mg – фотосинтеза, регулиране на вътреклетъчното pH, съхраняване във вакуолата за осигуряване на +/и баланс;
5. Ca - стабилизиране на КС (формира калциев пектинат, предпазвайки пектина от разрушителното действие на полигалактуроназа) и КМ (взаимодейства с фосфати, фосфолипиди и протеини);
6. S - Cys, Met -> белтъци.
Източници на въглерод
2-3 % захароза;
по-евтин вариант - царевичен сироп;
лактоза и суроватка не се използват - нямат ß-галактозидаза
Витамини
никотинова к-на (РР), глицин, тиамин (В1), пиридоксин (В6) - до 1 mg/L;
инозитол (В8) - до 100 mg/L
Растежни регулатори
Ауксини: естествени (индол-оцетна к-на IAA, индол-маслена к-на IBA, 4-хлоро индол оцетна к-на 4-Cl – IAA, фенилоцетна к-на PAA) и синтетични (NAA – α-нафтил оцетна к-на; 2,4 D – 2,4-ди-хлорфенокси оцетна к-на;
2,4,5 T – 2,4,5-три-хлорфенокси
оцетна к-на; Dicamba; 4-CPA – p-хлорфенокси оцетна к-на);
Цитокинини: естествени (Z – зеатин; iP – i-пентиладенин; DHZ – дихидрозеатин; ZR – зеатин рибозид; iPA – i-пентиладенозин) и синтетични (Kinetin; BAP – 6-бензиламинопурин; TDZ – тидиазурон; CPPU – N-(2-хлоро-4-пиридил)-N-фенилуреа
Физиологична роля на съотношението ауксини/цитокинини
Голямо съотношение ауксини:цитокинини = формиране на корени;
Ниско съотношение ауксини:цитокинини = прорастъци;
Равни нива ауксини:цитокинини = формиране на калус
Ауксини без цитокинини = формиране на калус
Цитокинини без ауксини = прорастъци
Етапи в приготвянето на ХС
- Приготвяне на сток разтвори на компонентите;
- Добавяне на съответното количество от всеки компонент на средата (напр. за 1 л среда) в бехерова чаша на магнитна бъркалка;
- Добавяне на инозитол и захароза и бъркане до пълното им разтваряне;
- Наливаме дестилирана вода до 950 мл;
- Коригираме рН до 5.8 с 0.5 или 1M КОН;
- Прехвърляме в мерителен цилиндър или колба, доливаме до 1 л, бъркаме до пълното разтваряне на компонентите;
- Прехвърляме в съдове за автоклавиране -> 121оС за 20 мин.
Особености при приготвянето на ХС
- Някои компоненти са термолабилни и трябва да се стерилизират чрез филтрация и да се добавят към средата след като изстине;
- Стерилизираната ХС да се остави 4-5 дена на стайна температура, за да се докаже нейната стерилност (ако ще се пази повече време, да е на 4оС);
