Животински клетъчни култури Flashcards
Как се получават животински клетъчни култури?
От тъканни експланти. Могат да се култивират като тъканни култури или клетъчни суспензии.
Области на приложение
- Имунология
- Геномика
- Тъканно инженерство
- Токсикология
- Взаимодействие клетка-клетка
- Фармакология
- Intracellular flux
- Intracellular activity
Определение за “Клетъчно клониране”
Получаване на колония от единична клетка. При субкултивиране се получава клетъчен щам (линия).
Определение за “Клетъчна линия”
Субкултивирана първична култура. Клетъчната линия може да бъде с ограничен или непрекъснат (продължителен) живот.
Определение за “Клетъчен щам”
Клетъчна линия, пречистена чрез физично разделяне, селекция или клетъчно клониране.
Определение за “Клетъчна линия с непрекъснат (продължителен) живот”
Неопределена пролифирация. Това състояние на клетъчната линия може да се индуцира чрез трансфер на вирусен ген или е предварително придобито от няколко ракови клетки преди култивиране.
Определение за “Първична култура”
Прясно изолирана култура до първия пасаж на субкултивиране.
Определение за “Серум”
кръвна течност без клетки и съсирващи фактори
Определение за “Суспензионна култура”
Клетки, развиващи се независимо една от друга в течна хранителна среда.
Определение за “Клетъчна култура”
Култура от единични, нарастващи клетки, които не са организирани под формата на тъкан. Клетъчните култури, които се състоят от отделни клетки, загубват характерната организация и свързаните с нея биохимични особености, което не позволява те да бъдат използвани в процеси, характерни за тъканите и органите. Този тип култури, обаче са подходящи за изследвания на клетъчно ниво.
Определение за “Тъканна култура”
Общоприет термин за култивиране на животински клетки. Фрагмент от тъкан, отглеждана в in vitro условия, които позволяват диференциране и запазване на тъканната архитектура и/или тъканни функции.
Определение за “Органна култура”
Култура от органни зачатъци, части от орган или цял орган, поддържани или нарастващи в условия ин витро, които позволяват диференциране и запазване на архитектурата и/или органните функции.
Предимства на животинските тъканни култури
- Контролирани условия на култивиране
- Хомогенност на експерименталните пробите
- Възможност за автоматизация и мащабиране
- Ин витро моделиране на ин виво условията
Недостатъци на животинските тъканни култури
- Лимитирано познание и обучен персонал
- Количество на култивираните клетки при ин витро условия
- Нестабилност на получаваните клетъчни линии
- Достъпност до подходящи експланти
- Промяна на свойствата при дедиференциация на тъканите
Видове тъканни култури
- Органови култури - притежават структурните характеристики на тъканта, от която са получени. Култивират се на граничната повърхност между хранителната и въздушната среда.
- Култура от първични експланти – фрагмент от тъкан се поставя на повърхността на хранителната среда, след което мигрира в твърдия субстрат.
- Клетъчна култура – тъканна култура или прорастъци от първични експланти се суспендират, механично или ензимно, в течна ХС, при което се получава клетъчна суспензия, която впоследствие може да бъде култивирана като монослой на твърда хранителна среда или като суспензия в течна ХС.
Етични норми за работа с животински тъкани
Всички европейски страни имат национално законодателство, което регулира етичните въпроси за работа с животински тъкани. Регулациите се отнасят до „висшите“ животни, тези които имат достатъчен мозъчен капацитет, за да чувстват болка или да изпадат в стрес и не се отнася до такива, които не притежават такива способности, например рибите. Рестрикциите се отнасят до методите на умъртвяване, методите на екстракция на ембриони или тъкани, определят условията, при които се отглеждат животните, и експерименталните условия, при които се поставят. Контролът се осъществява от независими етични комисии.
Етични норми за работа с човешки тъкани
Условията за работа с човешки материал са по-стриктни и по-комплексни. Тъканите трябва да се екстрахират при клинични условия, от опитен медицински интервенист. Разрешението за работа с човешки материал се изисква от специално формирана етична комисия, а контролът по самата работа се осъществява от етична комисия на болничното заведение. Основният въпрос, който стои открит към момента е собствеността на материала, неговото ДНК, както и продуктите с комерсиална стойност, които се получават в следствие на проведените изследвания.
Задължителни аспекти при работата с човешки материал
- Информирано съгласие за взимане на проби тъкан от пациентите или техни роднини (ако пациента не е в състояние) - писмено, във форма, разбираема от всички страни;
- Към документите трябва да е налично кратко описание на проекта, в който ще се работи с човешкия материал;
- Конфиденциалност на произхода на материала;
- Ясно да се определи собствеността на материала, тъканната култура и продуктите на научното изследване;
- Специално разрешение от съответната Национална етична комисия в случай на генетични модификации;
- В случай на комерсиализиране на продуктите от изследването е необходимо сключване на договор с донора на материала;
- Донорът определя дали желае да му бъде предоставяна генетичната информация, получавана в следствие на експеримента.
ХС в зависимост от произхода
- Естествени
- Изкуствени
- Смесени
Естествени ХС
- Тъканни и ембрионални екстракти - избрана тъкан се хомогенизира в равен обем физиологичен буфер, центруфугира се и получената супернатанта се използва за клетъчното култивиране;
- Телесни течности - кръвен серум (най-често; за предпочитане от ебриони или млади животни, съдържа по-високи концентрации от растежни фактори), плеврална течност,амниотична течност, стъкловидно тяло на окото и т.н.
Недостатъци на естествените ХС
- непостоянен състав
- съдържат токсини
- често са контаминирани с МО
- скъпи
Предимства на изкуствените ХС
- дефиниран състав
- намален риск от контаминация
- по-евтини
- лесно пречистване на продуктите от културата
- продават се готови за употреба - стерилни
Недостатък на изкуствените ХС
- осигуряват кратък живот на културата, ако не се добави серум: всички животински клетки се нуждаят от растежни фактори, каквито се съдържат в серума - добавянето на 5-10% към изкуствените среди подобрява значително преживяемостта на културата.
Примери за изкуствени ХС
- Основна среда на Игъл (ВМЕ) - соли, глюкоза, 12 АК, витамини, без които култивирането е невъзможно; създадена за култивирането на HeLa (човешки карцином) и L (миши фибробласти) клетки;
1.1. Деривати на ВМЕ:
- Минимална есенциална среда на Игъл (ЕМЕМ) - с по-високи концентрации на основните компоненти;
- Дюлбекомодифицирана среда на Игъл (DMEM) - АК х4, + други АК и витамини; - RPMI (Roswell Park Memorial Institute) среди - на базата на ВМЕ и DВМЕ средите, но с по-богат състав по отношение АК и витамините. Използват се за „по-трудни“ клетки и са значително по-скъпи;
- Други среди - разработени за
конкретни клетъчни типови, от други автори и носещи техните имена (среда на Фишер за миши левкемични клетки в суспензия, среда на Лайбовиц за човешки диплоиднифибробласти, среда Е на Уилям за продължително отглеждане на зрели хематоцити от плъх); - Среди за поддържане на клетките без добавка на серум - комплексни, съдържат микроелементи, липиди, източници на желязо и др.;