Растителни и животински клетки - устройство и клетъчен цикъл Flashcards
Кои са двете фундаментални
събития в еволюцията, в следствие на които са се обособили животинското и растителното царство?
- Придобиването на способността да се включва в метаболизма въглеродната киселина посредством фотосинтезата;
- Оформянето на твърда клетъчна стена в прародителите на днешните растителни видове.
Какво представлява протоплазмата?
Високоорганизирана система от морфологични и биохимични компоненти, които се намират в състояние на постоянно взаимодействие.
Какво представлява обвивката на растителната клетка?
Плътна, еластична, целулозопектинова обвивка. Пектиновите вещества служат за връзка между стените на отделните клетки.
В процеса на стареене на клетките в техните стени могат да се открият лигнин и други циклични съединения.
Какво представлява обвивката на животинската клетка?
Еластична фосфолипидна клетъчна мембрана, в която са интегрирани белтъци, които са в основата на активния транспорт на различни йони – натрий,калий,калций,хлор.
Химичен състав на растителната клетъчна стена
90% въглехидрати и 10% белтъци.
1. Целулоза
2. Хемицелулоза
3. Пектини
4. Структурни белтъци
Структура на целулозата
Основен ВГХ в растителната КС, неразклонен полимер, изграден от молекули D-глюкоза, свързани помежду си чрез β-1,4 връзки. Всяка глюкозна молекула е завъртяна на 180° спрямо съседните, оформяйки дълги вериги от до 25 000 глюкозни остатъка. 36 такива вериги се интегрират чрез водородни връзки и образуват микрофибрили, които са относително устойчиви на химично и биологично деградиране (някои бактерии, най-вече в стомашно-чревния тракт на преживните животни синтезират целулази).
Структура на хемицелулозата
Хетерогенна група, обединяваща разклонените полизахариди на матрикса; Свързват се нековалентно, но много здраво, с повърхността на целулозните микрофибрили, а също и помежду си, оформяйки около всяка микрофибрила особена обвивка. Молекулата представлява осова дълга верига от захарни остатъци от един тип, съединени с β-1,4 връзки, от които излизат къси странични вериги, изградени от захари от друг тип. Захарните остатъци в хемицелулозата са различни – ксилоза, галактоза фруктоза и т.н. Растителните клетки синтезират набор хемицелулоза в зависимост от вида на растението и стадия на неговото развитие.
Структура на пектините
Хетерогенна група от силно разклонени хидратирани полимери, съдържащи много отрицателно заредени остатъци от галактуронова киселина. Някои от карбоксилните групи са естерифицирани с метилни групи. Свободните карбоксилни групи от близкостоящи вериги се свързват чрез Са++ и Mg++ йони. Отсъствието на Са++ и Mg++ йони прави пектина водоразтворим. Са++ / Mg++ соли на пектина формират гел, способен да набъбва (в хранителната индустрия за производството на различни видове желета).
Структурни белтъци на КС
Формират глюкопротеини с разклонени полизахаридни вериги чрез гликозидни връзки (хидроксипролинови и серинови остатъци).
Разлика между първична и вторична КС
Стените на растящите клетки се наричат първични КС. Зрелите клетки могат да съхранят първичната стена, понякога значително увеличавайки нейната дебелина или в повечето случаи да синтезират вторична КС - допълнително удебеляващи слоеве с различен химичен състав. Формирането на вторичната КС се осъществява чрез лигнификация на първичната КС.
Устройство на ядрото (нуклеоплазмата)
Частта от протоплазмата, заключена от ядрената мембрана се нарича клетъчно ядро. Нуклеоплазмата е свързана с цитоплазмата посредством ядрените пори, чиято функция е контролиран транспорт на РНК и белтъци. Вътрешната част на ядрото е основно изградена от хроматин (деспирилизирани хромозоми, които се спирализират по време на митозата). Синтеза на рибозомната РНК и биогенезата на рибозомите са структурно отделени в ядърце.
Устройство и функция на рибозомите
Изградени от две субединици – голяма и малка, всяка със собствен микс от белтък и рРНК. Откриват се като самостоятелни структури в цитоплазмата, групирани в полирибозоми, или „закачени” към ЕПР. Основната им функция е синтез на белтък.
Елементи на ендомембранната система
Ядро, ЕПР, АГ и везикули - създава условия за осъществяването на специфични ензимни реакции в точно определени региони на клетката. Органелите, изграждащи системата са свързани непосредствено или тази връзка се осъществява чрез транспортни везикули.
Устройство и функции на ЕПР
Интегрирана триизмерна система, изградена от плоски и тубуларни клетъчни мембрани. Грапавият ЕПР е покрит с рибозоми от страна на цитоплазмата, където се синтезират белтъците и се транспортират във вътрешността, където белтъчните молекули претърпяват вторична
модификация, най-често чрез гликозидиране.
Гладкият ЕПР е продължение на грапавия. В него се синтезират фосфолипидите, които изграждат клетъчните
мембрани или др. молекули, в зависимост от конкретните клетки и техните физиологични нужди (напр. тестостерон в тестесите или детокс в черния дроб).
Устройство и функции на АГ
Полярна структура от цистерни: от регенериращата страна включват мембранни везикули, продуцирани от съседните цистерни на ЕПР и отделят везикули от страната на секреция. В животинските клетки Цис страната е откъм ЕПР, а транс страната е ориентирана към цитоплазмената мембрана. По време на своето движение през АГ белтъчните молекули се гликозидират и когато процесът завърши се отделят, пакетирани в изходящите везикули. Дали една везикула ще бъде секреторна или ще остане в клетката е процес строго контролиран на молекулярно ниво в зависимост от етапа на развитие на клетката и конкретните метаболитни нужди.
Устройство и функции на лизозомите
Мембранни структури, произхождащи от АГ и съдържащи хидролитични ензими. Могат да се сливат с везикули, които се формират от плазмената мембрана и съдържат различни субстрати от извънклетъчното пространство, които биват разградени от лизозомните хидролитични ензими.
Устройство и функции на мирохондриите
Двойна мембрана - външна, съдържаща порин, способен да формира пори и да пропуска молекули с маса от 6 до 10 kDa, и вътрешна, почти непропусклива, силно нагъната. Основна функция - окислителна дисимилация (крайно деградиране на пирувата до СО2 при аеробни условия). Други метаболитни функции, свързани с метаболизма на мастните киселини.
Прехвърлят се по време на клетъчното делене към
дъщерните клетки. Генетично полу-автономни системи, способни да се делят самостоятелно - притежават
собствена ДНК, рибозоми и всички други компоненти от генно-експресния механизъм.
Устройство на растителните пластиди
Имат собствен геном и двойна мембрана. Всички пластиди съдържат множествени копия на своя геном и се размножават чрез делене вътре в самата растителна клетка.
Развиват се от пропластиди - относително малки органели, съществуващи в меристемните клетки.
Превръщане на пластидите от един вид в друг
Извършва се в зависимост от нуждите на едни или други диференцирани клетки и се регулира от ядрения геном:
1. на тъмно: пропластиди -> етиопласти (вътрешните мембрани на етиопластите образуват кристалоподобна структура, съдържаща вместо хлорофил протохлорофил - негов жълт предшественик;
2. на светло: етиопласти -> хлоропласти (протохлорофил -> хлорофил и синтез на нови мембрани, пигменти, фотосинтетични ензими и компоненти на електронотранспортната верига;
3. хромопласти - натрупват каротеноидни пигменти (жълто-оранжев цвят на някои плодове;
4. лейкопласти - с по-големи размери, но иначе сходни с пропластидите и се
намират в много епидермални и вътрешни тъкани, недобиващи зелена окраска и неспособни да фотосинтезират; амилопласти - форма на лейкопластите, които служат като складове на нишесте в запасяващите тъкани.
Как се осъществява автотрофното хранене на растенията?
При зелените растения фотосинтезата протича в хлоропластите, които представляват постоянен вътрешен източник на хранителни вещества. Органичните продукти от фотосинтеза могат непосредствено да се използват от клетките за различни процеси на биосинтеза, да се запасяват под формата на осмотично инертни полизахариди (обикновено нишесте), или да се превръщат в сравнително нискомолекулни захари (като правило захароза), които се транспортират до други тъкани на растението в съответствие с конкретните метаболитни нужди.
Устройство и формиране на вакуолите
Обградени от единична мембрана - тонопласт. Заемат 5 до 95% от обема на клетката. Първоначално се образуват в младите делящи се клетки, чрез сливане на все по-голям брой мехурчета, отделящи се от ЕПР и АГ. Съдържат множество различни хидролитични ензими.
Функции на растителните вакуоли
- Транспорт и натрупване на хранителни вещества, метаболити и ненужни продукти на обмяната;
- Хидролиза;
- Запълване на вътреклетъчното пространство;
Как вакуолите допринасят за големия обем на растителните клетки?
Чрез поглъщане на вода и разпъване на КС от създаденото тургурно налягане. Водата се натрупва в малки вакуоли, които след това се сливат, образувайки една по-голяма вакуола.
Какви субстанции могат да се натрупват във вакуолите?
- Молекули, които са необходими за клетката, но са потенциално опасни ако постъпят в цитоплазмата в по-високи концентрации (каучук, опиум);
- Na+ за поддържане на тургура. Натриевите помпи в тонопласта подържат ниски концентрации на Na+ в цитозола за сметка на създаване на 4-5 кратен излишък на тези йони във вакуолите;
- СО2 - поглъща се през нощта и се съхранява във вакуолите, а през деня с помощта на слънчевите лъчи се превръща в захар;
- Резервните белтъци на семената;
- Сигнални молекули: антоциани (окраска на растенията, привличаща опрашващи насекомите), отровни вещества (освобождават се при нарушаване на клетъчната цялост за защита от животни).