Тема №7 Flashcards
Обезболяване.
Anaesthesia-нечуствителност: е обратимо потискане/ отстраняване на болевата чуствителност на определена част от тялото или на цялото тяло. При това се губи усетът за болка, допир, топло и студено.
ЗЪБНАТА БОЛКА Е ЕДНА ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ И ЗЪБОЛЕКАРИТЕ СА ПРАВЕЛИ РАЗЛИЧНИ ОПИТИ ЗА НЕЙНОТО НАМАЛЯВАНЕ.
- Ейнхорн: синтезиране на прокаин;
- Нилс Лофгрен: лидокаин;
- Мушавек: артикаин / най-употребявания локален анестетик в стоматологията/.
Анализатор.
Анатомична основа на сетивността е анализаторът- съставен от 3 части:
1. РЕЦЕПТОР: това са специфични анатомични образувания , като тези за болка са разклонени нервни окончания без миелинова обвивка / С влакна/. Възприема дразненията от външната среда и ги превръща в нервна възбуда;
2. ПРОВОДЕН ПЪТ: е невронна верига, съставена от 3 неврона, като всеки неврон е нервна клетка с тяло и израстъци / аксон и дендрит/. Аксонът е обвит с миелинова обвивка и колкото по-бързо провежда импулсите, толкова е по-дебела обвивката. Електричните явления протичат в клетката от дендрит към тялото и оттам- към аксона.
* 1-ВИ НЕВРОН: са интервертебралните ганглии, като периферните им окончания образуват периферните нерви. Навлизат и завършват в задните рога на сивото в-во на гръбначния мозък;
* 2-РИ НЕВРОН: започва от задните рога, кръстосва другата половина на гръбначния мозък и през продълговатия мозък и понса завършва в таламус оптикус;
* 3-ТИ НЕВРОН: от таламуса до гирус постцентралис на мозъчната кора. Импулси от трети неврон, в основата на мозъчния ствол се отделят към формацио ретикуларис и оттам отново към сетивната зона на мозъчната кора. Формацио ретикуларис получава и обратна информация, т.е импулси от мозъчната кора. Сетивността отиваща към формацио ретикуларис е обща, неосъзната , а тази отиваща към кората е специфична, осъзната. Формацио ретикуларис поддържа бодърстването. ТОВА Е ПЪТЯТ НА БОЛКАТА ЗА ПОВЪРХНОСТНА СЕТИВНОСТ ПО КОЖАТА НА ТЯЛОТО.
3. КОРОВ КРАЙ: това е поле в кората на мозъка, представляваща сетивната зона в гирус постцентралис на мозъчната кора. Всяко полукълбо е свързано с противоположната част на тялото. Центровете в долната част на гирус постцентралис възприемат дразненията от кожната повърхност на глава, лице и шия, а в горната част- от долните крайници.
Болева сетивност от устната кухина и ЧЛО.
Провежда се по 3 нерва: n. trigeminus, n. glossopharyngeus & n. vagus.
ПЪТ НА БОЛКАТА ПО Н. ТРИГЕМИНУС:
* 1-ВИ НЕВРОН: започва от периферните разклонения на тригеминус и завършва в сетивните ядра на нерва nucleus tractus spinalis n. trigemini / medulla oblongata/; nusleus sensorius superior n. trigemini / pons/; nucleus mesencephalicus n. trigemini / mesencephal//
За н. глосогарингеус и н. вагус 1-ви неврон започва от периферните разклонения на нервите и завършва в продълговатия мозък;
* 2-РИ НЕВРОН: започва от сетивните ядра на трите нерва, присъединява се към втори неврон за повърхностна сетивност и завършва в таламус оптикус;
3-ТИ НЕВРОН: започва от таламус оптикус и се присъединява към трети неврон за повърхностна сетивност, като завършва в гирус постцентралис на мозъчната кора.
Видове обезболяване.
На всеки един от етапите на предаване на болевия импулс до мозъчната кора може да се въздейства и да се прекъсне пътият на болката, т. е на ниво рецептори, проводен път и коров край.
* на ниво рецептори и нервен ствол- местна анестезия;
* на ниво стволов проводен път- спинална и епидурална анестезия;
* на ниво ЦНС- обща анестезия.
Местна анестезия.
Anaesthesia localis- е обратимо блокиране на тъканната чуствителност на ограничен участък от тялото, предизвикано от различни химични или физични фактори. В зависимост от мястото на приложение на локалния анестетичен р-р местното обезболяване се подразделя на терминално / терминални нервни окончания/ и проводно / периферни нервни стволове/.
ПРИ ТЕРМИНАЛНА АНЕСТЕЗИЯ СЕ ОБЕЗЧУВСТВЯВАТ НЕРВНИТЕ ОКОНЧАНИЯ, А ПРИ ПРОВОДНА- НЕРВНИТЕ СТВОЛОВЕ.
Терминална анестезия.
В зависимост от начина на изпълнение бива:
- инжекционна / контактна/;
- неинжекционна / инфилтративна/.
Контактната анестезия в зависимост от средствата се подразделя на химична / кокаин, дикаин, анестизин, лидокаин/ и физична / хлоретил/.
Инфилтративната в зависимост от начина на изпълнение бива пряка и непряка.
Анестетик може да се инфилтрира в сулкус гингивалис и периодонталният лигамент и се нар. интралигаментарна.
Проводна анестезия.
Изпълнява се като анестетикът се инфилтрира около нервния проводник / на 3-5 мм от него/ или директно в него. В зависимост от това се подразделя на периневрална и ендоневрална. В зависимост от мястото на инфилтриране на анестетикът около нервния ствол- около костни отвори в челюстта, където навлиза нервът, или костни отвори в основата на черепа, откъдето излиза нервът, анестезията се подразделя на периферна и базална.
Обща анестезия.
Това е изкуствено предизвикан дълбок сън от лекарствени средства или по елетричен път, свързано с изключване на съзнанието, разхлабване на скелетната мускулатура и потискане на рефлексната дейност. Или обезчувствяване на цялото тяло със или без загуба на съзнание.
Тя бива:
- инхалационна / чрез белите дробове/- вдишване на газове или леснолетливи течности чрез маска или подавани през трахеята;
- неинхалационна / венозна, мускулна и ректална/- и.м кетамин, и.в сомбревин, тиопентал натрии и ректално нарколан.
ОБЩА АНЕСТЕЗИЯ БЕЗ ЗАГЪБА НА СЪЗНАНИЕ СЕ НАР. НЕВРОЛЕПТАНАЛГЕЗИЯ И СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ДРОПЕРИДОЛ И НАРКОТИЧНИЯ АНАЛГЕТИК ФЕНТАНИЛ В СЪОТНОШЕНИЕ 50:1.
Премедикация.
Подготовката на болния за обезболяване започва при първия контакт с него, при снемане на анамнеза и статус. Подготовката за операция се дели на:
- психическа;
- соматична;
- медикаментозна: ранна и непосредствена.
Психическа подготовка.
Тя е основа за по-нататъшна спокойна работа. Денталния лекар трябва внимателно и с такт да провежда разговора, изследването и да дава обяснения на болния. От умението на лекаря да води разговор, да извършва изследването, от отношението му към болния до голяма степен зависи и неговото поведение. Особено внимателно трябва да бъдат изследвани малките страдащи пациенти- децата. Всичко в кабинета трябва да бъде отлично подредено, да не се виждат инструменти. На пациента трябва да се даде пълна информация за заболяването, необходимостта от извършване на определена намеса и начина й на изпълнение. Да се обясни и направи всияко така, че да няма страх от предстоящата процедура. Яри липса на успешност процедурата може да се отложи за следващо посещение. Особено важно е това при деца, като до следващата визита те ще бъдат подготвени и от редителите си.
Соматична подготовка.
Тя се отнася до наличние на минали и настоящи придружаващи заболявания, които евентуално биха представявали противопоказание за оперативно лечение. Пациентите се насочват за консултация и лечение от съответен специалист.
* При пациенти с АНАМНЕЗА ЗА АЛЕРГИЯ КЪМ МЕСТНИ АНЕСТЕТИЦИ се назначава тестуване и след отчитането от алерголог, независимо дали е била положителна, или отрицателна, се извършва предварителна подготовка, включваща: прием на два антихистаминови препарат 3 дни преди обезболяването / Алергозан и тавенгил; сандостен и тавенгил/. На следващия ден, т.е в деня преди анестезията, 20 минути преди това се прави интравенозно Урбазон 1мг/кг или Сополкорт 3-5 мг/кг и след това се провежда местното обезболяване.
* При необходимост от СПЕШНА НАМЕСА се прави интравенозно Алергозан и Урбазон/ Сополкорт. Двама лекари се подписват в амбулаторния журхал за необходимостта от спешна намеса и се провежда обезболяване.
Медикаментозна подготовка- ранна премедикациа.
Премедикацията е показан апри емоционално лабилни и страхливи пациенти в амбулаторни условия и при всички пациенти, подлежащи на операция под обща анестезия. Премедикацияата се дели на ранна и непосредствена.
Ранната премедикация се провежда вечерта преди операцията и има за задача да успокои болния и да осигури дълбок и продължителен сън / 6-8 часа/, с назначаването на сънотворни и успокояващи средства.
- Ако болния заспива трудно: вечерта преди операцията РАДЕДОРМ, а ако рано се събужда- БАРБИТУРАТ с продължително действие/ ФЕНОБАРБОТАЛ, ЛУМИНАЛ/ в дози 30-150 мг.
- Ако болния лошо заспива и рано се събужда, се прави кмобинация от тези препарати.
С добър ефект са и СЕДАТИВНИТе средства, като след техния прием болният става безразличен към предстоящата операция. ШИРОКО СЕ ПРИЛАГА ДИАЗЕПАМ В ДОЗИ ОТ 0.005Г. ПРИ ДЕЦА ДОЗАТА НА ФЕНОБАРБИТАЛ Е 3-4 МГ/КГ, А НА ДИАЗЕПАМ 0.2 МГ/КГ, ОРАЛНО СИРОП ИЛИ ТАБЛЕТКА. При болка се назначават болкоуспокояващи средства / аналгетици/.
Непосредствена премедикация.
Извършва се в деня преди обезболяването- от 45- 60 минути. Има за цел:
- да потисне страха и психомоторната възбуда, евентуално да доведе болния до сънливост и амнезия;
- да намали основната обмяна;
- да потенцира действието на анестетика и да намали количеството му, необходимо за поддържане на обезболяването;
- да потисне нежеланите соматични и вегетативни рефлакси, предизвикани от медикаментозните средства / алергия/ или механично дразнене / интубация/;
- да потисне ваголитичните рефлакси- ларинго-, бронхоспазъма и ритъма на сърцето;
- да намали секрецията в устната кухина и дихателните пътища;
- да намали честотата на гадене и повръщане след извеждане от обща анестезия.
Непосредствената премедикация в стационарни условия се извършва чрез прилагане на 4 групи средства.
- Наркитични аналгетици: имат аналгетично, седативно и сънотворно действие. Прилагат се по строги показания парантерално- интрамускулно и интравенозно:
*ЛИДОЛ- интамускулно 50-100 мг за възрастни и 1.5 мг/кг при деца;
* ДИПИДОЛОР-само интрамускулно в дози от 2мл, продължителност на действие до 6 часа;
* ФЕНТАНИЛ- 100 пъти по-силен ефект от морфина, но е с краткотраен ефект /30 минути/ , 30 минути преди анестезията и дози 1-2 мл интрамускулно и интравенозно. - Парасимпатиколитици: намаляват секрецията в устната кухина и дихателните пътища, потискат вагуса и предпазват от брадикардия.
* АТРОПИНИ СУЛФАС- прилага се в дози 0.5-1 мл , интрамускулно 30-40 минути преди операцията за възрастни и в дози 0.01-0.02 мг/кг при деца. - Сънотворни- барбитурати.
* ФЕНОБАРБИТАЛ. - Психотропни средства: имат антихистаминов, седативен , а някои и мускулно отпускащ ефекти / диазепам/, намаляват количеството на ноебходимия анестетик и на мускулния миорелаксант.
* ДИАЗЕПАМ- инравенозно бавно в дози 10-20мг за възрастни.
В амбулаторна практика- изисквания:
- да са лесноприложими / пер орално/ и да ги има на пазара;
- ефектът да настъпва бързо и да е краткотраен .
За тази цел се използват средства от групата на малките транквилизатори- потискат подкоровите центрове. Повишават прага на дразнене на кората и на подкорието. Такива средства са :
* ТРАНКУИЛАН ТАБЛ. 200МГ;
* ДИАЗЕПАМ ТАБЛ. 5МГ, 10МГ;
* ЛОНЕТИЛ ТАБЛ. 100 МГ.
