Тема №4 Flashcards
Параклинични изследвания.
При редица одонтогенни и общи заболявания и състояния промените в устната кухина са съпроводени с изменения в показателите на кръвта и урината. При заболявания на зъбите и околозъбните тъкани, на челюстни кости, максиларни синуси, лимфни възли и слюнчени жлези настъпват промени, доловими с методите на рентгенолофията. Затова денталния лекар и оралният хирург трябва да познават нормалните /референтни/ стойности на тези показатели, да умеят да ги интерпретират, да познават и интерпретират рентгенологичните находки при различни локализации и заболявания.
Изследване на кръвта- хематологични показатели.
- Хематологични показатели:
- хемоглобин:
мъже- 140-180 g/l;
жени- 120-160 g/l;
деца- 110-160 g/l.
/ хипохромемия; хиперхромемия/. - хематокрит: концентрцията на еритроцитите в единица обем кръв.
мъже- 0.40-0.54;
жени- 0.37-0.44. - еритроцити:
мъже- 5.4+-0.810 на 12 /4.6-6.2 Т/l/;
жени- 4.8+-0.6 10 на 12 / 4.2-5.4 T/l/.
/ еритоцитопения; еритроцитоза/. - левкоцити: 3.5-10.5 G/l.
/ левкоцитоза; левкопения/. - СУЕ по Westergreen:
мъже до 50 г. 11 mm/h
над 50 г. 15 mm/h;
жени до 50 г. до 12 mm/h
над 50 г. до 20 mm/h.
*СУЕ по Панченков:
до 50 г. до 12 mm/h
над 50 г. до 15 mm/h. - тромбоцити: 140-440 G/l
/ тромбоцитоза; тромбоцитопения; тромбопатия/. - време на кървене: изследва се за оценка функцията на тромбоцитите- норма по Duke 120-300 s.
- време на активиран частичен тромбопластин: изследва се за оценка на вътрешния коагулационен път, днес се замества от активирато парциално тромбопластиново време aPPT референтни граници: 25+-10 s.
- INR international normal ratio: прилага се за оценка на външния коагулационен път- при лечение с индиректни антикоагуланти. Норма=1.0.
- левкограма:
при остри възп. процеси се увеличават пръчкощдрените и сегментоядрените неутрофили, намаляват или изчезват лимфоцитите;
при хронични възп. процеси и при болести на слезка и ч.дроб се увеличават лимфоцитите;
при алергични заболявания се увеличават еозинофилиите, а при понижена имунна защита намаляват моноцитите.
Изследване на кръвта- серум клинико-химични показатели.
- Кръвна захар:
новородени- 1.1-3.3 mmol/l
деца и възрастни- 2.8-6.1 mmol/l
гранични стойности- 6.2-7.8 mmol/l; - Общо белтък- 50-60 g/l;
- Небелтъчни азотосъдържащи вещества в кръвната плазма- зависият от храната, функционалното състпяние на ч.дроб и бъбреците:
урея- 1.7-8.2 mmol/l
креатинин- 44-134 микmol/l; - АсАТ- до 49 U/l;
- АлАТ- до 35U/l;
- Пикочна киселина:
мъже- 0.21-0.42 mmol/l
жени- 0.15-0.35 mmol/l; - Билирубин:
Общ- 3.4-21 mmol/l
директен- 0.8-8.5 mmol/l.
Изследване на урина.
- Количество- 1000-2000 ml/24h:
полиурия- над 2000 ml- диабет, хроничен бъбречен процес с нефросклероза;
олигурия- под 500 ml- повръщане, диария, фебрилни състояния, отоци;
анурия- под 100 ml/24h или липса- шок, остра бъбречна недостатъчност, обструкция на пикочни пътища. - Относително тегло- 1015-1025; НОРМАЛНО НЕ СЪДЪРЖА- белтък, еритроцити, кръв, уробилин, уробилиноген, левкоцити.
Рентгенови методи на изследване.
За диагностика на заболявания на зъбите и околозъбните тъкани най-често се прилагат сегментна рентгенография и ортопантография, по-рядко се използва рентгенография със захапка.
- Сегментна зъбна рентгенография се използва при диагностика заболявания на зъби, околозъбни тъкани и челюстни кости- ПАРОДОНТИТИ, ПЕРИОДОНТИТИ, КИСТОЗНИ И ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ.
- Ортопантография се използва при диагностика на заболявания на зъби и челюстни кости / КИСТИ, ПАРОДОНТИТИ, ПЕРИОДОНТИТИ, ТУМОРИ, ЗЪБНО-ЧЕЛЮСТНИ МАЛФОРМАЦИИ/; заболявания на слюнчените жлези / СИАЛОЛИТИАЗА/; заболявания на ТМС / АНКИЛОЗА И КОНТРАКТУРА, ЛУКСАЦИЯ И СУБЛИКСАЦИЯ, АРТРИТИ И АРТРОЗИ, ТРАВМИ И ТУМОРИ/.
* При диагностика на заболявания на челюстните кости се използват:
- обзорна рентгенография- анфас и профил;
- рентгенография на ТМС по Шулер;
- телерентгенография;
- томография.
* Компютърна томография- при травми, тумори, остеомиелити. СТ дава дани при заболявания на челюстните кости, като 3Д томографията дава точна информация в мм за разпространението на процеса в трите равнини. Този метод днес с успех се прилага в денталната имплантология.
Диагностика на заболявания на лимфни възли, слюнчени жлези и челюстни кости.
Използват се:
- сцинтиграфия с технеции 99 пертехнетат;
- сцинтиграфия с радиоактивно злато;
- сцинтиграфия с радиоактивен стронций и фосфор.
Контастна рентгенография.
При диагностика на кистозни образувания, хронични сиалоаденити и сиалолитиаза, тумори на слюнчени жлези, перфорации на максиларни синуси, заболявания ма лимфни възли, заболявания на кръвоносни съдове се прилага контрастната рентгенография- цистография, сиалография, лимфография, ангиография, фистулография, синусография. При изследване на слюнчени жлези контрастното средство се въвежда през канала на жлезата след предварително бужиране. Контраст се въвежда до получаване на лека болка. ВАЖНО Е ОРАЛНИЯТ ХИРУРГ ДА МОЖЕ ДА ИНТЕРПРЕТИРА ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ. При хронични сиалоаденити има 2 различни находки- визуализиране на каналчестата система от първи и втори ред или картина на дърво без листа/ на грозд, т.е поява на кухини в жлезата, изпълнени с контрастна материя. При тумори картинката е различна: при доброкачествени тумори се получава дефект в напълването с вид на топка в ръка; при злокачествени тумори се наблюдава нарушаване на нормалната архитектоника на жлезата с излив на контраст в различни места.
При мекотъканни заболявания може да се използва и ехография / ултразвукова диагностика/ , използва се ултразвук с честота от 1 до 10 MHz.
Патохистологично изследване.
От живия организъм се взима част или цялата променена тъкан и след наблюдение под микроскоп се поставя или отхвърля определена клинична диагноза. Взимането на материал за изследване се нар. биопсия- прежизнено взимане на тъкани с цел поставяне на диагноза или проследяване на ефекта от лечението. След взимане на материала, той се поставя в шишенце с 10% формалин и се изпраща в патохистологична лаборатория за обработка и наблюдение под микроскоп. Материалът се поставя в шише, което НЕ е стъклено и НЕ крие опасност от счупване при транспортиране до лабораторията. Надписът се поставя върху тялото на шишето.
Микробиологично изследване.
Материал от възп. огнище се взима с памучен тампон и се поставя в хранителна среда или в стерилна стъклена или хартиена опаковка и се изпраща в микробиологичната лаборатория.. Там се извършва посявка в петри със специална среда и се определя микробният причинител и неговата чуствителност към изпитваните антибактериални препарати, т.е прави се антибиотикограма. При съмнение за анаеробен причинител е най-добре материалът да се взима от микробиолог при болния и веднага да се направи посявка.
