Тема №3 Flashcards
Цел на изслеване.
Поставяне на точна диагноза за най-кратно време с оглед правилно лечение на болния.
Особености на изследването.
- Използват се методите на общата медицина, като се прилагат и специфични за областта;
- Изследването е насочено към 4 групи заболявания: възпалителни, травматични, тумори, вродени;
- Изследването се осъществява чрез: анамнеза, сегашно състояние, лабораторни изследвания.
Анамнеза- определение, цел и части.
Сбор от сведения, получени при разпита на болния или нефови близки ( придружители). Основите цели при снемане на анмнеза са:
-Поставяне на точна диагноза с оглед извършване на определени хирургични намеси, осигуряване на нормален заздравителен процес и успешен краен резултат;
- Установяване на придружаващи заболявания, които могат да окажат отрицателно влияние върху оперативната намеса и да изложат на опасност живота на болния ( противопоказания за извършване на хирургична намеса и изискващи специална подготовка).
** Снемането на анамнеза изисква големи познания, опит и много търпение от лекаря. Лекарият с такт и умение трябва да задава въпроси, следващи определен план, в зависимост от настоящото заболяване. При снемане на анамнеза се върви по определена последователност, чрез задаване на различни въпроси денталният лекар получава сведения както за настоящото оплакване, така и за общото здраве на пациента. Стандартното изследване включва паспортни дани, анамнеза на заболяването и общото здраве на пациента.
Части на анамнезата:
-Паспортни данни: име и народност; пол; възраст; професия; местороджение и местожителство; семейно положение; име на личния лекар (телефон);
-Анамнеза на заболяването;
-Анамнеза на живота;
- Фамилна и наследствена анамнеза.
Анамнеза на заболяването- какво е и какво включва.
Anamnesis morbi- най-важната част от анамнезата и първият въпрос, който лекаря задава на панциента, е защо идвате при нас, какво ви притеснява- болка, подутина, кървене, язва, незарастваща рана и др. След това се задав въпрос откога са тези оплаквани- часове, дни, месеци. Как се развивало заболяването- бързо, бавно, болезнено, без болка. След това питаме пациент търси ли е лекарска помощ, кога, къде, какво лечение е провеждано, каква диагноза му е поставена.
Основната част от разпита се отнася до сегашните оплаквания на пациента. Отделя се внимание н авсеки отделен симптом на заболяването. Най-често се търси помощ при наличие на болка- при това се интересуваме от характера на болката ( постоянна; пристъпна; пулсираща; режеща; пареща), нейната сила ( силна; слаба), продължителност ( секунди до минути или постоянна ), къде се локализира ( ограничена или дифузна ) и от какво се усилва ( докосване; студено; топло ), как се повлиява от лекарства. Заедно с характеристиката на болката се обръща внимание и на другите придружаващи оплаквания, като главоболие, неразположение, безапетитие, втрисане, затруднения в дишането, ограничения в движенията на езика, долната челюст, говора и храненето. Всички тези симптоми насочват към диагностициране на възпалителен процес в устната кухина или челюстните кости.
След събиране на всички тези дани лекарят задава въпроса свързва ли болния настоящите оплаквания с удар, катастрофа, лечение на зъби, простуда или прекарани други заболявания. Така се ориентираме за източника на заболяване- одонтогенен или от друг характер ( тонзилогенен, дерматогенен, травматичен и др.). Насочването към определен етиологичен фактор изисква уточняване на редица характерни за нефо въпроси. Това дава отражение върху тежестта на настъпилите в организмапромени- локални и общи. Трябва да се знае оказвана ли му е помощ, от кого, в какъв обем. Всичко това има значение за по-нататъшното поведение и лечението на пострадалия.
Анамнеза на живота- какво е и какво включва.
Anamnesis vitae- Тези данни могат да имат отношение както към сегашното заболяване, така и към избора на метод заз лечение. Основно се обръща внимание на:
-Настоящи общи оплаквания и заболявания: необходимо е да се уточни има ли болния други оплаквания или придружаващи заболявания, приема ли медикаменти за тях ( какви), какъв е характера на заболяването (остро или хронично). Задължително е да се направи преглед по системи. Денталният лекар и оралният хирург отделят специално внимание на СС и ДХ системи. При пациенти с анамнеза за стенокардия лекарят трябва да предотврати възможни епизоди на стенокардия по време на хирургична процедура. Пациента се разпитва за случаите на въсникване на ангина: честота, продължителност, тежест на ангината, отговор към лекрства. Ако стенокардията въсниква само при умерено по сила напрежение и отговаря на нитроглицеринова медикация и ако няма скорошни увеличения на тежестта, амбулаторна орално хирургична намеса може да се провежда. Ако епизодите се срещат при малки напрежения, ако големи дози нитроглицерин са необходими за облекчаване на гръдния дискомфорт или ако пациента има нестабилна ангина, хирургията трябва да се отлага до провеждане на консултация. При пациенти с анамнеза за бронхиална астма трябва да се разпитват за фактори, ускоряващи честотата и тежестта на атаките, нуждата от спешна помощ и хоспитализация. Астматиците трябва да се разпитват за алергия към аспирин, защото те показват алергия към НСПВС.
-Минали заболявания: има заболявания, които, веднъж прекарани, дават траен имунитет и изключват вероятността отново да боледува от тях, но има и такива, които могат многократно да се появяват- ревидивират. Денталният лекар задължително трябва да разпитва за прекарани специфични заболявания като сифилис, туберкулоза, СПИН, хепатит.
-Социално-битова анамнеза и вредни навици: начин на живот и хранене на болния, тютююнопушене и др.
Фамилна и наследствена анамнеза.
Anamnesis familiae- обръща се внимание на прекарани или боледуващи в момента от някои родственици на пациента, който обследваме ( братя, сестри, баща, майка). Това се отнася особено до заболявания, предавани по наследство- диабет, хемофилия, цепки на устни и небце и др.
Обективно клинично изследване- определение и видове.
Сегашното състояние е сбора от сведения, получени при изследването на болния. Обръща се внимание НЕ само на заболелия орган, а на целия организъм, като се търси възможна взаимовръзка. При изследване използваме много методи, но основните физикални методи са: оглед- inspection, палпация- palpatio, перткусия- percussion, аускултация- auscultation, в оралната хирургия се прилагат още сондиране, божиране, натиск, пункция.
Клиничното изследване бива:
* Общо- status presens generalis;
* Местно-локално- status presens specificans.
Сегашно общо състояние- какво е и какво включва.
Status presens generalis- насочено е към всички органи и системи на организма. Започва с общ оглед на болния, при което се удава да се установият симптоми с общо значение, а след това се провежда оглед по области: глава, шия, тяло, крайници, кожа, кости, стави, лигавици, окосмяване. Общото състояние се характеризира със следните признаци: състояние на съзнанието и психическия облик на болния, неговото положение и телосложение.
Основно денталния лекар и оралният хирург обръщат внимание на СС и ДХ система ( пулс, кръвно налягане и дишане).
Състояния на съзнанието и психическия облик, положение и телосложение.
Състоянието на съзнанието може да бъде ясно или нарушено. В зависимост от степента на нарушение се различават:
* Stupor- болният лошо се ориентира в обкръжаващата обстановка и отговаря забавено. Среща се при контузии и отравяния.
* Sopor- болният спи и излиза от това състояние за кратко при силно дразнене. Рефлексите са запазени. Среща се при инфекциозни заболявания и начална уремия.
* Coma- безсъзнателно състояние. Има пълно отсъствие на реакция при външно дразнене, липсват рефлекси и е налице разстройство в жизненоважни функции.
Коматозните състояния биват: алкохолна, аполексична, хипо- и хипергликемична, чернодробна, уремична, епилептична.
Положението на болния в леглото или на денталния стол може да бъде: активно- нормално; пасивно- при безсъзнание или при слабост; възбудено- напр. при болка, задух, кашлица.
Характеристика на пулс.
- Честота- норма 60-90 удара/минута;
** тахикардия- pulsus frequens;
** брадикардия- pulsus rarus. - Ритъм-
** правилен- pulsus regularis;
** неправилен- pulsus irregularis. - Напълненост-
** Добре напълнен- pulsus plenus;
** Слабо напълнен- pulsus innanus. - Големина на пулса-
** Голям- pulsus magnus;
** Малък- pulsus parvus. - Опънатост-
** Твърд- pulsus durus;
** Мек- pulsus mollis.
ПРИ КОЛАПС ПУЛСЪТ Е: МЕК, МАЛЪК, СЛАБО НАПЪЛНЕН И БЪРЗ.
Кръвно налягане.
При пациенти над 18г. нормалното кръвно налягане трябва да показва стойности под 120/80 mm Hg, като стойности над тези изискват специално отношение и поведение. Пациентите с предхипертония са с повишен риск за развитие на хипертония, като тези с RR 130/80 - 139/89 mm Hg имат 2 пъти по-голям риск да развият хипертония, отколкото тези с по-ниски стойности. Големи рискови фактори: тютюнопушене, затлъстяване, физическа неактивност, дислипидемия, захарен диабет, микроалбуминурия, възраст, фамилна обремененост. Налични органични увреждания: сърце, мозък, бъбреци, периферно артериално заболяване, ретинопатия.
Дишане- характеристики.
- нормално- 14-20/мин, ритмично;
- ускорено- тахипнея;
- забавено- брадипнея;
- промени в ритъма на дишането:
- Cheyne- Stokes: след няколко дихателни движения настъпва пауза, през време на която болния не диша и може да загуби съзнание. Следват няколко редки и повърхностни дишания, последвани от чести и дълбоки, след което отново е налице пауза ( при асфиксия, кръвоизливи и тумори в мозъка).
- Biot: правилно и равномерно, но с паузи( 10- 30 сек )- при менингит и поразения на мозъка.
- Kussmaul: ритмично, дълбоко и шумно ( диабетна и уремична кома- натрупване на кисели продукти в кръвта и дразнене на дихателния център).
Изследване на телесната температура.
Норма: 36.5 - 37;
Субфебрилна: 37 - 38;
Умерено повишена: 38 - 39;
Висока: 39 - 40;
Хипертермична: над 41.
Телесната температура при заболявания има различни денонощни колебания;
- Ремитираща температура- febris remittens: характеризира се със значителни денонощни колебания, надминаващи 1 градус, без минимумът да достига нормата. При гнойни възпалителни процеси.
- Хектична треска- febris hectica: има големи денонощни колебания ( от 2 до 5 градуса ) с резки спадания до или под нормата. При сепсис и тежки форми на ТБС.
- Вълнообразна треска- febris undulans: ежедневно се повишава, след което спада постепенно, като достига субфебрилни или нормални стойности, следва отново повишаване и спадане. При лимфогрануломатоза.
Status presens specificans- status localis extraoralis.
Status localis extraoralis:
*Оглед- обръща се внимание на качеството и разпределението на косата, лицева симетрия и пропорции, движение на очите и конюктивален цвят, наличие или отсъствие на кожни лезии и обезцветявания, подутини по шията и лицето. При оглед се обръща внимание и на симетрията на лицето.
*Палпация- извършва се с върха на пръстите на двете ръце и има за цел да установи болезненост, размери, граници, повърхност, консистенция, състояние на околни тъкани, температура, флуктуация.
Границите на подътината могат да са: резки, едва доловими, недоловими. Повърхността може да е: гладка или лобулирана. Консистенцията- мека, тестовата, меко-еластична, умерено твърда, костно твърда. При палпация се обръща внимание на ангажирането на подлежащите тъкани- срастване с тях. **Изследването за флуктуация се извършва с показалците на двете ръце, като се поставят в срещуположните страни на подутината, и чрез придвижванеедин срещу друг се долавя наличието или не на флуктуация:- истинска флуктуация: движение в двете страни ( гной, кръв, кистозна течност); -лъжлива флуктуация: движение само в едната посока ( кашево съдържимо). При палпация задължително се изследват регионарните лимфни възли!! Неспецифични възпаления- лифните възли са уголемени, плътни и болезнени; Специфични възпаления и тумори- твърди и неболезнени.
При палпация на подчелюстни и шийни лимфни възли главата се наклонякъм изследваната страна за отпускане на мускулатурата и възможно палпиране на лимфни възли.
При палпация на подбраден лимфен възел главата се наклонява леко напред.
Нормално лифни възли не се палпират или се палпират възли с големина на лещено зърно, подвижни, неболезнени.
Палпация се прилага и при изследване функцията на ТМС става, големина и функция на слюнчени жлези, размери на тиреоидна жлеза.
*Перскусия- прилага се при изследване на гръдния кош и абдоминалната област, а в лицевата област- при заболявания на околоносните кухини.
*Аускултация- изполва се рядко в денталната практика, напр. при заболявания на ТМС. Търси се наличие шум в ставата при движение на долната челюст ( пукане, тракане). В зависимост от това кога се долавя шум- в началото, края или през цялото време на движение, се ориентираме за диагнозата- артроза, артрито-артроза, сублуксация.
Status presens specificans- status localis intraoralis.
Status localis intraoralis-
*Започваме с оглед: първо се установява обемът на отваряне и затваряне на устата. Ограниченията в движенията на долната челюст могат да се дължат на рефлекторен спазъм при възпалителни процеси в дъвкателните мускули, възпалителни, травматични, туморни процеси в темпоро-мандибуларната става, травми на челюстнитеи лицевите кости, контрактури и анкилози, процеси в дъвкателните мускули.
Устата нормално се отваря от 4 до 6 см. Ограниченията в отварянето се нар. тризмус.
-Първа степен: отваря до 3 см- 3 пръста;
-Втора степен: отваря до 2 см- 2 пръста;
-Трета степен: отваря до 1 см- 1 пръст.
**Измерването се извършва при режещите ръбове между централните резци на челюстите!!
Следва оглед на съзъбието и оклузо-артикулационните съотношения. Оглежда се вида на захапката и състоянието на отделните зъби ( брой , цвят, положение в зъбната дъха, наличие на зъбен камък, кариес). Прикус- физиологичен ( ортогнатичен) и патологичен ( дълбок, открит, ръбцов, прогения, прогнатия). При патологичен прикус са налице нарушения във функциите на дъвчене и говор и промени във външния вид.
Следва оглед на тъканите и органите в устната кухина, като се прави цялостен оглед на лигавицата на вестибулума, гингивата, пода на устната кухина, бузите, небцето, езика. Тя може да е първично или вторично променена. При огледа на езика, той се хваща с марля и се изтегля напред и нагоре. Оглеждат се всичките му страни- дорзална, вентрална, връх, корен, ръбове. Търсят се промени в цвета, язви, подутини, налепи.
При оглед на гингивата могат да се установят разраствания на отделни папили или отдърпване на гингивата с оголване корените на зъбите.
*Палпация- с показалеца се търсят промени в релефа на лигавицата, гингивата, езика, челюстните кости. При наличие на подутина се определя размерът, локализацията, консистенцията, болезността, флуктуацията. С палпация се установява болезненост в даден зъб или в областта на неговия апекс.
*Перкусия- търсят се промени в отделни зъби. Извършва се с дръжката на огледалцето или сондата хоринзотална и вертикална перкусия за установяване симптома на периодонтит- единичен или множествен 9 остеомиелит). Изследването започва винаги с леко почукване, като при липса на болезност се увеличава амплитудата. Започва се от здрав зъб и се преминава към болен- сравнителна перкусия.
*Натиск- извършва се като с пръст се натиска зъбът в хоризонтална и вертикална посоки, както и в областта на апекса му. Изследване чрез натиск с два инструмента се прилага за установяване на зъбната подвижност. Тя се определя в 3 степени:
-Първа степен: подвижност в МД или ВО посоки по- малка от 1 мм;
-Втора степен: подвижност в МД или БО посоки по-голяма от 1 мм;
-Трета степен: подвижност в хоризонтална и вертикална посока.
*Сондиране- с денталана сонда се търси дефект по ТЗТ, а при наличие на такъв- неговата дълбочина и състоянието на зъбната пулпа. Сондиране с градуирана ( парадонтална ) сонда се извършва за установяване величината на пародонталните джобове. С бауманова сонда се извършва сондиране след екстракция на горночелюстни зъби за установяване перфорация на максиларния синус. С обикновена сонда се извършва бужиране на слюнчените канали при диагностика на заболявания на слюнчени жлези.
*Диагностична пункция- при възпалителни процеси и при съмнение за кистозни образувания . Със спринцовка и инжекционна игла се навлиза в подутината и се изтегля нейното съдържимо- гной, хематом, кистозна течност.
