Икономика - 5% Flashcards
В: Каква е основната цел на Икономиката като наука?
О: Икономиката изследва решенията, които икономическите субекти, т.е. домакинствата, дружествата и държавата, вземат, за да се справят с оскъдността, и мотивите, които ги подтикват към вземането на тези решения.
В: Колко и кои са основните въпроси, на които Икономиката се опитва да отговори?
О: Основните икономически въпроси са три: 1. Какво да се произведе?, 2. Как да бъде произведено? и 3. За кого да бъде произведено? Съществува, обаче, и четвърти въпрос, който е свързан с това дали допринасяме за общия интерес, когато следваме собствения си такъв.
В: Колко на брои и кои са факторите на производството (производствени фактори)?
О: Традиционно е смятано, че факторите на производство са три и това са земя, труд и капитал. В по-съвременната икономическа теория, обаче, към тях се прибавя и четвърти фактор, а именно предприемачество, който представлява способността останалите три да бъдат обединени и използвани рационално.
В: Какво получаваме в замяна на предоставянето на производствените фактори?
О: От земята получаваме рента, от труда - заплата, от капитала - лихва, а от предприемачеството печалба.
В: Какво е алтернативен разход?
О: Като алтернативен разход се определя нещото, от което се лишаваме, за да придобием друго нещо. Например, ако мога да произведа една пица или един хамбургер за единица време и избера да произведа пицата, то хамбургерът ще бъде алтернативният ми разход. Алтернативният разход се измерва с най-голямата по стойност алтернатива, от която се лишаваме.
В: Обяснете границата на производствените възможности (production possibilities frontier).
О: Границата на производствените възможности е границата между различните комбинации от стоки и/или услуги, които могат да бъдат произведени, и тези, които не могат да бъдат произведени. Тя показва какви количествени комбинации меду произвежданите стоки и/или услуги можем да постигнем при условие, че използваме ресурсите си максимално ефективно.
В: Как разбираме кога сме алокирали ресурсите си най-ефективно?
О: Един от основните начини за измерване на ефективното използване на ресурсите е пределната полезност. Пределен разход значи алтернативният разход, който ще наравим, за да произведем още една единица продукция. Правилото е, че един разход следва да бъде извършен докато ползата, която се получава в следствие на този разход е по-голяма от него. Например, ако съм жаден бих си купил напитка, ако все още съм жаден след като я изпия, бих си купил втора, но ако не съм, не бих, защото няма да имам полза от втората.
Същото важи и при избора на това как да бъдат алокирани ресурсите в производството на два или повече продукта. Ще търсим такова съотношение в количеството на произведените продукти по вид, чр да постигнем максимална възвръщаемост (т.е. полза).
В: Какво гласи принципът на намаляващата пределна полезност?
О: Тъй като икономическите субекти търсят стоки или услуги, за да задоволят своите потребности, със задоволяването на тези потребности търсенето намалява. В следствие на задоволяването на потребностите намалява и полезността, която стоката или услугата носи. Ако съм жаден, първата чаша с вода ще ми бъде най-полезна. Втората ще бъде по-малко полезна, защото вече не съм толкова жаден, а ако след нея вече изобщо не изпитвам жажда, то трета чаша няма да ми бъде полезна. Затова пределната полезност ще бъде постигната с втората чаша. Правилото е, че полезността на всяка следваща потребена стока и/или услуга намалява, защото предходната е удовлетворила някаква част от или цялата потребност.
В: Какво е икономически растеж?
О: Икономически растеж е разширяването на възможността да произвеждаме, т.е. да имаме възможност да произведем повече. например, ако внедрим тенология, която ни позволява да произведем повече продукция със същото количество материали, то това е икономически растеж. Икономическият растеж повишава производствените възможности, но си има цена и не преодолява оскъдността. За икономическия растеж е необходимо технологично развитие и акумулиране на капитал.
В: Дефинирайте пазар.
О: Пазарът представлява съвкупност от условия, които дават достъп до информация на на продавачите и на купувачите и им позволяват да си взаимодействат.
В: Дефинирайте конкурентен пазар.
О: Конкурентен пазар е такъв пазар, на който има такава брой купувачи и продавачи, че да не може никой от тях сам да влияе на цените.
В: Каква е разликата между релативна цена и алтернативен разход?
О: Двете са синоними.
В: Кога можем да твърдим, че търсим една стока или услуга?
О: Търсим една стока или услуга, когато имаме желание да я закупим, имаме възможност да я закупим и активно изразяваме желанието си да я закупим.
В: Какво изразява търсеното количество?
О: Търсеното количество изразява количеството, което потребител иска и има възможност да закупи за определена цена в конкретен времеви момент или период.
В: Какво гласи законът на търсенето?
О: Законът на търсенето гласи, че когато всички останали фактори останат същите, колкото по-голяма е цената, толкова по-малко количество ще търсят потребителите, и обратното.
В: Защо по-високата цена води до по-малко търсене?
О: По-високата цена води до по-малко търсене поредни две причини - ефектът на дохода и ефектът на заместване.
Ефектът на дохода изразява покупателната способност на потребителите. Щом доходът остане непроменен, то потребителите ще могат да купят по-малко от поскъпналата стока или услуга.
Ефектът на заместване се изразява във възможността една стока или услуга да бъде заместена с друга. Ако цената на стока Х се повиши, то търсенето на стока У, която и е заместител, ще се повиши.
В: Обяснете ефектът на дохода.
О: Ефектът на дохода изразява покупателната способност на потребителите. Щом доходът остане непроменен, то потребителите ще могат да купят по-малко от поскъпналата стока или услуга.
В: Обяснете ефектът на заместване.
О: Ефектът на заместване се изразява във възможността една стока или услуга да бъде заместена с друга. Ако цената на стока Х се повиши, то търсенето на стока У, която и е заместител, ще се повиши.
В: Кога две стоки за заместители?
О: Две стоки са заместители, когато при покачването в цената на едната, търсенето на другата се повишава.
В: Кога две стоки са допълващи се?
О: Две стоки са допълващи се, когато при повишаването на цената на едната се намалява търсенето на другата.
В: Как влияе предлаганото количество на цената?
О: Колкото по-малко количество се предлага от една стока, толкова по-висока е цената му, защото ще има недостиг.
В: Каква информация на дава кривата на търсенето?
О: Кривата на търсенето ни дава информация относно отношението между търсеното количество и цената. Освен това, дава информация и относно това колко най-много би платил потребителят за последната търсена бройка (пределна цена).
В: Кога наблюдаваме движение по кривата на търсенето?
О: Наблюдаваме движение по кривата на търсене, когато се измени цената, а всички останали фактори се запазят.
В: Кога наблюдаваме движение на кривата на търсенето?
О: Движение на кривата на търсенето се наблюдава, когато някой фактор, различен от цената се промени, а самата цена остане същата.
В: Колко и кои са основните фактори, които влияят върху търсенето, освен цената?
О: На търсенето влияят следните 6 фактора:
- Цената на свързаните стоки и услуги;
- Очакваната бъдеща цена на стоката или услугата;
- Доходът;
- Очакван бъдещ доход и кредит;
- Популация; и
- Предпочитания.
В: Как влияе цената на свързаните стоки или услуги върху търсенето?
О: Цената на свързаните стоки или услуги има значение в зависимост от това дали са допълващи, или заместващи.
В: Как влияе очакваната бъдеща цена на стоката или услугата върху нейното търсене?
О: Очакванията за бъдещите цени на стоки, които могат да бъдат складирани, е от значение, защото може да доведе до значителна промяна в моментното им търсене в зависимост от това дали се очаква цената им да падне или да се покачи.
В: Как влияе доходът върху търсенето на една стока или услуга?
О: Обикновено, когато говорим за нормални стоки, повишаването на дохода води до повишаване на търсенето, защото потребителите ще имат по-голяма покупателна способност. Все пак, повишаването на дохода може да доведе до понижаване на търсенето, когато става дума за малоценна стока.
В: Кои стоки са нормални?
О: Нормални са тези стоки, чието търсене се увеличава с повишаването дохода на потребителите.
В: Кои стоки са малоценни?
О: Малоценни стоки са тези, чието търсене намалява с повишаване дохода на потребителите. Обикновено те са компромисни стоки, които са предназначени за потребители с по-малък доход, например маргарин вместо масло.
В: Какво е значението на очаквания бъдещ доход и кредит?
О: Очакваният бъдещ доход може да повлияе на моментното търсене, защото един потребител, който очаква повишаване в дохода си или съответно понижаване може да избърза и да търси по-голямо количество към настоящия момент.
В: Как влияе броят на популацията върху търсенето?
О: Колкото е по-голяма популацията, толкова по-голямо търсене ще има, защото повече хора значи повече потребности. Наред с това, колкото е по-голяма една възрастова група, толкова повече търсене ще имат стоки или услуги, които са предназначени за тази целева група.
В: Какви е значението на предпочитанията на потребителите?
О: Предпочитанията на потребителите се основават на мода, информация и климат. Те имат значение относно това каква стойност потребителите придават на стоката или услугата.
В: Кога може едно предприятие да твърди, че предлага дадена стока или услуга?
О: Предлагане е налице, когато предприятието разполага с ресурсите и технологията за да произведе стоката или да предложи услугата, има намерение да я предложи на потребителите и има възможност да реализира печалба от предлагането на тази стока или услуга.
В: Дефинирайте предлагано количество.
О: Предлаганото количество показва колко от дадена стока или услуга може да предложи едно предприятие на потребителите на определена цена и към определен момент или период от време.
В: Какво гласи законът на предлагането?
О: Законът на предлагането гласи, че при равни други условия, колкото е по-висока цената на едно благо, толкова по-голямо количество от него ще се предлага, и обратното.
В: Обяснете смисълът зад закона на предлагането.
О: Производителите са склонни да предлагат повече блага, когато цената им е по-висока, заради повишаването на разхода за производството на всяка следваща бройка от благото. Например, ако искам да произведа повече вафли, трябва да закупя повече машини, суровина, да наема повече персонал и т.н. Заради това, ако цената е по-висока, ще мога да си избия инвестицията. Става въпрос за пределни разходи.
В: Каква информация на дава кривата на предлагането?
О: Кривата на предлагаето ни дава информация за това какво количество се предлага за всяка възможна цена и за каква цена предприятията са склонни да предложат последната бройка от благото.
В: Колко и кои фактори, настрана от цената, влияят върху предлагането?
О: Предлагането се влияе основно от 6 фактора, които са:
- цена на факторите за производство;
- цена на свързаните продукти, които предприятието произвежда;
- очаквани бъдещи цени на благото;
- броят на предприятията, които предлагат благото;
- технологиите; и
- природата.
В: Как влияе цената на факторите за производство върху предлагането?
О: В случай, че цената на факторите за производство се покачи, това би означавало, че и себестойността на благото ще се покачи. Ако след повишаването на себестойността на благото, то се продава за същата цена, неговото предлагане ще намалее, защото производителят ще реализира по-малки приходи. Важи и обратното.
В: Обяснете влиянието на промените в цената на различните блага, които предприятието предлага.
О: В случай, че цената на някое благо се повиши, то предприятието ще се насочи към по-голямо производство на това благо, за сметка на някое друго, за да може да предложи по-голямо количество на пазара от по-скъпото благо. Това важи както за такива блага, които могат да бъдат произведени с еднакви ресурси, така и за такива, които са допълващи се и произтичат едно от друго (например, ако цената на млечните продукти нарасне, то предлагането на извара, която е вторичен продукт от производството на млечни продукти, ще се повиши, защото просто ще има повече извара).
В: Как се отразява очакваното повишаване в цените на дадена стока на нейното рредлагане?
О: Ако производителите очакват повишаване на цената на дадена стока в бъдещето, те ще намалят предлагането и към настоящия момент и ще предлагат повече щом цената се повиши.
В: Какво е отношението между броя на производителите и предлагането на дадено благо?
О: Колкото повече производители произвеждат едно благо, толкова повече от него ще се предлага.
В: Как влияят технологиите върху предлагането?
О: Когато говорим за технология във връзка с предлагането имаме предвид начина, по който се произвежда дадено благо. Промяна в технологията е налице, когато бъде открит нов начин за производството на дадено благо, който е по-ефективен в някаква насока. Обикновено технологиите имат ефект в дългосрочен план, защото изискват първоначални инвестиции.
В: Какво е значението на природата за предлагането?
О: Различните състояния и събития в природата могат да повлияят предлагането, особено в сектори като земеделието. Природните бедствия го понижават, а благоприятните климатични условия съответно го повишават.
В: Кога наблюдаваме изместване на кривата на предлагане?
О: Кривата на предлагане се измества, когато някой фактор, различен от цената, се промени.
В: Кога наблюдаваме движение по кривата на предлагане?
О: Движение по кривата на предлагане се наблюдава, когато има промяна в цената на благото, а всички останали фактори останат непроменени.
В: Какво е пазарно равновесие?
О: Пазарно равновесие е постигнато, когато едно благо се продава на цена, която удовлетворява както търсенето, така и предлагането, т.е. не сме изправени пред недостиг или излишък.
В: Дефинирайте понятието равновесна цена.
О: Равновесната цена е цената, на която се постига пазарно равновесие.
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме повишаване на търсенето на едно благо?
О: Ако търсенето се повиши, кривата на търсене ще се измести надясно и цената, както и предлаганото количество на търсеното благо, ще се повишат. Ще наблюдаваме промяна в предлаганото количество, но не и в предлагането, защото промяната ще е само в цената, но не и в останалите фактори, които влияят върху предлагането.
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме понижаване на търсенето на едно благо?
О: Ако търсенето се понижи, кривата на търсене ще се измести надясно и цената, както и предлаганото количество на търсеното благо, ще се понижат. Ще наблюдаваме промяна в предлаганото количество, но не и в предлагането, защото промяната ще е само в цената, но не и в останалите фактори, които влияят върху предлагането.
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме повишаване на предлагането на едно благо?
О: Когато предлагането на едно благо се увеличи, без търсенето му да се промени, предлаганото количество се повишава и се образува излишък. За да се компенсира този излизшък, цената на благото пада, за да се достигне равновесие. Така се достига до повишаване в търсеното количество, но не и в търсенето, защото имаме промяна само в цената по отношение на търсенето, а останалите фактори остават същите. Кривата на предлагане ще се измести надясно.
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме понижаване в предлагането на едно благо?
О: Когато предлагането на едно благо се понижи, без търсенето му да се промени, предлаганото количество се понижава и се образува недостиг. За да се компенсира този излизшък, цената на благото се вдига, за да се достигне равновесие. Така се достига до понижаване в търсеното количество, но не и в търсенето, защото имаме промяна само в цената по отношение на търсенето, а останалите фактори остават същите. Кривата на предлагане ще се измести наляво.
В: Какво е еластичност на търсенето?
О: Еластичността на търсенето е мярка за определяне на чувствителността на предлаганото количество от едно благо към промени в цената, ако всички други фактори останат непроменени.
В: Как се изчислява еластичността на предлагането? Подкрепете с пример.
О: Еластичността на предлагане на едно благо се изчислява като разделим процентната промяна в предлаганото количество на процентната промяна в цената.
Намираме процентната промяна в предлаганото количество като разделим промяната в количеството на средното количество. Например, ако преди са се продавали 9 пици, а сега 11, разликата е 2. Средното продавано количество е (9 + 11) / 2 = 10. Съответно процентната промяна в предлаганото количество е 2/10 = 20%.
Намираме процентната промяна в цената като разделим промяната в цената на средната цена. Например, ако преди една пица се е продавала за 19.50 лв., а сега за 20.50, разликата в цената е 1 лв. Средното продавано количество е (19.50 + 20.50) / 2 = 20. Съответно процентната промяна в предлаганото количество е 1/20 = 5%.
Така, еластичността на предлагането е 20% / 5% = 4.
В: Еластичността на предлагането, като стойност, позитивно или отрицателно число е?
О: Еластичностт на предлагането е отрицателна величина, защото положителната промяна в търсеното количество води до отрицателна промяна в цената, съответно положителната промяна в цената води до отрицателна промяна в търсеното количество. Все пак, взимаме абсолютната стойност на еластичността, т.е. не се интересуваме дали реално е отрицателна или не.
В: Кога едно благо е съвършено нееластично по отношение на предлагането?
О: Едно благо има съвършено нееластично предлагане, когато търсеното количество остане непроменено при промяна в цената. В този случай еластичността ще е равна на 0. Такива блага са лекарствата.
В: Кога едно благо има unit elastic demand?
О: Едно благо има unit elastic demand, когато промяната в търсеното количество е равна на промяната в цената, т.е. еластичността е равна на 1.
В: Кога търсенето на едно благо е нееластично?
О: Търсенето на едно благо е нееластично, когато процентната промяна в търсеното количество е по-малка от процентната промяна в цената. В този случай еластичността ще е по-малка от 1. Пример за това е храната.
В: Кога търсенето на едно благо е съвършено еластично?
О: Търсенето на едно благо е съвършено еластично, когато малка промяна в цената води до огромна промяна в търсеното количество.
В: Кога търсенето на едно благо е еластично?
О: Търсенето на едно благо е еластично, когато процентната промяна в търсеното количество е по-голяма от процентната промяна в цената. В този случай еластичността е по-голяма от 1.
В: Как се променя общият приход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е еластично?
О: Ако търсенето на едно благо е еластично, за всеки процент, с който цената се понижи, търсеното количество ще се увеличи с повече от един процент. В тази ситуация, общият доход от продажбите на това благо ще се увеличи.
В: Как се променя общият доход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е unit elastic?
О: Ако търсенето на едно благо е unit elastic, количествата на двата показателя се движат еднакво, съответно няма да има разлика в общия доход.
В: Как се променя общият доход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е нееластично?
О: Ако търсенето на едно благо е нееластично, за всеки процент, с който цената се понижи, търсеното количество ще се увеличи с по-малко от един процент, съответно общият доход ще намалее.
В: Как влияят заместителите на еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото повече заместители има едно благо, толкова по-еластично е търсенето му. Това е така, защото, ако имаме 5 заместителя, то всяка промяна в цената ще измени сериозно търсеното количество.
В: Как влияе доходът върху еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото е по-голяма частта от дохода, която харчим за едно благо, толкова по-еластично или нееластично е търсенето му.
В: Как влияе изминалото време на еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото повече време минава след настъпването на една промяна, толкова по-еластично става търсенето на едно благо, защото потребителите не могат да реагират адекватно веднага, а е необходимо време.
В: Какво е кръстосана еластичност на търсенето?
О: Кръстосаната еластичност е мярка за чувствителността на търсенето на едно благо към промяната в цената на заместител или допълваща стока.
В: Как се изчислява кръстосаната еластичност на търсенето?
О: Кръстосаната еластичност се изчислява като разделим процентната промяна в търсенето на едно благо на процентната промяна в цената на негов заместител или допълваща стока.
В: Какво представлява еластичността на търсенето с оглед дохода?
О: Еластичността на търсенето с оглед дохода изразява чувствителността на търсенето на едно благо към промяна в дохода.
В: Как се изчислява еластичността на търсенето с оглед дохода?
О: Еластичността на търсенето с оглед дохода се изчислява като процентната промяна в търсенето на благото се раздели на процентната промяна в дохода.
В: Кои стоки са малоценни и как им влияе доходът?
О: Малоценни са тези стоки, чието търсене намалява с увеличаването на дохода.
В: Кои стоки са нормални и еластични към дохода?
О: Нормални стоки с еластично търсене към дохода са тези блага, при които повишаването на дохода води до повишаване на търсенето.
В: Кои стоки са нормални и нееластични към дохода?
О: Когато една нормална стока е нееластична към промени в дохода, колкото повече нараства доходът, толкова по-малко се харчи за тази стока.
В: Какво представлява еластичността на предлагането?
О: Еластичността на предлагането измерва чувствителността на предлаганото количество към промяна в цената на едно благо.
В: Как се измерва еластичността на предлагането?
О: Еластичността на предлагането е равна на процентната промяна в предлаганото количество, разделена на процентната промяна в цената.
В: Какво влияние имат ресурсите върху предлагането?
О: Колкото е по-лесно да се произведе едно благо, толкова по-еластично е предлагането му. Стоки, които се произвеждат с леснодостъпни ресурси, имат по-голяма еластичност на предлагането.
В: Обяснете чувствителността на моментното предлагане към промени в цената.
О: Времевият период непосредствено след промяна в цената се нарича моментно предлагане, или моментално предлагане. Характерното тук е, че производителите нямат време да реагират на промяната и съответно еластичността на предлагането зависи строго от характера на благото. Обикновено стоките ще имат нееластично предлагане, защото производството им е планувано предварително и няма как да бъде променено в момента на промяната с мигновен ефект. При услугите, обаче, не е така, защото нямаме услуги на склад, които да чакат да бъдат продадени.
