Икономика - 5% Flashcards
1
Q
В: Каква е основната цел на Икономиката като наука?
A
О: Икономиката изследва решенията, които икономическите субекти, т.е. домакинствата, дружествата и държавата, вземат, за да се справят с оскъдността, и мотивите, които ги подтикват към вземането на тези решения.
2
Q
В: Колко и кои са основните въпроси, на които Икономиката се опитва да отговори?
A
О: Основните икономически въпроси са три: 1. Какво да се произведе?, 2. Как да бъде произведено? и 3. За кого да бъде произведено? Съществува, обаче, и четвърти въпрос, който е свързан с това дали допринасяме за общия интерес, когато следваме собствения си такъв.
3
Q
В: Колко на брои и кои са факторите на производството (производствени фактори)?
A
О: Традиционно е смятано, че факторите на производство са три и това са земя, труд и капитал. В по-съвременната икономическа теория, обаче, към тях се прибавя и четвърти фактор, а именно предприемачество, който представлява способността останалите три да бъдат обединени и използвани рационално.
4
Q
В: Какво получаваме в замяна на предоставянето на производствените фактори?
A
О: От земята получаваме рента, от труда - заплата, от капитала - лихва, а от предприемачеството печалба.
5
Q
В: Какво е алтернативен разход?
A
О: Като алтернативен разход се определя нещото, от което се лишаваме, за да придобием друго нещо. Например, ако мога да произведа една пица или един хамбургер за единица време и избера да произведа пицата, то хамбургерът ще бъде алтернативният ми разход. Алтернативният разход се измерва с най-голямата по стойност алтернатива, от която се лишаваме.
6
Q
В: Обяснете границата на производствените възможности (production possibilities frontier).
A
О: Границата на производствените възможности е границата между различните комбинации от стоки и/или услуги, които могат да бъдат произведени, и тези, които не могат да бъдат произведени. Тя показва какви количествени комбинации меду произвежданите стоки и/или услуги можем да постигнем при условие, че използваме ресурсите си максимално ефективно.
7
Q
В: Как разбираме кога сме алокирали ресурсите си най-ефективно?
A
О: Един от основните начини за измерване на ефективното използване на ресурсите е пределната полезност. Пределен разход значи алтернативният разход, който ще наравим, за да произведем още една единица продукция. Правилото е, че един разход следва да бъде извършен докато ползата, която се получава в следствие на този разход е по-голяма от него. Например, ако съм жаден бих си купил напитка, ако все още съм жаден след като я изпия, бих си купил втора, но ако не съм, не бих, защото няма да имам полза от втората.
Същото важи и при избора на това как да бъдат алокирани ресурсите в производството на два или повече продукта. Ще търсим такова съотношение в количеството на произведените продукти по вид, чр да постигнем максимална възвръщаемост (т.е. полза).
8
Q
В: Какво гласи принципът на намаляващата пределна полезност?
A
О: Тъй като икономическите субекти търсят стоки или услуги, за да задоволят своите потребности, със задоволяването на тези потребности търсенето намалява. В следствие на задоволяването на потребностите намалява и полезността, която стоката или услугата носи. Ако съм жаден, първата чаша с вода ще ми бъде най-полезна. Втората ще бъде по-малко полезна, защото вече не съм толкова жаден, а ако след нея вече изобщо не изпитвам жажда, то трета чаша няма да ми бъде полезна. Затова пределната полезност ще бъде постигната с втората чаша. Правилото е, че полезността на всяка следваща потребена стока и/или услуга намалява, защото предходната е удовлетворила някаква част от или цялата потребност.
9
Q
В: Какво е икономически растеж?
A
О: Икономически растеж е разширяването на възможността да произвеждаме, т.е. да имаме възможност да произведем повече. например, ако внедрим тенология, която ни позволява да произведем повече продукция със същото количество материали, то това е икономически растеж. Икономическият растеж повишава производствените възможности, но си има цена и не преодолява оскъдността. За икономическия растеж е необходимо технологично развитие и акумулиране на капитал.
10
Q
В: Дефинирайте пазар.
A
О: Пазарът представлява съвкупност от условия, които дават достъп до информация на на продавачите и на купувачите и им позволяват да си взаимодействат.
11
Q
В: Дефинирайте конкурентен пазар.
A
О: Конкурентен пазар е такъв пазар, на който има такава брой купувачи и продавачи, че да не може никой от тях сам да влияе на цените.
12
Q
В: Каква е разликата между релативна цена и алтернативен разход?
A
О: Двете са синоними.
13
Q
В: Кога можем да твърдим, че търсим една стока или услуга?
A
О: Търсим една стока или услуга, когато имаме желание да я закупим, имаме възможност да я закупим и активно изразяваме желанието си да я закупим.
14
Q
В: Какво изразява търсеното количество?
A
О: Търсеното количество изразява количеството, което потребител иска и има възможност да закупи за определена цена в конкретен времеви момент или период.
15
Q
В: Какво гласи законът на търсенето?
A
О: Законът на търсенето гласи, че когато всички останали фактори останат същите, колкото по-голяма е цената, толкова по-малко количество ще търсят потребителите, и обратното.
16
Q
В: Защо по-високата цена води до по-малко търсене?
A
О: По-високата цена води до по-малко търсене поредни две причини - ефектът на дохода и ефектът на заместване.
Ефектът на дохода изразява покупателната способност на потребителите. Щом доходът остане непроменен, то потребителите ще могат да купят по-малко от поскъпналата стока или услуга.
Ефектът на заместване се изразява във възможността една стока или услуга да бъде заместена с друга. Ако цената на стока Х се повиши, то търсенето на стока У, която и е заместител, ще се повиши.
17
Q
В: Обяснете ефектът на дохода.
A
О: Ефектът на дохода изразява покупателната способност на потребителите. Щом доходът остане непроменен, то потребителите ще могат да купят по-малко от поскъпналата стока или услуга.
18
Q
В: Обяснете ефектът на заместване.
A
О: Ефектът на заместване се изразява във възможността една стока или услуга да бъде заместена с друга. Ако цената на стока Х се повиши, то търсенето на стока У, която и е заместител, ще се повиши.
19
Q
В: Кога две стоки за заместители?
A
О: Две стоки са заместители, когато при покачването в цената на едната, търсенето на другата се повишава.
20
Q
В: Кога две стоки са допълващи се?
A
О: Две стоки са допълващи се, когато при повишаването на цената на едната се намалява търсенето на другата.
21
Q
В: Как влияе предлаганото количество на цената?
A
О: Колкото по-малко количество се предлага от една стока, толкова по-висока е цената му, защото ще има недостиг.
22
Q
В: Каква информация на дава кривата на търсенето?
A
О: Кривата на търсенето ни дава информация относно отношението между търсеното количество и цената. Освен това, дава информация и относно това колко най-много би платил потребителят за последната търсена бройка (пределна цена).
23
Q
В: Кога наблюдаваме движение по кривата на търсенето?
A
О: Наблюдаваме движение по кривата на търсене, когато се измени цената, а всички останали фактори се запазят.
24
Q
В: Кога наблюдаваме движение на кривата на търсенето?
A
О: Движение на кривата на търсенето се наблюдава, когато някой фактор, различен от цената се промени, а самата цена остане същата.
25
В: Колко и кои са основните фактори, които влияят върху търсенето, освен цената?
О: На търсенето влияят следните 6 фактора:
- Цената на свързаните стоки и услуги;
- Очакваната бъдеща цена на стоката или услугата;
- Доходът;
- Очакван бъдещ доход и кредит;
- Популация; и
- Предпочитания.
26
В: Как влияе цената на свързаните стоки или услуги върху търсенето?
О: Цената на свързаните стоки или услуги има значение в зависимост от това дали са допълващи, или заместващи.
27
В: Как влияе очакваната бъдеща цена на стоката или услугата върху нейното търсене?
О: Очакванията за бъдещите цени на стоки, които могат да бъдат складирани, е от значение, защото може да доведе до значителна промяна в моментното им търсене в зависимост от това дали се очаква цената им да падне или да се покачи.
28
В: Как влияе доходът върху търсенето на една стока или услуга?
О: Обикновено, когато говорим за нормални стоки, повишаването на дохода води до повишаване на търсенето, защото потребителите ще имат по-голяма покупателна способност. Все пак, повишаването на дохода може да доведе до понижаване на търсенето, когато става дума за малоценна стока.
29
В: Кои стоки са нормални?
О: Нормални са тези стоки, чието търсене се увеличава с повишаването дохода на потребителите.
30
В: Кои стоки са малоценни?
О: Малоценни стоки са тези, чието търсене намалява с повишаване дохода на потребителите. Обикновено те са компромисни стоки, които са предназначени за потребители с по-малък доход, например маргарин вместо масло.
31
В: Какво е значението на очаквания бъдещ доход и кредит?
О: Очакваният бъдещ доход може да повлияе на моментното търсене, защото един потребител, който очаква повишаване в дохода си или съответно понижаване може да избърза и да търси по-голямо количество към настоящия момент.
32
В: Как влияе броят на популацията върху търсенето?
О: Колкото е по-голяма популацията, толкова по-голямо търсене ще има, защото повече хора значи повече потребности. Наред с това, колкото е по-голяма една възрастова група, толкова повече търсене ще имат стоки или услуги, които са предназначени за тази целева група.
33
В: Какви е значението на предпочитанията на потребителите?
О: Предпочитанията на потребителите се основават на мода, информация и климат. Те имат значение относно това каква стойност потребителите придават на стоката или услугата.
34
В: Кога може едно предприятие да твърди, че предлага дадена стока или услуга?
О: Предлагане е налице, когато предприятието разполага с ресурсите и технологията за да произведе стоката или да предложи услугата, има намерение да я предложи на потребителите и има възможност да реализира печалба от предлагането на тази стока или услуга.
35
В: Дефинирайте предлагано количество.
О: Предлаганото количество показва колко от дадена стока или услуга може да предложи едно предприятие на потребителите на определена цена и към определен момент или период от време.
36
В: Какво гласи законът на предлагането?
О: Законът на предлагането гласи, че при равни други условия, колкото е по-висока цената на едно благо, толкова по-голямо количество от него ще се предлага, и обратното.
37
В: Обяснете смисълът зад закона на предлагането.
О: Производителите са склонни да предлагат повече блага, когато цената им е по-висока, заради повишаването на разхода за производството на всяка следваща бройка от благото. Например, ако искам да произведа повече вафли, трябва да закупя повече машини, суровина, да наема повече персонал и т.н. Заради това, ако цената е по-висока, ще мога да си избия инвестицията. Става въпрос за пределни разходи.
38
В: Каква информация на дава кривата на предлагането?
О: Кривата на предлагаето ни дава информация за това какво количество се предлага за всяка възможна цена и за каква цена предприятията са склонни да предложат последната бройка от благото.
39
В: Колко и кои фактори, настрана от цената, влияят върху предлагането?
О: Предлагането се влияе основно от 6 фактора, които са:
- цена на факторите за производство;
- цена на свързаните продукти, които предприятието произвежда;
- очаквани бъдещи цени на благото;
- броят на предприятията, които предлагат благото;
- технологиите; и
- природата.
40
В: Как влияе цената на факторите за производство върху предлагането?
О: В случай, че цената на факторите за производство се покачи, това би означавало, че и себестойността на благото ще се покачи. Ако след повишаването на себестойността на благото, то се продава за същата цена, неговото предлагане ще намалее, защото производителят ще реализира по-малки приходи. Важи и обратното.
41
В: Обяснете влиянието на промените в цената на различните блага, които предприятието предлага.
О: В случай, че цената на някое благо се повиши, то предприятието ще се насочи към по-голямо производство на това благо, за сметка на някое друго, за да може да предложи по-голямо количество на пазара от по-скъпото благо. Това важи както за такива блага, които могат да бъдат произведени с еднакви ресурси, така и за такива, които са допълващи се и произтичат едно от друго (например, ако цената на млечните продукти нарасне, то предлагането на извара, която е вторичен продукт от производството на млечни продукти, ще се повиши, защото просто ще има повече извара).
42
В: Как се отразява очакваното повишаване в цените на дадена стока на нейното рредлагане?
О: Ако производителите очакват повишаване на цената на дадена стока в бъдещето, те ще намалят предлагането и към настоящия момент и ще предлагат повече щом цената се повиши.
43
В: Какво е отношението между броя на производителите и предлагането на дадено благо?
О: Колкото повече производители произвеждат едно благо, толкова повече от него ще се предлага.
44
В: Как влияят технологиите върху предлагането?
О: Когато говорим за технология във връзка с предлагането имаме предвид начина, по който се произвежда дадено благо. Промяна в технологията е налице, когато бъде открит нов начин за производството на дадено благо, който е по-ефективен в някаква насока. Обикновено технологиите имат ефект в дългосрочен план, защото изискват първоначални инвестиции.
45
В: Какво е значението на природата за предлагането?
О: Различните състояния и събития в природата могат да повлияят предлагането, особено в сектори като земеделието. Природните бедствия го понижават, а благоприятните климатични условия съответно го повишават.
46
В: Кога наблюдаваме изместване на кривата на предлагане?
О: Кривата на предлагане се измества, когато някой фактор, различен от цената, се промени.
47
В: Кога наблюдаваме движение по кривата на предлагане?
О: Движение по кривата на предлагане се наблюдава, когато има промяна в цената на благото, а всички останали фактори останат непроменени.
48
В: Какво е пазарно равновесие?
О: Пазарно равновесие е постигнато, когато едно благо се продава на цена, която удовлетворява както търсенето, така и предлагането, т.е. не сме изправени пред недостиг или излишък.
49
В: Дефинирайте понятието равновесна цена.
О: Равновесната цена е цената, на която се постига пазарно равновесие.
50
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме повишаване на търсенето на едно благо?
О: Ако търсенето се повиши, кривата на търсене ще се измести надясно и цената, както и предлаганото количество на търсеното благо, ще се повишат. Ще наблюдаваме промяна в предлаганото количество, но не и в предлагането, защото промяната ще е само в цената, но не и в останалите фактори, които влияят върху предлагането.
51
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме понижаване на търсенето на едно благо?
О: Ако търсенето се понижи, кривата на търсене ще се измести надясно и цената, както и предлаганото количество на търсеното благо, ще се понижат. Ще наблюдаваме промяна в предлаганото количество, но не и в предлагането, защото промяната ще е само в цената, но не и в останалите фактори, които влияят върху предлагането.
52
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме повишаване на предлагането на едно благо?
О: Когато предлагането на едно благо се увеличи, без търсенето му да се промени, предлаганото количество се повишава и се образува излишък. За да се компенсира този излизшък, цената на благото пада, за да се достигне равновесие. Така се достига до повишаване в търсеното количество, но не и в търсенето, защото имаме промяна само в цената по отношение на търсенето, а останалите фактори остават същите. Кривата на предлагане ще се измести надясно.
53
В: Какъв ефект ще се наблюдава, ако имаме понижаване в предлагането на едно благо?
О: Когато предлагането на едно благо се понижи, без търсенето му да се промени, предлаганото количество се понижава и се образува недостиг. За да се компенсира този излизшък, цената на благото се вдига, за да се достигне равновесие. Така се достига до понижаване в търсеното количество, но не и в търсенето, защото имаме промяна само в цената по отношение на търсенето, а останалите фактори остават същите. Кривата на предлагане ще се измести наляво.
54
В: Какво е еластичност на търсенето?
О: Еластичността на търсенето е мярка за определяне на чувствителността на предлаганото количество от едно благо към промени в цената, ако всички други фактори останат непроменени.
55
В: Как се изчислява еластичността на предлагането? Подкрепете с пример.
О: Еластичността на предлагане на едно благо се изчислява като разделим процентната промяна в предлаганото количество на процентната промяна в цената.
Намираме процентната промяна в предлаганото количество като разделим промяната в количеството на средното количество. Например, ако преди са се продавали 9 пици, а сега 11, разликата е 2. Средното продавано количество е (9 + 11) / 2 = 10. Съответно процентната промяна в предлаганото количество е 2/10 = 20%.
Намираме процентната промяна в цената като разделим промяната в цената на средната цена. Например, ако преди една пица се е продавала за 19.50 лв., а сега за 20.50, разликата в цената е 1 лв. Средното продавано количество е (19.50 + 20.50) / 2 = 20. Съответно процентната промяна в предлаганото количество е 1/20 = 5%.
Така, еластичността на предлагането е 20% / 5% = 4.
56
В: Еластичността на предлагането, като стойност, позитивно или отрицателно число е?
О: Еластичностт на предлагането е отрицателна величина, защото положителната промяна в търсеното количество води до отрицателна промяна в цената, съответно положителната промяна в цената води до отрицателна промяна в търсеното количество. Все пак, взимаме абсолютната стойност на еластичността, т.е. не се интересуваме дали реално е отрицателна или не.
57
В: Кога едно благо е съвършено нееластично по отношение на предлагането?
О: Едно благо има съвършено нееластично предлагане, когато търсеното количество остане непроменено при промяна в цената. В този случай еластичността ще е равна на 0. Такива блага са лекарствата.
58
В: Кога едно благо има unit elastic demand?
О: Едно благо има unit elastic demand, когато промяната в търсеното количество е равна на промяната в цената, т.е. еластичността е равна на 1.
59
В: Кога търсенето на едно благо е нееластично?
О: Търсенето на едно благо е нееластично, когато процентната промяна в търсеното количество е по-малка от процентната промяна в цената. В този случай еластичността ще е по-малка от 1. Пример за това е храната.
60
В: Кога търсенето на едно благо е съвършено еластично?
О: Търсенето на едно благо е съвършено еластично, когато малка промяна в цената води до огромна промяна в търсеното количество.
61
В: Кога търсенето на едно благо е еластично?
О: Търсенето на едно благо е еластично, когато процентната промяна в търсеното количество е по-голяма от процентната промяна в цената. В този случай еластичността е по-голяма от 1.
62
В: Как се променя общият приход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е еластично?
О: Ако търсенето на едно благо е еластично, за всеки процент, с който цената се понижи, търсеното количество ще се увеличи с повече от един процент. В тази ситуация, общият доход от продажбите на това благо ще се увеличи.
63
В: Как се променя общият доход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е unit elastic?
О: Ако търсенето на едно благо е unit elastic, количествата на двата показателя се движат еднакво, съответно няма да има разлика в общия доход.
63
В: Как се променя общият доход от продажбите на едно благо, ако търсенето му е нееластично?
О: Ако търсенето на едно благо е нееластично, за всеки процент, с който цената се понижи, търсеното количество ще се увеличи с по-малко от един процент, съответно общият доход ще намалее.
64
В: Как влияят заместителите на еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото повече заместители има едно благо, толкова по-еластично е търсенето му. Това е така, защото, ако имаме 5 заместителя, то всяка промяна в цената ще измени сериозно търсеното количество.
65
В: Как влияе доходът върху еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото е по-голяма частта от дохода, която харчим за едно благо, толкова по-еластично или нееластично е търсенето му.
66
В: Как влияе изминалото време на еластичността на търсенето на едно благо?
О: Колкото повече време минава след настъпването на една промяна, толкова по-еластично става търсенето на едно благо, защото потребителите не могат да реагират адекватно веднага, а е необходимо време.
67
В: Какво е кръстосана еластичност на търсенето?
О: Кръстосаната еластичност е мярка за чувствителността на търсенето на едно благо към промяната в цената на заместител или допълваща стока.
68
В: Как се изчислява кръстосаната еластичност на търсенето?
О: Кръстосаната еластичност се изчислява като разделим процентната промяна в търсенето на едно благо на процентната промяна в цената на негов заместител или допълваща стока.
69
В: Какво представлява еластичността на търсенето с оглед дохода?
О: Еластичността на търсенето с оглед дохода изразява чувствителността на търсенето на едно благо към промяна в дохода.
70
В: Как се изчислява еластичността на търсенето с оглед дохода?
О: Еластичността на търсенето с оглед дохода се изчислява като процентната промяна в търсенето на благото се раздели на процентната промяна в дохода.
71
В: Кои стоки са малоценни и как им влияе доходът?
О: Малоценни са тези стоки, чието търсене намалява с увеличаването на дохода.
72
В: Кои стоки са нормални и еластични към дохода?
О: Нормални стоки с еластично търсене към дохода са тези блага, при които повишаването на дохода води до повишаване на търсенето.
73
В: Кои стоки са нормални и нееластични към дохода?
О: Когато една нормална стока е нееластична към промени в дохода, колкото повече нараства доходът, толкова по-малко се харчи за тази стока.
74
В: Какво представлява еластичността на предлагането?
О: Еластичността на предлагането измерва чувствителността на предлаганото количество към промяна в цената на едно благо.
75
В: Как се измерва еластичността на предлагането?
О: Еластичността на предлагането е равна на процентната промяна в предлаганото количество, разделена на процентната промяна в цената.
76
В: Какво влияние имат ресурсите върху предлагането?
О: Колкото е по-лесно да се произведе едно благо, толкова по-еластично е предлагането му. Стоки, които се произвеждат с леснодостъпни ресурси, имат по-голяма еластичност на предлагането.
77
В: Обяснете чувствителността на моментното предлагане към промени в цената.
О: Времевият период непосредствено след промяна в цената се нарича моментно предлагане, или моментално предлагане. Характерното тук е, че производителите нямат време да реагират на промяната и съответно еластичността на предлагането зависи строго от характера на благото. Обикновено стоките ще имат нееластично предлагане, защото производството им е планувано предварително и няма как да бъде променено в момента на промяната с мигновен ефект. При услугите, обаче, не е така, защото нямаме услуги на склад, които да чакат да бъдат продадени.
78
В: Обяснете краткосрочната еластичност на предлагането.
О: Краткосрочната еластичност изразява възможността производителите да реагират на промени в цената в краткосрочен план. Повечето блага са нееластични в краткосрочен план, защото производството е комплексен процес, който се нуждае от време, за да внедри промени. Например, ако цените на портокалите паднат, производител на портокали може да намали работната сила, но няма как да махне дръвчета, или съответно да засади нови, които да започнат да раждат плодове в краткосрочен план.
79
В: Обяснете дългосрочната еластичност на предлагането.
О: Предлагането е еластично в дългосрочен план, защото производителите могат да направят необходимите процедурни и технически промени.
80
В: Какви начини за разпределяне на блага съществуват?
О: Начините за разпределяне на блага са:
- пазарна цена;
- команда (централно планиране);
- мнение на мнозинството;
- състезание;
- първи по време, първи по право;
- лотария;
- по лични характеристики; и
- насилствено.
81
В: Обяснете разпределянето на блага чрез пазарната цена.
О: При разпределението на блага чрез пазарна цена потребителите, които могат и искат да платят пазарната цена получават благото.
82
В: Обяснете разпределянето на блага чрез централно планиране.
О: Централното планиране, или командата, е начин на разпределяне на благата, при който търсенето и предлагането се определят не от пазара, а от управляващият орган в държавата.
83
В: Обяснете разпределението на блага чрез мнението на мнозинството.
О: Разпределянето на благата чрез мнението на мнозинството представлява начин за разпределяне на блага, при който благата се разпределят съгласно мнението на мнозинството от гласове, т.е. малцинството остава изолирано от процеса.
84
В: Обяснете разпределянето на блага чрез състезание.
О: Разпределянето на блага чрез състезание е начин за разпределяне на блага, при който благата отиват при победителя или групата от победители.
85
В: Обяснете разпределянето на блага чрез метода първи по време, първи по право.
О: При разпределянето на блага по метода първи по време, първи по право, благата отиват при този, който е по-напред в опашката.
86
В: Обяснете разпределението на блага чрез лотария.
О: При разпределянето на блага чрез лотария, благата биват разпределени на случаен принцип.
87
В: Обяснете разпределянето на блага на база лични характеристики.
О: При разпределянето на блага на база лични характеристики, благата отиват при този, който отговаря на определен профил, например наш познат или човек, който има връзки.
88
В: Обяснете разпределянето на блага чрез сила.
О: При разпределянето на блага чрез сила, благата се разпределят насилствено - за добро (правна система) или за лошо (война, кражба).
89
В: Кога обществените ресурси са разпределени ефективно и в интерес на обществото?
О: Обществените ресурси са разпределени ефективно и в интерес на обществото, когато са използвани по начин, който обществото оценява най-високо и когато пределната полезност отговаря на пределните разходи.
90
В: Какво изразява пазарното търсене?
О: Пазарното търсене показва отношението между цената на едно благо и търсеното количество от всички потребители на пазара.
91
В: Какво изобразява пазарната крива на търсене?
О: Пазарната крива на търсенето на едно благо изобраява сбора на индивидуалните криви на търсене и търсеното количество от всички потребители.
92
В: Какво е consumer surplus?
O: Consumer surplus е налице, когато потребителят получи по-голяма стойност от едно благо в сравнение с цената, която е заплатил. Той се изчислява като извадим цената от стойността и умножим по количеството. Стойността тук е пределна.
93
В: Какво изразява пазарното предлагане?
О: Пазарното предлагане показва отношението между цената на едно благо и предлаганото количество от всички производители на пазара.
94
В: Какво изобразява пазарната крива на предлагане?
О: Пазарната крива на предлагането на едно благо изобраява сбора на индивидуалните криви на предлагане и предлаганото количество от всички производители.
95
В: Какво е producer surplus?
O: Producer surplus е налице, когато производителят получи по-голяма стойност от едно благо в сравнение със себестойността, която има това благо. Получава се като извадим цената от пределния разход за производството на благото и умножим по продаденото количество.
96
В: Кога на пазара се постига ефективно разпределение на благата?
О: Ефективно разпределени на благата се постига в точката на равновесие между търсенето и предлагането, защото така и потребителите, и производителите формират surplus.
97
В: Кои са пречките пред постигането на ефективно разпределение на ресурсите на пазара?
О: Пречките са:
- регулации, касаещи цената и количеството;
- данъци и субсидии;
- непреки ползи или разходи;
- публични блага и ресурси;
- монопол; и
- високи транзакционни разходи.
98
В: Обяснете как влияят регулациите, касаещи цената и количеството, върху ефективното разпределение на ресурси на пазара.
О: Регулации предвиждащи повече разходи, като например минимална работна заплата, или лимитиращи приходите, като максимален размер на наем, и регулации слагащи ограничение върху произведеното количество, биха могли да доведат до производство на по-малко продукция от реалния капацитет.
99
В: Как влияят данъците и субсидиите върху ефективното разпределение на ресурси на пазара?
О: Данъците водят до повишаване на цената, която потребителите плащат, и понижаване на дохода, който производителите получават. Съответно данъците намаляват продукцията. Субсидиите водят до понижаване на цените, които потребителите плащат (защото производителите получават пари от държавата и могат да си позволят да сложат по-ниска цена) и увеличават дохода на производителите (защото субсидиите покриват някаква част от себестойността и съответно има по-голям разполагаем доход). Съответно субсидиите увеличават продукцията.
100
В: Как влияят непреките ползи и разходи върху ефективното разпределение на ресурси на пазара?
О: Непреките ползи или разходи са такива ползи или разходи, които засягат лица, различни от потребителите и производителите. Те могат да се отразят добре или зле на разпределението на ресурси. Например, ако образованието стане по-добро, ще има повече кадри и производителите ще произвежат повече.
101
В: Как влияят публичните блага върху ефективното разпределение на ресурси на пазара?
О: Публични са тези блага, които са за обществено ползване и всеки от хората има възможност да ги използва. Те помагат на производството, например пътищата и т.н.
102
В: Как влияе монополът върху ефективното разпределение на ресурси на пазара?
О: Монополът влияе негативно на пазара, защото компаниите, притежаващи монопол върху една стока, обикновено произвеждат малко и го продават на високи цени. Изцяло диктуват цените на благото на пазара.
103
В: Как влияят транзакционните разходи върху ефективното разпределение на ресурси на пазара?
О: Транзакционни са онези съпътстващи разходи, без които една сделка не може да бъде извършена или които са иманентно свърани с благото. Например, ако си купим готово кафе от кафене вместо от автомат, в себестойността на кафето са включени заплатата на баристата, наем и т.н. Ако си купим апартамент, най-вероятно ще има комисионна, адвокатско възнаграждение и т.н. Когато транзакционните разходи са много високи, това може да доведе до свиване на предлаганото количество от благото.
104
В: Какво е дъмпинг?
О: Дълпинг е налице, когато едно предприятие продава благата си на цена по-ниска от себестойността им. Целта е да се фалират останалите фирми на пазара и да се постигне монопол.
105
В: Какво представлява предприятието в икономическия смисъл на думата?
О: Предприятието набавя и организира производствени фактори, за да произведе (закупи) и продаде едно благо (стока или услуга).
106
В: Какво е depreciation?
О: Depreciation, на български изхабяване, представлява спад в стойността на капитала на предприятието.
107
В: Как се измерва икономическата печалба?
О: Икономическата печалба се измерва като от приходите извадим стойността на общите разходи. Oбщите разходи се измерват като алтернативни разходи за производство, т.е. гледаме от какво сме се лишили. Например, ако имам бизнес, от който изкарвам 50 хил. лв. на година, а преди това съм работел като служител за 25 хи. лв. на година, то икономическата ми печалба е 25 хил. лв, защото алтернативата ми към момента е да бях продължил работата си като служител, т.е. лишил съм се от възможността да съм служител, за да имам бизнес.
108
В: Какви видове пазари има с оглед конкуренцията?
О: Пазарите с оглед конкуренцията биват - Съвършена конкуренция, Монополистична конкуренция, Олигопол и Монопол.
109
В: Какво е съвършена конкуренция?
О: Съвършена конкуренция представлява пазар, на който има много на брой фирми и много на брой потребители, цената няма как да се манипулира от който и да е от производителите и няма бариери за навлизане или напускане на пазара.
110
В: Кои са двата основни принципа при разпределение на ресурсите?
О: Двата основни принципа при разпределението на ресурси са ефективност и справедливост.
111
В: От гледна точка на търсенето, кога ресурсите са алокирани ефективно?
О: От гледна точка на търсенето, ресурсите са алокирани ефективно, когато потребителите извличат най-голяма стойност от тях.
112
В: За потребителя, каква е разликата между стойност и цена?
О: Стойността за потребителя е това, което той е склонен да плати, т.е. би платил изобщо, а цена е това, което трябва да плати.
113
В: В контекста на цената и стойността, кога възниква търсенето?
О: Търсенето възниква, когато стойността надвиши цената.
114
В: Как влияе ефектът на заместване върху нормалните стоки?
О: При нормалните стоки ефектът на заместването има положителен ефект върху търсенето, т.е. увеличава го.
115
В: Как влияе ефектът на заместване върху малоценните стоки?
О: Ефектът на заместване има негативен ефект върху малоценните стоки, защото с увеличаването на дохода намалява търсенето им.
116
В: От гледна точка на предлагането, кога ресурсите са алокирани ефективо?
О: От гледна точка на предлагането ресурсите са алокирани ефективно, когато са разпределени по такъв начин, че производителите да извлекат най-голяма стойност.
117
В: За производителя, каква е разликат между цена и стойност?
О: Стойността за производителя е това, което производството на стоката му струва, а цената е това, което получава за нея.
118
В: Какво гласи законът за търсенето и предлагането?
О: Законът за търсенето и предлагането гласи, че когато при конкурентен пазар в равновесие пределната полезност е равна на пределните разходи, то ресурсите са разпределени ефективо.
119
В: Какво изразява еластичността на цената?
О: Еластичността на цената изразява промяната в търсеното количество спрямо промяната на собствената цена на благото при равни други условия.
120
В: Какво изразява кръстосаната еластичност?
О: Кръстосаната еластичност изразява промяната в търсеното количество спрямо промяната в цената на друго благо при равни други условия.
121
В: Кои фактори и как влияят върху еластичността на собствената цена?
О: Върху собствената цена влияят близките заместители, като колкото са по-близки, толкова по-голяма е еластичността. Също, частта от дохода, която се харчи за благото, като колкото е по-голяма частта, толкова е по-еластично. Също, изминалото време от последната промяна в цената, като колкото повече време е минало, толкова е по-еластично.
122
В: Каква е еластичността на търсенето при нормалните, малоценните, луксозните и стоките от първа необходимост?
О: Еластичността на търсенето на нормалните стоки е по-голяма от 0, на малоценните е по-малка от 0, на луксозните е по-голяма от 1, а на стоките от първа необходимост е между 0 и 1.
123
В: При каква кръстосана еластичност една стока е заместваща и при каква е допълваща?
О: Една стока е заместваща, когато кръстосаната еластичност е по-голяма от нула, а е допълваща, когато кръстосаната еластичност е по-малка от 0.
124
В: Какво са парите?
О: Парите имат следните три характеристики:
1. Средство за размяна (алтернатива е бартерът);
2. Разчетна единица, т.е. служат като измерител; и
3. Мярка за стойност, т.е. устояват на времето.
125
В: Какво са парични агрегати?
О: Паричните агрегати са мерки за паричното предлагане в националната икономика. Те показват паричната маса (Money supply), т.е. колко пари има в обръщение в икономиката. Наред с това, различните видове парични агрегата показват какво се счита за пари и какво не.
126
В: Колко парични агрегати има?
О: Паричните агрегати са:
1. М1 - банкноти и монети в обръщение и разплащателните сметки на гражданите и частните дружества в банките, без парите на държавата (т.нар. тесни пари);
2. М2 - включва М1 и депозитите в банки със срок до 2 години (т.нар. квази пари);
3. М3 - включва М2, репо сделки и дългови ценни книжа до 2 години.
127
В: Какво е инфлация?
О: Инфлация е устойчиво покачване на цените (намаляване на покупателната способност на населението) с времето в една икономика. Специфичното е, че покачването в цените трябва да е по отношение на всички стоки и услуги и да е за дълъг период от време, а не моментно.
128
В: Какво е стагфлация?
О: Стагфлацията е едновременната поява в една икономика на бавен растеж, висока безработица и растящи цени.
129
В: Какво е стагнация?
О: Стагнацията е продължителен период на слаб или никакъв икономически растеж, придружен с висока безработица.
130
В: Какви промени на пазара могат да доведат до инфлация?
О: До инфлация може да се стигне при нарастване на съвкупното търсене и нарастване на производствените разходи.
131
В: Как измерваме инфлацията?
О: Инфлацията се измерва най-често посредством чрез индекса на потребителските цени (CPI). Той се получава като се изгради потребителска “кошница” от най-типичните са обществото стоки и услуги и общата цена се съпостави в два различни времеви периода. Инфлацията е процентната промяна на индекса за два различни периода.
132
В: Какви слабости демонстрира индексът на потребителските цени?
О: Някои от слабостите на индекса на потребителските цени са наличието на заместимост на анализираните стоки, т.е. появата на нови такива и промяната н качеството на вече наличните във времето; еволюцията на пазара (т.е. малки магазини или големи анализираме) и др.
133
В: В полза ли е високата инфлация на кредиторите и длъжниците?
О: Високата инфлация е в полза на длъжниците, но не и на кредиторите, защото те губят стойността на инвестицията си.
134
В: Какво е предназначението на паричната политика?
О: Паричната политика има за цел да упражни контрол върху количеството пари в обръщение в икономиката.
135
В: Кои са трите основни инструмента на паричната политика?
О: Трите основни инструмента на паричната политика са:
1. Регулиране на лихвените проценти;
2. Промени в изискванията за задължителните резерви на банките;
3. Валутни намеси на свободния пазар (т.е. намеса на финансовите пазари от страна на държавата).
136
В: Кои са основните цели на паричната политика?
О: Основните цели на паричната политика са:
1. Установяването и поддържането на стабилни цени, т.е. контрол на инфлацията;
2. Постигане на максимална заетост на работоспособното население;
3. Дългосрочен икономически растеж.
137
В: Какво е целева лихва?
О: Целевата лихва е лихвата, която централната банка използва, за да провежда монетарната си политика.
138
В: Какъв е ефектът на по-ниската лихва на централната банка?
О: Когато централната банка определи по-ниска лихва по краткосрочните заеми, банките могат да заемат пари на по-малка цена и така се намалява и цената на капитала на банките и се насърчава кредитирането, като това води до намаляване и на лихвените проценти по кредитите.
139
В: Обяснете ефектът на изискванията за капиталова адекватност на банките като инструмент на паричната политика.
О: Изискванията за капиталова адекватност на банките определят процента от депозитите, които банките трябва да задържат като резерви, т.е. определя се каква част от средствата банките не могат да използват за кредитиране. Колкото са по-високи изискванията, толкова по-високи са лихвите по кредитите, защото средствата на банката са ограничени.
140
В: Обяснете намесата на държавата в свободния пазар като инструмент на паричната политика.
О: Намесата на държавата на свободния пазар, и в частност купуването и продаването на финансови инструменти, има за цел да вкара кеш в портфейлите на инвеститорите и по-този начин да увеличи парите в обръщение в икономиката. Това води до падане на лихвите.
141
В: Какви видове парична политика има с оглед броя на предлаганите пари в икономиката?
О: С оглед броя пари в обръщение, паричната политика се дели на експанзивна и рестриктивна. Експанзивната парична политика е насочена към повишаване на парите в обръщение, докато рестриктивната е насочена към свиване на парите в обръщение.
142
В: Какви са ефектите от експанзивната парична политика и кога се прилага?
О: Експанзивната парична политика се прилага за стимулиране на икономическия растеж. Прилага се, когато има повишени нива на безработица и рецесия.
143
В: Какви са ефектите от рестриктивната парична политика и кога се прилага?
О: Рестриктивната парична политика се прилага, за да се забави икономическият растеж. Прилага се при високи нива на инфлация.
144
В: Какъв е ефектът на ниските лихви?
О: Ниските лихви водят до обезценяване на местната валута, стимулират икономическия растеж и увеличават инфлацията.
145
В: За кои вид парична политика са подходящи ниските нива на лихвите?
О: Ниските лихви са походящи за експанзивната парична политика.
146
В: Какво е паричен съвет?
О: Паричният съвет, известен като валутен борд, е метод за провеждане на парична политика, при който една валута се обменя спрямо друга по фиксиран лихвен процент.
147
В: Кога един паричен съвет се определя като устойчив?
О: За да бъде устойчив, валутният борд трябва да е гарантиран от парични резерви в чуждата валута (т.е. във валутата към която е фиксиран). Това са т.нар. валутни резерви, които покриват цялата парична маса от другата валута. Целта е винаги и по всяко време обменът между двете валути по фиксирания курс да бъде приет и изпълнен.
148
В: Кога една централна банка може да увеличи парите в обръщение, ако има валутен борд?
О: При валутен борд централната банка може да си позволи да увеличи парите в обръщение само ако има достатъчно покритие за това във валутни резерви.
149
В: От кои свои правомощия, свързани с паричната политика, се лишава централната банка при наличието на валутен борд?
О: При валутен борд централната банка се лишава от възможността да определи целеви лихвени нива и да печата допълнително пари. Знаем, че понижаването на лихвените проценти обезценяват валутата. Когато имаме валутен борд, съответно не може да се понижават лихвените проценти, защото валутата не може да се търгува по курс, различен от фиксирания.
150
В: С какво е свързана фискалната политика?
О: Фискалната политика е свързана с данъчната политика и разходването на средства от правителството. Тя е съвкупност от мерки, приети от държавата за регулирането и контролирането на държавния бюджет.
151
В: Кога държавният бюджет е балансиран?
О: Държавният бюджет е балансиран, когато общите приходи по бюджета са равни на общите разходи.
152
В: Кога е налице бюджетен излишък?
О: Бюджетен излишък е налице, когато общите приходи по бюджета са по-големи от общите разходи.
153
В: Кога е налице бюджетен дефицит?
О: Бюджетен дефицит е налице, когато общите приходи по бюджета са по-малко от общите разходи.
154
В: До какво ниво бюджетният дефицит се приема за нормален и допустим?
О: Бюджетният дефицит е допустим до 3%. Бюджетен дефицит над 3% се приема за прекалено висок и може да е повод за налагането на корекции във фискалната политика.
155
В: С какво се характеризира рестриктивната фискална политика?
О: Рестриктивната фискална политика се характеризира с постигането на бюджетен излишък, като държавата харчи по-малко отколкото получава и така ограничава ръста на икономиката.
156
В: С какво се характеризира експанзивната фискална политика?
О: Експанзивната фискална политика се характеризира с постигането на бюджетен дефицит. Държавата харчи повече, отколкото събира, и така насърчава растежа на икономиката.
157
В: Кои са основните предизвикателства и пречки (лагове) пред фискалната политика?
О: Основните лагове, свързани с фисклната политика, са:
- идентифициране на проблема - възможно е законодателят да не осъзнае своевременно нуждата от реформа във фискалната политика;
- законодателен лаг - процедурата по приемане и обнародване на промени във фискалната политика е бавна;
- въздействие - отнема време влезлите в сила промени да доведат до видим ефект.
158
В: Ако паричната и фискалната политики са рестриктивни, как ще се отразят на лихвените проценти, на износа, на разходите в частния сектор и на правителствените разходи?
О: Когато и паричната, и фискалната политика е рестриктивна, лихвените проценти се покачват, а износа, разходите в частния сектор и правителствените разходи намаляват.
159
В: Ако паричната и фискалната политики са експанзивни, как ще се отразят на лихвените проценти, на износа, на разходите в частния сектор и на правителствените разходи?
О: Когато и паричната, и фискалната политика е експанзивна, лихвените проценти падат, а износа, разходите в частния сектор и правителствените разходи се повишават.
160
В: Как ще се отрази комбинацията от рестриктивна парична политика и експанзивна фискална политика на лихвените проценти, на износа, на разходите в частния сектор и на правителствените разходи?
О: Комбинацията от рестриктивна парична политика и експанзивна фискална политика ще доведе до повишаване на лихвените проценти, на износа и на правителствените разходи, а разходите в частния сектор ще се понижат.
161
В: Как ще се отрази комбинацията от експанзивна парична политика и рестриктивна фискална политика на лихвените проценти, на износа, на разходите в частния сектор и на правителствените разходи?
О: Комбинацията от експанзивна парична политика и рестриктивна фискална политика ще доведе до понижаване на лихвените проценти и на правителствените разходи, а разходите в частния сектор ще се увеличат. Не е ясно в каква посока ще поеме износът.
162
В: Какво е БВП?
О: Брутният вътрешен продукт е пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени на територията на една страна за определен период от време.
163
В: Кои са основните методи да измерване на БВП?
О: Използват се три основни методи за измерване на БВП, които са производствен метод, метод на доходите и метод на крайните разходи.
164
В: Обяснете производствения метод за измерване на БВП.
О: Производственият метод (sum-of-the-value-added method) показва създаването на добавена стойност при производството на стоки и услуги. Той изчислява БВП като създадената добавена стойност на всеки етап от производството, т.е. цената на краните стоки и услуги е равна на сбора на добавената стойност на всеки етап до крайното потребление. Прилага се следната формула:
БВП = Сумата от добавените стойност + **нетни данъци върху стоките**
Нетните данъци върху стоките (net indirect tax) се включва, защото участва в крайната цена на благата.
165
В: Обяснете метода на доходите като начин за измерване на БВП.
О: Методът на доходите (income approach) показва създаването на първичния доход на участниците в производствения процес. Той се основава на счетоводното допускане, че всички разходи в една икономика трябва да са равни на общия доход, генериран от производството на всички стоки и услуги. БВП се изчислява чрез събиране на дохода, спечелен от домакинствата и компаниите в даден период (вкл. заплати, лихви, наеми, ренти, бизнес печалби).
Използва се следната формула:
БВП = TNI + нетни данъци + NFFI, където
TNI е общият национален доход от заплати, лихви и т.н.;
NFFI (net foreign factor income) е разликата между дохода, който фирмите и домакинствата генерират в чужбина, и дохода, който чуждите фирми генерират в държавата.
166
В: Обяснете метода на крайните разходи при изчисляването на БВП.
О: Методът на крайните разходи (value-of-final-output method) показва стойността на стоките и услугите, използвани за индивидуално или колективно потребление на домакинствата и обществото, за инвестиции и запази, за външна търговия. Той се изчислява като сбор на сумите похарчени за покупка на всички стоки и услуги, произведени през определен период. Формулата е:
БВП = C + I + G + X, където
С (consumption) е индивидуалното потребление на домакинствата;
I са инвестициите (капиталови разходи + изменение на запасите);
G са правителствените разходи (колективно потребление);
Х е външнотърговското салдо, т.е. износ минус внос.
167
В: Каква роля има инфлацията по отношение на БВП?
О: Инфлацията може да направи несъпоставими данните за БВП между два периода.
168
В: Какво е номинален БВП?
О: Номиналният БВП е мярка, която оценява стойността на стоките и услугите по техните настоящи цени.
169
В: Какво е реален БВП?
О: Реалният БВП оценява стойността на настоящо произведените стоки и услуги като ги съпоставя към предходен период.
170
В: Какво е дефлатор на БВП?
О: Дефлаторът на БВП е ценови индекс, който може да бъде използван за превръщането на номинален БВП в реален БВП като се отстрани ефектът от промяната на цените във времето, т.е. ефектът на инфлацията.
171
В: Какво е взаимодействието между икономически растеж и реален БВП?
О: За да имаме икономически растеж, реалният БВП трябва да нараства, инае имаме просто инфлация.
172
В: Какво е брутен национален продукт?
О: БНП е измерител на общата стойност на произведените стоки и услуги за даден период от държавата, без значение територията, на която са произведени, защото БНП измерва произведеното в националното стопанство (т.е. изключва трансферите на средства между държавите от сметката). Калкулацията е същата формула като по метода на крайните разходи, но се прибавя стойността на стоките и услугите, произведени на територията на друга държава, но част от нацоналното стопанство, и се изваждат елементите на чуждите продукти, произведени на територията на анализираната държавна икономика (т.е. дивиденти и печалби от чужди компании).
173
В: Какво е брутен национален доход (БНД)?
О: Брутен национален доход е доходът реализиран от всички фактори на производство, използвани за създаването на крайни продукти, за определен период от време, независимо къде се намират географски.
174
В: Как реагира съвкупното предлагане в много краткосрочен план?
О: В много краткосрочен план, фирмите ще се нагодят към промени в търсенето без да променят цените, а само като променят часовете труд и/или интензитета на натоварването на производствените мощности.
175
В: Как реагира съвкупното предлагане в краткосрочен план?
О: В краткосрочен план, кривата на съвкупното предлагане (SRAS) е с положителен наклон, тъй като фирмите ще увеличат производството си, ако могат да реализират по-скъпо продукцията си. Когато цените на продукцията (output prices)се увеличават, фирмите няма да видят промяна в цените на суровините си (input prices) в краткосрочен план – цените на суровините са „лепкави“ и отнема време да се покачат заедно с останалите ценови нива. В резултат на този лаг във времето, фирмите отговарят с увеличаване на производството си в очакване на по-големи печалби от по-високите цени на продукцията. Резултатът е положително наклонена крива на SRAS.
176
В: Как реагира съвкупното предлагане в дългосрочен план?
О: В дългосрочен план, обаче, всички входящи разходи (input prices)могат да варират и кривата на LRASе напълно нееластична. В дългосрочен план заплатите и другите цени на суровините се променят с темпа на инфлация, така че нивото на цените няма дългосрочен ефект върху съвкупното предлагане. Ние наричаме това ниво на производство потенциален БВП или БВП с пълна заетост.
177
В: Какво е обменен курс?
О: Обменният курс е цената на една валута спрямо друга.
178
В: Какво са основна валута и котираща валута?
О: Котировка от 1,126 USD/EUR означава, че $1,126 струва 1 евро. В този пример доларът се нарича основна валута (base currency), а еврото –котиращавалута (quote currency или price currency).
179
В: Какво е спот обменен курс?
О: Спот обменен курс е валутният курс за незабавна доставка (обмяна) на валута, т.е. Т+2.
180
В: Какво е форуърден обменен курс?
О: Форуърдният обменен курс е валутен курс за бъдещ обмен. Чрез форуърден договор страните се споразумяват да извършват обмен на конкретна сума от една валута за конкретна сума в друга валута на бъдеща дата.
181
В: Как се нарича разликата между цена купува и цена продава?
О: Нарича се спред.
182
В: Колко е един пипс?
О: Един пипс е 1/100 от 1%. Така спред от 0.0004 се изразява като 4 пипса.
183
В: Какво е кръстосан обменен курс?
О: Кръстосаният обменен курс е обменният курс между две валути, подразбиращ се от обменните им курсове с трета валута, т.е. трябва да имаме обща валута, за да намерим курса на две валути, за които няма активен валутен пазар.
184
В: Имаме следните котировки: USD/AUD = 0.60 и MXN/USD = 10.70. Какъв е кръстосаният валутен курс между австралийския долар и мексиканското песо?
О: MXN/AUD = USD/AUD x MXN/USD = 0.60 x 10.70 = 6.42
Най-важното тук е общата валута да може да се съкрати, т.е. при едната валутна двойка да е основна валута, а при другата да е котираща валута.
185
В: Какво значи арбитраж в контекста на валутните курсове?
О: Арбитражът при валутните курсове представлява печалба, реализирана от разликата между кръстосан курс и директен курс между три валути. Затова се нарича още триъгълен арбитраж.
Валутният арбитраж е валутна стратегия, при която валутен търговец се възползва от различни спредове, предлагани от брокери за определена валутна двойка, като прави сделки. Различните спредове за валутна двойка предполагат несъответствия между цените купува и продава. Валутният арбитраж включва едновременна покупка и продажба на валутни двойки от различни брокери, за да се възползвате от неправилно оценените курсове.
186
В: Съществува ли арбитраж между BGN, EUR и USD, aко имаме следните котировки на дилър: BGN/EUR 1.95583 и USD/EUR 1.11260, а БНБ има курс BGN/USD за деня 1.78159?
О: За да открием дали има арбитраж първо трябва да намерим курса на валутната двойка BGN/USD при дилъра. Това става чрез кръстосан валутен курс. Щом 1.11260 USD струва 1 евро, то едно евро ще струва 0.89879. Това го намираме като разделим 1 на 1.11260. Сега можем да намерим кръстосания курс:
BGN/USD = BGN/EUR x EUR/USD = 1.95583 * 0.89879 = 1.75789.
Така става ясно, че между кръстосания курс при дилъра и директния курс при БНБ има разлика и може да бъде реализиран арбитраж. Арбитражът ще бъде реализиран като първо с лева купим ерво, след това с евро купим долари и накрая продадем доларите, за да купим български лева.
187
В: Разталкувайте израза BGN/USD 1.64092.
О: Изразът значи, че 1.64092 български лева (основна валута) струват 1 щатски долар (котираща валута).
188
В: Кои са факторите, които влияят върху цената на валутата?
О: Някои от факторите, които влияят върху цената на валутата са:
- дали курсът е фиксиран или плаващ, т.е. дали е определен изкуствено от държавата или се подчинява на пазара;
- нивото на доходите - по-високите доходи в една икономика водят до по-голям внос, което пък води до поевтиняване на местната валута;
- инфлация - по-високата инфлация води до обезценяване на местната валута, поради паритета на покупателната способност.
- лихвените нива - повишаването на реалния лихвен процент би довело до повече чуждестранни инвестиции, което ще повиши цената на местната валута.
189
В: Каква е разликата между обвързан валутен курс и фиксиран валутен курс?
О: Разликата между обвързан валутен курс и фиксиран валутен курс е, че при фиксирания валутен курс нямаме възможност за промяна на стойността на курса, т.е. той е предварително определен и остава такъв докато не бъде променен отново, докато при обвързания курс имаме променлив лихвен процент, обикновенно вариращ до +/- 2%.
190
В: Какво е паритет на валутни курсове?
О: Паритет значи, че стойността на една валута не е по-ниска от стойността на същата валута в друга държава.
191
В: Какво е покрит лихвен паритет?
О: Покрит лихвен паритет значи, че всяка форуърдна премия или отстъпка компенсира точно разликите в лихвените проценти, така че инвеститорът би спечелил същата възвръщаемост, без значение в коя валута избира да инвестира. Така, например, ако покритият лихвен паритет се запази и лихвените проценти в евро са по-високи от лихвените проценти в долари, обезценяването на еврото спрямо долара просто ще компенсира по-високия лихвен процент в еврото. При непокрития нямаме форуърдна премия.
192
В: Какво е лихвен паритет?
О: Лихвеният паритет е теория, според която разликата в лихвените проценти на две държави е равна на разликата между форуърдния валутен курс и спот курса. Формулата е:
Forward ER = Spot ER (1 + i1 / 1+ i2)**
193
В: Лихвата за американски долари е 8%, а за евро – 6%. Спот-курсът на обмяна е USD/EUR 1.30, а курсът на едногодишен форуърде USD/EUR 1.35. Определете дали съществува арбитражна възможност и демонстрирайте как се реализира печалба.
О: Първо, изчисляваме цената изведена от лихвения паритет: $1.30*(1.08/1.06) = $1.3245 –> съществуваарбитраж! Тъй като форуърднатацена за евро е по-висока от „скритата“ цена през лихвения арбитраж, искаме да продадем евро по форуърда (след една година), а да купим евро през арбитража (на спот пазара днес). Така:
1)Вземаме назаем $1000 на 8% лихва
2)Купуваме$1000/1.30 = 769.23 евро на спот пазара
3)Инвестирамесумата в евро на 6% лихва
4)Влизаме в едногодишен форуърд да продадем очакваните постъпления в края на година (а именно, 769.23 х 1.06 =815.38 евро) на цена $1.35 за евро
След една година:
1)Продаваме EUR 815.38според условията на форуърдана $1.35 и получаваме $1100, 76
2)Връщаме заема от $1000 на 8%, което изисква $1080
3)Запазваме разликата от $20,76 като печалба от арбитража.
194
В: Какво представлява относителният паритет на покупателната способност?
О: Отностелният паритет на покупателната способност посочва, че промените във валутните курсове трябва точно да компенсират ефектите от разликата в инфлацията между две държави. Казано по друг начин, ако за период от една година страна Х има инфлация в размер на 7%, а страна У 4%, то валутата на страна Х трябва да се оцени с приблизително 3% спрямо валутата на страна У. Формулата е:
% промяна Спот (Х,У) = Инфлация (Х) - Инфлация (У)
195
В: Какво гласи законът на едната цена (the law of one price)?
O: Законът на една цена гласи, че при липса на “триене”, идентичните активи трябва да струват еднакво на всички пазари. В противен случай ще се получи арбитраж.
196
В: Какво представлява абсолютният паритет на покупателната способност?
О: Абсолютният паритет на покупателната способност сравнява средната цена на представителна потребителска кошница стоки между две държави.
