ТЕМА 28 Flashcards
Ключовите въпроси след войните
Ключовият въпрос повдиган още след ПСВ е как агресията на територията на
Европа да бъде спряна и тя да не бъде повече военен епицентър. От историята
знаем че Франция и Германия са европейските агресори , постигането на мир в
Европа неизбежно би следвало да се случи само и единствено когато двамата
агресори се помирят и съюзят . След ВСВ Европа е нестабилна , войните винаги са
излизали скъпо , а нестабилността след тях както икономическа така и политическа
е сигурна . След ВСВ това е периода в който държавите от Западна Европа
осъзнават смисъла на Европейското обединение и неговите ползи относно
съживяването на икономиката и възхода на Европа . Огромна роля на Европейска
територия играе САЩ , както и СССР , търси се формулата , чрез която да се
състави такова обединение на Европа , като казвам Европа по това време се има
предвид Западна Европа
Планът Шуман
е едно взаимно изгодно политическо решение, което от една страна, слага
край както на историческото съперничество на Франция и Германия, така и на страховете
от едно ново безконтролно икономическо издигане на Германия, а от друга я реабилитира
в международен план. С реализирането на проекта Германия ангажира не само своята
дума, но и жизнените си интереси. Франция, от своя страна, е готова да отстъпи
част от националния си суверенитет на наднационална институция, като ЕОВС,
което по същество поставя френската икономика под частичния контрол на западно
германската тежка промишленост, в името на това да проникне в доста по-важни
производства в индустрията на Германия. Чрез плана Шуман се делегира суверенитета в една ограничена, но решаваща за развитието на Европа област. Вместо с политическа да се започне с икономическа интеграция. Така ще има сливане на интереси.
Основна задача на ЕОВС
Да създаде общ пазар за въглища и стомана, със свободно движение на стоки и капитали и свободна конкуренция, покриващ територията на държавите-участнички, разрешавайки общ контрол, планиране и експлоатация на тези суровини и продукти. Той е и първата стъпка към ЕС.
След ЕОВС следва подписването на договорите от Рим за Европейската общност за атомна енергия и ЕИО /европейската икономическа общност/
Не продължава дълго, защото основно облагодетелства Франция.
В рамките на ЕИО страните-членки се съгласяват да създадат митнически съюз, който осигурява свободно движение на стоки между отделни държави, като основната задача на общността е да създаде общ пазар, който да разреши свободното движение на хора, услуги и капитали.
Люксембургския договор
Подписан 1967 година за създаване на общ съвет на министрите и обща Комисия на Европейската общност, която заменя висшия съвет на ЕОВС и комисията на ЕИО и ЕВРАТОМ, известен е още като договра за сливане, обединява институциите на трите общности.
Срещата в Хага
На нея, френския президент Помпиду предлага за обсъждане т.н триптих: завършване, задълбочаване и разширяване. Тази формула се използва широко в европейската доктрина за да се представя еволюцията на общностите в началото на 80-те години
Маастрихтсткия договор и Шенгенското споразумение
Подписан е 1992г в Маастрихт. В неговата основа стоят 2 основни задачи, а именно: задълбочаване на интеграцията в рамките на общността и засилване на възможностите за действие извън нейните рамки. Основната цел на договора е от европейска общност да се превърне в европейски съюз. Т.е в един широк и всеобхватен действителен съюз на държавите-членки. Включването в Шенгенското споразумене е също от голяма важност през 20-ти век. На практика и двата договора засилват процесите на интеграция вътре в съюза и
възможността наднационалните институции, в лицето на Комисията, Европейския
парламент и Съда, да играят все по-голяма роля в интеграционните процеси. По
същество тези процеси включват споразумението относно премахването на
контрола по общите граници. Конвенцията гарантира свободното движение на хора на територията Шенген.
Вътрешните граници, могат да се пресичат свободно, независимо на кое място, без
да се извършва контрол на хората. Това важи както за сухопътните вътрешни
граници, така и за летищата и пристанищата при вътрешни полети и превози.
Европейския парламент
Първата важна институция, Парламентът произвежда редовни годишни
сесии, като заседава веднъж на първата седмица на всеки календарен месец без
август. Действителната дейност на парламента се осъществява от създадените 20
комитета, в които се извършва оперативната работа по подготовка на решение ,
извършва се предварително обсъждане на конкретни въпроси преди да бъдат внесени
в пленарна зала. Парламентът е законодателният орган на ЕС. Той се избира директно
от избирателите в ЕС на всеки 5 години.
Общите функции на Европейския парламент могат да се сведат до следните
категории:
Контролно-правни - обсъжда годишния доклад, разпределя годишните бюджети и тн
Законодателни - приемане на законите в ЕС
Съвет на министрите
включва по един представител на всяка
държава-членка. Това се урежда в договора от Маастрихт. В Съвета на ЕС, наричан
неофициално Съвет, включва министри от всички страни членки които обсъждат,
изменят, приемат закони и координират политики.
Комисията на ЕС
Членовете на
комисията при своето постъпване полагат клетва за безстрастно изпълнение на
функциите си. Мандатът е петгодишен, като може да бъде подновен. Най-общо
нейните функции са свързани с изпълнение на законодателни инициативи и
контролно-надзорна функция. Тя има за задача да предлага , да прилага и да контролира
изпълнението на законите. Тоест тя осигурява прилагането на разпоредбите на
договорите и на вторичното законодателство
Европейския съвет
Определя цялостната политическа насока и приоритетите на ЕС. Той не е законодателна институция на ЕС, така че нито договаря, нито приема закони
на ЕС. Вместо това той задава политическия дневен ред на ЕС, като по традиция по
време на заседанията си приема „заключения“, в които се определят областите от
интерес и действията, които трябва да бъдат предприети.
Съд на ЕС
Институцията , която гарантира спазването на закона при
прилагането на договорите за тяхното тълкуване и вторично законодателство на
ЕС , Съдиите се избират от Съвета на министрите по предложение на държавитечленки за шест години с възможност за преизбиране
