ТЕМА 24 Flashcards
концепцията на Макиндър
Концепцията му се казва “Географска ос на историята”. Според тази концепция, географското положение е определящо за съдбата на народите и държавите, като влиянието му върху външната и вътрешната държавна политика не намалява в хода на историческото развитие, а напротив- става все по-голямо. Според него, огромното вътрешно пространство на Евразия играе роля на “осов регион” в световната политика и история, господството над който е основа за планетарна доминация. Той отдава голямо значение на използваният от него термин “хартленд”, който всъщност описва континенталните маси на Евразия и най-благоприятния географски плацдарм за контрол над света. Набляга най-вече върху значението на континенталните държави Германия, Русия, Китай, като посочва че точно те имат най-голяма възможност за установяване на контрол над хартленда. Важно значение отдава на това да НЕ БЪДЕ допуснат съюз между Германия и Русия, защото един такъв съюз би могъл да даде пълен контрол над света, чрез обединението на тези 2 континентални сили. Констатира също важността на морските сили като Великобритания, така и други, че е необходимо да се стремят към това да възпират това съюзяване, създаването на буферни зони би бил един от най-добрите варианти. Максимата му “Който управялява източна европа, доминира в хартленда, който управлява хартленда, господства над Световния остров, а който доминира световния остров, господства над света”
Адмирал Махън
Той лансира тезата за предимството на морските сили. За него търговията е основният геополитически инструмент, а военните действия трябва да гарантират максимално благоприятните условия за формирането на планетарната търговска цивилизация. Очертава три основни аспекта на икономическия цикъл : производство, навигация и колонии, като смята, че има шест критерия за анализ на позицията и геополитическия статут на държавата:
- гп, поради достъпа до откритите морета и възможността за морски комуникации
- дължината не територията - по-точно на бреговата линия
- числеността на населението - която е свързана със способността на държавата да строи кораби и да ги използва
- националният характер - способността на нацията за успешна търговия, защото морскатта сила се основава именно на мирната и свободна търговия
- политическият характер на управлението - от това зависи преориентацията на най-добрите човешки и природни ресурси към формирането на националната морска мощ
Ако гореспоменатите са съчетани благоприятно влиза формулата: военен флот + търговски флот + военноморски бази = морска сила.
Според Махън тоталното морско превъзходство води до:
позволяващо
установяването на контрол над океаните и затваряне на пътищата, по които търговските
кораби се движат от неприятелските брегове към откритите морета – а подобно
превъзходство може да бъде постигнато само с помощта на големи флотове”. На тази
база, Махън обосновава необходимостта от превръщането на САЩ в могъща военноморска държава, способна да съперничи на най-големите и силни империи по онова
време. Той смята, че съдбата на Америка е свързана именно с моретата и, че тази“ съдба
изисква в своя първи етап стратегическата интеграция на целия американски континент,
а след това и налагането на световна хегемония.Независимо от Макиндер, Махън стига до същия извод относно главната опасност за
„морската цивилизация”, посочвайки че това са континенталните държави от Евразия ,
на първо място Русия и Китай, следвани от Германия. Именно борбата с Русия , с тази
„непрекъсната континентална маса на Руската империя, простряла се от Западна Мала
Азия до японския меридиан на Изток” той определя като дългосрочна стратегическа
задача.
Махън е наясно, че северното континентално полукълбо е ключово в световната
политика и борбата за влияние. В рамките на Евразия, като най-важен компонент на
северното полукълбо той определя Русия, разглеждайки териториите между 30-тия и
40-тия паралел в Азия като конфликтна зона между руската сухопътна и британската
морска мощ. Според него, доминацията в този регион би могла да се удържи с помощта
на верига от ключови бази по периферията на Евразия. Махън дори предрича, че някой
ден САЩ, Великобритания, Германия и Япония ще се обединят срещу Русия и Китай.
Той разглежда САЩ като западен аванпост на европейската цивилизация и мощ,
нуждаещ се от укрепване на военно-морските си сили за да се превърне в световна
държава
Немската геополитическа школа в лицето на Карл Хаусхофер
Концепцията за “континенталния блок”.Тя стъпва на основния закон на геополитиката за планетарния
дуализъм между морската и сухопътната мощ и предлага насоки за геополитическата
идентификация на Германия в контекста на това противостоене. Самото разположение
на страната в центъра на Европа я прави естествен противник на морските държави
Англия и Франция, а в перспектива и САЩ. Би било
нереалистично Германия да разчита на траен съюз с тези държави, особено като се
отчитат историческите териториални претенции на Англия и Франция. Следователно,
бъдещето на Велика Германия трябва да се изгражда чрез геополитическо
противопоставяне на англосаксонския свят, с който фактически отъждествява
„морското могъщество”. . Именно на тези предпоставки се основава геополитическата
доктрина на Карл Хаусхофер и на неговите последователи. Тази доктрина се заключава
в необходимостта от създаване на „континентален блока” във вида на ос БерлинМосква-Токио. Това би бил единствения пълноценен и адекватен отговор на стратегията
на противниковия лагер, който открито определя за най-голяма опасност възникването
на подобен евразийски алианс.
Русия и Германия, които заедно да установят „Нов Евразийски Ред” и да
преструктурират пространствона на „Световния остров”. Хаусхофер е наясно, че
практическото осъществяване на тази концепция е трудно, поради противодействието
на редица фактори, свързани с немското национално съзнание, най-вече разбирането на
расовата близост като по-важно съображение от геополитическата аргументация. От позициите на
последователния расизъм, Германия би трябвало да сключи съюз с Англия и САЩ, за да
противостоят съвместно на СССР, но от друга страна, унижението от поражението в
Първата световна война и наложения Версайски договор било твърде прясно.
Карл Шмид
Откроява разликата в
отношението към пространството при уседналите и неуседналите народи. На тази
основа той стига до извода за глобалното историческо и цивилизационно
противоборство между сухоземните и морските цивилизации.
- Шмид
изяснява, че става дума за две съвършено различни цивилизации. Това виждане съвпада
с идеите на Макиндър, но Шмид го обосновава с много по-задълбочени философски,
юрисдически и етически научни аргументи. Всички разновидности на номоса на Земята
се отличават със строга и устойчива юридическа и етическа система, отразяваща
неподвижността и стабилността на сушата. Това е пространство, което лесно подлежи
на структуриране (фиксирани граници, постоянни комуникационни връзки,
неизменност на релефните особености). Тези особености пораждат консерватизъм в
социалната, културната и техническата област
- Но водното пространство е
коренно различно от сухопътното, то е непостоянно, враждебно, постоянно изменящо
се. Номосът на Морето предизвиква глобална трансформация на съзнанието.
Социалните, юридическите и етическите норми стават „пластични”. Новото време и техническият скок, сложили началото на индустриализацията, се
дължат на геополитическия феномен на прехода на човечеството към номоса на
Морето. Номосът на морето е реалност, враждебна на традиционното общество.
Геополитическото противостояние на сухопътните и морските държави придобива
първостепенен исторически, идеологически и философски смисъл. Шмид разработва
още една ключова геополитическа теория - теорията за „голямото пространство”
- теорията за „голямото пространство” на шмид
я разглежда процеса на развитие на държавите като стремеж към най-голям
териториален обем. Принципът на имперската интеграция е изражение на логичното и
естествено териториално разширяване на държавата. Не е задължително това да става
чрез колонизиране или военно нахлуване, формирането на „голямото пространство”
може да се осъществи чрез интегриране на няколко държави или народи в обща
религиозна или културна форма. Според Шмид развитието на номоса на Земята трябва
да доведе до поява на държава-континент. Появата на сухопътна държава-континент е
историческа и геополитическа необходимост. Въпреки че тя може да отъждестви
донякъде с империя, Шмид смята, че това е нова форма на наднационално обединение,
основано на стратегически, геополитически и идеологически фактори
а ген. дьо Гол
Основата на геополитическо мислене е свързана точно с тази негова биография.
Първият тезис е, че Франция е велика държава и трябва да бъде развивана като такава.
В Европа след унищожаването на Западна Германия той смята, че Франция трябва да
бъде номер 1, тъй като има всички основания да бъде такава. Единственият, който пречи
според дьо Гол е англо-саксонският свят,затова основният геополитически противник на
Фрнция е САЩ и Англия и докато с Англия може да се разбере, при положение че
Англия подкрепя Франция да бъде сила в Европа, то с американците не е така, тъй като
Америка иска да доминира в Европа, а това противоречи на принципите на дьо Гол и на
неговите идеи за това какво тряба да представлява Франция. Америка иска да доминира в Европа, а това противоречи на принципите на дьо Гол и на
неговите идеи за това какво тряба да представлява Франция. Отношенията между Америка и Франция са доста сложни, но дьо Гол е доста упорит
човек, неотстъпчив, постепенно отношенията между Франция и Америка се изострят.
Най-силното изостряния са свързани с различията между американския и европейския
подход към ядрената стратегия, която трябва да следва Западния свят. Първоначално
дьо Гол е съгласен да има обща ядрена група в НАТО, но постепенно неговите
геополитически възгледи се развиват и той смята, че общата ядрена групировка на
НАТО лишава Франция от самостоятелност и идентичност. По това време президентът
Айзенхауер се опитва да убеди дьо Гол че една независима френска ядрена сила не е
необходима и че опит да се създаде такава ще раздели НАТО и ще създаде конфликт
вътре в НАТО и Западния свят. Геополитическата концепция на дьо Гол поставя в центъра и суверенитета на Франция,
което трябва да се развива независима от американската ядрена програма, която да
създаде собствени ядрени сили и да бъдат в основата на всички геополитически
действия действия. Това е първият пункт в концепцията на дьо Гол. Той е базовият
елемент. Вторият елемент е , Франция да има много близки отношения с
Великобритания. За съжаление обаче английските политици не са много съгласни да
имат за партньор точно тази Франция, тъй като тя е в конфликт с техния най-голям
съюзник за всички времена – САЩ. Каквито и усилия да влага дьо Гол не успява
достатъчно да сближи Франция и Великобритания. Третия елемент от геополитическата концепция на дьо Гол , да осъществи френско-германското сътрудничество, той конструира цялата политика на Франция по
Берлинската стена – да подкрепим военно Германия(ФРГ).Франция не е желан съюзник нито от Германия, нито от Великобритания.
Френската външна политика винаги е страдала от недостиг на геополитически
съюзници.
американската геополитическа школа - Никалъс
Смикман
и Спикмън поставя не толкова геополитическото
осмисляне на мястото на САЩ като морска сила в света, колкото необходимостта от
контрол над бреговите зони на Евразия. Ако Макиндър разглежда глобалния дуализъм
като нещо вечно, Спикмън смята, че тоталният контрол върху „римленда” (
крайбежните зони) ще гарантира окончателната победа над сухопътните държави.
Спикмън смята, че Макиндър е надценил геополитическото значение на хартленда.
Самият той определя като ключ за контрола над планетата не хартленда, а евразийския
пояс от крайбрежни територии ( „вътрешен полумесец”), включващ морските държави
от Европа, Близкия и Среден Изток, крайбрежията на Индия, Югоизточна Азия и
Китай. Според Спикмън, евразийската континентална маса плюс северните крайбрежия
на Африка и Австралия формират три концентрични зони: хартлендът на северния
Евразийски континент, обкръжаващата го буферна зона, маргиналните морета и
отдалечените от центъра Африкански и Австралийски континенти.Между центъра на евразийската
континентална маса и този морски път е разположена голяма концентрична буферна
зона, включваща Западна и Централна Европа, Турция, Иран и Афганистан, Тибет,
Китай и Източен Сибир, както и три полуострова – Арабския, Индийския и БирманскоСиамския. Именно тази зона Спикмън нарича евразийски римленд, разделяйки света на
две части: хартленд и римленд. Като геополитик той е наясно за предимствата на
„маргиналния полумесец” за бъдещата глобална стратегия на САЩ и насочва
вниманието на американския елит към него . Според него, хартлендът получава
всичките си културни импулси именно от бреговите зони и затова тъкмо римлендът е
истинския ключ към световна хегемония. Така Спикмън перефразира прочутата
геополитическа формула на Макиндер по следния начин: „който доминира над
римленда, доминира над Евразия, а който доминира над Евразия, държи съдбата на
света в ръцете си”. Той очертава три големи центрове на световно могъщество:
атлантическото крайбрежие на Северна Америка, европейското крайбрежие и
Далечният изток, като допуска възможността от появата на четвърти център в лицето на
Индия
