2, 3. Анатомия, физиология и заболявания на средното ухо Flashcards
Какво предсавлява средното ухо и от какво се състои?
Представлява система от въздухоносни кухини, които чрез тъпанчето се свързват с външната среда. Състой се от 3 части – тъпанчева кухина, евстахиева тръба и мастоидния израстък. Кавум тимпани има обем 1.5-2 см3. В нея е разположена верига от слухови костици – чукче – malleus, наковалня – incas, стреме – stapes, които свързват тъпанчето с вътрешното ухо.
Колко и какви са стените на cavum tympani?
6: предна, задна, латерална, медиална, долна и горна
Какво преставлява латералната стена на кухината?
Латералната стена е образувана почти изцяло от тъпанчето и част от външната пластинка на squama temporalis. Дебелината на тъпанчето е 0,1мм. В средата тъпанчето е леко
хлътнало и придобива фуниевидна форма с връх, които е началото на дръжката на чукчето. Нормалното тъпанче има седефен цвят в долната 1/3, и по-матов цвят в горните 2/3.
Какво представлява предната стена на кухината?
Предната стена представлява в долната си част костна пластинка от канала на вътрешната сънна артерия, а в горната част се намира отворът на евстахиевата тръба. Над отвора на евстахиевата тръба има малък израстък –
proc.cochleariformis, през който се плъзга сухожилието на m.tenosr tympani.
Какво представлява задната стена на кухината?
Задната стена граничи с мастоидния израстък и през нея минава вертикалната част на лицевия невр. На нея има малка изпъкналост – eminentia pyramidalis, от която илиза сухожилието на m. stapedius, а под него излиза от лицевия нерв chorda tympani, която минава между чукчето и наковалнята и се присъединява към лингвалния нерв.
Какво представлява долната стена?
Долната стена се разполага на 2-3мм под нивото на ушния канал и над нея се оформя синус тимпани, откъдето
ексудатът трудно се дренира. През тази стена минава n. tympanicus, клон на n. glossopharyngeus, а и също малки венички.
Какво представлява горната стена на кухината?
Горната стена е тънка костна пластинка отделяща средното ухо от черепа. През нея лесно се пренася инфекция към черепа.
Какво представлява медиалната стена на кухината?
Има малка изпъкналост – promontorium. На горно задния и край лежи овално прозорче. За него чрез lig.angulare се залавя плочката на стремето, изолираща тъпанчевата кухина от предверието. На долно-задния край има триъгълна ниша, в дъното на която лежи кръгло прозорче, затворено от membrana tympanu secundaria. Над нишата и прозорчето минава хоризонталната част на лицевия невр.
Какво представляват трите костици в кухината?
Чукчето - malleus, се състой от главичка, шийка и дръжка, която е свързана с тъпанчето. Наковалнята - incus, има два
израстъка - къс и дълъг. Тялото на наковалнята се свързва с главичката и шийката на чукчето със здрава връзка, която позволява отклонение до 5 гр. Чрез proc.lenticularis наковалнята се свързва със стремето. Стремето – stapes, има главичка, две крачета и плочка.
Кои са мускулите в кухината?
Мускулите са m.tensor tympani, който опъва тъпанчето, и m.stapedius, който се залавя за шийката на стремето.
Какво представлява Евстахиевата тръба?
Евстахиевата тръба свързва епифаринкса с кавум тимпани. Състой се от костна и хрущялна част. При свързването на
костната и хрущялната част тръбата се стеснява – ситмус. Тя е покрита с лигавица от цилиндричен ресничест епител с жлези, отделящи секрет с бактерицидни свойства, който се изтласква към епифаринкса.
Какво представлява proc. mastoideous
Proc.mastoideus граничи със средна и задна черепна ямка. За
върха му се залавя m. sternocleidomastoideus. На върха му се намират и най-големите въздухоносни клетки.
Кои са кръвоносните съдове на средното ухо?
Кръвоснабдяване – от външна и вътрешна сънна артерия чрез клонове на aa.stylomastoideae, a.carotis interna. Вените се вливат в plexus pterygoideus, sinus sigmoideus, bulbus v. jugularis.
На какво се дължи гнойното възпаление на средното ухо?
Гнойно възпаление – дължи се на вируленти микроорганизми, идващи от носа и гълтача.
Възпалението е серозно, с оскъдна ексудация. Промените засягат изцяло лигавицата, без подлежащата кост. В тъпанчевата мембрана се излива ексудат, който в по-късните стадии може да бомбира мембраната и да настъпи перфорация.
Какви са клиниката и лечението на гнойно възпаление на средното ухо?
Клиника – бурно начало, влошено общо състояние с
главоболие и повишена температура. Гноетечение 3-4 дена заради повреда на тъпанчето. Ексудатът е
серозно-хеморагичен.
Ако не настъпи спонтанен пробив се прави парацентеза (инициран пробив). Дават се АБ след антибиограма. Лекуване на заболяванията на горните дихателни пътища и гълтача.
Какви са предразполагащите фактори за ГВСУ?
- При децата:
- По-късата, по-широка и хоризонтално разположена евстахиева тръба.
- Аденоидни вегетации.
- Честите ринофарингити.
- Някои вродени аномалии – цепнато небце, имунен дефицит. - При възрастните:
- Девиация на носната преграда.
- Синуит.
- Носна полипоза.
- Задна тампонада.
- Тумори на епифаринкса.
Какви са етиологичните фактори за ГВСУ?
- Streptococcus pneumonie
- Haemofillus influenzae
- Moraxella catarrhalis
- Straphilococcus
- Gr (-) бактерии – E. coli, Proteus, Klebsiela, Ps. Aeruginosa
- Някои вируси
Каква е патогенезата на ГВСУ?
Патогенеза:
- През евстахиевата тръба.
- По кръвен път.
- През тъпанчевата мембрана.
Какви стадии на ГВСУ се наблюдават отоскопично?
I-ви стадий на хиперемия: Разширени съдове по дръжката на чукчето, по-късно се зачервява цялата
мембрана. Анатомичните белези личат добре и подвижността е запазена.
II-ри стадий на ексудация и пролиферация: Тъпанчето е силно зачервено, а поради инфилтрацията
всички анатомични подробности са заличени, подвижността е намалена. С натрупване на ексудат и увеличаване на налягането в cavum tympani, мембраната се бомбира.
III-ти стадий на перфорация: Настъпва спонтанна перфорация в областта на pars tensa. Ексудацията
в началото е обилна и кървениста, след което се сгъстява и постепенно намалява.
IV-ти стадий - оздравителен: Възпалителните прояви постепенно стихват. При малки перфорации
се възстановяват и трите слоя на мембраната, докато при по-големите се възстановявя само външния
и вътрешния слой.
Какво представлява острият гноен отит при кърмачета?
Остър гноен отит при кърмачета протича с увредено общо състояние, висока температура, неспокоен сън, немотивиран плач, обща възбуда и раздразнителност. Може да се появи менингизъм.
За болката в ухото можем да съдим по някои косвени белези като въртене на главата, стряскане, проплакване по време на сън, кърмачето предпочита да лежи със забита във възглавницата глава, посяга към болното ухо, реагира при натиск върху трагуса.
Какво представлява мукозният отит?
Представлява особена форма на остро възпаление на средното ухо, което засяга предимно мъже над 45 годиша възраст. Причинява се от Pneumococcus type III и протича атипично.
Каква е клиничната картина на мукозния отит?
Заболяването има протрахиран, латентен ход.
Началните прояви – болка, температура и гноетечение са слабо проявени.
Болката е слаба в началото и бързо изчезва, има само чувство на пълнота в ухото.
Сухът е силно намален, но запазва звукопроводния си характер.
Има шум в ухото.
Ексудацията е слузна и трае няколко дни.
Води често до вътречерепни усложнения.
Какво се наблюдава при отоскопия при мукозен отит?
Тъпанчето е бледо, помътнено, инфилтрирано и със заличени анатомични подробности. В началото има перфорация, но тя бързо се затваря.
Какво е лечението на мукозния отит?
Парацентеза.
Широкоспектърни антибиотици.
Понякога широка мастоидектомия, за да се избегнат усложненията.
Какво представлява острото възпаление на мастоидния израстък?
Започва като остър отит и продължава като негово
усложнение, след като възпалението се е предало през антрума към proc. mastoideus и се развие остит.
Каква е клиниката на ОВМИ?
Има болка в ухото, която стихва и се усилва през 3тата седмица. Болката е нощна и има пулсиращ характер. Дължи се на лош дренаж на мастоидния израстък и повишеното налягане.
Шумът в ухото е друг важен субективен признак. Има ниска тоналност поради увреждане на проводната система.
Температурата е слабо повишена.
Накъде може да се разнесе гнойния процес при ОВМИ?
При развитието на възпалителния процес и достигането му до границите на мастоидния израстък може да пробие към ендокраниума и към повърхността на темпоралната кост. Ако пробие към ендокраниума – petrosis – дълбок остеомиелит на пирамидата (синдром на Градениго), петрозен парамастоидит. Болните се оплакват от болки в зоната на н.тригеминус, които могат да имат пристъпен характер. Упорито главоболие. Г.описва тирадата –
1.Гноетечение 2.Невралгия на тригемниус 3. Парализа на абдуценс с диплопия и страбизъм – синдром на Градениго. Лечението – ако не се предприеме може да е фатално. Оперативно се изчиства пирамидата.
Ако мастоидита пробие по екстракраниалните повърхности на темпоралната кост се наблюдава 1. Задушен мастоидит 2. Мастоидит на Желе 3. Зигоматит 4.Мастоидит на Бецолд
5.Мастойдит на Мипе. Лечение – косервативно – АБ, физиотерапия, почистване или оперативно – мастоидектомия.
Какво представлява парализата на n. facialis?
Усложнение при възпалителни заболявания.
Каква е клиниката на парализата на лицевия нерв?
При централна парализа се засягат само долните клончета на нерва за мимическата мускулатура и устните.
При периферна парализа се уврежда нерва от понса до мускулите на лицето. Получава се асиметрия на лицето с невъзможност за мърдането му - напълно отпсуната буза от едната страна и невъзможност за затваряне на едното око. Намалена слъзна секреция.
Как се лекува парализата на лицевия нерв?
Консервативно се лекува с АБ и кортикостероиди , витамини, ако не се излекува - оперативно чрез декомпресия на нерва.
Какво представлява травматичната руптура на тъпанчето?
Може да настъпи при анраняване или при почистване
на ухото. Идиректно може да се спука при повишаване на налягането, което се получава при
плесница, силен взрив.
Каква е клиниката на спуканото тъпанче и какво се наблюдава при отоскопия?
При внезапен пробив – силна болка и остър звън, последван от шум в ухото. При отоскопия се вижда перфорация с неравни ръботе. Видимата част от лигавицата на средното ухо е нормлана.
Какво е лечението на спуканото тъпанче?
Лечение – при малка руптура се поставя марля в слуховия проход, ако е голяма под микроскоп се репозиционират ръбовете, а дефектът се покрива с капка кръв, парченце кожа или стерилно парченце цигарена хартия.
При по сериозни факрути на черепа и т.н., всичко се
почивства и по-късно се прави пластика на тъпанчето.
Какво представлява хроничното гнойно възпаление на средното ухо и на какви групи се дели?
Под хроничен гноен отит се разбира продължаващо дълго
време възпаление на средното ухо с гнойна ексудация. Най-важния признак му е периодичното гноетечение. Клинично и ПА се различават две групи хронични отити – мезотимпанити и епитимпанити.
С какво се характеризира мезотимапнитът?
Централна перфорация на тъпанчето.
- Постоянно или рецидивиращо глоетечение от ухото без неприятна миризма
- Различно по степен намаление на слуха, което е постоянно и понякога съпроводено с шум.
- Възпалителният процес засяга само лигавицата и не преминава върху костните структури на средното ухо.
- Лигавицата на средното ухо е склонна към образуване на гранулации и полипи.
- В образуваната съединителна тъкан са възможни кистични образувания.
- По правило заболяването протича без фебрилитет
Резултати при изследване на мезотимпанит:
- При отоскопия се установява централна перфорация на тъпанчето с овална, бъбрековидна
форма - През перфорацията може да се видят гранулации.
- Слухът за шепот и разговорна реч е намален.
- Камертоналното изследване показва че Вебер латерализира към болната страна, Рине е
отрицателен а Швабах е удължен. - Аудиометричното изследване е с данни за звукопроводно намаление на слуха.
- Ro-графията по Шулер дава данни за нарушена пневматизация.
- По правило при мезотимпанита няма вътречерепни усложнения.
Какво е лечението на мезотимпанита?
- Тоалет на ухото.
- Аплициране на саниращи капки.
- Антибиотици при екзацербация.
- Физиотерапия.
- Саниране на патологочни процеси в епифаринкса.
Оперативно: - За неговото провеждане е необходимо ухото да бъде сухо в продължение на 4-6 месеца.
- Мирингопластика
- Тимпанопластика I-ви или II-ри тип по Wullstein
С какво се характеризира епитимпанитът?
Епитимпанитът е хронично гнойно възпаление на средното ухо, при което наред с измененията по
лигавицата има:
- Деструкция на подлежащата кост.
- Възможни увреждания на слуховите костици, костния канал на лицевия нерв и лабиринта.
- Възможни вътречерепни усложнения.
Кои са двете форми на епитимпанит?
Епитимпанит с гранулиращ остит и епитимпанит с холестеатом.
Каква е патологията на хроничен отит с гранулиращ остит?
- Винаги има пристенна перфорация с нарушаване целостта на анулус фиброзус.
- Лигавицата е с кръглоклетъчна инфилтрация като е засегната и подлежащата кост.
Каква е клинчната картина на ХО с ГО?
- Болните са в добро общо състояние, като при екзацербация на отита може да има субфебрилитет.
- Гноетечение от ухото, като секрета е с неприятна миризма.
- Трайно намален слух.
Какво се установява при обективно изследване на ХО с ГО?
- При отоскопия се установява пристенна перфорация в епитимпанума или в задно-долния квадрант.
- Винаги е нарушена целостта на анулус фиброзус.
- Останалата мембрана е задебелена с дистрофични и възпалителни промени.
- През перфорацията наред с гнойта могат да се видят гранулации, които лесно кървят при допир.
- Както камертоналното изследване, така и аудиометрията показват намаление на слуха от проводен тип.
Какво предразполага развиването на ХО с холестеатом?
Предпоставка за възникване на холестеатома е пристенна перфорация на тъпанчето с нарушаване целостта на анулус фиброзус и нахлуване в кухината средното ухо на вроговяващ плосък епител.
Какви са видовете холестеатоми и по какво се различават?
- Истински холестеатом – представлява задържани в своето интраутеринно развитие
ектодермални клетки. Изявява се в по-късните
години от живота. - Първичен холестеатом на епитимпанума – дължи се на:
- Дефекти в развитието
- Тубарна дисфункция - от създаденото подналягане в епитимпанума попадат епидермалниповлекла. - Вторичен холестеатом – нходимо условие за образуването му е пристенна перфорация на тъпанчето със засягане на анулус фиброзус. Stratum germinativum на кожата се активира от непрекъснатото дразнене при гноетечение и последва неговото прорастване към средното ухо.
Каква е поатологията на холестеатомите?
Независимо от произхода си холестеатомите имат еднакъв строеж – те са доброкачествени туморни образувания, които се състоят от подредени като луковица олющени епидермални клетки без ядра, холестеринови кристали, и мастни киселини. Тази холестеатомна маса е обвита с матрикс, който има същия хистологичен строеж като кожата, но липсват жлези и космени фоликули. Непрекъснатото
нарастване на холестеатомната маса води до остит и деструкция на костта.
Каква е КК при холестеатом?
- Добро общо състояние.
- При задържан секрет е възможно да има болки и субфебрилитет.
- Постоянно гноетечение с неприятна миризма.
- Слухът е трайно намален.
Какво се установява при обективно изследване на холестеатом?
- При отоскопия - гъста гнойна секреция във външния слухов проход като може да има и холестеатомни люспи.
- Пристенна перфорация на мембраната в епитимпанума или задно-долно.
- Винаги е нарушена целостта на анулус фиброзус.
- Може да се види част от холестеатома.
- Останалата част от тъпанчето е задебелена, дистрофична.
- Слухът е намален за шепот и говор.
- Камертоналното изследване показва че Вебер латерализира към болното ухо, Рине е отрицателен а
Швабах е удължен. - Аудиометричното изследване показва намаление на слуха от проводен тип, но е възможно да има и комбинирано намаление.
- На Ro-графията по Шулер винаги има данни за нарушена пневматизация.
Какво е лечението на холестеатом?
Лечението е оперативно. Оперативните техники се разделят на отворени и затворени:
- Отворени:
- Радикална трепанация на мастоидния израстък.
- Атикотомия. - Затворени: При тях се запазва задната стена на външният слухов проход. Те биват:
- Задна тимпанотомия.
- Мастоидоадитоантротомия.
- Тимпанопластика: Тя се извършва няколко месеца след саниране на ухото и липсва секреция.
Какви други видове хронични отити има?
Туберкулозния и сифилистичния отит. Те са вторични
заболявания и се дължат на първичния причинител и намалените имунни сили на организма.
