Тема №79 Flashcards
Продълговат мозък.
Medulla oblongata- е част от мозъчния ствол на главния мозък и се намира най-ниско в черепната кухина- отпред и частично под малкия мозък. Надолу се продължава в гръбначния мозък, с който имат сходно устройство и функции. За граница м/у тях се приема областта, от която излиза 1-вия ГМН, а за граница с надлежащия мост отпред служи дълбока напречна бразда- sulcus bulbopontinus, от която изхождат 6-ти, 7-ми и 8-ми ЧМН, а отзад- striae medullares.
Функция на продълговатия мозък.
Функцията му е свързана с регулация на редица вегетативни / автономни/ процеси като сърдечна дейност, дишане, кръвно налягане. В него са разположени бегетативни центрове, които са интегрална част на рефлекси като кихане, кашляне, повръщане и бозаене.
Външно устройство на продълговатия мозък.
Повърхността на medulla oblongata е неравна и по нея се откриват редица бразди и изпъквания. По средата на предната повърхност се намира дълбока надлъжна бразда - fissura mediana anterior. В страни от нея се разполага надлъжно възвишение, наречено пирамида - pyramis bulbi, което се предизвиква от снопове на пирамидния път - tractus corticospinalis. В долния край на двете пирамиди техните снопчета се кръстосват и формират decussatio piramidum. В страни от пирамидите преминава една бразда - sulcus anterolateralis, от която започват коренчетата на 12-я черепномозъчен нерв (n. hypoglossus). Латерално на пирамидите се разполага второ възвишение, което по форма наподобява тази на маслината и се означава като oliva (маслина). В браздата зад маслината - sulcus retroolivaris, се появяват коренчетата на 9-ти, 10-ти и 11-ти черепномозъчни нерви.
Задната повърхност на медулата се разделя на две части от една ивица - obex, към която е закрепена съсъдестата ципа на четвъртото мозъчно стомахче. Повърхността под тази ивица е покрита с меката мозъчна обвивка. По средата на задната повърхност на продълговатия мозък, преминава плитка бразда - sulcus medianus posterior. В страни от нея се открива друга бразда - sulcus posterolateralis, която разделя задната от латералната повърхност на продълговатия мозък. Участъкът, разположен нагоре от obex е отворен и влиза в състава на дъното на четвъртото мозъчно стомахче - fossa rhomboidea (ромбовидна ямка). Тук в срединната равнина се разполага sulcus medianus, а странично и паралелно на нея - sulcus limitans. Двете бразди заграждат две триъгълни полета. Горното се назовава trigonum nervi hypoglossi (триъгълник на подезичния нерв), а долното, което е с по-тъмен оттенък - trigonum nervi vagi (триъгълник на блуждаещия нерв). Страничните части на ромбовидната ямка, които принадлежат към продълговатия мозък, са включени в състава на area vestibularis (вестибуларното поле) и tuberculum acusticum (слухово възвишение). В по-голямата си част тези структури се отнасят към моста. Между ромбовидната ямка и корените на езиково-гълтачния и блуждаещия нерви се разполага вървовидна структура, която свързва малкия с продълговатия мозък и носи названието долно малкомозъчно краче - pedunculus cerebellaris inferior.
Вътрешно устройство на продълговатия мозък.
Продълговатият мозък е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество. Устройството му наподобява това на гръбначния мозък, с тази разлика, че каналът му е силно разширен в дорзална посока, а задните колонки от сиво вещество и сноповете бяло вещество са изместени встрани.
Сивото вещество на продълговатия мозък е представено от струпвания на нервни клетки в специфични образувания, наречени ядра. Ядрата на medulla oblongata са свързани с четири черепномозъчни нерви - езиково-гълтачен нерв (n. glossopharyngeus, XI), блуждаещ нерв (n. vagus, X), акцесорен нерв (n. accessorius, XI) и подезичен нерв (n. hypoglossus, XII). Те биват терминални, начални (двигателни) и парасимпатикови. Освен тези ядра, в медулата се разполагат и междинни ядра, представляващи част от нервни пътища, които свързват кората на крайния мозък, малкия и гръбначния мозък.
♦ Към терминалните ядра на продълговатия мозък се отнасят:
1. Nucleus solitarius (nuclei tractus solitarii);
2. Nucleus parasolitarius;
3. Nucleus spinalis nervi trigemini;
4. Nucleus gracilis и nucleus cuneatus.
♦ От началните (двигателни) ядра на продълговатия мозък изхождат моторните части на смесените черепномозъчни нерви (n. glossopharyngeus и n. vagus), както и на моторните нерви (n. accessorius и n. hypoglossus).
Към моторните ядра на продълговатия мозък се включват:
1. Nucleus ambiguous;
2. Nucleus nervi hypoglossi.
♦ Вегетативните парасимпатикови ядра на продълговатия мозък са две:
1. Nucleus salivatorius inferior;
2. Nucleus dorsalis nervi vagi.
Другите ядра, които не са свързани с нерви са nuclei olivares inferiores (долен оливарен комплекс) и nuclei reticulares (ретикуларни ядра). Оливарните ядра получават нервни влакна от nucleus ruber в средния мозък, nuclei reticulares на мозъчния ствол и кората на крайния мозък. По този начин се формира оливо-малкомозъчния път (tractus olivocerebellaris), които чрез долното малкомозъчно краче достига церебелума. Ретикуларните ядра са представени от множество невронални струпвания, които влизат в състава на formatio reticularis (ретикуларна формация). От тях изхождат множество влакна за различни части на главния мозък и гръбначния мозък. В ретикуларна формация се намират ядра, участващи в регулацията на редица жизненоважни функции - дихателен център, вазомоторен център, важни рефлексни центрове. Nuclei reticulares се разполага в близост с парасимпатиковото ядро на блуждаещия нерв и споделят близка функционална връзка с него.
