Brainscape's Knowledge GenomeTM

Browse over 1 million classes created by top students, professors, publishers, and experts.


See full index

University > ОИТ > Flashcards

ОИТ Flashcards

1
Q

Производствен фактор (ресурс), представляващ съвкупност от способности за организация и управление на производствен процес и за поемане на риск.

A

преприемачество

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
2
Q

Продукти и услуги с потребителско и производствено предназначение, чиято ограниченост спрямо неограничените потребности е източник на всички икономически проблеми.

A

блага

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
3
Q

сравнителен анализ на иконом. системи

A

изследва особеностите на различните типове икономики

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
4
Q

международна икономика

A

зависимостите между националните икономите на отделните страни в рамките на световното стопанство

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
5
Q

мезоикономика

A

микроикономика на макроединиците; поведението на транснационалните компании – между макро- и микроикономиката – поведението на тези компании може да се разглежда в самостоятелен раздел

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
6
Q

Раздел от ОИТ , в който се изследва индивидуалното поведение на най - малките икономически субекти - домакинствата и фирмите.

A

микро

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
7
Q

най - високо оценената възможност, от която се отказваме , за да придобием избраното от на благо.

A

алтернативен разход

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
8
Q

свързващо звено между иконм. теория и практика, което се основава на теоретичните принципи и чието осъществяване е многовариантно и зависи от съответните иконм. органи и институции

A

иконом. политика

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
9
Q

производствен фактор (ресурс), представляващ съвкупнст от физ. и умствени способнсти за осъществяване на производствен процес.

A

труд

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
10
Q

основополагащ принзип в ОИТ, според който благата ограничени и недостатъчни за задоволяване на неограничените потребности

A

недостатъчност (ограниченост) на благата

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
11
Q

производствен фактор, включващ всички природни дадености , които в хода на производствен процес не се променят под вличнието на факторите труд и капитал.

A

земя

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
12
Q

наука за това как хората използват недостатъчните ресурси за производството на блага и как тези блага се разпределят между различните членове на обществото за задоволявне на техните потребности

A

ОИТ

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
13
Q

вторичен производствен фактор , включващ наличните за използване мешини , съоръжения , оборудване , сгради с производствено предназначение и стоково - материални ценности и запаси
труда е променлив, а капитала е фиксиран

A

капитал

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
14
Q

раздел от ОИТ , в който се изследват поведението на БВП , инфлацията, заетостта и безработицата, парите и финансовата система , държавния бюджет, валутния курс и други показатели на равнище националната икономика

A

макро

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
15
Q

блага, при чието взаимодействие в хода на производствен процес се получават блага за задоволяване на чов. потребности

A

производствени фактори

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
16
Q

съперничество при привличане на желана част от недостатъчни блага , чието основно правило е всеки да притежава това , което е придобил чрез доброволна размяна

A

конкуренция

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
17
Q

решение, при което хората реализират най - разумните според някакъв критерий цели измежду множеството алтернативни възможности

A

рационален избор

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
18
Q

принцип, според който всяко иконом. действие е свързано с извършването на определени разходи

A

ВИНБО

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
19
Q

допълнителни разходи за придобиране на последна единица благо

A

пределни разходи

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
20
Q

принцип според който задоволяването на определени рационални потребности се осъществява чрез използването на най - малко блага

A

икономизиране на избора

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
21
Q

съвкупност от иконом. дейности на различни равнища, чиято крайна цел е задоволяване на потребности

A

иконом. реалност

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
22
Q

принцип, предопределящ вземанет на иконом. решение ,при който обикновено се държи на сметка за съотношението между две пределни величини

A

принцип на сравняване на разходите и резултатите

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
23
Q

обединяване на усилията за постигане на обща цел

A

кооперация

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
24
Q
  • ограничени или оскъдни – недостатъчност на благата спрямо желанието на хората да ги притежават , т.с. недостатъчност да се притежават , те не могат да се преодолеят и това е основният иконм. проблем – неограничени потребности/оскъдността на ресурсите , избор на това кои блага да притежаваме
A

производствени ресурси

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
25
Q

предизвикано от недостатъчността на благата вземане на решение за това, кои потребности и по какъв на чин да бъдат използвани
- е рационален – той е добър от гледна точка на някакви критерии
- икономизиран – определени потребности са задоволени с възможно най-икономично използване на благата и ресурсите.

A

иконом. избор

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
26
Q

блага, които напускат производствения процес и се използват за крайно потребление

A

потребителски блага

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
27
Q

съпътващи последици от иконом. дейности, които могат да бъдат положителни или отрицателни

A

странични иконом. резултати

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
28
Q

пределни величини

A

пределни разходи , пределни резултати.
– показват ефекта от промяната в дадена ситуация (пределна полезност, пределни приходи, пределни разходи и т. н.)
- Вземането на икономически решения е свързано със съпоставяне на пределните разходи и пределните резултати.
- Странични резултати (вторични ефекти) – икономически и неикономически, положителни или отрицателни.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
29
Q

допълнителните резултати, чието съпоставяне с допълнителните разходи определя вземането на иконм. избор

A

пределни резултати

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
30
Q

меркантилизъм

A

 От кр. на XV в. и началото на XVI в. до кр. на XVII в.
 Предшестван от великите географски открития и развитието на международната търговия
 Основни представители – Уилям Стафорд , Томас Мън , Антонио Сера , Антоан Монкретиен
 Ранен и късен меркантилизъм
 Основни идеи – основна сфера е търговията , и то международната търговия, основна форма на богатство – благородните метали – златен стандарт, стремеж към активен външнотърговски баланс , т.с. активно превишение на износа , активна протекционистична политика , т.с. държавата играе важна роля в увеличаване на износа и намаляване на вноса ;налагане на високи мита ;

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
31
Q

физиократизъм

A

 XVIII в. във Франция
 Вниманието се насочва от търговията към производството, но само селскостопанско производство
 Основни представители – Франсоа Кене (създава „Икономическа таблица“, Жак Тюрго
 Основна сфера - селското стопанство, основна производителна класа – селскостопанските работници, останалите класи се считат за безплодни.
 Отказват намесата на държавата в търговията и производството
 Разделение на обществото на класи – най – висшата класа са селяните

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
32
Q

класическа школа

A

 Ср. на 18 в. в Англия
 Свързана с индустриалната революция
 Представители – Карл Маркс , Адам Смит – „Богатството на народите “; 1776г. – да види кое стои в основата на стоката , разделение на труда , принципи на размяната ; Дейвид Рикардо – „Принципи на политическата икономия и данъчно облагане“
 Карл Маркс – „Капиталът“, основен източник на богатство е живият труд, вложен в производството.
 Дейвид Юм – „Относно търговския баланс“ (1752), в основата на монетаристкия подход към платежния баланс.
 основни идеи – богатството се създава навсякъде, където има производствена дейност, и основно – в индустрията; валиден е принципът за невидимата ръка на пазара.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
33
Q

кейсианска школа

A

 От 30те г. на 20 в. до 70те год на XX в.
 предшестван от Великата депресия (1929 – 1933) и консолидирането на макроикономически данни (СНС).
 Основоположник – Дж. М. Кейнс – “Обща теория за заетостта , лихвата и парите“ ; търсенето не е достатъчно , има достатъчно производство , но няма търсене и цените намаляват , държавата трябва да стимулира това търсене ; активна намеса на държавата в икономиката; основоположник на бретанолудска валута , фиксирана спрямо златото
 Обосновка и налагане на макроикономическия подход
 Рухват класическите принципи за ролята на невидимата ръка на пазара , доказва се , че той не може да гарантира безкризисно развитие и ниска безработица
 Причина за кризата е недостатъчното съвкупно търсене
 Необходимост от провеждане на активна макроикономическа политика и стимулиране на съвкупно търсене

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
34
Q

монетаризъм

A

 От 70те г на XX в. – криза – рецесия + инфлация , петролен шок – покачване на цената на петрола и намалят количеството му - причина за кризата , свързана с производството
 Тогава се появява монетаризъм 70те г в САЩ
 Представители – Милтън Фридмън – Чикагска школа
 Икономиката може да се отклонява от равновесното си състояние , т.с. може да има спад
 Допуска се някаква държавна намеса , която да върне икономиката в равновесно състояние
 Инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномен – резултат от по-бързото нарастване на паричната маса , в една икономика има опр размер на количествата стокова маса и паричната маса – ако паричната маса се увеличи повече от стоковата маса се получава инфлацията
 Трайно увеличение на паричната маса
 Очаквания на икономическите агенти – пол очаквания , резултатите ще бъдат положителни – адаптивни очаквания (ако бизнеса има пол. очаквания , т.с. те ще инвестират сега ) ; ако имат негативна нагласа , то резултатите ще бъдат негативни
 Адаптивни очаквания – да очакваме това , което вече се е случило в миналото
 Рационалните очаквания

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
35
Q

Нова класическа макроикономика (Школа на рационалните очаквания)

A

 80те г. на 20в.
 Представители – Р. Лукас , Р. Баро
 Те стъпват на възгледите на класиците , но ги приемат много по- строго от монетаристите
 Те смятат че на първо място очакването на иконом агенти се формират по рационален начин
 Държавните власти определят очакванията на основата на развитието на БНБ
 Всички отделни пазари се намират в едновременно пазарно равновесия

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
36
Q

съвременни проявления на кейсианството

A

А) Неокейсианство – поставя акцент върху макроикономическата динамика и фактите на иконом растеж – рецесия и депресия , и иконом цикъл
Б) Посткейсианство - Концентрация върху това дали има разпределение на дохода – работна заплата – предприятие , роля на синдикатите , пазарна концентрация
В) Монетарно кейнсианство – съсредоточава се върху ролята на паричните фактори
Г) Ново кейнсианство – насочва вниманието върху комбинацията между пазарни несъвършенства и рационални очаквания.
*Други направления в съвременната макроикономика са австрийската школа, теорията за реалния бизнес цикъл, теорията на предлагането и др.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
37
Q

функции на ОИТ

A

 Познавателна функция - формира знания за начина на функциониране на икономическата система на различни равнища
 Мирогледна функция - допринася за изграждането на цялостна представа за света
 Практико – приложна функция - свързана с трансформиране на знанията в рационално икономическо поведение
 Методологична функция – ОИТ е в основата на всички др

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
38
Q

основни иконом. въпроси

A
  1. Какво да се произвежда? - Какви са потребностите? , обективните възможности да се осъществи произвеждането , което да задоволи потребностите според ресурсната база
  2. Как да се произвежда? – въпрос на технология; отговорът е свързан с начина на комбиниране на ресурсите
  3. За кого да се произвежда? Принцип на разпределението – основния принцип на платежоспособността – тоест този който има повече доходи от пазара на доходите
How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
39
Q

метод на научната абстракция

A

предполага абстрахиране от вторични фактори, като се фокусира върху основните фактори ; използваме модел на действителността – концентрираме се върху основните х-стики , а се абстрахираме от второстепенните
Ендогенни – инфлацията е ендогенна
Екзогенни – външни фактори

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
40
Q

икономическо моделиране

A

изразява се в съставянето на икономически модели, които представляват опростено представяне на действителността.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
41
Q

анализ и синтез

A

Анализ – взимаме една система и я разделяме на съставните части
Синтез – обединяваме съставните части в едно цяло

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
42
Q

метод на индукция и дедукция

A

Индукция – движението на мисълта от частното към общото
Дедукция – движение на мисълта от общото към частното

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
43
Q

позитивни твърдение

A

 представляват обективно отражение на действителността ,
 подлежат на проверка в практиката (може да бъдат верни или неверни),
 обикновено отговарят на въпросите какво е било, какво е и какво ще бъде.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
44
Q

нормативни твърдения

A
  • представляват субективно отражение на действителността (имат оценъчен характер)
  • не могат да бъдат проверени в практиката
  • обикновено отговарят на въпросите какво би трябвало да е било, какво би трябвало да е и какво би трябвало да бъде (или съответно да не бъде)
How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
45
Q

граница на производствени възможнсти

A

 показва всички възможни комбинации между две стоки, които могат да се произведат при пълно и ефективно използване на наличните производствени ресурси и при дадено равнище на технологиите.
 пълно използване на ресурсите – няма свободни ресурси
 ефективно използване на ресурсите – производство с възможно най-ниски разходи
 пределна норма на заместване - А
Б

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
46
Q

самозадоволяване

A

– двете страни произвеждат всичко само за свое собствено потребление, т.е. те произвеждат и от двете стоки, разчитат на собствено производство и не осъществяват размяна помежду си.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
47
Q

специализация

A

– концентриране на производствените възможности на отделната страна върху производството само на една или няколко стоки (в случая само на едната стока).

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
48
Q

размяна

A

обмен на произведените при специализацията стоки срещу стоки, получени от други страни, които са специализирани в тяхното производство.

49
Q

закон за абсолютните предимства

A

 Изведен от Адам Смит
 в основата на размяната лежат възможните обеми на производството и производствените разходи
 всяка страна се специализира в производството на стока, която може да произведе в по-големи обеми в сравнение с възможностите на други страни. Т. е. страната има абсолютни предимства в стоки, които произвежда с по-ниски производствени разходи от други страни и ги разменя срещу стока, която произвежда с по-високи производствени разходи.
 конкретизация на примера с 2 страни и 2 стоки. Нека страните са А и Б, а стоките са картофи и пшеница.
 Допускания:
в двете производства във всяка от страните се използва само един променлив производствен фактор - труд, като двете страни разполагат с различни производствени възможности поради неговата различна производителност.

50
Q

закон за сравнителните предимства

A

 Законът за абсолютните предимства не дава отговор на въпроса защо в световното стопанство участват и страни, които нямат абсолютни предимства в нито една стока.
 Това се дължи на факта, че специализацията и размяната се базират не на абсолютните, а на сравнителните предимства, в основата на които стоят алтернативните разходи.
 Законът за сравнителните предимства е изведен от Дейвид Рикардо
 Според него всяка страна се специализира в производството на стоки, които произвежда с по-ниски алтернативни разходи и ги разменя срещу стоки, които произвежда с по-високи алтернативни разходи.

51
Q

стагфлация

A

ниски темпове на растеж, придружени с високо равнище на инфлация и безработица

52
Q

спестяване

A

рационалното поведение на стопанските субекти означава не само достигането до максимална ефективност в текущата стопанска дейност, но и създаването на условия за нейното повишаване в бъдеще време.

53
Q

икономика като стопанство

A

представлява институционалната структура , чрез която индивидите в обществото съгласуват своите многообразни желания и потребности

54
Q

иконом институция

A

материалната и духовната структура , която значително влияе върху икономическите решения

55
Q

културна норма

A

критерий , според който хората определят дали дадена дейност или поведение е приемливо

56
Q

ефективност

A

постигането на една цел на възможно най-ниска цена и има смисъл с оглед на определена цел

57
Q

невидима ръка

A

ценовият механизъм – покачването и спадането на цените , което направлява поведението ни на пазара

58
Q

невидимо ръкостискане

A

социални и исторически сили

59
Q

невидима стъпка

A

пол и правни сили

60
Q

иконом система

A

 съвкупност от институции и механизми за вземане на решения, свързани с начините на използване на ресурсите и задоволяване на потребностите в определени времеви и пространствени граници.

61
Q

видове иконом системи

A
  • докапиталистически (първобитна, робовладелска, феодална) – зависят предимно от обичаите, традициите, политическите отношения и социалните отношения)
  • капиталистическа – характеризира се с право на собственост - частна собственост, информационен и координационен механизъм чрез цените на пазара, децентрализирано вземане на решения и стимули за труд, които се основават на икономическа принуда(интерес)
  • социалистическа - основава се на държавна собственост, един планов централен орган , който взима решенията , централизирано директивно планиране, централизирано вземане на решения и значителни морално-политически и идеологически стимули
  • смесена пазарна система – отличава се с господство на пазарна икономическа организация, основен информационен и координационен механизъм на търсенето и предлагането и значителна икономическа роля на държавата , децентрализирано вземане на решения, основна роля на държавата в икономиката
62
Q

пазар

A

всяка ситуация, при която продавачи и купувачи влизат помежду си в отношения на покупко-продажба. Всеки един от двамата има за цел да задоволи своите желания.

63
Q

характеристики на пазара

A
  • Той е концентриран израз на отношения между тези субекти, които се стремят към реализиране на максимална изгода
  • Пазарът може да не е териториално дислоциран (да няма пространствена характеристика)
  • Пазарът има продуктова характеристика.
64
Q

функции на пазара

A
  • комуникационна – осъществява взаимодействието между купувачи и продавачи
  • информационна – осигурява оценка за търгуваните стоки и подпомага вземането на икономически решения , цената на тяхната стока се формулира на пазара – тава е тяхната оценка за стоката им
  • координационна – насочва избора на всяка от страните към дойности, които в най-голяма степен удовлетворяват техните желания , между агентите , които координират своите интереси
  • стимулираща (мотивационна) – мотивира и провокира определено икономическо поведение.
65
Q

видове пазари

A
  • пазари на потребителски стоки и услуги
  • пазари на производствени фактори – на труд , на земя , на капитал
  • финансови пазари, и др.
     Всеки пазар има две основни страни – търсене и предлагане.
66
Q

търсене

A

 индивидуално търсене – търсене на определен продукт от страна на отделен потребител
 пазарно търсене – търсене на определен продукт от страна на всичките му потребители.
- функционална зависимост, при която на определени стойности на цената се съпоставят точно определени стойности на търсеното количества. Qd = f (P)

67
Q

 Търсено количество (Qd)

A

количество от дадена стока, което потребителят (купувачът) може (платежоспособен купувач) и желае да закупи при точно определена цена на стоката (ефективно, платежоспособно търсене) - цената е основна детерминанта на търсеното количество – количеството , което купувачите могат и желаят да закупят при точно определена цена

68
Q

закон за търсенето

A

при равни други условия с увеличаване на цената на дадена стока, търсеното количество от нея намалява, и обратно (кривата на търсене е с отрицателен наклон)
 Законът за търсенето e валиден като тенденция, а не е общовалиден.

69
Q

промяна в цената на стоката

A
  • се изразява графично чрез движение по кривата на търсене в противоположна посока.
  • води до промяна само в търсеното количество и не променя търсенето.
     Други детерминанти на търсеното количество (освен цената) са: потребителският доход, цените на други стоки, потребителските вкусове и предпочитания, очакванията за бъдещето, броят на потребителите (при пазарно търсене), и др. Те водят до промени в търсенето и изместване на кривата на търсене.
70
Q

пазарно търсене

A

 Получава се чрез сумиране на търсените количества от индивидуалните потребители при различните цени.
 Пример: Допускаме, че на пазара има само 2 купувачи на даден продукт.

71
Q

фактори, влияещи върху търсенет (неценови детерминанти)

A

 Те водят до промени в търсенето и до изместване на кривата на търсене. Влиянието на всеки от тях се разглежда при равни други условия.
- доход на потребителя
- цени на др стоки
- потребителски вкусове и предпочитания - колкото по-модерна и харесвана е дадена стока, толкова по-високо е нейното търсене. Важно значение има и рекламата.
- очаквания в бъдещето - Например очакванията за поскъпване на стоката в бъдеще водят до увеличаване на настоящото й търсене, и обратно.
- брой потребители (размера на паара) - При равни други условия, увеличаването на броя на потребителите води до нарастване на търсенето, и обратно.

72
Q

доход на потребителя

A
  • влиянието на този фактор зависи от вида на стоките, които биват:
  • нормални стоки – търсенето им се променя еднопосочно на промяната на дохода (такива са повечето стоки)
  • малоценни стоки (сурогати)(търсенето им се променя в обратна посока на промените в дохода);(ако дохода ни намалява , тези стоки се увеличават и обратното)
  • луксозни стоки – търсенето им възниква след достигането на някакъв минимален праг на дохода, след което то се променя еднопосочно с него.
73
Q

цени на други стоки

A
  • взаимозаместващи се стоки (в потреблението) – например чай и кафе.
     Увеличаването на цената на дадена стока (чай) води до нарастване на търсенето на нейния заместител (кафе), и обратно.
  • взаимодопълващи се стоки (взаимосвързани в потреблението – те се потребяват само съвместно) – например бензин и бензинови автомобили.
     Увеличаването на цената на дадена стока (бензин) води до намаляване на търсенето на взаимосвързаната с нея стока (бензинови автомобили), и обратно.
74
Q

предлагане

A

 индивидуално предлагане – предлагане на определен продукт от страна на отделен продавач (производител)
 пазарно предлагане – предлагане на определен продукт от страна на всичките му производители.
– функционална зависимост, при която на определени стойности на цената се съпоставят точно определени стойности на предлаганите количества

75
Q

 Предлагано количество (Qs)

A

– количество от дадена стока, което производителят може и желае да предложи при точно определена цена на стоката - цената е основна детерминанта на предлаганото количество.

76
Q

Закон за предлагането

A

– при равни други условия с увеличаване на цената на дадена стока, предлаганото количество от нея нараства, и обратно (кривата на предлагане е с положителен наклон)
 Законът за предлагането e валиден като тенденция.

77
Q

Промяна в цената на стоката

A
  • се изразява графично чрез движение по кривата на предлагане в същата посока.
  • води до промяна само в предлаганото количество и не променя предлагането.
     Други детерминанти на предлаганото количество (освен цената) са: цените на ресурсите, равнището на технологиите, цените на други стоки, очакванията за бъдещето, броят на производителите (пазарната структура), сезонни фактори, данъци и субсидии и др. Те водят до промени в предлагането и до изместване на кривата на предлагане.
78
Q

Пазарно предлагане

A

 Получава се чрез сумиране на предлаганите количества от индивидуалните производители при различните цени.
 Пример: Допускаме, че на пазара има само 2 продавачи на даден продукт.

79
Q

Фактори, влияещи върху предлагането (неценови детерминанти)

A

 Те водят до промени в предлагането и до изместване на кривата на предлагане. Влиянието на всеки от тях се разглежда при равни други условия.
- Цени на ресурсите
- равнище на технологиите
- цени на др стоки- очаквания в бъдещето - Например очакванията за поскъпване на стоката в бъдеще водят до намаляване на настоящото й предлагане, и обратно.
- брой производители - При равни други условия, увеличаването на броя на производителите води до нарастване на предлагането, и обратно.
- сезонни фактори - свързани със специфичния характер на някои дейности – земеделие, морски и ски туризъм и др.
- данъци и субсидии - по-високите данъци върху производителите водят до намаляване на предлагането, а по-високите субсидии – до неговото увеличаване.

80
Q

цени на ресурсите

A

Поскъпването на ресурсите води до използване на по-малки количества от тях и до намаляване на предлагането (до изместване на кривата на предлагане наляво), и обратно.

81
Q

равнище на технологиите

A

Въвеждането на по-производителни технологии води до производство на по-голям обем продукция със същите ресурси (т.е. до нарастване на производителността на ресурсите) и до увеличаване на предлагането.

82
Q

цени на другу стоки

A
  • взаимозаместващи се (в производството)
  • Пример: Фирма разполага с ресурси за производството на 2 вида стоки – таблети и мобилни телефони, като през половина на месеца произвежда едната стока, а през втората половина – другата. Ако цената на телефоните нарасне, а тази на таблетите остане непроменена, фирмата ще започне да произвежда повече телефони, което ще свие предлагането на таблети, и обратно.
  • взаимодопълващи се стоки (произвеждат се едновременно)
  • Пример: При преработката на нефт се получават различни продукти: бензин, смазочни масла, мазут, асфалт (битум), парафин и др. Ако цената на бензина нарасне, се преработва повече нефт и нараства предлагането на паралелни нефтени продукти.
83
Q

пазарно равновесие

A

 Установява се при сблъсък между търсенето и предлагането в точката на пресичане на техните криви.
 Същност – представлява състояние на пазара, при което търсеното количество от дадена стока е равно на предлаганото количество от нея при една и съща цена (т.е. при изравняване на цената на търсенето и цената на предлагането)
 Основни параметри на пазарното равновесие:
* равновесно количество
* равновесна цена

84
Q

пазарен дефицит

A

отклонение от пазарното равновесие, при което търсеното количество от дадена стока при определена цена е по-голямо от предлаганото количество.
Тогава някои потребители ще са склонни да плащат за стоката и по-висока цена, и цената ще бележи тенденция на увеличение. Тази тенденция ще бъде толкова по-силна, колкото по-голям е размерът на дефицита.
- Възникването на пазарен дефицит може да е резултат на определянето от регулиращ орган на таван на цената (пределна, максимална цена) на пазара на отделна стока.
* Това се прави с цел да се защитят потребителите и води до ефект, ако установената максимална цена е по-ниска от равновесната.
* Неблагоприятният ефект е невъзможността на някои потребители да си набавят стоката и възникването на черна борса.

85
Q

пазарен излишък

A

отклонение от пазарното равновесие, при което предлаганото количество от дадена стока при определена цена е по-голямо от търсеното количество.
Тогава някои производители ще се склонни да продават и при по-ниска цена и ще има тенденция на намаление на цената, която ще бъде по-силна при по-голям размер на излишъка.
- Възникването на пазарен излишък може да е резултат на определянето от регулиращ орган на минимална (прагова) цена на пазара на отделна стока.
* Това се прави с цел да се защитят производителите и води до ефект, ако установената минимална цена е по-висока от равновесната (пазар на зърно, пазар на труда).
* Тази прагова цена също води до неблагоприятни ефекти.

86
Q

еластичност

A

процентна промяна в дадена икономическа величина, която е резултат от 1% промяна в някой от факторите, влияещи върху нея.(най – често в цената)

87
Q

еластичност на търсенето

A

процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в някой от неговите детерминанти.

88
Q

еластичност на предлагането

A

процентна промяна в предлаганото количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в някой от неговите детерминанти.

89
Q

Еластичност на търсенето в зависимост от цената (ценова еластичност на търсене)

A
  • Същност: процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в цената на стоката.
    Коефициент на ценова еластичност на търсенето – измерител на ценовата еластичност - съотношение на процентното изменение на търсеното количество и процентното изменение на цената:
    Поради действието на закона за търсенето, този коефициент е отрицателно число. Затова добавянето на знака (-) пред формулата води до превръщането му в положително число.
90
Q

видове търсене според коефициента на ценова еластичност на търсене

A

абсолютно (безкрайно, съвършено) нееластично търсене. E_D^P = 0
безкрайно (съвършено) еластично търсене: E_D^P=∞
единично (симетрично, нормално) eластично търсене: E_D^P=1
При него процентното изменение на търсеното количество е точно равно на процентното изменение на цената.
eластично търсене: E_D^P>1
При него процентното изменение на търсеното количество е по-голямо от процентното изменение на цената.
нееластично търсене: E_D^P<1
При него процентното изменение на търсеното количество е по-малко от процентното изменение на цената.

91
Q

Фактори, влияещи върху ценовата еластичност на търсене

A

 Наличие на заместители – еластичността е по-висока при наличие на много на брой заместители
 Вида на стоките – еластичността е по-ниска при много необходими стоки и висока при луксозни стоки
 Продължителност на времевия период – еластичността е по-висока в по-дългосрочен период.

92
Q

др видове еластичност на търсенето

A

Кръстосана еластичност на търсенето – процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, която е резултат от 1% промяна в цената на друга стока: E_D^X=(∆Q_A%)/(∆P_B%)
При E_D^X>0 разглежданите стоки са взаимозаместващи се в потреблението
При E_D^X<0 те са взаимодопълващи се в потреблението.
Доходна еластичност на търсенето – процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, която е резултат от 1% промяна в потребителския доход: E_D^I=(∆Q%)/(∆I%)
При E_D^I>0 стоката е нормална
При E_D^I<0 стоката е малоценна.

93
Q

Практическо приложение на ценовата еластичност на търсенето

A

 Общи приходи на продавача (TR) – приходи от реализацията на определено количество продукция. TR = P . Q
 Не всяко увеличение на P води до по-високи общи приходи, защото Q зависи от P.
 Увеличението на TR може да стане чрез:
* намаление на цената при еластично търсене
* увеличение на цената при нееластично търсене.

94
Q

Ценова еластичност на предлагане

A

Същност: процентна промяна в предлаганото количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в цената на стоката.
Коефициент на ценова еластичност на предлагането – съотношението на процентното изменение на предлаганото количество и процентното изменение на цената на стоката:
Коефициентът на ценова еластичност на предлагането винаги е положителен.
По аналогия с коефициента на ценова еластичност на търсенето, той приема стойности от 0 до ∞.

95
Q

Потребност

A

състояние на осъзната неудовлетвореност, на липса, която потребителят се стреми да преодолее;
за да задоволи своята потребност, потребителят се стреми към потреблението на определени комбинации от блага в съответствие с изявените си предпочитания

96
Q

полезност

A
  • удовлетворението на потребителя от консумацията на определени блага или извършването на определени дейстия
  • субективна, зависи от равнището и интензивността на потребностите, отразява потребителски предпочитания
97
Q

подходи за измерване на полезността

A

1 - кардинален - полезността може да се измери количествено чрез мерни единици наречени ютили (основни концепции - за общата и пределната полезност)
2 - ординален - полезността не може да се измери количествено пореди субектичния и характер, затова се разглеждат комбинации от блага, които се разнжират на повече и по - малко предпочитени (теория на безразличието)

98
Q

Обща полезност (TU)

A

Общото удовлетворение, което получава потребителя от потреблението на опр. количество благо

99
Q

Пределна полезност (MU)

A

допълнителният полезен ефект от потреблението на последната единица благо

100
Q

Закон за намаляващата пределна полезност

A

Принцип според който при равни други условия увеличаването на потребяваното количество от дадено благо води до намаляване на пределната полезност, т. е. до нарастване на общата полезност с намаляващ темп.

101
Q

пределна норма на заместване (MRS)

A

тя показва възможността за заместване на благата при свижение по дадена крива на безразличие; от колко единици благо трябва да се откаже потребителя , ако иска да увеличи потреблението на др. благо с 1 ед. , но да запази същата TU

102
Q

Закон за намаляващата пределна норма на заместване на благата

A

При движение по дадена крива на безразличие с учеличаване на количеството от дадено благо неговата пределна норма на заместване намалява.

103
Q

равновесие на потребителя

A
  • състояне, при което потребителят извлича максимална обща полезност в рамките на своя бюджет;
  • това равновесие зависи от: потребителските предпочитания, дохода за покупката на опр. набор от блага; цените на благата
104
Q

ефект на дохода

A

с увеличение на цената на дадено благо при равни др. условия (вкл. при постоянен доход) търсеното количество от него намалява поради спада в реалния доход (в покупателната способност на същия номинален доход) , и обратното.

ефектът на дохода зависи от вида на стоките; той е отрицателен при нормални стоки; полежителен при малоценни

105
Q

ефект на заместването

A

с увеличение на цената на даден благо при равни др. усложия (вкл. при постоянна цена на др. благо) търсеното количество от него намалява поради заместването му с др. блага, чиято цена не се прменя, и обратното

ефектът на заместване е винаги отрицателен

общият ефект на проомяната в цената на благото върху търсеното количесво от него е сума от ефекта на дохода и ефекта на заместването

106
Q

съотношение между ефекта на дохода и ефекта на заместването

A
  • Общият ефект при нормалните стоки е отрицателен, защото той е сума от отрицателен ефект на заместването и отрицателен ефект на дохода.
  • Общият ефект при малоценните стоки зависи от съотношението между положителния ефект на дохода и отрицателния ефект на заместването.
  • при повечето малоценни стоки отрицателният ефект на заместването доминира над (надвишава по абсолютна стойност) положителния ефект на дохода и общият ефект е отрицателен.
    при малка група малоценни стоки положителният ефект на дохода доминира над (надвишава абсолютната стойност на) отрицателния ефект на заместването и общият ефект е положителен. Те се наричат „стоки на Гифън“, като при тях не е валиден законът за търсенето и кривата на търсене е с положителен наклон.
107
Q

Излишък (рента) на потребителя

A
  • Разлика между това, което потребителят е готов да заплати за дадено благо и това, което той действително плаща, т. е. между общата полезност от потреблението благото и разходите за неговото придобиване.
  • Получаването на потребителският излишък е резултат от действието на. закона за намаляващата пределна полезност
  • Според него колкото по-малко е потребяваното количество от дадено благо, толкова по-висока е неговата пределна полезност и толкова по-голяма е разликата между цената, която потребителят е склонен да даде за него и пазарната цена, и обратно.
  • Потребителският излишък е равен на нула, ако цената, която потребителят е склонен да даде за стоката, е равна на пазарната цена.
108
Q

производство

A

процес на взаимодействие на факторите на производство, при което те се преобразуват в краен продукт

109
Q

производствена функция

A

задава връзката между обема на крайния продукт и количеството на произведените фактори

110
Q

Закон за намаляващата факторна възвръщаемост (закон за намаляващата пределна производителност)

A

Принцип , според който с увеличаване на изплзваното количество от даден променлив фактор се стига до количество фактор, след наемането на който MP започва да намалява, т. е. TP започва да нараства с намаляващ темп.
- действието на закона е резултат от факта, че другият производствен фактор остава постоянен
- действието на този закон определя кривата MP,както и не кривите TP и AP

111
Q

Изокванта

A

всички възможни комбинации от труд и капитал, които осигуряват производството на един и същ продукт
- тъй като показват комбинации от фактори , към които производителят е безразличен, те се нар. - производствени криви на безразличие
- те се извеждат при условие за взаимна заменяемост на факторите

112
Q

Закон за намаляващата пределна норма на техническо заместване

A

При движение по дадена изокванта с увеличаване на количеството от дадено благо неговата пределна норма на заместване намалява.
- Повишаването на количеството от фактора L (движение надясно по кривата ТP1), предизвиква спад в MPL и нарастване на MPK поради действието на закона за намаляващата пределна производителност (факторна възвръщаемост)
- Това означава, че с увеличаване на количеството L, за да запази същия си TP, производителят трябва да се отказва от все по-малко количество K
- Този закон предопределя изпъкналостта на изоквантите спрямо началото на координатната система.

113
Q

Изокоста

A

Съвкупността от всички възможни комбинации от факторите K и L , които производителят може да закупи при пълно използване на своя бюджет.
- Тя свързва точките, показващи максималните количества от всеки фактор, придобити при пълен отказ от другия фактор.

114
Q

производствени разходи на фирмата

A

плащания за наемането на фактори, необходими за осъществяването на производствения процес
- имлицитни и експлицитни

115
Q

експлицитни разходи

A

всички плащания, които прави фирмата за наемането на външни ресурси (разходи за заплати, за суровини и материали, за лихви, ренти, наеми, както и за амортизация отчисления за капиталово оборудване)
- те могат да се измерят точно и служат за характеризиране на финансовото състояние на фирмата

116
Q

имплицитни разходи

A

всички разходи на фирмата за употребата на собствени ресурси (Те включват някакъв нормален процент на възвръщаемост, чието получаване е достатъчно, за да задържи предприемача в конкретното производство.)
Тъй като този процент зависи от алтернативните разходи, в които има значителен субективен елемент, имплицитните разходи не могат да се измерят точно.

117
Q

Възвращаемост от мащаба

A

показва процентното увеличение на общия продукт, което е резултат от еднакво процентно нарастване на основните производствени фактори

118
Q

Видове възвръщаемост от мащаба

A
  • постоянна (неизменна) възвръщаемост: общият продукт нараства със същия процент, с който се увеличават производствените фактори
  • нарастваща възвръщаемост (икономии от мащаба): общият продукт нараства с по-голям процент, отколкото се увеличават производствените фактори
  • намаляваща възвръщаемост (загуби от мащаба): общият продукт нараства с по-малък процент, отколкото е увеличението на производствените фактори.

University (8 decks)

Brainscape helps you reach your goals faster, through stronger study habits.
© 2024 Bold Learning Solutions. Terms and Conditions