ОИТ Flashcards
1
Q
Производствен фактор (ресурс), представляващ съвкупност от способности за организация и управление на производствен процес и за поемане на риск.
A
преприемачество
2
Q
Продукти и услуги с потребителско и производствено предназначение, чиято ограниченост спрямо неограничените потребности е източник на всички икономически проблеми.
A
блага
3
Q
сравнителен анализ на иконом. системи
A
изследва особеностите на различните типове икономики
4
Q
международна икономика
A
зависимостите между националните икономите на отделните страни в рамките на световното стопанство
5
Q
мезоикономика
A
микроикономика на макроединиците; поведението на транснационалните компании – между макро- и микроикономиката – поведението на тези компании може да се разглежда в самостоятелен раздел
6
Q
Раздел от ОИТ , в който се изследва индивидуалното поведение на най - малките икономически субекти - домакинствата и фирмите.
A
микро
7
Q
най - високо оценената възможност, от която се отказваме , за да придобием избраното от на благо.
A
алтернативен разход
8
Q
свързващо звено между иконм. теория и практика, което се основава на теоретичните принципи и чието осъществяване е многовариантно и зависи от съответните иконм. органи и институции
A
иконом. политика
9
Q
производствен фактор (ресурс), представляващ съвкупнст от физ. и умствени способнсти за осъществяване на производствен процес.
A
труд
10
Q
основополагащ принзип в ОИТ, според който благата ограничени и недостатъчни за задоволяване на неограничените потребности
A
недостатъчност (ограниченост) на благата
11
Q
производствен фактор, включващ всички природни дадености , които в хода на производствен процес не се променят под вличнието на факторите труд и капитал.
A
земя
12
Q
наука за това как хората използват недостатъчните ресурси за производството на блага и как тези блага се разпределят между различните членове на обществото за задоволявне на техните потребности
A
ОИТ
13
Q
вторичен производствен фактор , включващ наличните за използване мешини , съоръжения , оборудване , сгради с производствено предназначение и стоково - материални ценности и запаси
труда е променлив, а капитала е фиксиран
A
капитал
14
Q
раздел от ОИТ , в който се изследват поведението на БВП , инфлацията, заетостта и безработицата, парите и финансовата система , държавния бюджет, валутния курс и други показатели на равнище националната икономика
A
макро
15
Q
блага, при чието взаимодействие в хода на производствен процес се получават блага за задоволяване на чов. потребности
A
производствени фактори
16
Q
съперничество при привличане на желана част от недостатъчни блага , чието основно правило е всеки да притежава това , което е придобил чрез доброволна размяна
A
конкуренция
17
Q
решение, при което хората реализират най - разумните според някакъв критерий цели измежду множеството алтернативни възможности
A
рационален избор
18
Q
принцип, според който всяко иконом. действие е свързано с извършването на определени разходи
A
ВИНБО
19
Q
допълнителни разходи за придобиране на последна единица благо
A
пределни разходи
20
Q
принцип според който задоволяването на определени рационални потребности се осъществява чрез използването на най - малко блага
A
икономизиране на избора
21
Q
съвкупност от иконом. дейности на различни равнища, чиято крайна цел е задоволяване на потребности
A
иконом. реалност
22
Q
принцип, предопределящ вземанет на иконом. решение ,при който обикновено се държи на сметка за съотношението между две пределни величини
A
принцип на сравняване на разходите и резултатите
23
Q
обединяване на усилията за постигане на обща цел
A
кооперация
24
Q
- ограничени или оскъдни – недостатъчност на благата спрямо желанието на хората да ги притежават , т.с. недостатъчност да се притежават , те не могат да се преодолеят и това е основният иконм. проблем – неограничени потребности/оскъдността на ресурсите , избор на това кои блага да притежаваме
A
производствени ресурси
25
предизвикано от недостатъчността на благата вземане на решение за това, кои потребности и по какъв на чин да бъдат използвани
- е рационален – той е добър от гледна точка на някакви критерии
- икономизиран – определени потребности са задоволени с възможно най-икономично използване на благата и ресурсите.
иконом. избор
26
блага, които напускат производствения процес и се използват за крайно потребление
потребителски блага
27
съпътващи последици от иконом. дейности, които могат да бъдат положителни или отрицателни
странични иконом. резултати
28
пределни величини
пределни разходи , пределни резултати.
– показват ефекта от промяната в дадена ситуация (пределна полезност, пределни приходи, пределни разходи и т. н.)
- Вземането на икономически решения е свързано със съпоставяне на пределните разходи и пределните резултати.
- Странични резултати (вторични ефекти) – икономически и неикономически, положителни или отрицателни.
29
допълнителните резултати, чието съпоставяне с допълнителните разходи определя вземането на иконм. избор
пределни резултати
30
меркантилизъм
От кр. на XV в. и началото на XVI в. до кр. на XVII в.
Предшестван от великите географски открития и развитието на международната търговия
Основни представители – Уилям Стафорд , Томас Мън , Антонио Сера , Антоан Монкретиен
Ранен и късен меркантилизъм
Основни идеи – основна сфера е търговията , и то международната търговия, основна форма на богатство – благородните метали – златен стандарт, стремеж към активен външнотърговски баланс , т.с. активно превишение на износа , активна протекционистична политика , т.с. държавата играе важна роля в увеличаване на износа и намаляване на вноса ;налагане на високи мита ;
31
физиократизъм
XVIII в. във Франция
Вниманието се насочва от търговията към производството, но само селскостопанско производство
Основни представители – Франсоа Кене (създава „Икономическа таблица“, Жак Тюрго
Основна сфера - селското стопанство, основна производителна класа – селскостопанските работници, останалите класи се считат за безплодни.
Отказват намесата на държавата в търговията и производството
Разделение на обществото на класи – най – висшата класа са селяните
32
класическа школа
Ср. на 18 в. в Англия
Свързана с индустриалната революция
Представители – Карл Маркс , Адам Смит – „Богатството на народите “; 1776г. – да види кое стои в основата на стоката , разделение на труда , принципи на размяната ; Дейвид Рикардо – „Принципи на политическата икономия и данъчно облагане“
Карл Маркс – „Капиталът“, основен източник на богатство е живият труд, вложен в производството.
Дейвид Юм – „Относно търговския баланс“ (1752), в основата на монетаристкия подход към платежния баланс.
основни идеи – богатството се създава навсякъде, където има производствена дейност, и основно – в индустрията; валиден е принципът за невидимата ръка на пазара.
33
кейсианска школа
От 30те г. на 20 в. до 70те год на XX в.
предшестван от Великата депресия (1929 – 1933) и консолидирането на макроикономически данни (СНС).
Основоположник – Дж. М. Кейнс – “Обща теория за заетостта , лихвата и парите“ ; търсенето не е достатъчно , има достатъчно производство , но няма търсене и цените намаляват , държавата трябва да стимулира това търсене ; активна намеса на държавата в икономиката; основоположник на бретанолудска валута , фиксирана спрямо златото
Обосновка и налагане на макроикономическия подход
Рухват класическите принципи за ролята на невидимата ръка на пазара , доказва се , че той не може да гарантира безкризисно развитие и ниска безработица
Причина за кризата е недостатъчното съвкупно търсене
Необходимост от провеждане на активна макроикономическа политика и стимулиране на съвкупно търсене
34
монетаризъм
От 70те г на XX в. – криза – рецесия + инфлация , петролен шок – покачване на цената на петрола и намалят количеството му - причина за кризата , свързана с производството
Тогава се появява монетаризъм 70те г в САЩ
Представители – Милтън Фридмън – Чикагска школа
Икономиката може да се отклонява от равновесното си състояние , т.с. може да има спад
Допуска се някаква държавна намеса , която да върне икономиката в равновесно състояние
Инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномен – резултат от по-бързото нарастване на паричната маса , в една икономика има опр размер на количествата стокова маса и паричната маса – ако паричната маса се увеличи повече от стоковата маса се получава инфлацията
Трайно увеличение на паричната маса
Очаквания на икономическите агенти – пол очаквания , резултатите ще бъдат положителни – адаптивни очаквания (ако бизнеса има пол. очаквания , т.с. те ще инвестират сега ) ; ако имат негативна нагласа , то резултатите ще бъдат негативни
Адаптивни очаквания – да очакваме това , което вече се е случило в миналото
Рационалните очаквания
35
Нова класическа макроикономика (Школа на рационалните очаквания)
80те г. на 20в.
Представители – Р. Лукас , Р. Баро
Те стъпват на възгледите на класиците , но ги приемат много по- строго от монетаристите
Те смятат че на първо място очакването на иконом агенти се формират по рационален начин
Държавните власти определят очакванията на основата на развитието на БНБ
Всички отделни пазари се намират в едновременно пазарно равновесия
36
съвременни проявления на кейсианството
А) Неокейсианство – поставя акцент върху макроикономическата динамика и фактите на иконом растеж – рецесия и депресия , и иконом цикъл
Б) Посткейсианство - Концентрация върху това дали има разпределение на дохода – работна заплата – предприятие , роля на синдикатите , пазарна концентрация
В) Монетарно кейнсианство – съсредоточава се върху ролята на паричните фактори
Г) Ново кейнсианство – насочва вниманието върху комбинацията между пазарни несъвършенства и рационални очаквания.
*Други направления в съвременната макроикономика са австрийската школа, теорията за реалния бизнес цикъл, теорията на предлагането и др.
37
функции на ОИТ
Познавателна функция - формира знания за начина на функциониране на икономическата система на различни равнища
Мирогледна функция - допринася за изграждането на цялостна представа за света
Практико – приложна функция - свързана с трансформиране на знанията в рационално икономическо поведение
Методологична функция – ОИТ е в основата на всички др
38
основни иконом. въпроси
1. Какво да се произвежда? - Какви са потребностите? , обективните възможности да се осъществи произвеждането , което да задоволи потребностите според ресурсната база
2. Как да се произвежда? – въпрос на технология; отговорът е свързан с начина на комбиниране на ресурсите
3. За кого да се произвежда? Принцип на разпределението – основния принцип на платежоспособността – тоест този който има повече доходи от пазара на доходите
39
метод на научната абстракция
предполага абстрахиране от вторични фактори, като се фокусира върху основните фактори ; използваме модел на действителността – концентрираме се върху основните х-стики , а се абстрахираме от второстепенните
Ендогенни – инфлацията е ендогенна
Екзогенни – външни фактори
40
икономическо моделиране
изразява се в съставянето на икономически модели, които представляват опростено представяне на действителността.
41
анализ и синтез
Анализ – взимаме една система и я разделяме на съставните части
Синтез – обединяваме съставните части в едно цяло
42
метод на индукция и дедукция
Индукция – движението на мисълта от частното към общото
Дедукция – движение на мисълта от общото към частното
43
позитивни твърдение
представляват обективно отражение на действителността ,
подлежат на проверка в практиката (може да бъдат верни или неверни),
обикновено отговарят на въпросите какво е било, какво е и какво ще бъде.
44
нормативни твърдения
- представляват субективно отражение на действителността (имат оценъчен характер)
- не могат да бъдат проверени в практиката
- обикновено отговарят на въпросите какво би трябвало да е било, какво би трябвало да е и какво би трябвало да бъде (или съответно да не бъде)
45
граница на производствени възможнсти
показва всички възможни комбинации между две стоки, които могат да се произведат при пълно и ефективно използване на наличните производствени ресурси и при дадено равнище на технологиите.
пълно използване на ресурсите – няма свободни ресурси
ефективно използване на ресурсите – производство с възможно най-ниски разходи
пределна норма на заместване - А
Б
46
самозадоволяване
– двете страни произвеждат всичко само за свое собствено потребление, т.е. те произвеждат и от двете стоки, разчитат на собствено производство и не осъществяват размяна помежду си.
47
специализация
– концентриране на производствените възможности на отделната страна върху производството само на една или няколко стоки (в случая само на едната стока).
48
размяна
обмен на произведените при специализацията стоки срещу стоки, получени от други страни, които са специализирани в тяхното производство.
49
закон за абсолютните предимства
Изведен от Адам Смит
в основата на размяната лежат възможните обеми на производството и производствените разходи
всяка страна се специализира в производството на стока, която може да произведе в по-големи обеми в сравнение с възможностите на други страни. Т. е. страната има абсолютни предимства в стоки, които произвежда с по-ниски производствени разходи от други страни и ги разменя срещу стока, която произвежда с по-високи производствени разходи.
конкретизация на примера с 2 страни и 2 стоки. Нека страните са А и Б, а стоките са картофи и пшеница.
Допускания:
в двете производства във всяка от страните се използва само един променлив производствен фактор - труд, като двете страни разполагат с различни производствени възможности поради неговата различна производителност.
50
закон за сравнителните предимства
Законът за абсолютните предимства не дава отговор на въпроса защо в световното стопанство участват и страни, които нямат абсолютни предимства в нито една стока.
Това се дължи на факта, че специализацията и размяната се базират не на абсолютните, а на сравнителните предимства, в основата на които стоят алтернативните разходи.
Законът за сравнителните предимства е изведен от Дейвид Рикардо
Според него всяка страна се специализира в производството на стоки, които произвежда с по-ниски алтернативни разходи и ги разменя срещу стоки, които произвежда с по-високи алтернативни разходи.
51
стагфлация
ниски темпове на растеж, придружени с високо равнище на инфлация и безработица
52
спестяване
рационалното поведение на стопанските субекти означава не само достигането до максимална ефективност в текущата стопанска дейност, но и създаването на условия за нейното повишаване в бъдеще време.
53
икономика като стопанство
представлява институционалната структура , чрез която индивидите в обществото съгласуват своите многообразни желания и потребности
54
иконом институция
материалната и духовната структура , която значително влияе върху икономическите решения
55
културна норма
критерий , според който хората определят дали дадена дейност или поведение е приемливо
56
ефективност
постигането на една цел на възможно най-ниска цена и има смисъл с оглед на определена цел
57
невидима ръка
ценовият механизъм – покачването и спадането на цените , което направлява поведението ни на пазара
58
невидимо ръкостискане
социални и исторически сили
59
невидима стъпка
пол и правни сили
60
иконом система
съвкупност от институции и механизми за вземане на решения, свързани с начините на използване на ресурсите и задоволяване на потребностите в определени времеви и пространствени граници.
61
видове иконом системи
* докапиталистически (първобитна, робовладелска, феодална) – зависят предимно от обичаите, традициите, политическите отношения и социалните отношения)
* капиталистическа – характеризира се с право на собственост - частна собственост, информационен и координационен механизъм чрез цените на пазара, децентрализирано вземане на решения и стимули за труд, които се основават на икономическа принуда(интерес)
* социалистическа - основава се на държавна собственост, един планов централен орган , който взима решенията , централизирано директивно планиране, централизирано вземане на решения и значителни морално-политически и идеологически стимули
* смесена пазарна система – отличава се с господство на пазарна икономическа организация, основен информационен и координационен механизъм на търсенето и предлагането и значителна икономическа роля на държавата , децентрализирано вземане на решения, основна роля на държавата в икономиката
62
пазар
всяка ситуация, при която продавачи и купувачи влизат помежду си в отношения на покупко-продажба. Всеки един от двамата има за цел да задоволи своите желания.
63
характеристики на пазара
* Той е концентриран израз на отношения между тези субекти, които се стремят към реализиране на максимална изгода
* Пазарът може да не е териториално дислоциран (да няма пространствена характеристика)
* Пазарът има продуктова характеристика.
64
функции на пазара
* комуникационна – осъществява взаимодействието между купувачи и продавачи
* информационна – осигурява оценка за търгуваните стоки и подпомага вземането на икономически решения , цената на тяхната стока се формулира на пазара – тава е тяхната оценка за стоката им
* координационна – насочва избора на всяка от страните към дойности, които в най-голяма степен удовлетворяват техните желания , между агентите , които координират своите интереси
* стимулираща (мотивационна) – мотивира и провокира определено икономическо поведение.
65
видове пазари
* пазари на потребителски стоки и услуги
* пазари на производствени фактори – на труд , на земя , на капитал
* финансови пазари, и др.
Всеки пазар има две основни страни – търсене и предлагане.
66
търсене
индивидуално търсене – търсене на определен продукт от страна на отделен потребител
пазарно търсене – търсене на определен продукт от страна на всичките му потребители.
- функционална зависимост, при която на определени стойности на цената се съпоставят точно определени стойности на търсеното количества. Qd = f (P)
67
Търсено количество (Qd)
количество от дадена стока, което потребителят (купувачът) може (платежоспособен купувач) и желае да закупи при точно определена цена на стоката (ефективно, платежоспособно търсене) - цената е основна детерминанта на търсеното количество – количеството , което купувачите могат и желаят да закупят при точно определена цена
68
закон за търсенето
при равни други условия с увеличаване на цената на дадена стока, търсеното количество от нея намалява, и обратно (кривата на търсене е с отрицателен наклон)
Законът за търсенето e валиден като тенденция, а не е общовалиден.
69
промяна в цената на стоката
* се изразява графично чрез движение по кривата на търсене в противоположна посока.
* води до промяна само в търсеното количество и не променя търсенето.
Други детерминанти на търсеното количество (освен цената) са: потребителският доход, цените на други стоки, потребителските вкусове и предпочитания, очакванията за бъдещето, броят на потребителите (при пазарно търсене), и др. Те водят до промени в търсенето и изместване на кривата на търсене.
70
пазарно търсене
Получава се чрез сумиране на търсените количества от индивидуалните потребители при различните цени.
Пример: Допускаме, че на пазара има само 2 купувачи на даден продукт.
71
фактори, влияещи върху търсенет (неценови детерминанти)
Те водят до промени в търсенето и до изместване на кривата на търсене. Влиянието на всеки от тях се разглежда при равни други условия.
- доход на потребителя
- цени на др стоки
- потребителски вкусове и предпочитания - колкото по-модерна и харесвана е дадена стока, толкова по-високо е нейното търсене. Важно значение има и рекламата.
- очаквания в бъдещето - Например очакванията за поскъпване на стоката в бъдеще водят до увеличаване на настоящото й търсене, и обратно.
- брой потребители (размера на паара) - При равни други условия, увеличаването на броя на потребителите води до нарастване на търсенето, и обратно.
72
доход на потребителя
- влиянието на този фактор зависи от вида на стоките, които биват:
* нормални стоки – търсенето им се променя еднопосочно на промяната на дохода (такива са повечето стоки)
* малоценни стоки (сурогати)(търсенето им се променя в обратна посока на промените в дохода);(ако дохода ни намалява , тези стоки се увеличават и обратното)
* луксозни стоки – търсенето им възниква след достигането на някакъв минимален праг на дохода, след което то се променя еднопосочно с него.
73
цени на други стоки
* взаимозаместващи се стоки (в потреблението) – например чай и кафе.
Увеличаването на цената на дадена стока (чай) води до нарастване на търсенето на нейния заместител (кафе), и обратно.
* взаимодопълващи се стоки (взаимосвързани в потреблението – те се потребяват само съвместно) – например бензин и бензинови автомобили.
Увеличаването на цената на дадена стока (бензин) води до намаляване на търсенето на взаимосвързаната с нея стока (бензинови автомобили), и обратно.
74
предлагане
индивидуално предлагане – предлагане на определен продукт от страна на отделен продавач (производител)
пазарно предлагане – предлагане на определен продукт от страна на всичките му производители.
– функционална зависимост, при която на определени стойности на цената се съпоставят точно определени стойности на предлаганите количества
75
Предлагано количество (Qs)
– количество от дадена стока, което производителят може и желае да предложи при точно определена цена на стоката - цената е основна детерминанта на предлаганото количество.
76
Закон за предлагането
– при равни други условия с увеличаване на цената на дадена стока, предлаганото количество от нея нараства, и обратно (кривата на предлагане е с положителен наклон)
Законът за предлагането e валиден като тенденция.
77
Промяна в цената на стоката
* се изразява графично чрез движение по кривата на предлагане в същата посока.
* води до промяна само в предлаганото количество и не променя предлагането.
Други детерминанти на предлаганото количество (освен цената) са: цените на ресурсите, равнището на технологиите, цените на други стоки, очакванията за бъдещето, броят на производителите (пазарната структура), сезонни фактори, данъци и субсидии и др. Те водят до промени в предлагането и до изместване на кривата на предлагане.
78
Пазарно предлагане
Получава се чрез сумиране на предлаганите количества от индивидуалните производители при различните цени.
Пример: Допускаме, че на пазара има само 2 продавачи на даден продукт.
79
Фактори, влияещи върху предлагането (неценови детерминанти)
Те водят до промени в предлагането и до изместване на кривата на предлагане. Влиянието на всеки от тях се разглежда при равни други условия.
- Цени на ресурсите
- равнище на технологиите
- цени на др стоки- очаквания в бъдещето - Например очакванията за поскъпване на стоката в бъдеще водят до намаляване на настоящото й предлагане, и обратно.
- брой производители - При равни други условия, увеличаването на броя на производителите води до нарастване на предлагането, и обратно.
- сезонни фактори - свързани със специфичния характер на някои дейности – земеделие, морски и ски туризъм и др.
- данъци и субсидии - по-високите данъци върху производителите водят до намаляване на предлагането, а по-високите субсидии – до неговото увеличаване.
80
цени на ресурсите
Поскъпването на ресурсите води до използване на по-малки количества от тях и до намаляване на предлагането (до изместване на кривата на предлагане наляво), и обратно.
81
равнище на технологиите
Въвеждането на по-производителни технологии води до производство на по-голям обем продукция със същите ресурси (т.е. до нарастване на производителността на ресурсите) и до увеличаване на предлагането.
82
цени на другу стоки
* взаимозаместващи се (в производството)
* Пример: Фирма разполага с ресурси за производството на 2 вида стоки – таблети и мобилни телефони, като през половина на месеца произвежда едната стока, а през втората половина – другата. Ако цената на телефоните нарасне, а тази на таблетите остане непроменена, фирмата ще започне да произвежда повече телефони, което ще свие предлагането на таблети, и обратно.
* взаимодопълващи се стоки (произвеждат се едновременно)
* Пример: При преработката на нефт се получават различни продукти: бензин, смазочни масла, мазут, асфалт (битум), парафин и др. Ако цената на бензина нарасне, се преработва повече нефт и нараства предлагането на паралелни нефтени продукти.
83
пазарно равновесие
Установява се при сблъсък между търсенето и предлагането в точката на пресичане на техните криви.
Същност – представлява състояние на пазара, при което търсеното количество от дадена стока е равно на предлаганото количество от нея при една и съща цена (т.е. при изравняване на цената на търсенето и цената на предлагането)
Основни параметри на пазарното равновесие:
* равновесно количество
* равновесна цена
84
пазарен дефицит
отклонение от пазарното равновесие, при което търсеното количество от дадена стока при определена цена е по-голямо от предлаганото количество.
Тогава някои потребители ще са склонни да плащат за стоката и по-висока цена, и цената ще бележи тенденция на увеличение. Тази тенденция ще бъде толкова по-силна, колкото по-голям е размерът на дефицита.
- Възникването на пазарен дефицит може да е резултат на определянето от регулиращ орган на таван на цената (пределна, максимална цена) на пазара на отделна стока.
* Това се прави с цел да се защитят потребителите и води до ефект, ако установената максимална цена е по-ниска от равновесната.
* Неблагоприятният ефект е невъзможността на някои потребители да си набавят стоката и възникването на черна борса.
85
пазарен излишък
отклонение от пазарното равновесие, при което предлаганото количество от дадена стока при определена цена е по-голямо от търсеното количество.
Тогава някои производители ще се склонни да продават и при по-ниска цена и ще има тенденция на намаление на цената, която ще бъде по-силна при по-голям размер на излишъка.
- Възникването на пазарен излишък може да е резултат на определянето от регулиращ орган на минимална (прагова) цена на пазара на отделна стока.
* Това се прави с цел да се защитят производителите и води до ефект, ако установената минимална цена е по-висока от равновесната (пазар на зърно, пазар на труда).
* Тази прагова цена също води до неблагоприятни ефекти.
86
еластичност
процентна промяна в дадена икономическа величина, която е резултат от 1% промяна в някой от факторите, влияещи върху нея.(най – често в цената)
87
еластичност на търсенето
процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в някой от неговите детерминанти.
88
еластичност на предлагането
процентна промяна в предлаганото количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в някой от неговите детерминанти.
89
Еластичност на търсенето в зависимост от цената (ценова еластичност на търсене)
- Същност: процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в цената на стоката.
Коефициент на ценова еластичност на търсенето – измерител на ценовата еластичност - съотношение на процентното изменение на търсеното количество и процентното изменение на цената:
Поради действието на закона за търсенето, този коефициент е отрицателно число. Затова добавянето на знака (-) пред формулата води до превръщането му в положително число.
90
видове търсене според коефициента на ценова еластичност на търсене
абсолютно (безкрайно, съвършено) нееластично търсене. E_D^P = 0
безкрайно (съвършено) еластично търсене: E_D^P=∞
единично (симетрично, нормално) eластично търсене: E_D^P=1
При него процентното изменение на търсеното количество е точно равно на процентното изменение на цената.
eластично търсене: E_D^P>1
При него процентното изменение на търсеното количество е по-голямо от процентното изменение на цената.
нееластично търсене: E_D^P<1
При него процентното изменение на търсеното количество е по-малко от процентното изменение на цената.
91
Фактори, влияещи върху ценовата еластичност на търсене
Наличие на заместители – еластичността е по-висока при наличие на много на брой заместители
Вида на стоките – еластичността е по-ниска при много необходими стоки и висока при луксозни стоки
Продължителност на времевия период – еластичността е по-висока в по-дългосрочен период.
92
др видове еластичност на търсенето
Кръстосана еластичност на търсенето – процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, която е резултат от 1% промяна в цената на друга стока: E_D^X=(∆Q_A%)/(∆P_B%)
При E_D^X>0 разглежданите стоки са взаимозаместващи се в потреблението
При E_D^X<0 те са взаимодопълващи се в потреблението.
Доходна еластичност на търсенето – процентна промяна в търсеното количество от дадена стока, която е резултат от 1% промяна в потребителския доход: E_D^I=(∆Q%)/(∆I%)
При E_D^I>0 стоката е нормална
При E_D^I<0 стоката е малоценна.
93
Практическо приложение на ценовата еластичност на търсенето
Общи приходи на продавача (TR) – приходи от реализацията на определено количество продукция. TR = P . Q
Не всяко увеличение на P води до по-високи общи приходи, защото Q зависи от P.
Увеличението на TR може да стане чрез:
* намаление на цената при еластично търсене
* увеличение на цената при нееластично търсене.
94
Ценова еластичност на предлагане
Същност: процентна промяна в предлаганото количество от дадена стока, предизвикана от еднопроцентна промяна в цената на стоката.
Коефициент на ценова еластичност на предлагането – съотношението на процентното изменение на предлаганото количество и процентното изменение на цената на стоката:
Коефициентът на ценова еластичност на предлагането винаги е положителен.
По аналогия с коефициента на ценова еластичност на търсенето, той приема стойности от 0 до ∞.
95
Потребност
състояние на осъзната неудовлетвореност, на липса, която потребителят се стреми да преодолее;
за да задоволи своята потребност, потребителят се стреми към потреблението на определени комбинации от блага в съответствие с изявените си предпочитания
96
полезност
- удовлетворението на потребителя от консумацията на определени блага или извършването на определени дейстия
- субективна, зависи от равнището и интензивността на потребностите, отразява потребителски предпочитания
97
подходи за измерване на полезността
1 - кардинален - полезността може да се измери количествено чрез мерни единици наречени ютили (основни концепции - за общата и пределната полезност)
2 - ординален - полезността не може да се измери количествено пореди субектичния и характер, затова се разглеждат комбинации от блага, които се разнжират на повече и по - малко предпочитени (теория на безразличието)
98
Обща полезност (TU)
Общото удовлетворение, което получава потребителя от потреблението на опр. количество благо
99
Пределна полезност (MU)
допълнителният полезен ефект от потреблението на последната единица благо
100
Закон за намаляващата пределна полезност
Принцип според който при равни други условия увеличаването на потребяваното количество от дадено благо води до намаляване на пределната полезност, т. е. до нарастване на общата полезност с намаляващ темп.
101
пределна норма на заместване (MRS)
тя показва възможността за заместване на благата при свижение по дадена крива на безразличие; от колко единици благо трябва да се откаже потребителя , ако иска да увеличи потреблението на др. благо с 1 ед. , но да запази същата TU
102
Закон за намаляващата пределна норма на заместване на благата
При движение по дадена крива на безразличие с учеличаване на количеството от дадено благо неговата пределна норма на заместване намалява.
103
равновесие на потребителя
- състояне, при което потребителят извлича максимална обща полезност в рамките на своя бюджет;
- това равновесие зависи от: потребителските предпочитания, дохода за покупката на опр. набор от блага; цените на благата
104
ефект на дохода
с увеличение на цената на дадено благо при равни др. условия (вкл. при постоянен доход) търсеното количество от него намалява поради спада в реалния доход (в покупателната способност на същия номинален доход) , и обратното.
ефектът на дохода зависи от вида на стоките; той е отрицателен при нормални стоки; полежителен при малоценни
105
ефект на заместването
с увеличение на цената на даден благо при равни др. усложия (вкл. при постоянна цена на др. благо) търсеното количество от него намалява поради заместването му с др. блага, чиято цена не се прменя, и обратното
ефектът на заместване е винаги отрицателен
общият ефект на проомяната в цената на благото върху търсеното количесво от него е сума от ефекта на дохода и ефекта на заместването
106
съотношение между ефекта на дохода и ефекта на заместването
- Общият ефект при нормалните стоки е отрицателен, защото той е сума от отрицателен ефект на заместването и отрицателен ефект на дохода.
- Общият ефект при малоценните стоки зависи от съотношението между положителния ефект на дохода и отрицателния ефект на заместването.
- при повечето малоценни стоки отрицателният ефект на заместването доминира над (надвишава по абсолютна стойност) положителния ефект на дохода и общият ефект е отрицателен.
при малка група малоценни стоки положителният ефект на дохода доминира над (надвишава абсолютната стойност на) отрицателния ефект на заместването и общият ефект е положителен. Те се наричат „стоки на Гифън“, като при тях не е валиден законът за търсенето и кривата на търсене е с положителен наклон.
107
Излишък (рента) на потребителя
- Разлика между това, което потребителят е готов да заплати за дадено благо и това, което той действително плаща, т. е. между общата полезност от потреблението благото и разходите за неговото придобиване.
- Получаването на потребителският излишък е резултат от действието на. закона за намаляващата пределна полезност
- Според него колкото по-малко е потребяваното количество от дадено благо, толкова по-висока е неговата пределна полезност и толкова по-голяма е разликата между цената, която потребителят е склонен да даде за него и пазарната цена, и обратно.
- Потребителският излишък е равен на нула, ако цената, която потребителят е склонен да даде за стоката, е равна на пазарната цена.
108
производство
процес на взаимодействие на факторите на производство, при което те се преобразуват в краен продукт
109
производствена функция
задава връзката между обема на крайния продукт и количеството на произведените фактори
110
Закон за намаляващата факторна възвръщаемост (закон за намаляващата пределна производителност)
Принцип , според който с увеличаване на изплзваното количество от даден променлив фактор се стига до количество фактор, след наемането на който MP започва да намалява, т. е. TP започва да нараства с намаляващ темп.
- действието на закона е резултат от факта, че другият производствен фактор остава постоянен
- действието на този закон определя кривата MP,както и не кривите TP и AP
111
Изокванта
всички възможни комбинации от труд и капитал, които осигуряват производството на един и същ продукт
- тъй като показват комбинации от фактори , към които производителят е безразличен, те се нар. - производствени криви на безразличие
- те се извеждат при условие за взаимна заменяемост на факторите
112
Закон за намаляващата пределна норма на техническо заместване
При движение по дадена изокванта с увеличаване на количеството от дадено благо неговата пределна норма на заместване намалява.
- Повишаването на количеството от фактора L (движение надясно по кривата ТP1), предизвиква спад в MPL и нарастване на MPK поради действието на закона за намаляващата пределна производителност (факторна възвръщаемост)
- Това означава, че с увеличаване на количеството L, за да запази същия си TP, производителят трябва да се отказва от все по-малко количество K
- Този закон предопределя изпъкналостта на изоквантите спрямо началото на координатната система.
113
Изокоста
Съвкупността от всички възможни комбинации от факторите K и L , които производителят може да закупи при пълно използване на своя бюджет.
- Тя свързва точките, показващи максималните количества от всеки фактор, придобити при пълен отказ от другия фактор.
114
производствени разходи на фирмата
плащания за наемането на фактори, необходими за осъществяването на производствения процес
- имлицитни и експлицитни
115
експлицитни разходи
всички плащания, които прави фирмата за наемането на външни ресурси (разходи за заплати, за суровини и материали, за лихви, ренти, наеми, както и за амортизация отчисления за капиталово оборудване)
- те могат да се измерят точно и служат за характеризиране на финансовото състояние на фирмата
116
имплицитни разходи
всички разходи на фирмата за употребата на собствени ресурси (Те включват някакъв нормален процент на възвръщаемост, чието получаване е достатъчно, за да задържи предприемача в конкретното производство.)
Тъй като този процент зависи от алтернативните разходи, в които има значителен субективен елемент, имплицитните разходи не могат да се измерят точно.
117
Възвращаемост от мащаба
показва процентното увеличение на общия продукт, което е резултат от еднакво процентно нарастване на основните производствени фактори
118
Видове възвръщаемост от мащаба
- постоянна (неизменна) възвръщаемост: общият продукт нараства със същия процент, с който се увеличават производствените фактори
- нарастваща възвръщаемост (икономии от мащаба): общият продукт нараства с по-голям процент, отколкото се увеличават производствените фактори
- намаляваща възвръщаемост (загуби от мащаба): общият продукт нараства с по-малък процент, отколкото е увеличението на производствените фактори.
