МО Flashcards
Кой използва за пръв път думата международен?
Джереми Бентън - кр. на 18 в. - със значение “право на нациите”
Как разбира МО американския политолог Филип Куинси Райт(ср. 20 в.) - създател на съвременната наука за МО
- МО като състояние - действителното осъществяване на отношенията между нациите и държавите чрез дипломация
- МО като научна дисциплина , разглежда всички отношения между суверенните държави.
Стенли Хофман - 60те год. на 20 век
МО трябва да се занимава с външната политика. МО обхваща и всички обменни информационни потоци между отделните участници. Според него тези др взаимодействия трябва да се изучават само доколкото имат вличние върху политическите международни отношения.
Иноземцев - 70те год на 20 век
МО са съвкупност от полит. връзки , икономически,дипломатически,юридически, идеолигически и др. връзки между държавите и системите от държави. МО - отношения между народи в най- широкия смисъл - визприета е за дефиниция на Академията на науките в СССР.
Цъйганков
МО са спец. вид обществени отношения , които изл извън вътрешно обществените взаймдействия и по необходимост се осъществяват извън териториалните образувания.
МО
- В тесен смсл - междудържавни политически отношения
- В широк смисъл - междудържавни + всички недържавни отношения , които преминават държавна граница
Типология на МО
- според сферата на обществен живот - пол. , иконом. , култирни
- според характера на участниците - международни , междудържавни организации , междупартийни и др.
- според нивото на отношение - двустранни , регионални , субрегионални , глобални
- според степента на напрежение в тях - на стабилност/нестабилност , сътрудничество/конфликт , война / мир
Участници в МО
- само държави и формации от държави
- действителни субректи са самоо отделните индивиди , физически лица
- субекти на МПП - държавите , международни междуправителствени организации ; държави , борещи се за национално освобождение (Ватикана) = участници в МО + международни неправителствени организации , транснационални корпрации (ТНК - корпорации , чиито центрове се намират в една държава - домакин и в още няколко др държави) , обществени формации от държави , които действат на международната сцена и отношенията между тях пресичат държавна граница , отделните физ лица
Правосубектност в МО
- Първична правосубектност - тя не е предоставена от някого , тоест държавите с установяването си получават правосубектност
- Вторична правосубектност - договорна - базирана е на учредителни актове , функционална - цели решаване на задачи, производна - произтича от държавата ; ВП имат международни междуправителствени организации ; отделните физ. лица - най ограничена правосубектнст (вторична и производна) (международна правна закрила на правата на човека)
МО като система
единство от елеменсти , които са свързани помежду си , които си взаимодействат по такъв начин , че могат да постиганат резултат
- соц. система
- универсална
- цялостна
- сложна и динамична система
- възможн най- децентрализираната система , от корелационен тип , няма единен център за упр. , държавите са равнопоставени
Системен подход
Мортан Каплан - 50те год на 20 век
Системния подход изучава структурата на системата , механицмите за функциониране и развитие на системата
основоположник на системната методология като цяло е :
Лудвиг фон Берталамфи
Основни направления на системния подход
- Традиционно-исторически метод - отношения м/у държавите в даден период/
регион (европейската система през XVII в.; глобалната биполярна система през
Студената война) - не изследва закономерностите във функционирането на МО; ограничава се в
описване на взаимодейтсвията м/у участниците - Историко-социологически метод - отправна точка е историческият опит
(сравняване на отношенията м/у гръцките градове-държави с тези м/у
европейските монархии) - Евристичен метод - основоположник - Мортън Каплан, “Процес и система в
МО”; търсят се теоретични обобщения на МО; международната обстановка се
изследва ч/з абстрактни теоретични модели на системи; търсят се възможни
трансформации - Смесен метод - комбинира 2 и 3.
- Емпиричен метод - изучава реално съществуващите взаимодействия в
определен географски регион; прилича на 1, но е налице стремеж да се обяснят
взаимодействията
Основни понятия
система - съвкупност от взаимодействащи си елементи; най-проста съставна част - двустранни отношения, най-малък единичен участник - индивид, най - важен елемент - държава
* структура - съотношение между елементите; начин на организация; съвкупност
от ограничения ; Ин вариант на системата - структурата възниква заедно със системата
- три структурни конфигурации - монополярна , биполярна - двуполюсна или бицентрична , мултиполярна - многополюсна
* среда - всички влияния/взаимодействия
- движение на системата - развитие - преминава в ново състояние ; и функциониране - връща се в началното си състояние
+ основна закономерност - стремеж към хомеостазис - относително стабилно състояние
* подсистема - всеки елемент, съставен от елементи - Държавите членки на НАТО
Класификация на държавите като участници в МО от гледна точка на тяхното влияние:
- Велики сили - петте ядрени държави/постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция)
(суперсили - САЩ и Русия) - Средни сили - Аржентина, Бразилия, Канада, Полша, Израел
- Малки сили - Етиопия, Судан, Южен Судан
Идеализъм
началото на 20-те години на ХХ век; актуална и през 30-те години ; служат си с право, морал, история и философия; представят света не такъв, какъвто е, а какъвто може и трябва да бъде, не отричат същестуването на конфликтите, но те са по-скоро изключение , представител - Уидроу Уилсън
Пол. реализъм
края на 30-те години на ХХ век, доминира по времето на цялата Втора световна война , служат си със сила, власт, мощ, национален интерес ; системата на МО е анархична; основен субект е националната държава; измества предишната школа като виждания конфликтът като явление е естествено състояние в МО; конфликтът и съперничеството са естествено присъщи на самите хора (песимистична нагласа за човешката природа)
Ханс Моргентау, Томас Хобс, Николо Макиавели, Тукидид
Бихевиоризъм
края на 50-те години – началото на 60-те години на ХХ век ; стимул; те са модернистите ; опитват се да обяснят МО като формулират общи закони, извеждайки някакви закономерности в развитието им; не измества предходната школа
Джон Уотсън, Б. Ф. Скинър
Либерализъм
служи си с ключови категории като сътрудничество, мир, свобода, развитие; описва СМО като система, в която държавите си сътрудничат с цел поддържане на международния мир и с оглед преследване на собственото развитие; за разлика от политическите реалисти те са оптимистично настроени към човешката същност – ако хората използват разума си, няма как да не стигнат до сътрудничество помежду си, защото то ще е от взаимна изгода; основният субект е индивидът; не отрича съществуването на конфликти.
представители: Джон Лок, Жан Жак Русо, Адам Смит, Джон Стюарт Мил, Адрю Моравчик
като школа се подразделя на 4 течения:
Социологичен либерализъм
изучава транснационалните неправителствени връзки между различни общества – отношенията между индивиди или между групи от индивиди, които принадлежат към различни държави; по-лесно може да се установи сътрудничество между групи от хора отколкото между правителства на държави; колкото повече на брой са транснационалните мрежи в света, толкова МО са по-сигурни.
представител: Карл Дойч
Взаимно зависим либерализъм
поставя акцент върху взаимната зависимост на държавите; според тези либералисти с оглед на взаимозависимостта държавите се интересуват все повече за собственото си благополучие; извеждат следната зависимост: колкото по-висока е специализацията на труда, колкото по-висока е степента на модернизация, толкова повече държавите зависят една от друга и толкова по-малко са конфликтите между тях; конфликтите или войните не могат да изчезнат напълно, но те ще са в по-слабо развитите държави.
Републикански либерализъм
обяснява случващото се в МО по следния начин: демокрациите не воюват помежду си; водеща е либералната демокрация; смятат, че либералните демокрации са по-мирни, избягват конфликтите и спазват закона в много по-голяма степен, отколкото другите политически системи.
Институционален либерализъм
акцентира върху ролята на международните институции; изучава организираното сътрудничество между държавите, като именно то е намерило израз в международните институции; международните институции помагат на държавите да разрешават проблеми и конфликти помежду си и въобще да не стигат до тях, като се опитват да повишат доверието сред държавите, да ги стимулират те да си сътрудничат.
Теория на международната общност
служи си с категории като споделени интреси, правила, институции, международен ред; описва СМО като система, в която държавите имат общ интерес от това да поддържат международния ред и международната справедливост, като за целта държавите се подчиняват доброволно на общи за тях правила; отговорността, в политическия смисъл на думата, за поддържането на международния ред и на справедливостта носят най-силните държави в МО; като теория борави с 2 основни понятия: система от държави и общност от държави – система от държави имаме при наличието на най-малко две държави; идеята на системата е, че поведението на другите държави е елемент в преценката на собствената им външна политика, като това става възможно благодарение на контактите в тази система; общността от държави е нещо по-висше от системата – при общността държавите, които са в система, възприемат общи правила, за да изградят общност помежду си.
Политическа икономия
служи си с ключови думи като богатство, бедност, равенство, неравенство; разглежда СМО като система, която има преди всичко социални и икономически характеристики, а не военни и политически; 3 поднаправления:
Меркантилизъм
за меркантилистите икономиката е подчинена на политиката; разглеждат икономическото развитие на държавите в контекста на цялостното им развитие; доминиращи трябва да са националните интереси на държавата; според тях, ако възникне конфликт между икономическите интереси и интересите на сигурността на една държава, предимство трябва да имат вторите.
Икономически либерализъм
приема, че пазарната икономика е автономна сфера в развитието на всяко едно общество и на всяка една държава, като тази сфера трябва да функционира по свой собствен закон; икономика и политика трябва да съществуват, но не трябва едното да се подчинява на другото; именно икономиката е тази сфера, в която не само държавите, но и отделните хора най-бързо, най-лесно, най-безболезнено могат да стигнат до сътрудничество.
Марксизъм
в основата му е творчеството на Карл Маркс и Фридрих Енгелс; идеите за развитието на обществата се свързват с концепциите за неравенството, за социалните класи, за експлоатацията; понятието „класова борба“ представлява конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и мнозинството, което произвежда стоки, наречено „пролетариат“; неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция; капитализмът трябва да бъде заменен от нов начин на производство – социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на обществена собственост; краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът.
Класификации на теориите за МО
Първата класификация е според това кога възниква всяка от школите в рамките на 20 век: Идеализъм, Политически реализъм , Бихевиоризъм
Втората класификация на теориите на МО е според 5-те основни ценности за участниците в МО: сигурност, свобода, международен ред, справедливост и благополучие за участниците в МО. Четири основни школи: Пол. реализъм , Либерализъм , Теория за международната общност , Пол. икономия
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
1. Великобритания
*„блестяща изолация“- отказа на Великобритания
да води каквито и да било отношения с други държави (съюзи)
* правило на двата стандарта относно флота - По силата на това правило английския флот винаги трябва да надвишава или да е равен на обединените сили на следващите две държави. Основни колониални противоречия са с Франция
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Франция
*Основна задача - възстановяването на френския военнополитически авторитет и търсене на съюзник срещу реванш с Германия
*Първи външнополитически цели- избягване конфликт с Германия, колониална
експанзия (Русия се оформя като съюзник)
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Русия
*Руските външно-политически интереси са насочени по посока на средна Азия,близкия Изток и традиционното направление на руските външно-политически интереси са Балканите и проливите Босфора и Дарданелите.
*съперничи си с Австро-Унгария и Балканите.
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Австро - Унгария
Австро - Унгария бива изтласкана от централна Европа и няма друг избор освен да насочи вниманието си към Балканите , където интересите и се сблъскват с Руися.Тя ще трябва да търси съюзник.1867 до ПСВ - Австро-Унгария.
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Германия
Германия се стреми да поддържа привидно добри отношения с Русия , подкрепя руската активност на Балканите,като причина за това са икономисческите им отношения. Напрактика обаче Германия подкрепя Австро-Унгария и нейните интереси на Балканите.Повремето на Бисмарк, който е канцлер до 1890 , Германия се стреми да изолира Франция в международните дела и освен това се стреми да предотврати създаването на антигермаска коалиция в Европа. Това той го пистига чрез система от договорености от 70 и 90те години на 19 век.
Realpolitik(Бисмарк) е външнополитическа концепция следвана от Германия, основаваща се на силата и доминирана от националните интереси на държавата.
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Италия
Италия е с най - ограничени възможности сравнение с останалите Велики сили.Нейните интереси са към Средиземноморието,Адриатика,Северна Африка , и за да постигне целите си и трябва поне един съюзник.
Съюз на тримата императори
между Германия, Русия и Австро-Унгария - 1873г. – взаимна защита при евентуално нападение от трета страна(не издържа дълго заради протичоречия помежду им)
Двоен съюз
Германия и Австро-Унгария – 1879г. – подкрепа при нападение от Русия и неутралитет при нападение от друга европейска страна
Троен съюз
1882г. – Германия, Италия и Австро-Унгария,единство в колониалните интереси на Германия и Италия, при нападение на Франция срещу Италия другите съюзници отказват военна помощ, същото задължение поема и Италия, а Австро-Унгария не поема такова задължение, но ако някой от съюза е
нападнат от 2 други сили-помощ
Договор за презастраховане
Русия сключва с Германия таен договор за презастраховане, по силата на който двете запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна (този договор обаче не е подновен след падането на Бисмарк от власт през 1890 и така рискът за Германия в случай на война нараства).
Средиземномоско споразумение
1887г. – между Великобритания, Италия и Австро-Унгария с цел запазване на териториалното и политическото статукво в Средиземноморието и Проливите - срещу Франция и Русия;
*гарантира австроунгарското господство в окупираните през 1878 Босна и Херцеговина и трайното изместване на руското влияние от България след неуспелия русофилски преврат от 1886
*Испания се присъединява 1887г.
Създаване на антантата
1907г. - Франция, Британската империя и Руската
империя.
*Създадена с подписването на Англо-руското съглашение
*Между Франция и Великобритания вече съществува Сърдечното съглашение (Сърдечната Антанта) от 1904
* Франция и Русия са в съюз, с договори от 1891 и 1893, оформен окончателно през 1894 година
Френско-руски съюз от края на 19. век
*Причини - икономически, политико-стратегически, интелектуални предпоставки
*оформя се въз основа на две отделни споразумения сключени по време на царстването на Николай II в Русия – първо политическо споразумение, последвано от военна конвенция.
*военнополитически съюз между Третата френска република и Руската империя,който е основата на създаването на Антантата.
*,,баланса на силите“ след Берлинския конгрес, в смисъл на руското желание да се
възпрепятсва прекаленото засилване на германското влияние върху европейските дела и обратното – за засилване ролята на Франция на континента
Англо-френско споразумение (след Фашодския инцидент) и подписване на
Сърдечното съглашение през 1904 г.
*група от споразумения, подписани между Великобритания и Франция на 8 април 1904.
*отбелязва края на векове конфликти между двете страни и началото на мирно
съществуване
Англо-руско сближаване и подписване на договор
31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
*слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.
*Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските
емири. Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре – Ширин – Исфахан – Язд – Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас – Керман – Бирдженд – Гезик) и неутрална в централната част на страната.
Първа мароканска криза
*Първата мароканска криза, известна също и като Танжерската криза, е първият остър международен конфликт през 20 век, който продължава от март 1905 г. до май 1906 г. въз основа на спора, възникнал между Германската империя и Третата френска република по отношение на контрола върху султаната на Мароко.
*Окончателното решение по отношение статута на Мароко е оставено за в бъдеще на свикания международен форум на великите сили от 15 януари до 7 април 1906 г. Пет години по-късно, Франция и Германия се сблъскват отново по въпроса за контрол над стратегическия район на Танжер, предизвиквайки втора мароканска криза.
Втора мароканска криза
*Втората мароканска криза, наричана още и Агадирска криза, избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес
*Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко.
*30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това
придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).
Босненска криза
1908 - присъединяване на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария
*Последици - ограничено самоуправление на Босна и Херцеговина; конституция, с която се създава парламент, избиран на съсловен принцип, но не е предоставена автономия на двете области. Радикалните привърженици на единение със Сърбия обаче откликват на анексията на Босна и Херцеговина като създават революционната организация „Млада Босна“. От 1910 г. насетне тя извършва редица атентати срещу висши представители на австро - унгарската власт. При един от тях през юни 1914 г. в Сараево е застрелян австро-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Това става повод за избухването на Първата световна война.
Багдадтската железница
- е дълго строена железопътна линия по направлението гр. Ерегли – Багдад – Басра – Кувейт, свързваща Близкия Изток през Истанбул с Централна Европа (през Виена до Берлин). Има дължина около 2400 км, от Босфора до Персийския залив; става ябълка на раздора.
14те точки на американския президент Удро Уилсън
- e точката, която е в основата на създаването през януари 1920 г. Общество на народите - първата универсална международна организация за сигурност и сътрудничество
Парижка мирна конференция, открита през януари 1919 г.
Версайска система - Системата от мирни договори, уреждащи положението в Европа след края на Първата световна война и международните отношенията,развиващи въз основа на тях
- Версайски (Германия) - юни 1919
- Сен-Жерменски (Австрия, създава се Чехословакия, Унгария и КСХС) - 1919
- Трианонски (Унгария) - юни 1920
- Ньойски (България) - 27.11.1919 (мин-председател - Стамболийски)
5.Севърски с ОИ - 1920 , 1923 - Лозански , отменя Севърския ; Турция се обявява за република,начело с Кемал Ататюрк
Характеристики на Версайската система: наказателна, не са обезпечени достатъчно ефективни правни и политически инструменти за поддържането ѝ.
Вашингтонска конференция (1921 – 1922 г.) (сключена заради недоволството на САЩ от Версайската система)
Версайско-вашингтонска система
Договор на 4те
Договор на 5те
Договор на 9те
Договор на 4те
1921 - САЩ, Япония, ВБ, Франция - урежда интересите
в Тихия океан
Договор на 5те
1922 - САЩ, Япония, ВБ, Франция и Италия
урежда военноморската сила; равни по тонаж и сила са ВБ и САЩ, след тях е Япония - 5:5:3:1,75:1,75
Договор на 9те
от февруари 1922 - САЩ , Великобритания , Франция , Италия , Белгия , Холандия , Португалия , Китай и Япония - потвърждават суверенитета на Китай , но без Монголия , Тибет , Южна Манджурия
Рапалски договор
1922 - между Германия и Съветска Русия – отказ от взаимни обезщетителни плащания, установяване на дипломатически и консулски отношения, начало на икономическо сътрудничество.
Окупация на Рурската област
1923 - от Франция и Белгия - Германия отговаря с
пасивна съпротив, ФР
План “Дауес” и плана “Янг”
1924 - План „Дауес“ и 1929 - план „Янг“ – репарационни планове за Германия (Дауес - намаляване на репарационния натиск и подпомагане на тежката индустрия; Янг - разсрочване на плащанията (неосъществен)
Конференцията в Локарно
1925 - Конференция в Локарно и подписване на Рейнския гаранционен пакт - Страни са Германия, Франция и Белгия. Те поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга, освен нахлуване в Рейнската демилитаризирана зона и в случай на законна самоотбрана. Сключват се и 4 арбитражни конвенции на Германия с Полша, Чехословакия, Белгия и Франция (ако възникне спор между държавите, да се реши с мирни средства).
1936 - Германия анулира подписаните в Локарно споразумения и нахлува с войски в Рейнската демилитаризирана зона; липсва категорична реакция на победителките от Първата световна война
Мораториума на Хувър
1931 - едностранен акт-молба на Германия към САЩ за спиране на репарационните плащания.
Конференция в Лозана
1932 - анулиране на германските репарационни
плащания.
Политика на умиротворяване
провежда се основно от Великобритания (и
Франция) по отношение на Германия и Италия в периода 1935-1939; изразява се
в отстъпки от страна на победителките от ПСВ (напр. Мюнхенския пакт)
Римски четворен пакт
1933 - ВБ, Франция, Германия, Италия – проява на
съглашателство с Хитлер; остава нератифициран (ДЕ и ИТ напускат ОН).
Морско споразумение
1935 - между Великобритания и Германия – отстъпка на Германия да създава военно-морски флот.
Аншлус на Австрия
1938 - нарушение на Версайската система (потъпкано е правото на самоопределяне).
Мюнхенска конференция и спогодба
1938 - присъединяване на Судетската област от Чехословакия към Германия; права и задължения на Чехословакия по спогодбата - освобождаване на судетски немци от затворите, уреждане на въпроса с унгарското и полското малцинство; нарушава се суверенитета.
Стоманен пакт с Италия
1939 - продължава идеите на антикоминтерновския пакт; предвижда военно и икономическо сътрудничеств.
Пакт “Рибентроп - Молотов”
август 1939 - пакт за ненападение м/у СССР и Германия; таен протокол - определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа при евентуална необходимост от такова.Незаинтересоваността на Германия към Бесарабия.
Конференция в Генуа
1922 - конференцията изисква Русия да заплати дълговете си и да се национализира частната
собственост
Ултиматум на Кързън
1923 - протестира срещу революционната пропаганда и изнасянета на съветска пропаганда.
Берлински договор
1926 - между Германия и СССР - ненападение, запазване на неутралитет, ако едната воюва с трета страна.
триъгълника “Париж - Прага - Москава”
1935 – договори за взаимна помощ на СССР с Франция и Чехословакия – изграждане на триъгълника
Антикоминтерновски пакт и отношението му към СССР
1936
ОН
1919 - Създаване на Обществото на народите - Парижката мирна конференция одобрява решението - 25.01.1919; уставът е подписан на 28.06. от 44 държави.
Пакт “Бриан - Келог”
1928 - Пакт „Бриан – Келог“ – многостранен международен договор за забрана на войната като средство на националната политика; потенциални санкции - няма.
Конференция по разоръжаването в Женева - 1932
позиции на основните участници:
1. Франция - иска запазване на условията по Версайската система и потенциално създаване на орган, който да ги защитава
2. Великобритания - иска разоръжаване на сухопътните армии и ограничения за подводните флоти (мотивирана от собственото си военноморско
надмощие)
3. Германия (подкрепена от Италия) - иска право на свободно въоръжаване в разрез с Версайския договор
4. СССР - пълно и всеобщо разоръжаване
* липсва резутат.
Лондонски конвенции за определяне на агресията - 1933
дефиниция на нападение/нападател:
* обявивойнана друга държава;
* нахлуе с въоръжените си сили, без да обяви война, на територия на друга държава;
* нападне със сухопътните, военноморските или военновъздушните си сили, без да обяви война, територията, плавателните съдове или въздушните
обекти на друга държава;
* приложи морска блокада на бреговете или пристанищата на друга държава;
* подкрепи въоръжени банди, които са организирани на нейна територия и нахлуват на територията на друга държава, или откаже да изпълни искането на държавата, подложена на нахлуване, да предприеме на своя територия всички зависещи от нея мерки за лишаване на споменатите банди от всякаква помощ или покровителство.
Техеран
28.11. - 01.12.1943
A. Участници - Чърчил, Сталин, Рузвелт
B. Обсъждане - военни въпроси (откриването на втори фронт) и мирния период след войната
C. Приети документи
1. Декларация на трите държави за Иран - потвърждават независимостта,суверенитета, териториалната цялост
2. Декларация на трите държави - решения:
a) Безпощадно настъпление
b) Съкращаване сроковете на военните действия
c) Откриване на Втория фронт в Западна Европа - десант на UK и USA през юни 1944 г. в Нормандия (С Франция)
(1) противоречия - Чърчил настоява той да бъде на Балканите (контрол над Средиземноморието), Сталин - Западна Европа (отслабване натиска на И фронт, западните съюзници да поемат повече отговорност)
d) Рамки за мирния период:
(1) поддържане на мира
(2) отношенията м/у държавите след края на войната ще се развиват на принципа на сътрудничеството и равенството на всички субекти
(3) потвърждават, че след края на войната ще се създаде нова международна организация
Ялта (Кримска)
4.-12.02.1945
A. Участници - Чърчил, Сталин, Рузвелт; други министри, експерти
B. Обсъждане - военни въпроси (откриването на втори фронт) и мирния период след войната
C. Решения - публикувани в комюнике:
1. Решения за Германия:
a) унищожаване на германския милитаризъм и нацизъм
b) даване на гаранции, че Германия няма да наруши световния мир (напр. унищожаване на Генералния щаб; елиминиране на нацистката партия, закони, влияние; наказване на военнопрестъпници; надзор в/у германската индустрия, която може да се използва за военно производство; след капитулацията да бъде временно разделена на четири окупационни зони (САЩ, ВБ, СССР, Франция) - контролна комисия за администрация и надзор)
c) репарации - обезщетение в натура във възможно най-голям размер
2. Решения за Полша:
a) възстановяване на силна, свободна, независима и демократична Полша
b) правителство - към този момент едното е в изгнание в Лондон, а другото се е създало след освобождението от Червената армия (Временно полско правителство на националното единство) - Западът ще признае второто, при условие че то се разшири с поляци демократи от Полша и от чужбина
c) граници - на изток по линията Кързън от септември 1939 г.
3. Декларация за освободена Европа - съгласуване на политиките за решаване на политическите и икономическите проблеми в съответствие с демократическите принципи; съвместно ще помагат на народите във всяка освободена европейска държава и във всяка бивша сателитна държава на оста в три насоки - 1. за създаване на условия за вътрешен мир, 2. създаване на временни правителства на широка демократична основа, които да организират свободни избори, 3. съдействие за организирането и провеждането на свободни избори 4. Периодични срещи на предствителите на трите държави - министрите на външните работи (на ок. 3-4 месеца) 5. Разпределение на сферите на влияние (уговорката е направена още през октомври 1944 г. при посещение на Чърчил в Москва) - България и Румъния - съветско влияние да преобладава, Гърция - обратното, Югославия - 50/50
6. Тайно споразумение, неоповестено в комюниките - решения за Далечния изток:
a) намеса на СССР с/у Япония, но три месеца след капитулацията на Германия, когато ВСВ е приключила в Европа
b) СССР ще възстанови права на Царска Русия, които са били нарушени във войната с Япония (1904-1905) - Ю част на о-в Сахалин, да ползва пристанища и ЖП линии
c) СССР ще присъедини Курилските о-ви
Потсдам (Берлинска)
юли-август 1945 г. (в Европа войната е приключила)
A. Участници - Чърчил (по-късно заменен от новия PM Клемент Атли), Сталин,Хари Труман
B. Обсъждане - основно във връзка с Германия
C. Решения:
1. Германия
a) съгласуване на приниципите, от които ще се ръководят в отношенията си с победена Германия - 4 ‘д’-та:
(1) демократизация
(2) демилитаризация
(3) денацификация
(4) декартелизация/деконцентрация/децентрализация -
децентрализация ч/з премахване концентрацията на картели,
синдикати, тръстове
b) репарации - претенциите ще се удовлетворяват ч/з изземване от съответната окупационна зона (на Сталин се дават и допълнително от западните зони)
c) вменява се вината за ВСВ на германския народ
2. Полша
a) доуточнява се въпросът за границата - на запад по линията на реките Одер и Ниса
b) САЩ и ВБ признават Временното полско правителство
3. Учредява се Съвет на външните министри + тези на Франция и Китай (по-късно - Съвета за сигурност на ООН), който следва да изработи мирните
договори с Италия, Румъния, България, Унгария, Финландия
Създаване на ООН
1.01.1942 - Декларация на Обединените нации - общо ще се борят “против дивите и брутални сили, които се опитват да поробят света” (нацизма); подписана е на основата на Атлантическата харта - съвместна декларация с осем принципа от 14.08.1941 на Чърчил и Рузвелт - договорка за принципите на функциониране на Антихитлеристката коалиция и за целите ѝ, вкл. в следвоенния период - един от принципите е за изграждане на следвоенна система за колективна сигурност.
Октомври 1943 в Москва - събрание на външните министри на СССР, САЩ, ВБ и Китай - приема се декларация по въпросите на всеобщата сигурност - за пръв път е изразена решимостта за създаване на нова международна организация в най-кратък срок
Конференцията в Техеран - потвърждаване на решението от Москва
Август-октомври 1944 в Дъмбъртън Оукс - конференция на експертите от четирите държави за създаване на проектоустав на организацията - “Предложения за създаване на обща международна организация” - не се взимат някои решения (гласуване в Съвета за сигурност, право на вето, мандатна система, статута на международния съд)
Конференцията в Ялта
24.10.1945 - в сила влиза Устав - 51 държави учредителки, вкл. Полша
1941 - Алтиеро Спинели (федералист) - Манифест от Вентотене
държавите в Европа трябва да отдадат част от суверенитета си в полза на едно наднационално правителство и едновременно да се изработи конституция и да се постигне крайната цел - създаване на европейска федерация