МО Flashcards
1
Q
Кой използва за пръв път думата международен?
A
Джереми Бентън - кр. на 18 в. - със значение “право на нациите”
2
Q
Как разбира МО американския политолог Филип Куинси Райт(ср. 20 в.) - създател на съвременната наука за МО
A
- МО като състояние - действителното осъществяване на отношенията между нациите и държавите чрез дипломация
- МО като научна дисциплина , разглежда всички отношения между суверенните държави.
3
Q
Стенли Хофман - 60те год. на 20 век
A
МО трябва да се занимава с външната политика. МО обхваща и всички обменни информационни потоци между отделните участници. Според него тези др взаимодействия трябва да се изучават само доколкото имат вличние върху политическите международни отношения.
4
Q
Иноземцев - 70те год на 20 век
A
МО са съвкупност от полит. връзки , икономически,дипломатически,юридически, идеолигически и др. връзки между държавите и системите от държави. МО - отношения между народи в най- широкия смисъл - визприета е за дефиниция на Академията на науките в СССР.
5
Q
Цъйганков
A
МО са спец. вид обществени отношения , които изл извън вътрешно обществените взаймдействия и по необходимост се осъществяват извън териториалните образувания.
6
Q
МО
A
- В тесен смсл - междудържавни политически отношения
- В широк смисъл - междудържавни + всички недържавни отношения , които преминават държавна граница
7
Q
Типология на МО
A
- според сферата на обществен живот - пол. , иконом. , култирни
- според характера на участниците - международни , междудържавни организации , междупартийни и др.
- според нивото на отношение - двустранни , регионални , субрегионални , глобални
- според степента на напрежение в тях - на стабилност/нестабилност , сътрудничество/конфликт , война / мир
8
Q
Участници в МО
A
- само държави и формации от държави
- действителни субректи са самоо отделните индивиди , физически лица
- субекти на МПП - държавите , международни междуправителствени организации ; държави , борещи се за национално освобождение (Ватикана) = участници в МО + международни неправителствени организации , транснационални корпрации (ТНК - корпорации , чиито центрове се намират в една държава - домакин и в още няколко др държави) , обществени формации от държави , които действат на международната сцена и отношенията между тях пресичат държавна граница , отделните физ лица
9
Q
Правосубектност в МО
A
- Първична правосубектност - тя не е предоставена от някого , тоест държавите с установяването си получават правосубектност
- Вторична правосубектност - договорна - базирана е на учредителни актове , функционална - цели решаване на задачи, производна - произтича от държавата ; ВП имат международни междуправителствени организации ; отделните физ. лица - най ограничена правосубектнст (вторична и производна) (международна правна закрила на правата на човека)
10
Q
МО като система
A
единство от елеменсти , които са свързани помежду си , които си взаимодействат по такъв начин , че могат да постиганат резултат
- соц. система
- универсална
- цялостна
- сложна и динамична система
- възможн най- децентрализираната система , от корелационен тип , няма единен център за упр. , държавите са равнопоставени
11
Q
Системен подход
A
Мортан Каплан - 50те год на 20 век
Системния подход изучава структурата на системата , механицмите за функциониране и развитие на системата
12
Q
основоположник на системната методология като цяло е :
A
Лудвиг фон Берталамфи
13
Q
Основни направления на системния подход
A
- Традиционно-исторически метод - отношения м/у държавите в даден период/
регион (европейската система през XVII в.; глобалната биполярна система през
Студената война) - не изследва закономерностите във функционирането на МО; ограничава се в
описване на взаимодейтсвията м/у участниците - Историко-социологически метод - отправна точка е историческият опит
(сравняване на отношенията м/у гръцките градове-държави с тези м/у
европейските монархии) - Евристичен метод - основоположник - Мортън Каплан, “Процес и система в
МО”; търсят се теоретични обобщения на МО; международната обстановка се
изследва ч/з абстрактни теоретични модели на системи; търсят се възможни
трансформации - Смесен метод - комбинира 2 и 3.
- Емпиричен метод - изучава реално съществуващите взаимодействия в
определен географски регион; прилича на 1, но е налице стремеж да се обяснят
взаимодействията
14
Q
Основни понятия
A
система - съвкупност от взаимодействащи си елементи; най-проста съставна част - двустранни отношения, най-малък единичен участник - индивид, най - важен елемент - държава
* структура - съотношение между елементите; начин на организация; съвкупност
от ограничения ; Ин вариант на системата - структурата възниква заедно със системата
- три структурни конфигурации - монополярна , биполярна - двуполюсна или бицентрична , мултиполярна - многополюсна
* среда - всички влияния/взаимодействия
- движение на системата - развитие - преминава в ново състояние ; и функциониране - връща се в началното си състояние
+ основна закономерност - стремеж към хомеостазис - относително стабилно състояние
* подсистема - всеки елемент, съставен от елементи - Държавите членки на НАТО
15
Q
Класификация на държавите като участници в МО от гледна точка на тяхното влияние:
A
- Велики сили - петте ядрени държави/постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция)
(суперсили - САЩ и Русия) - Средни сили - Аржентина, Бразилия, Канада, Полша, Израел
- Малки сили - Етиопия, Судан, Южен Судан
16
Q
Идеализъм
A
началото на 20-те години на ХХ век; актуална и през 30-те години ; служат си с право, морал, история и философия; представят света не такъв, какъвто е, а какъвто може и трябва да бъде, не отричат същестуването на конфликтите, но те са по-скоро изключение , представител - Уидроу Уилсън
17
Q
Пол. реализъм
A
края на 30-те години на ХХ век, доминира по времето на цялата Втора световна война , служат си със сила, власт, мощ, национален интерес ; системата на МО е анархична; основен субект е националната държава; измества предишната школа като виждания конфликтът като явление е естествено състояние в МО; конфликтът и съперничеството са естествено присъщи на самите хора (песимистична нагласа за човешката природа)
Ханс Моргентау, Томас Хобс, Николо Макиавели, Тукидид
18
Q
Бихевиоризъм
A
края на 50-те години – началото на 60-те години на ХХ век ; стимул; те са модернистите ; опитват се да обяснят МО като формулират общи закони, извеждайки някакви закономерности в развитието им; не измества предходната школа
Джон Уотсън, Б. Ф. Скинър
19
Q
Либерализъм
A
служи си с ключови категории като сътрудничество, мир, свобода, развитие; описва СМО като система, в която държавите си сътрудничат с цел поддържане на международния мир и с оглед преследване на собственото развитие; за разлика от политическите реалисти те са оптимистично настроени към човешката същност – ако хората използват разума си, няма как да не стигнат до сътрудничество помежду си, защото то ще е от взаимна изгода; основният субект е индивидът; не отрича съществуването на конфликти.
представители: Джон Лок, Жан Жак Русо, Адам Смит, Джон Стюарт Мил, Адрю Моравчик
като школа се подразделя на 4 течения:
20
Q
Социологичен либерализъм
A
изучава транснационалните неправителствени връзки между различни общества – отношенията между индивиди или между групи от индивиди, които принадлежат към различни държави; по-лесно може да се установи сътрудничество между групи от хора отколкото между правителства на държави; колкото повече на брой са транснационалните мрежи в света, толкова МО са по-сигурни.
представител: Карл Дойч
21
Q
Взаимно зависим либерализъм
A
поставя акцент върху взаимната зависимост на държавите; според тези либералисти с оглед на взаимозависимостта държавите се интересуват все повече за собственото си благополучие; извеждат следната зависимост: колкото по-висока е специализацията на труда, колкото по-висока е степента на модернизация, толкова повече държавите зависят една от друга и толкова по-малко са конфликтите между тях; конфликтите или войните не могат да изчезнат напълно, но те ще са в по-слабо развитите държави.
22
Q
Републикански либерализъм
A
обяснява случващото се в МО по следния начин: демокрациите не воюват помежду си; водеща е либералната демокрация; смятат, че либералните демокрации са по-мирни, избягват конфликтите и спазват закона в много по-голяма степен, отколкото другите политически системи.
23
Q
Институционален либерализъм
A
акцентира върху ролята на международните институции; изучава организираното сътрудничество между държавите, като именно то е намерило израз в международните институции; международните институции помагат на държавите да разрешават проблеми и конфликти помежду си и въобще да не стигат до тях, като се опитват да повишат доверието сред държавите, да ги стимулират те да си сътрудничат.
24
Q
Теория на международната общност
A
служи си с категории като споделени интреси, правила, институции, международен ред; описва СМО като система, в която държавите имат общ интерес от това да поддържат международния ред и международната справедливост, като за целта държавите се подчиняват доброволно на общи за тях правила; отговорността, в политическия смисъл на думата, за поддържането на международния ред и на справедливостта носят най-силните държави в МО; като теория борави с 2 основни понятия: система от държави и общност от държави – система от държави имаме при наличието на най-малко две държави; идеята на системата е, че поведението на другите държави е елемент в преценката на собствената им външна политика, като това става възможно благодарение на контактите в тази система; общността от държави е нещо по-висше от системата – при общността държавите, които са в система, възприемат общи правила, за да изградят общност помежду си.
25
Политическа икономия
служи си с ключови думи като богатство, бедност, равенство, неравенство; разглежда СМО като система, която има преди всичко социални и икономически характеристики, а не военни и политически; 3 поднаправления:
26
Меркантилизъм
за меркантилистите икономиката е подчинена на политиката; разглеждат икономическото развитие на държавите в контекста на цялостното им развитие; доминиращи трябва да са националните интереси на държавата; според тях, ако възникне конфликт между икономическите интереси и интересите на сигурността на една държава, предимство трябва да имат вторите.
27
Икономически либерализъм
приема, че пазарната икономика е автономна сфера в развитието на всяко едно общество и на всяка една държава, като тази сфера трябва да функционира по свой собствен закон; икономика и политика трябва да съществуват, но не трябва едното да се подчинява на другото; именно икономиката е тази сфера, в която не само държавите, но и отделните хора най-бързо, най-лесно, най-безболезнено могат да стигнат до сътрудничество.
28
Марксизъм
в основата му е творчеството на Карл Маркс и Фридрих Енгелс; идеите за развитието на обществата се свързват с концепциите за неравенството, за социалните класи, за експлоатацията; понятието „класова борба“ представлява конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и мнозинството, което произвежда стоки, наречено „пролетариат“; неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция; капитализмът трябва да бъде заменен от нов начин на производство – социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на обществена собственост; краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът.
29
Класификации на теориите за МО
Първата класификация е според това кога възниква всяка от школите в рамките на 20 век: Идеализъм, Политически реализъм , Бихевиоризъм
Втората класификация на теориите на МО е според 5-те основни ценности за участниците в МО: сигурност, свобода, международен ред, справедливост и благополучие за участниците в МО. Четири основни школи: Пол. реализъм , Либерализъм , Теория за международната общност , Пол. икономия
30
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
1. Великобритания
*„блестяща изолация“- отказа на Великобритания
да води каквито и да било отношения с други държави (съюзи)
* правило на двата стандарта относно флота - По силата на това правило английския флот винаги трябва да надвишава или да е равен на обединените сили на следващите две държави. Основни колониални противоречия са с Франция
31
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Франция
*Основна задача - възстановяването на френския военнополитически авторитет и търсене на съюзник срещу реванш с Германия
*Първи външнополитически цели- избягване конфликт с Германия, колониална
експанзия (Русия се оформя като съюзник)
32
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Русия
*Руските външно-политически интереси са насочени по посока на средна Азия,близкия Изток и традиционното направление на руските външно-политически интереси са Балканите и проливите Босфора и Дарданелите.
*съперничи си с Австро-Унгария и Балканите.
33
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Австро - Унгария
Австро - Унгария бива изтласкана от централна Европа и няма друг избор освен да насочи вниманието си към Балканите , където интересите и се сблъскват с Руися.Тя ще трябва да търси съюзник.1867 до ПСВ - Австро-Унгария.
34
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Германия
Германия се стреми да поддържа привидно добри отношения с Русия , подкрепя руската активност на Балканите,като причина за това са икономисческите им отношения. Напрактика обаче Германия подкрепя Австро-Унгария и нейните интереси на Балканите.Повремето на Бисмарк, който е канцлер до 1890 , Германия се стреми да изолира Франция в международните дела и освен това се стреми да предотврати създаването на антигермаска коалиция в Европа. Това той го пистига чрез система от договорености от 70 и 90те години на 19 век.
Realpolitik(Бисмарк) е външнополитическа концепция следвана от Германия, основаваща се на силата и доминирана от националните интереси на държавата.
35
Международни отношения от края на 19 век до ПСВ
Италия
Италия е с най - ограничени възможности сравнение с останалите Велики сили.Нейните интереси са към Средиземноморието,Адриатика,Северна Африка , и за да постигне целите си и трябва поне един съюзник.
36
Съюз на тримата императори
между Германия, Русия и Австро-Унгария - 1873г. – взаимна защита при евентуално нападение от трета страна(не издържа дълго заради протичоречия помежду им)
37
Двоен съюз
Германия и Австро-Унгария – 1879г. – подкрепа при нападение от Русия и неутралитет при нападение от друга европейска страна
38
Троен съюз
1882г. – Германия, Италия и Австро-Унгария,единство в колониалните интереси на Германия и Италия, при нападение на Франция срещу Италия другите съюзници отказват военна помощ, същото задължение поема и Италия, а Австро-Унгария не поема такова задължение, но ако някой от съюза е
нападнат от 2 други сили-помощ
39
Договор за презастраховане
Русия сключва с Германия таен договор за презастраховане, по силата на който двете запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна (този договор обаче не е подновен след падането на Бисмарк от власт през 1890 и така рискът за Германия в случай на война нараства).
40
Средиземномоско споразумение
1887г. – между Великобритания, Италия и Австро-Унгария с цел запазване на териториалното и политическото статукво в Средиземноморието и Проливите - срещу Франция и Русия;
*гарантира австроунгарското господство в окупираните през 1878 Босна и Херцеговина и трайното изместване на руското влияние от България след неуспелия русофилски преврат от 1886
*Испания се присъединява 1887г.
41
Създаване на антантата
1907г. - Франция, Британската империя и Руската
империя.
*Създадена с подписването на Англо-руското съглашение
*Между Франция и Великобритания вече съществува Сърдечното съглашение (Сърдечната Антанта) от 1904
* Франция и Русия са в съюз, с договори от 1891 и 1893, оформен окончателно през 1894 година
42
Френско-руски съюз от края на 19. век
*Причини - икономически, политико-стратегически, интелектуални предпоставки
*оформя се въз основа на две отделни споразумения сключени по време на царстването на Николай II в Русия – първо политическо споразумение, последвано от военна конвенция.
*военнополитически съюз между Третата френска република и Руската империя,който е основата на създаването на Антантата.
*,,баланса на силите“ след Берлинския конгрес, в смисъл на руското желание да се
възпрепятсва прекаленото засилване на германското влияние върху европейските дела и обратното – за засилване ролята на Франция на континента
43
Англо-френско споразумение (след Фашодския инцидент) и подписване на
Сърдечното съглашение през 1904 г.
*група от споразумения, подписани между Великобритания и Франция на 8 април 1904.
*отбелязва края на векове конфликти между двете страни и началото на мирно
съществуване
44
Англо-руско сближаване и подписване на договор
31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
*слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.
*Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските
емири. Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта. Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре – Ширин – Исфахан – Язд – Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас – Керман – Бирдженд – Гезик) и неутрална в централната част на страната.
45
Първа мароканска криза
*Първата мароканска криза, известна също и като Танжерската криза, е първият остър международен конфликт през 20 век, който продължава от март 1905 г. до май 1906 г. въз основа на спора, възникнал между Германската империя и Третата френска република по отношение на контрола върху султаната на Мароко.
*Окончателното решение по отношение статута на Мароко е оставено за в бъдеще на свикания международен форум на великите сили от 15 януари до 7 април 1906 г. Пет години по-късно, Франция и Германия се сблъскват отново по въпроса за контрол над стратегическия район на Танжер, предизвиквайки втора мароканска криза.
46
Втора мароканска криза
*Втората мароканска криза, наричана още и Агадирска криза, избухва през през април 1911 г. и се изразява в изостряне на международните отношения в резултат от окупацията от Франция на мароканския град Фес
*Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а де факто и на цяло Мароко.
*30 март 1912 г. т.нар. договор от Фес, по силата на който Франция получава правото на протекторат над Мароко, а Германия като компенсация за това
придобива част от френско Конго (Нов Камерун, съвременна република Конго).
47
Босненска криза
1908 - присъединяване на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария
*Последици - ограничено самоуправление на Босна и Херцеговина; конституция, с която се създава парламент, избиран на съсловен принцип, но не е предоставена автономия на двете области. Радикалните привърженици на единение със Сърбия обаче откликват на анексията на Босна и Херцеговина като създават революционната организация „Млада Босна“. От 1910 г. насетне тя извършва редица атентати срещу висши представители на австро - унгарската власт. При един от тях през юни 1914 г. в Сараево е застрелян австро-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд. Това става повод за избухването на Първата световна война.
48
Багдадтската железница
- е дълго строена железопътна линия по направлението гр. Ерегли – Багдад – Басра – Кувейт, свързваща Близкия Изток през Истанбул с Централна Европа (през Виена до Берлин). Има дължина около 2400 км, от Босфора до Персийския залив; става ябълка на раздора.
49
14те точки на американския президент Удро Уилсън
14. e точката, която е в основата на създаването през януари 1920 г. Общество на народите - първата универсална международна организация за сигурност и сътрудничество
50
Парижка мирна конференция, открита през януари 1919 г.
Версайска система - Системата от мирни договори, уреждащи положението в Европа след края на Първата световна война и международните отношенията,развиващи въз основа на тях
1. Версайски (Германия) - юни 1919
2. Сен-Жерменски (Австрия, създава се Чехословакия, Унгария и КСХС) - 1919
3. Трианонски (Унгария) - юни 1920
4. Ньойски (България) - 27.11.1919 (мин-председател - Стамболийски)
5.Севърски с ОИ - 1920 , 1923 - Лозански , отменя Севърския ; Турция се обявява за република,начело с Кемал Ататюрк
Характеристики на Версайската система: наказателна, не са обезпечени достатъчно ефективни правни и политически инструменти за поддържането ѝ.
51
Вашингтонска конференция (1921 – 1922 г.) (сключена заради недоволството на САЩ от Версайската система)
Версайско-вашингтонска система
Договор на 4те
Договор на 5те
Договор на 9те
52
Договор на 4те
1921 - САЩ, Япония, ВБ, Франция - урежда интересите
в Тихия океан
53
Договор на 5те
1922 - САЩ, Япония, ВБ, Франция и Италия
урежда военноморската сила; равни по тонаж и сила са ВБ и САЩ, след тях е Япония - 5:5:3:1,75:1,75
54
Договор на 9те
от февруари 1922 - САЩ , Великобритания , Франция , Италия , Белгия , Холандия , Португалия , Китай и Япония - потвърждават суверенитета на Китай , но без Монголия , Тибет , Южна Манджурия
55
Рапалски договор
1922 - между Германия и Съветска Русия – отказ от взаимни обезщетителни плащания, установяване на дипломатически и консулски отношения, начало на икономическо сътрудничество.
56
Окупация на Рурската област
1923 - от Франция и Белгия - Германия отговаря с
пасивна съпротив, ФР
57
План "Дауес" и плана "Янг"
1924 - План „Дауес“ и 1929 - план „Янг“ – репарационни планове за Германия (Дауес - намаляване на репарационния натиск и подпомагане на тежката индустрия; Янг - разсрочване на плащанията (неосъществен)
58
Конференцията в Локарно
1925 - Конференция в Локарно и подписване на Рейнския гаранционен пакт - Страни са Германия, Франция и Белгия. Те поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга, освен нахлуване в Рейнската демилитаризирана зона и в случай на законна самоотбрана. Сключват се и 4 арбитражни конвенции на Германия с Полша, Чехословакия, Белгия и Франция (ако възникне спор между държавите, да се реши с мирни средства).
1936 - Германия анулира подписаните в Локарно споразумения и нахлува с войски в Рейнската демилитаризирана зона; липсва категорична реакция на победителките от Първата световна война
59
Мораториума на Хувър
1931 - едностранен акт-молба на Германия към САЩ за спиране на репарационните плащания.
60
Конференция в Лозана
1932 - анулиране на германските репарационни
плащания.
61
Политика на умиротворяване
провежда се основно от Великобритания (и
Франция) по отношение на Германия и Италия в периода 1935-1939; изразява се
в отстъпки от страна на победителките от ПСВ (напр. Мюнхенския пакт)
62
Римски четворен пакт
1933 - ВБ, Франция, Германия, Италия – проява на
съглашателство с Хитлер; остава нератифициран (ДЕ и ИТ напускат ОН).
63
Морско споразумение
1935 - между Великобритания и Германия – отстъпка на Германия да създава военно-морски флот.
64
Аншлус на Австрия
1938 - нарушение на Версайската система (потъпкано е правото на самоопределяне).
65
Мюнхенска конференция и спогодба
1938 - присъединяване на Судетската област от Чехословакия към Германия; права и задължения на Чехословакия по спогодбата - освобождаване на судетски немци от затворите, уреждане на въпроса с унгарското и полското малцинство; нарушава се суверенитета.
66
Стоманен пакт с Италия
1939 - продължава идеите на антикоминтерновския пакт; предвижда военно и икономическо сътрудничеств.
67
Пакт "Рибентроп - Молотов"
август 1939 - пакт за ненападение м/у СССР и Германия; таен протокол - определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа при евентуална необходимост от такова.Незаинтересоваността на Германия към Бесарабия.
68
Конференция в Генуа
1922 - конференцията изисква Русия да заплати дълговете си и да се национализира частната
собственост
69
Ултиматум на Кързън
1923 - протестира срещу революционната пропаганда и изнасянета на съветска пропаганда.
70
Берлински договор
1926 - между Германия и СССР - ненападение, запазване на неутралитет, ако едната воюва с трета страна.
71
триъгълника "Париж - Прага - Москава"
1935 – договори за взаимна помощ на СССР с Франция и Чехословакия – изграждане на триъгълника
72
Антикоминтерновски пакт и отношението му към СССР
1936
73
ОН
1919 - Създаване на Обществото на народите - Парижката мирна конференция одобрява решението - 25.01.1919; уставът е подписан на 28.06. от 44 държави.
74
Пакт "Бриан - Келог"
1928 - Пакт „Бриан – Келог“ – многостранен международен договор за забрана на войната като средство на националната политика; потенциални санкции - няма.
75
Конференция по разоръжаването в Женева - 1932
позиции на основните участници:
1. Франция - иска запазване на условията по Версайската система и потенциално създаване на орган, който да ги защитава
2. Великобритания - иска разоръжаване на сухопътните армии и ограничения за подводните флоти (мотивирана от собственото си военноморско
надмощие)
3. Германия (подкрепена от Италия) - иска право на свободно въоръжаване в разрез с Версайския договор
4. СССР - пълно и всеобщо разоръжаване
* липсва резутат.
76
Лондонски конвенции за определяне на агресията - 1933
дефиниция на нападение/нападател:
* обяви война на друга държава;
* нахлуе с въоръжените си сили, без да обяви война, на територия на друга държава;
* нападне със сухопътните, военноморските или военновъздушните си сили, без да обяви война, територията, плавателните съдове или въздушните
обекти на друга държава;
* приложи морска блокада на бреговете или пристанищата на друга държава;
* подкрепи въоръжени банди, които са организирани на нейна територия и нахлуват на територията на друга държава, или откаже да изпълни искането на държавата, подложена на нахлуване, да предприеме на своя територия всички зависещи от нея мерки за лишаване на споменатите банди от всякаква помощ или покровителство.
77
Техеран
28.11. - 01.12.1943
A. Участници - Чърчил, Сталин, Рузвелт
B. Обсъждане - военни въпроси (откриването на втори фронт) и мирния период след войната
C. Приети документи
1. Декларация на трите държави за Иран - потвърждават независимостта,суверенитета, териториалната цялост
2. Декларация на трите държави - решения:
a) Безпощадно настъпление
b) Съкращаване сроковете на военните действия
c) Откриване на Втория фронт в Западна Европа - десант на UK и USA през юни 1944 г. в Нормандия (С Франция)
(1) противоречия - Чърчил настоява той да бъде на Балканите (контрол над Средиземноморието), Сталин - Западна Европа (отслабване натиска на И фронт, западните съюзници да поемат повече отговорност)
d) Рамки за мирния период:
(1) поддържане на мира
(2) отношенията м/у държавите след края на войната ще се развиват на принципа на сътрудничеството и равенството на всички субекти
(3) потвърждават, че след края на войната ще се създаде нова международна организация
78
Ялта (Кримска)
4.-12.02.1945
A. Участници - Чърчил, Сталин, Рузвелт; други министри, експерти
B. Обсъждане - военни въпроси (откриването на втори фронт) и мирния период след войната
C. Решения - публикувани в комюнике:
1. Решения за Германия:
a) унищожаване на германския милитаризъм и нацизъм
b) даване на гаранции, че Германия няма да наруши световния мир (напр. унищожаване на Генералния щаб; елиминиране на нацистката партия, закони, влияние; наказване на военнопрестъпници; надзор в/у германската индустрия, която може да се използва за военно производство; след капитулацията да бъде временно разделена на четири окупационни зони (САЩ, ВБ, СССР, Франция) - контролна комисия за администрация и надзор)
c) репарации - обезщетение в натура във възможно най-голям размер
2. Решения за Полша:
a) възстановяване на силна, свободна, независима и демократична Полша
b) правителство - към този момент едното е в изгнание в Лондон, а другото се е създало след освобождението от Червената армия (Временно полско правителство на националното единство) - Западът ще признае второто, при условие че то се разшири с поляци демократи от Полша и от чужбина
c) граници - на изток по линията Кързън от септември 1939 г.
3. Декларация за освободена Европа - съгласуване на политиките за решаване на политическите и икономическите проблеми в съответствие с демократическите принципи; съвместно ще помагат на народите във всяка освободена европейска държава и във всяка бивша сателитна държава на оста в три насоки - 1. за създаване на условия за вътрешен мир, 2. създаване на временни правителства на широка демократична основа, които да организират свободни избори, 3. съдействие за организирането и провеждането на свободни избори 4. Периодични срещи на предствителите на трите държави - министрите на външните работи (на ок. 3-4 месеца) 5. Разпределение на сферите на влияние (уговорката е направена още през октомври 1944 г. при посещение на Чърчил в Москва) - България и Румъния - съветско влияние да преобладава, Гърция - обратното, Югославия - 50/50
6. Тайно споразумение, неоповестено в комюниките - решения за Далечния изток:
a) намеса на СССР с/у Япония, но три месеца след капитулацията на Германия, когато ВСВ е приключила в Европа
b) СССР ще възстанови права на Царска Русия, които са били нарушени във войната с Япония (1904-1905) - Ю част на о-в Сахалин, да ползва пристанища и ЖП линии
c) СССР ще присъедини Курилските о-ви
79
Потсдам (Берлинска)
юли-август 1945 г. (в Европа войната е приключила)
A. Участници - Чърчил (по-късно заменен от новия PM Клемент Атли), Сталин,Хари Труман
B. Обсъждане - основно във връзка с Германия
C. Решения:
1. Германия
a) съгласуване на приниципите, от които ще се ръководят в отношенията си с победена Германия - 4 ‘д’-та:
(1) демократизация
(2) демилитаризация
(3) денацификация
(4) декартелизация/деконцентрация/децентрализация -
децентрализация ч/з премахване концентрацията на картели,
синдикати, тръстове
b) репарации - претенциите ще се удовлетворяват ч/з изземване от съответната окупационна зона (на Сталин се дават и допълнително от западните зони)
c) вменява се вината за ВСВ на германския народ
2. Полша
a) доуточнява се въпросът за границата - на запад по линията на реките Одер и Ниса
b) САЩ и ВБ признават Временното полско правителство
3. Учредява се Съвет на външните министри + тези на Франция и Китай (по-късно - Съвета за сигурност на ООН), който следва да изработи мирните
договори с Италия, Румъния, България, Унгария, Финландия
80
Създаване на ООН
1.01.1942 - Декларация на Обединените нации - общо ще се борят “против дивите и брутални сили, които се опитват да поробят света” (нацизма); подписана е на основата на Атлантическата харта - съвместна декларация с осем принципа от 14.08.1941 на Чърчил и Рузвелт - договорка за принципите на функциониране на Антихитлеристката коалиция и за целите ѝ, вкл. в следвоенния период - един от принципите е за изграждане на следвоенна система за колективна сигурност.
Октомври 1943 в Москва - събрание на външните министри на СССР, САЩ, ВБ и Китай - приема се декларация по въпросите на всеобщата сигурност - за пръв път е изразена решимостта за създаване на нова международна организация в най-кратък срок
Конференцията в Техеран - потвърждаване на решението от Москва
Август-октомври 1944 в Дъмбъртън Оукс - конференция на експертите от четирите държави за създаване на проектоустав на организацията - “Предложения за създаване на обща международна организация” - не се взимат някои решения (гласуване в Съвета за сигурност, право на вето, мандатна система, статута на международния съд)
Конференцията в Ялта
24.10.1945 - в сила влиза Устав - 51 държави учредителки, вкл. Полша
81
1941 - Алтиеро Спинели (федералист) - Манифест от Вентотене
държавите в Европа трябва да отдадат част от суверенитета си в полза на едно наднационално правителство и едновременно да се изработи конституция и да се постигне крайната цел - създаване на европейска федерация
82
септември 1946, Цюрих
Чърчил призовава да се създаде европейска
общност
Чърчил учредява на Движение за обединена Европа
83
8.-10.05.1948 - конгресът на Европа в Хага
обсъждат се идеите за обединение на Европа след ВСВ
1. Участници - Чърчил (почетен председател) + 700 гелегати
2. Цели - илюстриране мащаба на идеята, формулиране на конкретни предложения
3. Два различни възгледа:
a) незабавно изграждане на федерална Европа (федералисти)
b) междуправителствено сътрудничество, постепенно задълбочаване на интеграционните процеси (съюзисти)
4. Предложения в основния документ - “Послание към европейците”:
a) Изграждане на обединена Европа със свободно движение на хора, стоки и идеи.
b) Приемане на харта за правата на човека.
c) Създаване на съд с международна юрисдикция, който да може да налага адекватни санкции са въвеждането и спазването на тази харта.
d) Създаване на европейска асамблея, в която да бъдат представени силите на всички европейски нации.
e) Съюзът трявба да представлява най-голямата политическа формация и най-големият икономически съюз.
C. 5.05.1949, Лондон - десет държави подписват Статут => регионална международна организация Съвет на Европа
D. 1950 - СЕ приема Европейската конвенция за правата на човека => Европейски съд по правата на човека в Страсбург
E. Парламентарна асамблея на Съвета на Европа
84
Плана Маршал
Юни 1947 - план Маршал - план за развитие на цяла Европа
1. Държавния секретар Джордж Маршал произнася реч в Харвард
2. Външните министри на ВБ и Франция (поканен е и на СССР) се срещат в Париж, за да дадат съвместен отговор на инциативата, да се състави програма за икономическо възстновяване и да се разпредели помощта.
3. Юли 1947 - конференция на заявилите участие държави (ВБ, Франция,Италия, Белгия, Гърция, Турция и др.)
4. Учредява се комитет за европейско икономическо сътрудничество, според чийто доклад държавите трябва да разчитат най-напред на собствените си усилия
5. 1948 - Конгресът приема Закон за външната помощ
6. 1948-1952 - планът се прилага
7. Условия за използване на отпуснатите средства:
a) възстановяване на довоенните равнища на производството във водещите сектори
b) стабилизиране на банковите системи и възвръщане на доверието в тях
c) сътрудничество м/у бенефициентите и активизиране на търговския обмен
85
Създаване на Организации за сътрудничество
- 1948 - Организация за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) - разпределяне на средствата => 1960 - Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
- 1949 - СССР и сателитите създават Съвета за икононмическа взаимопомощ (СИВ)
86
Декларация Молотов
СССР отказва да участва в плана Маршал , както и държавите от Източния блок също отказват
87
Дюнкерксия договор
1947 - Франция и Великобритания подписват Дюнкерксия договор - цел: сътрудничество за поддържане на мира и противопоставяне на агресията;
чл.2 - casus foederis - държавите ще си оказват взаимопомощ при евентуална агресия от страна на Германия
88
Брюкселски пакт
1948 - (Договор за икономическо, социално, културно
сътрудничество и за самоотбрана), Западен съюз - Франция, ВБ + Бенелюкс
- чл.4 - casus foederis - помощ при евентуално нападение на която и да е от държавите; срок на действие - 50 години; първата европейска организация за сътрудничество
- 1955 - ЗС ревизира преамбюла на Брюкселския пакт => Италия и ФРГ стават членове, ЗС се трансформира в ЗЕС
89
НАТО
1949 - НАТО се създава по силата на Северноатлантическия пакт (април 1949, Вашингтон)
1. 1948 - Сенатът приема Ванденбергската декларация
2. Чл. 6 - casus foederis - нападение с/у една се смята за нападение с/у всички
90
План Плевен
1950 - План Плевен на Франция за създаване на Европейска отбранителна общност - проваля се
91
Парижки споразумения
Октомври 1954 - Парижки споразумения - ФРГ става член на НАТО
92
Студената война
Начало - не може да се определи категорично; втората половина на 40-те години; 5.03.1946 г. - реч на Уинстън Чърчил във Фултън, Мисури (“желязната завеса”)
Край - краят на 80-те, началото на 90-те; падането на Берлинската стена и падането на режимите в Източна Европа (1989), обединението на Германия (1990), разпадането на СССР (1991); лято 1991 - Лондонската декларация на НАТО - адаптация към новите условия в МО, свързани с края на Студената война
93
СВ - Дефиниция
състояние на МО, продължаващо от втората половина на 40 те години до края на 80-те/началото на 90-те години на ХХ в.; състояние на противопоставяне/конфронтация/враждебност/склонност към използване на силови средства с различна интензивност (кризи, разведряване); противопоставянето е между САЩ и СССР, Западния (САЩ) и Източния блок (СССР и сателити), две различни обществени и икономически системи
94
Разведряване - СВ
* надежди през 1954-5 (след смъртта на Сталин), 1985 г. (Горбачов)
* същинско разведряване в средата/края на 60-те, началото на 70-те години
* многостранни договори за ядрено разоръжаване
* споразуменията в рамките на преговорите САЛТ
* СЗСЕ - Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа; 1975 - заключителен акт от Хелзинки
95
Мортън Каплан нарича модела на МО по време на СВ “свободна биполярна система”:
* два блока с по един лидер
* всеки един от двата блока условно се окачествява като монополярна система (в Източния блок - йерархичен характер)
* подчертана диференциация на ролите
* доминиращи блокови ценности и строгост на идеологиите
* продължителност на коалициите
* налични са всички видове оръжие (акцентът е върху ядреното), характерна е надпреварата във въоръжаването, комбинирана със страх от война
* неограничен характер на войните (оръжие, цели)
* в системата има участници с посреднически функции (ООН), които се изпълняват неефективно
* активна пропаганда
96
Причини за началото на СВ
противоречия между СССР и западните съюзници:
* във връзка с Полша и Източна Европа
* във връзка с Германия и репарациите
* Далечния изток (СССР иска окупационна зона в Япония)
* Източното Средиземноморие и Близкия изток
* ядреното оръжие
97
Традиционалисти - СВ
Според тях Сталин и СССР са "виновни" за началото на СВ
98
Ревизионистите - 60те - 70те - СВ
Според тях е виновен американския експанзионизъм
* умерени - придават значение на индивидите и търсят причините за началото на СВ в твърдата политика на Труман; персоналните промени във външната политика на САЩ са причина за антисъветските настроения;
* крайни - проблемът е в характера на американския капитализъм, който е експанзионистичен, не допуска друга държава да създаде своя икономическа общност.
99
Постревизионистите - 70те - 80те - СВ
Според тех не може да се вмени вината само на едната страна, защото противопоставянето е било неизбежно след победата над общия враг и края на войната.
100
Причини за края (изследователят Джоузеф Най):
1. Непосредствени
* личността на Михаил Горбачов, който започва курс на
реформиране (“перестройка”), засягащ и външната политика
2. Междинни
* навлизането на либералните идеи в Източния блок
* “имперско свръхразпростиране” (заемка от Пол Кенеди) - всяка империя има определен цикъл на живот, като тя стига до апогея си (свръхразпростирането), след което обаче идва упадък
3. Дълбоки
* упадъкът на СССР
* залезът на комунистическата идеология
101
Взаимно сдържане
в политически план - ограничаване на разпространението на влиянието на другия (политическо противопоставяне от страна на СССР на международни форуми, на външнополитическа доктрина);
във военностратегически план - “сплашване” посредством националната мощ (“баланс на ужаса” според Чърчил)
102
Доктрината Труман - 1947
* повод - гражданската война в Гърция, натискът от съветска експанзия в Турция
* програма за икономическа и военна помощ на Гърция и Турция
* превръща се в модел, по който САЩ започва да оказва помощ на държави, застрашени от съветско влияние
* окончателно скъсване с доктрината “Мънроу” (изолационизъм) и начало на намеса в мирно време в делата на държави извън Западното полукълбо
103
Доктрината Айзенхауер - 1957
* реакция на Суецката криза (1956)
* Близкият изток е сфера на интереси на САЩ => на държавите ще се оказва помощ
104
Доктрината Джонсън - 1965
* обосновава американската намеса в Доминиканската република
* САЩ няма да допусне още една комунистическа държава в Западното полукълбо
105
Доктрината Картър - 1980
* реакция на съветската инвазия в Афганистан (1979)
* всеки опит на външна за региона сила за контрол над Персийския залив се счита за посегателство срещу САЩ
106
Доктрината Рейгън - 1981
* политика на “твърдата ръка”
* не просто сдържане на комунизма, а и за дестабилизация на държави с просъветска политика
* военни акции с/у държави от Третия свят (Панама, Либия)
* “звездните войни” - ядрено оръжие в орбита около земята
107
Доктрината Брежнев - 1968
* изложена в реч пред Полската комунистическа партия
* правото на Източния блок да се намесва във вътрешните работи на държави от блока, ако счете, че те са застрашени от сили, враждебни на социализма
* среща се като доктрина за ограничения суверенитет
108
Доктрината Синатра - 1989
* нов външнополитически курс
* ненамеса във вътрешните работи на други държави, отказ от запазване на влиянието на всяка цена
* слага край на доктрината “Брежнев”
109
Атомна дипломация
- втората половина на 40-те години; външнополитическа стратегия, използваща заплахата от ядрено оръжие за постигане на собствените цели
110
Масирано възмездие
1954; при евентуален въоръжен сблъсък се предвижда неограничена употреба на ядрено оръжие; идеята за двата
удара - първият е контрасилов (с/у противниковия арсенал), вторият е контраценностен *свързва с възможността да се устои на нападение и да се причинят “неприемливи щети” (50% загуба на население, 30% на материалния фонд
111
Гъвкаво реагиране
1961; ограничаване употребата на ЯО във въоръжен конфликт; ограничения - пространствено (без големи градове и гъстонаселени райони), мощност (до тази на оръжията в Хирошима и Нагасаки), политически цели (опитмални, а не максималистични), съразмерност
112
Военностратегически паритет
в тесен смисъл - равенство на въоръжените сили, в широк смисъл - равни възможности за ответен удар;
критерии - к-во ядрено оръжие, средства за пренасянето им, наличие и ниво на стратегическа отбрана (противоракетна, противовъздушна и градска отбрана, средства за борба с/у атомните подводници), точност на попадението, състояние на системата “ц^3+и” (командване, контрол и комуникация + разузнаване), състояние на военните съюзи, наличие на стратегически бази на чужда територия, индустриална мощ *стратегическа триада - ЯО, атомни подводници, тежки бомбардировачи
113
Първата берлинска криза
въвеждане на нова валута в Западна Германия ; Съветския съюз блокира всякакви пътища към Западен Берлин ; Въздушния мост на Западните сили
114
Втората берлиска криза
ултиматумът на Хрушчов за статута на Западни Берлин ; Първо посещение на съветски (Хрушчов) лидер в Щатите – в Кемп Дейвид 1959 ; Сваленият американски самолет U2 от СССР
115
Корейска война
Корея е била японска колония ; ООН приема резолюции – изпратени са сили в подкрепа на Южна Корея ; Китай се вкл на страната на СК , подкрепени от СССР ; 1953 – Примирие – 38 паралел , демилитаризирана зона между тях
116
Суетцка криза
НАСА национализира канала ; Трите агресори – Израел , Великобритания и Франция ; нито САЩ , нито СССР не подкрепят агресорите ; доктрината Айзенхауер
117
Кубинска криза
сваля се Батиста – проамерикански настроен , идва Кастро ; неуспешен опит подкрепен от САЩ за сваляне на Кастро ; разполагане на ракети на територия на Куба ; октомври 1962 – кулминация на кризата ; пик на кризата – 27.10 (черна събота) ; свален е американски самолет U2 ; Решаване на кризата СССР да изтегли ракетите си от Куба , Щатите да вдигнат блокадата над Куба и да изтеглят адекватен брой ракети от Италия и Турция
118
Виетнамската война
Виетнам е бил под Френско упр. – 1954 , Женевски споразумения – временно разделяне на Виетнам по 17 паралел ; провеждане на отделни избори в двете части ; 08.1964 – Тонкинска резолюция – САЩ се включват във войната ; повратна точка офанзивата Тет – 1968 ; масови демонстрации в САЩ против участието на страната във войната ; Никсън и т.н. програма за Виетнамизация – САЩ ще ограничат военната си помощ , но си запазват правота да помагат политически и икономически на страната ; 1976 – Виетнам под Комунистическо управление
119
1970 - първи преки контакти между ФРГ и ГДР
договори м/у ФРГ и Запада:
* 1970 - Московски (СССР и ФРГ) - ненарушимост на европейските граници; страните заявяват, че нямат териториални претенции към никого
* 1970 - (ФРГ и Полша) - признаване на границите м/у двете
съобразно Потсдамската конференция; нормални дипломатически отношения
* 12.1972 - Основен договор за развитие на двустранните отношения на равноправна основа/Basic Treaty (ФРГ и ГДР)
* 1971 - четиристранно споразумение за Западен Берлин (СССР, САЩ, ВБ,ФР) - Западен Берлин не е част от ФРГ и не се ръководи от нея => признаване на териториалното и политическо статукво в Европа
120
1972
1972 - Декларация за международната сигурност и сътрудничество в Европа на ПКК на ВД
* 1972 - край на преговорите САЛТ 1 - Никсън и Брежнев подписват два договора за ограничаване на стратегическите оръжия
121
СССЕ (Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа)
предаврителни консултации за СССЕ (33 европейски държави (без Албания +СССР , САЩ, Канада) - дневен ред, структура, метод на взимане на решения
* дневният ред обхваща три основни групи въпроси (“трите
кошници”) - 1. проблемите на сигурността, на принципите на
взаимоотношенията, мерки за укрепване на доверието; 2.
въпросите на икономическото, екологочиескто, техническо и научно сътрудничество; 3. сътрудничество в хуманитарната сфера (ПЧ, култура, образование, контакти)
* 3 специализирани подкомисии от експерти, подготвящи текстовете на заключителния акт по съответната кошница
* 1973 - открива се СССЕ в Хелзинки - заседават външните министри;продължава до 01.08.1975 (приемане на Заключителния акт от Хелзинки)
122
Структура на Заключителния акт от Хелзинки
1. Част за въпроси на сигурността (ИБ)
* Декларация за приниципите, от които ще се ръководят държавите участнички в отношенията помежду си (10 принципа - мирно уреждане на спорове, териториална цялост и неприкосновеност на границите)
* Документ по мерките за укрепване на доверието (действия за избягване на въоръжен конфликт - предварително уведомяване за големи военни учения, канене на наблюдатели)
2. Втора кошница - без конкретни действия
3. Трета кошница (ЗБ)
* без определени ПЧ, механизми
* контакти м/у хората (бракове, разделени семейства)
* подобряване на достъпа до информация
* култура * образование
4. По-нататъшни стъпки след съвещанието
* готовност за превръщане на диалога в процес
* форми на продължаване - 1. общоевропейски форум на всеки три години с фиксирани задачи (развиване на договореностите (ИБ), контрол в/у изпълнението (ЗБ); 2. експертни срещи между форумите
Заключителняит акт от Хелзинки не е международен договор, а дипломатически документ
Всеки форум приключва със заключителен акт
123
Структура на Заключителния акт от Хелзинки
1. Част за въпроси на сигурността (ИБ)
* Декларация за приниципите, от които ще се ръководят държавите участнички в отношенията помежду си (10 принципа - мирно уреждане на спорове, териториална цялост и неприкосновеност на границите)
* Документ по мерките за укрепване на доверието (действия за избягване на въоръжен конфликт - предварително уведомяване за големи военни учения, канене на наблюдатели)
2. Втора кошница - без конкретни действия
3. Трета кошница (ЗБ)
* без определени ПЧ, механизми
* контакти м/у хората (бракове, разделени семейства)
* подобряване на достъпа до информация
* култура * образование
4. По-нататъшни стъпки след съвещанието
* готовност за превръщане на диалога в процес
* форми на продължаване - 1. общоевропейски форум на всеки три години с фиксирани задачи (развиване на договореностите (ИБ), контрол в/у изпълнението (ЗБ); 2. експертни срещи между форумите
Заключителняит акт от Хелзинки не е международен договор, а дипломатически документ
Всеки форум приключва със заключителен акт
124
Развитие на Хелзинския процес във времето
* 1977-1978 - нов форум в Белград (приоритет са човешките права)
* 1980-1983 - нов форум в Мадрид (напрегната обстановка) - ЗБ отвоюва експертни срещи по третата кошница, ИБ постига желанието си за свикване на конференция по разоръжаването (84-86, Стокхолм)
* 1986-1989 - форум във Виена - свобода на вероизповедание и права на малцинствата; за пръв път се включва процедура по мониторинг във връзка с правата на човека; механизмър на човешкото измерение (хуманитарни въпроси)
* 1990 - Парижка харта за нова Европа - създават се постоянните институции на СССЕ
* 1992 -Хелзински документ - укрепва вече създадените институции и
създава някои нови (напр. върховен комисар по националните
малцинства)
* 1994 - среща в Будапеща - СССЕ се трансформира в ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) измерения на сигурността - 1. политико-военно; 2. икономика и опазване на ОС; 3. човешко измерение
125
Сътрудничество
акт на съвместна работа по изпълнението на общи или индивидуални цели заедно, в екип (международното сътрудничество не надхвърля рамките, зададени от държавния суверенитет)
126
Интеграция (липсва общоприето определение)
обозначава се сливането/обединяването на отделни единици в едно ниво и по-голямо цяло
127
Политическа интеграция
тясна връзка с концепцията за суверенитета и националната държава, както и с поведението на политическите актьори (създаване на наднационално формирование)
128
Икономическа интеграция
свързва се с международните икономически отношения, при които икономиките на отделни държави се сливат в едно по-голямо цяло (единен вътрешен европейски пазар)
Положителна интеграция – създаването на общи институции и лансирането на общи политики
Отрицателна интеграция – премахването на бариерите за търговията между държавите-членки или на всички пречки за осъществяването на процеса на либерализация
129
o Два модела за осъществяване на процеса на интеграция
Федерален
Функционален
130
Концепции и школи за икономическа и политическа интеграция
* Функционализъм
o Основоположник – Дейвид Митрани (50-те години на 20 век)
o Функционална интеграция – прагматичен, технократски и гъвкав подход, който ще заличи разграничението между националното и международното, публично и частно, политическото и неполитическото
o Техническо самоопределение – върху политическата власт трябва да се упражнява наднационален контрол в лицето на върховни/висши власти
131
Концепции и школи за икономическа и политическа интеграция
* Неофункционализъм
o Основоположник – Ернст Хаас, Леон Линдберг и Джоузеф Най (края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век)
o Същност – запазване на междудържавните отношения, което предполага не ограничаване на суверенитета, а доброволно прехвърляне на някои суверенни правомощия върху функционални организации
o Европейска интеграция – процес, при който дадено действие, свързано с постигането на определена цел, създава ситуация, при която първоначалната цел може да бъде постигнатата само чрез предприемане на по-нататъшни действия, които от своя страна се нуждаят от други по-нататъшни (интеграцията се разпространява върху все повече нови сектори и области на сътрудничеството и така се постига ефектът на преливането)
o Процес на преливането (Ернст Хаас) – положителният опит натрупан при осъществяването на интегративното сътрудничество, формирайки по този начин позитивен цикъл на интеграцията; не е автоматично, зависи от волята и решенията на правителствата)
132
Концепции и школи за икономическа и политическа интеграция
Федерализъм
o Привърженици – Алтиеро Спинели (края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век)
o Същност - децентрализацията на властта, навсякъде където нуждите на гражданите могат да бъдат задоволени на по-ниски управленски нива; процесът на обединяване на отделните национални суверенитети на наднационални органи следва да доведе до създаването на федерална държава (крайната цел е много по-важна от средствата за постигането ѝ)
133
Концепции и школи за икономическа и политическа интеграция
Междуправителствен подход
o Същност – движението за обединение, основано на сътрудничество, не цели създаването на централна държава, а само да обедини суверенни страни в конфедерация, в която националните структури остават непроменени
o Механизъм на принципа на междудържавно сътрудничество, в рамките на който се осъществяват консултации и координации по различните аспекти на политиката на партньорите
o Два подхода:
Прескриптивен – според него държавите членки трябва да бъдат доминиращите актьори в ЕС
Дескриптивен – за добро или лошо държавите членки са доминиращите актьори в ЕС
134
Политика
дейност по придобиване, запазване и упражняване на държавна власт
135
Външна политика
определено целево поведение, стремящо се да измени или да запази някакво състояние на международните отношения
136
Вътрешна политика
се касае за поведение, преследващо предварително обявени цели и съобразено с някаква стратегия и тактика за тяхното постигане; субектът в двете може да е един и същ
осъществява се в рамките на държавния суверенитет и юрисдикция
субектите на вътрешнополитическите отношения в преобладаващия брой случаи не са равнопоставени един на друг макар винаги да са правоспособни
подчинена е на вътрешния правен ред
137
Външна политика
се касае за поведение, преследващо предварително обявени цели и съобразено с някаква стратегия и тактика за тяхното постигане; субектът в двете може да е един и същ
осъществява се извън тези рамки, в друга социална среда
субектите на външнополитическите отношения са независими и равнопоставени, но не са винаги правоспособни според МПП (пр: партии от две различни държави)
само отделни елементи на външната политика се регулират от вътрешноправни норми (напр. дипломатическите рангове), в основни линии тя се регулира от МПП
138
Субекти на външната политика
Качествата субект на външна политика и субект на международни отношения съвпадат само тогава, когато отношенията са политически. Всички субекти на външната политика са субекти на МО, но не всички субекти на МО са субекти на ВнП. Субект на ВнП може да бъде такъв и без да е правоспособен съгласно МПП (политическите партии напр.).
определение: политически формации, групи и структури (държавни и недържавни), които изразяват и защитават самостоятелни, специфични интереси в международните политически отношения. Интересите, които се стремят да защитят, са социални, а не лични интереси.
139
Източници на външната политика
1. Външнополитическите интереси
В социално-политическото си значение външнополитическият интерес се определя като осъзната потребност (потребност: отсъствието на нещо, което е необходимо или полезно за съществуването, развитието или благоденствието на външнополитическия субект). Той има два елемента – обективен и субективен.
Когато потребността съществува, но не се осъзнава, обикновено се говори за „обективен външнополитически интерес“.
Когато дадено правителство например изразява интерес и дори действа за реализацията му, без зад този интерес да се крие реална потребност, се говори за „лъжлив външнополитически интерес“.
140
Източници на външната политика
1. Външнополитическите цели
Външнополитическата цел представлява мислено, идеално предвиждане на желан резултат от действията на субекта, задоволяващ неговите интереси. Външнополитическата цел трябва да бъде достижима.
Набелязването на целта определя кръга на средствата за нейното постигане.
141
Източни на външната политика
Ценности и принципи
Външната политика на държавата се определя в съответствие с ценностите, които тя се стреми да постигне или да запази (напр. върховенство на закона). Ценностите не са равностойни и затова се налага да се степенуват, като така се образуват приоритетни системи.
Принципи представляват общи идеи, от които външната политика трайно се ръководи (например равенство). Те отразяват направлението, целите на външната политика.
142
Външнополитически процес
Обхваща както набелязването и избирането на външнополитическите цели и средствата за тяхното постигане, така и съответните практически дейности на международната сцена. Процесът има две страни – вътрешна (набелязването и избирането) и външна (практическите дейности).
143
Външнополитически курс
Изразява представата за общото направление на външната политика, за насочеността й към постигане на определена крайна, стратегическа цел, като в основата му стоят стратегически съображения. Той е по-стабилен от външнополитическия процес.
NB! У нас разработването на външнополитически курс е прерогатив на законодателната власт – Народното събрание. Самият външнополитически процес, практическото осъществяване на външната политика, е поверено на МВнР под ръководството и контрола на Министерския съвет.
144
Външнополитически механизъм
Извършва се от органи в системно единство, които разработват и осъществяват външната политика на страната. Погрешно е да се мисли, че този механизъм се свежда само до дипломатическите органи на държавата. ВнП е резултат от активността на много други държавни органи – парламент, държавен глава и други.
Органите могат да се отнасят към различни групи:
* връзка с територията на собствената държава: 1. вътрешни 2. външни/ задгранични;
* компетентност: 1. обща/универсална 2. специална/ограничена;
* естество на взаимовръзките (условно разграничение!): 1. ръководни 2. изпълнителни
* начин на вземане на решения: 1.еднолични 2. колегиални
* продължителност на съществуване: 1. постоянни 2. временни (ad hoc)
145
Вътрешнодържавни органи
* Вътрешнодържавни органи - подчинение на националната правна система
o По предмет на компетенции:
Обща компетентност – МС
Специализирана компетентност - Министър на външните работи и МВнР
o По начин на конституиране:
Конституционни - създават се по вътрешното право на държавата и правомощията произтичат от Конституцията
Международноправни (конвенционни) - вътрешни органи, правомощията произлизат от международен договор
Смесени - Държавна агенция на бежанците - орган на МС, създаден по акт на МС и на конвенция за статута на бежанците
146
Външни органи
* Външни (задгранични) органи - намират се в приемаща страна
o Подчиняват се на три право порядъка:
Национален право порядък
Правен ред на приемащата държава
МПП
o Делят се на два вида:
Постоянни:
* Постоянни дипломатически представителства – посолства и легации
* Постоянните консулски представителства
* Постоянни представителства
Временни
* Специални мисии
* Делегации
147
Президентът
държавен глава, олицетворява единството на нацията и представлява Република България
* Може да сключва МД в случаите, определени със закон
* Обнародва законите (с указ)
* Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет
* Приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната
* Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната
* Обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава
o Положение на война – въоръжено нападение срещу страната
o Военно положение – заплаха за война
o Може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл.98 т.7,9,10 и 11
148
НС
* Парламентарен контрол
o Изслушване на министри
o Гласува вот на доверие/недоверие
o Избира министър-председател
* Отговаря за външнополитическия курс
* Не може да сключва международни договори (ЗМДРБ)
* Приема, изменя, допълва и отменя законите
* Решава въпросите за обявяване на война и за сключването на мир
* Обявява военно или друго положение в страната по предложение на президента или МС
* Ратифицира и денонсира със закон международните договори (денонсира – обявява се за невалиден и спира неговото действие)
149
МС
* Ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с КРБ и законите
* Сключва, утвърждава и денонсира МД в случаите, представени в закона
* Отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите
* Министър на външните работи – осъществява и ръководи действията зад граница; съхранява оригиналите на МД; лицата на чужди страни се обръщат към него; подготвя проекти
150
Съдебна власт
не участва в процеса и не определя политическия курс
* Конституционният съд:
o Дава задължителни тълкувания на Конституцията
o Произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента
o Решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи
o Произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна
* Дава задължителния тълкувания на КРБ
* Предварителен контрол за законосъобразност
151
Дипломация
липсва общоприета дефиниция; най-важно: 1. приложение във външните отношения на държавите за осъществяване на връзки помежду им, 2. извършва се от официални длъжностни лица, 3. основен метод - преговори.
152
Дипломатическо право
съвкупността от всички прниципи и норми, които уреждат
статута, принципите и дейността на официални органи за външни отношения на държавата. То е дял от МПП. Най-важен източник е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1951.
153
Форми на дипломацията
1. многостранни и двустранни срещи между заинтересованите страни
2. подготовката и сключването на различни международни договори
3. постоянни дипломатически представителства
4. дейността на представители на държавата в международни организации
5. дипломатическа преписка – писмената форма на дипломатическо общуване
154
Дипломати
всички лица, упълномощени да оществяват дипломатическа дейност (акредитирани).
155
Дипломатически статус
съвкупност от всички права и задължения на
дипломатите, както и от техните привлегии и имунитети.
156
Дипломатическо представителство
дефиниция по Закона за дипломатическата служба - териториално структурно звено на МВнР, което осъществява дейност в друга държава или при международни правителствени организации; към ДП се отнасят - посолства, постоянни представителства и делегациите при международните правителствени организации, дипломатически бюра и бюра за връзка, специални мисии
Делят се на:
1. Посолства (начело с посланик)
2. Делегации (начело с управляващ)
157
Функции на ДП:
1. представителна → всички действия са от името на изпращащата държава;
2. защитна (законните интереси);
3. преговорна – главен метод на дипломатическата дейност;
4. информационна – само от официални източници;
5. приятелска → разширяване/укрепване на взаимното доверие и разбирателство;
6. консулска (разширяване на функциите).
158
Начело на ДП стои ръководител (“шеф” (Виенска конвенция)
по всички въпроси представлява държавата си; без пълномощно води преговори, прави предложения; спадат към един от следващите три класове, установени с Виенския протокол за единните дипл. класове от 1815 г.:
1. Посланици и нунции (представители на Ватикана); акредитират се към държавни глави.
2. Пратеници, пълномощни министри и интернунции; акредитират се към държавни глави.
3. Управляващи представителства; акредитират се към министрите на външните работи.
159
Дипломатически класове
се установяват по МП и важат за шефовете на представителствата. Те определят старшинството между шефовете. Ако класовете са еднакви, се определя от датата и часа на встъпването в длъжност.
160
Дипломатическите рангове
се установяват по вътрешното право. Те отразяват степента на кариерно развитие.
1. Посланик
2. Пълномощен министър
3. Съветник
4. Първи секретар
5. Втори секретар
6. Трети секретар
7. Аташе
161
ДП
се установява по споразумение между двете държави. Открива се по правило в столицата.
162
Персонал
* сътрудници на представителството - включва шефа + членовете на персонала
* членове на персонала - обхваща три категории лица: 1. дипломатически персонал (лица с дипл. ранг; пълни привилегии; дипломатически агенти) 2. административно-технически персонал (секретарки, преводачи и т.н.; имат ограничени привилегии) 3. обслужващ персонал (отделни привилегии)
163
Дипломатически корпус
* в тесен смисъл - всички акредитирани ръководители на дипломатически представителства
* в широк смисъл - включва И всички членове на дипломатическия персонал, както и членовете на техните семейства.
ДК разполага с доайен - пръв сред равни; доайенът не се назначава; най-старши шеф на мисия от най-висок клас.
164
Доайен
лице , което оглавява диплом. корпус в дадената държава , той нито се избира, нито назначава ; доайен става този , който има най - висок ранг и клас и е връчил акредитивните си писма преди всички останали ръководители на постоянни представителства
165
Форми на дипломатическо общуване:
1. Устна
2. Дипломатически знаци и жестове
1. Формални - правила на дипломатическия протокол - съвкупност от правила за поведение, установили се в практиката; спазването им е общоприето за задължително; Правила на дипломатическия протокол:
1. Правила за международната учтивост
2. Правила за отношенията в дипл. корпус
3. Правила за церемониала
4. Правила за ордените и отличията
5. За титлите и обръщенията
6. Правила за приемите
2. Неформални
3. Писмено общуване
Дипломатическа преписка - различни видове официална кореспонденция от дипломатическо естество, посредством които се осъществяват връзките между държавите.
166
Дипломатическа нота
най-често се използва; по принцип се ползва езикът на адресанта; чрез обмен ноти може да се сключи международно споразумение; терминът нотификация - акт; различни класификации:
1. Според формата - лични (1 л., ед. ч.) и вербални (3. л., ед. ч.)
2. Според адресантите - индивидуални и колективни
3. Според адресатите - паралелни- няколко ноти с идентично съдържание/идентични и циркулярни - една нота в няколко екземпляра с еднакво съдържание
167
Меморандум
по-обемен от нотата; не съдържа искания; излага и се
коментират факти
168
Паметна записка
подчертава значението на темата и предотвратява неразбирателство; съпровожда нота или закрепва устно изявление; връчва се по време на преговори или след края им.
169
Декларация
- без определен адресат; общи сведения за позицията по даден въпрос
170
Non paper
неангажиращ материал, не поставя официално проблема.
171
Дипломатически разговори
целта на дипломатическите разговори е само да се обмени информация. Може да се потърсят контурите на една или друга структура на проблема
172
Дипломатически разговори
основното средство на дипломацията и могат да се окачествят като процес, при който двама или повече актьори на международната сцена, търсят решение на един или повече проблеми, което може да бъде решено най – ефикасно чрез компромис
- в по – тесен смисъл – контакти между лица с дипломатически пълномощия, насочени към постигане на конкретен резултат - политически , икономически, културен. Има лица, които могат да водят преговори без специално упълномощаване
173
Видове преговори
1) двустранни и многостранни
2) според целта, която се преследва
установяване, нормализиране и подобряване на отношенията
промяна и преразпределение на статуквото – пред или следвоенно развитие на международен
конфликт
взаимна сигурност – за разоръжаване
уреждане на положението на нови субекти в МО
3) според субектите на преговорите – според характера
между дипломатически агенти
между външни министри
между делегации на различни държави
между ръководители на правителства и държавни глави
174
Форми на преговори
1) според техническите средства
устна форма – истински преговори, обичайната форма
под формата на кореспонденция – писмена форма
2) според степента на публичност – доколко и какво се обявява във връзка с протичането на преговорите
открити – обичайната правомерна форма, средство на явната дипломация – публично достояние е всичко – че ще се водят, кога, къде, между кого; самото протичане се отразява и резултатие от тях
закрити – тайна дипломация; по време на война – при изострени МО, когато трета или страни
могат да са враждебно заинтересовани; затова при такива преговори накрая публично достояние
могат да станат резултатите от тях
175
Управление на кризи
система от дейности от различен характер (дипломатически, политически, икономически, военен, хуманитарен), които имат за цел установяване на контрол върху конфликта и насочването му в желана посока. При управлението на кризи има намеса на трети страни, които могат да бъдат държави, но основно са международни организации (ООН, ОССЕ). Те предприемат всички тези действия, за да контролират и насочат конфликта в посока неговото разрешаване.
176
Предотвратяване на конфликти
Превенцията включва всички възможни дейности, които варират от дипломатически акции и стигат до превантивно разполагане на войски. Целта е да не се допусне прерастване на споровете във въоръжени конфликти или разширяването на вече възникнали конфликти. Примери за превенция са: инициативи за преговори, дипломатически сондажи, международни комисии за установяване на фактите или за извършване на инспекции на място и др.
177
Установяване на мира/умиротворяване
Конфликтът вече е започнал и умиротворяването като елемент от управлението на кризи предполага действия, които могат да бъдат както с мирни, така и с военни средства. Това са действия за прекратяване на вече започналия конфликт. И мирните, и военните средства са предвидени в устава на ООН.
178
Мирни средства
мерките, които са предвидени в чл. 33, гл. 6 на Устава на ООН. Това са мерки за решаване на споровете, които включват посредничество, преговори, международни анкети, помирения, помирителни процедури и съдебно или арбитражно уреждане на спора. Мерките, предвидени в чл. 33 се предприемат от страните по спора. Това е последната възможност, която се дава на самите участници в спора сами да разрешат конфликта помежду си. Ако страните не са успели да го разрешат, включително и след прилагане на мерките по чл. 33, в следващата стъпка Съветът за сигурност се опитва да разреши конфликта, приемайки мерки по чл. 41 (те се наричат „мерки, несвързани с употреба на въоръжена сила“). Тези мерки могат да намерят израз в скъсването на дипломатически, икономически и всякакви комуникационни връзки с дадената държава, която е заплашила мира, нарушила мира или е извършила акт на агресия.
179
Военни средства
също са предвидени в Устава на ООН (чл. 42, гл. 7) и се предприемат отново от Съвета за сигурност. Тези мерки включват военни демонстрации, блокади, действия със сухопътни, въздушни и военоморски сили на ООН. Това е крайната мярка, която може да се предприеме. ООН не разполага с армия, а когато се наложи изпращането на въоръжени сили, ООН се обръща за целта към държавите членки, които предоставят на организацията въоръжени контингенти. Така че ООН действа посредством национални въоръжени контингенти, които обаче се приемат за действащи от името на ООН и под негова егида.
180
Налагане на мира
Това е крайна мярка, прилагана когато всички други усилия са неуспешни. Под налагане на мира се разбират именно операциите от военен характер, които се осъществяват без съгласието или подкрепата на всички участващи в международния конфликт страни.
181
Мироопазване/поддържане на мира
Включва предотвратяване, сдръжане, смекчаване и прекратяване на военни действия между държави или в самите държави, организирано и провеждано от международната общност с използването на многонационални сили, съставени от военнослужещи, полиция и граждански лица с цел възстановяване на мира. Осъществява се от мироопазващите сили на ООН (това са т.нар. сини каски на ООН). Мироопазващите операции, които ООН извършва, не са предвидени в самия Устав. Тези операции са регламентирани по-късно с резолюция (например UNEF, за които Ви споменах във връзка със Суецката криза). Мироопазването се свързва с присъствие в регионите на конфликта на полицейски части, военни наблюдатели, хуманитарни части. Всички те се грижат за поддържането на мира. Мироопазването става със съгласието на заинтересованите страни, включително и със съгласието на непосредствените участници.
182
Изграждане на мира/укрепване на мира
Това са действия, които се предприемат след приключването на конфликта, чиято цел е да не се допусне повторно разразяване на конфликта. Изграждането на мира може да се изрази чрез разоръжаване на участниците в конфликта, изпращане на наблюдатели, които да съблюдават провеждането на избори, изграждане на инфрактруктура и др.
183
Разоръжаване
съвкупност от мерки, насочени към прекратяване на надпреварата във въоръжаването и към ликвидиране на средствата за водене на война
* да не се бърка със съкращаване (намаляване на броя) и замразяване на въоръженията (наличните арсенали се запазват, но не се увеличават)
* в широк смисъл разоръжаването е и контрол над въоръженията
184
Оръжия за масово унищожение (ОМУ)
- нансят щети и извън обектите(недискриминационен ефект); делят се на:
1. Ядрени - всяко устройство, което освобождава неконтролирана ядрена енергия за военни цели (def от Договора от Тлателолко)
2. Химически - всякакви химически вещества с отровно действие спрямо хора, животни и растения.
3. Биологически (бактериологични) - живи организми или производни на тях вещества, които предизвикват болест или смърт на хора, животни или растения
* Конвенционални оръжия
* Петте ядрени сили - САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай
185
Институционализиране на проблема за разоръжаването в рамките на ООН
A. Първи комитет на Общото събрание на ООН - Международна сигурност и разоръжаване
B. Комисията на ООН по разоръжаването
* учредена от ОС на ООН през 1952, но до 1978 е подчинена на Съвета за сигурност
* от 1978 - подчинена на Общото събрание на ООН, става негов помощен орган
* състои се от всички държави членки
* функции: изготвя препоръки, следи за изпълнението на решения,разработва принципи за водене на преговори по разоръжаването
C. Конференция на ООН по разоръжаването
* учредена през 1979 след първата специална сесия на ООН по разоръжаването
* участват 65 държави, сред които и петте ядрени сили
* ежегодни сесии; решенията се взимат с консенсусл има подкомитети
* постоянен дневен ред от десет точки (напр. за различните видове оръжие)
* функции: водене на преговори по разоръжаването, подготовка за сключване на международни договори в тази сфера
186
Направления на разоържаването (основни договори)
A. В областта на конвенционалните оръжия
1. Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ)
* подписан през 1990 г. в Париж; влиза в сила през 1992 г.
* определя еднакви сумарни тавани за оръжията на НАТО и Варшавския договор и максимални равнища за отделните региони, като всичко надвишаващо ги се унищожава
* пет контролирани категории - танкове, бронирани машини, артилерийски системи с калибър > или = на 100 мм, бойни самолети и ударни вертолети
* основен документ за контрол в/у конвенционалните оръжия в Европа
* 1999 - Споразумение за адаптация на ДОВСЕ - адаптация към съвременните условия; основава се на териториалния принцип(ограничения за всяка държава); ратифицирана от Русия, но не и от НАТО
* 2007 - Русия се оттегля от ДОВСЕ; другите страни предприемат реципрочни действия само спрямо Русия, останалите държави запазват отношенията си
187
Направления на разоържаването (основни договори)
A. В областта на конвенционалните оръжия
Конвенция за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожение (Отавска)
* подписан през 1990 г. в Париж; влиза в сила през 1992 г.
* 164 държави
* пълна забрана на всички такива боеприпаси
* събрани 500 млн. долара за издирване и обезвреждане
188
Направления на разоържаването (основни договори)
A. В областта на конвенционалните оръжия
Конвенция за забрана използването, складирането, производството и
трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожение (Отавска)
* подписан през 1990 г. в Париж; влиза в сила през 1992 г.
* 164 държави
* пълна забрана на всички такива боеприпаси
* събрани 500 млн. долара за издирване и обезвреждане
189
Направления на разоържаването (основни договори)
A. В областта на конвенционалните оръжия
Конвенция за забрана или ограничаване на употребата на определени конвенционални оръжия
* подписана 1980, в сила от 1983
* 124 държави
* под егидата на ООН
* 5 протокола:
(1) За неоткриваемите частици (оръжия, нараняващи с частици, които не могат да се открият с рентген)
(2) Забрана или ограничения за мини, мини-капани и др.
(3) Забрана или огранизения за възпламенителни оръжия
(4) Заслепяващи лазерни оръжия
(5) Взривни военни отпадъци
* структура - разпоредбите за прилагане са в Конвенцията, а конкретните забрани в отделните протоколи (държавите може да участват по различни)
Конвенция по касетъчните боеприпаси
* приета 2008, в сила от 2010
* 107 държави
* най-големите производители на касетъчни боеприпаси не са я подписали
190
Направления на разоържаването (основни договори)
В областта на химическото и биологическото оръжие
1. Женевски протокол от 1925 г.
* забранява употребата по време на война на задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства
* първият такъв международен договор
* засяга само биологическо оръжие, не и химическо
2. Конвенция за забрана на разработването, производството и съхраняването на бактериологически (биологически) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване забрана и унищожаване на биологическото оръжие
* подписана 1972, в сила от 1975
* 183 държави
* разработена в рамките на Конференцията по разоръжаването на ООН
191
Направления на разоържаването (основни договори)
В областта на химическото и биологическото оръжие
Конвенция за забрана на разработването, производството,съхраняването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване
* подписана през 1992, в сила от 1997
* разработена в рамките на Конференцията по разоръжаването на ООН
* създава се Организация за забрана на химическото оръжие в Хага, която следи за изпълнението на конвенцията
192
Направления на разоържаването (основни договори)
Ядрено разоръжаване - три направления:
C.1. Ограничаване на географията (разпространението)
Договор за неразпространение на ядрено оръжие от 1968 г.
* разработен oт Конференцията по разоръжаването на ООН
* 191 държави
* безсрочен
* дели държавите на ядрени и неядрени:
* ядрените - забрана за предоставяне на ЯО или контрол в/у него на когото и да било; не могат да подпомагат неядрените с ЯО; трябва да съкратят и после унищожат своето ЯО
* неядрените - отказват се от производството и придобиването на ЯО
* всички могат да изследват, произвеждат и използват ядрена енергия за мирни цели
* МАГАТЕ (Международна агенция за атомна енергия) контролира ч/з инспекции и отчети
* конференции на всеки пет години
2. Договор за забрана разполагането на ядрено оръжие от 1971 г.
* забрана за разполагане на дъната на моретата и океаните и техните недра, извън пределите на крайбрежната зона от 12 морски мили
* взаимен контрол ч/з консултации и инспекции на място
* създават се безядрени зони - абсолютна и безусловна забрана за наличие, употреба и всякакви дейности с ЯО; установяват се с международен договор; въвежда се безядрен режим (забрана,
контрол и международни граници); примери - Латинска Америка и Карибския басейн, Антарктика, Космоса и луната
* Африка, Централна и Югоизточна Азия
193
Направления на разоържаването (основни договори)
Ядрено разоръжаване - три направления:
C.2. Ограничаване на възможностите за усъвършенстване (опитите)
1. Договор за забрана на опитите с ядрено оръжие от 1963 г.
* забрана за опити в атмосферата, космоса и под водата
* 100 държави (Китай и Франция не одобряват)
* не забранява подземните взривове
* ограничава и взривовете с мирни цели, както и ако частици попаднат извън границите на изпълняващата държава
2. Договор за пълна забрана на опитите с ядрено оръжие от 1996 г.
* не е в сила; все още се чакат ратификации от държави като Китай,Иран, САЩ, Израел, Индия, Пакистан, Северна Корея
3. Договор за ограничаване на подземните ядрени опити от 1974 г. между СССР и САЩ;
4. Договор за подземните ядрени опити за мирни цели от 1976 г. между СССР и САЩ.
194
Направления на разоържаването (основни договори)
Ядрено разоръжаване - три направления:
C.3. Съкращаване, забрана и ограничаване на ядреното оръжие
1. Вашингтонски договор от 1987 за ликвидиране на ядреното оръжие със среден и малък радиус на действие (между САЩ и СССР)
* премахване на наземно базирани американски и съветски ракети
* през 2019 САЩ се оттегля, а Путин казва, че договорът не съществува
2. Договореностите САЛТ - ограничаване на стратегическите въоръжения;по-скоро контрол, отколкото разоръжаване
a) САЛТ I
* преговори от 1969 до 1972
* два договора:
* Договор за противоракетна отбрана - безсрочен; позволяват се подве системи за ПРО на държава - в столицата и при пусковите площадки на трансконтиненталните балистични ракети; 2002 - САЩ се оттегля
* Временно споразумение за период от пет години - таван на броя балистични ракети.
b) САЛТ II
* преговорите започват през 1979 във Виена, но договореностите не лизат в сила
195
Направления на разоържаването (основни договори)
Ядрено разоръжаване - три направления:
C.3. Съкращаване, забрана и ограничаване на ядреното оръжие
3. Договореностите СТАРТ - съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия
a) СТАРТ I - 1991 г., подписан в Москва
* намаляване за период от 7 години на стратегическите нападателни оръжия на САЩ и СССР до равни сумарни количества
* общо 6000 единици стратегически бойни глави
b) СТАРТ II - 1993, подписан в Москва; влиза в сила през 2000 г.
* до 2003 - 3500 бойни глави за САЩ, 3000 за Русия
* Русия се оттегля през 2002 г.
c) СТАРТ III
* през 1997 започват преговори в Хелзинки за допълнително намаляване, но договор така и не се подписва
d) Договор между Съединените американски щати и Руската федерация за мерки с цел по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (новият договор СТАРТ)
* подписан 2010 в Прага; в сила от 2011 до 5.02.2021, може да бъде удължен до 2026
* заменя СТАРТ I и прекратява Московския договор за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали от 2002
* бойни заряди - по 1550 на страна
* забранява стратегически нападателни оръжия да се разполагат извън собствената територия
* предвижда се двустранна консултативна комисия за контрол
4. Договор за забрана на ядрените оръжия от 2017 г.
* в сила от 22.01.2021
* под егидата на ООН
* държавите никога и при никакви обстоятелства няма да използват ЯО или да заплашват с него
196
Нива на сигурност
i. Сигурността на индивида (най-ниско ниво) - лична сигурност
ii. Групова сигурност - група хора, която може да се обособи по различни признаци - етнически, религиозни, културни;
iii. Държавна сигурност - свързана със защита на изконни ценности - територия, независимост (политическа и икономическа) и суверенитет
iv. Сигурността на общност от държава - колективна или коалиционна сигурност
v. Сигурността на човечество - Глобална, всеобща, обща, световна
i. Национална - първите три нива на сигурност
ii. Международна - последните три
197
Агресия
по резолюция 3314 на Общото събрание на ООН:
1. използване на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост или независимостта на друга държава
или
2. използване на въоръжена сила по начин, несъвместим с Устава на ООН
a. В Устава е налице забрана за заплаха и забрана на сила, но Уставът допуска употребата на въоръжена сила при следните случаи
i. Чл. 51 - право на държавите на индивидуална и колективна самоотбрана.
ii. При случай на мерките на чл. 42 - мерки, които предприема Съвета за сигурност на ООН. (могат да варират от блокади и военни демонстрации до използване на въоръжени сили)
* При решение за подобни мерки - държавите-членки предоставят контингенти по сключен с ООН съглашение.
198
Сигурност
1. (Уолтър Липман) Държавата е в състояние на сигурност, когато не ѝ се налага да жертва своите законни интереси, за да избегне войната и също така, когато е в състояние да защити своите интереси при необходимост - включително чрез водене на война. (Приема се, че това е дефиниция на национална сигурност; основен проблем - дефиниране на сигурността чрез употреба на сила)
2. (средата на 80-те от ООН) сигурността е състояние, при което държавите считат, че не съществува опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те да могат да се развиват свободно (Дефиницията се приема за дефиниция на международната сигурност.)
199
Международна сигурност
състояние на цялата система на МО, както и състояние на МО на отделни държави, при което състояние липсват заплахи и опасности за интересите на държавите. В случай, че възникнат такива, в СМО съществуват достатъчни надеждни средства и механизми те да бъдат преодолени.
200
Състояние на сигурност
безопасността е едното състояние на сигурността. Второто състояние е на гарантирана надеждност.
201
Безопастност
- в глобалната система никога няма безопасност в цялата система навсякъде и винаги. Състояние на безопасност е налице при изпълнението на две условия кумулативно :
1. Липса на заплахи и опасности за съществени интереси на субектите;
2. Вероятността да се появят такива заплахи в предвидимо бъдеще да е на практика нулева.
202
Субекти на сигурността
субекти на МО + международната общност като цяло.
203
Обект на сигурността
- ценност, което субектите във външната си политика целят да запазят, придобият или променят. Ценността може да бъде материален или нематериален.
1. Ценност от материален характер - граници
2. Ценност от нематериален характер - независимост, суверенитет, единство на нацията
* Изискване за превръщане на ценност в обект - страните да притежават средствата да запазят, придобият или променят ценността.
