Тема №2 Flashcards
Заболявания на устната лигавица- класификация.
Заболяванията на устната лигавица могат да се разделят на две големи групи:
- чисто възпалителни заболявания и
- туморни заболявания.
Когато възпалителните или дистрофични заболявания засегнат едновременно различни участъци от устната лигавица се обозначават с термина стоматитис. Ако патологичният процес е локализиран в определен участък от устната лигавица се нар.:
- гингивитис -възпаление на венеца;
- глоситис- възпаление на лигавицата на езика;
- палатинитис- възпаление на лигавицата на небцето;
- хейлитис- възпаление на полулигавицата и лигавицата на устните;
- гингиво-стоматитис – възпаление на гингивата и други участъци на устната лигавица.
* Стоматити- когато засягат рзлични участъци от устната лигавица без езика и устните.
* Глосити и хейлити – когато засягат лигавицата на езика и лигавицата на устните.
Етиология и патогенеза- екзогенни и ендогенни причини.
Стоматитите се причиняват от екзогенни и ендогенни причини. Екзогенните причини действат директно върху устната лигавица и предизвикват първични стоматити с разллична морфологична характеристика: рана, язвени, некротични и т. н. Екзогенните причини могат да бъдат:
* Механични причини- механично нараняване , рана, улкус декубитале.
* Химични причини- изгаряне от киселини и основи, каустични медикаменти.
* Термични причини- изгаряне и изключително рядко срещаното измръзване.
* Физични причини- слънчева и йонизираща радиация , електрическо дразнене при патогалванизъм.
* Инфекциозни причини- вируси, бактерии и гъбички.
Ендогенните причини предизвикват вторични, симптоматични стоматити, които протичат много еднотипно. Вторични стоматити се наблчдават при:
1. Стомашно-чревни заболявания.
2. Сърдечно-съдови заболявания.
3. Кръвни заболявания.
4. Нервни заболявания.
5. Общи инфекциозни заболявания.
6. Хиповитаминози.
7. Интоксикации от метали.
8. Медикаментозно лечение.
9. Алергични заболявания.
Стоматити могат да се получат и при специфични инфекции:
1. Сифилис.
2. Туберкулоза.
3. СПИН и др.
Сходството в строежа между кожата и лигавицата на устата е една от причините за поява на заболявания и на двете покривни тъкани и нар дерматостоматити:
1. Пемфигус.
2. Лихен планус.
3. Еритрема ексудативум мултиформе.
Екзогенните и ендогенно действащи причини могат да доведат до разстройство в кръвообращението, нарушаване на обмяната на веществата и възпаление в лигавицата на езика и устните. Това налага заболяванията на лигавицата на езика и на устните да се разглеждат отделно.
Основни патологични процеси.
Под влияние на екзогенните и ендогенните причини се развиват патохистологични процеси в епитела и в подлежащата съединителна тъкан, които имат важно диагностично значение.
* Промени в епитела:
1. Хиперкератоза- задебеляване на роговия слой. Може да се дължи на външни причини- хронично дразнене или на вътрешни- свързани с нарушение в обмяната на веществата. Дължи се на интензивно възпроизводство на вроговяващи клетки или на забавена десквамацияна вроговелите клетки. Хиперкератозата не пропудка светлината и клинично се манифестира като бяло петно. Храктерен симптом е за левкоплакия, лихен планус, лупус еритематодес.
2. Паракератоза- повърхностните епителни клетки не вроговяват напълно, техните ядра се запазват. Роговият слой задебелява, но остава по-рехав.
3. Дискератоза- патологична кератинизация на отделни епителни клетки в стратум спинозум. Клетките стават по-големи, изпълват се кератохиалинни зърна и загубват междуклетъчните десмозомални контакти. Злокачествената дискератоза е характерна за болестта на Боуен и за плоскоклетъчният карцином.
4. Акантоза- е задебеляване на стратум спинозум в резултат на ускорено деление на клетките му. Характерна е за хроничните възпалителни процеси.
5. Акантолиза- загуба на връзките между епителните клетки вследствие на дегенеративни изменения в междуклетъчните участъци. Образуват се цепнатини между спинозните клетки, които при прогресиране на процеса се запълват с течност и се образуват интраепителни мехури. Поради липса на рогов слой мехурите се пукат лесно и се образуват ерозии. Характерна находка е при пемфигус.
6. Атрофия- намалява броя на клетките в епителните пластове . Поради изтъняване на епитела прозира субепителния капилярен плексус.
Промени в съединителната тъкан.
При заболяване на устната лигавица се наблюдават и патоморфологични изменения в подлежащата съединителна тъкан. Обикновено са налице признаци на възпаление, което може да бъде алтернативно, ексудативно или пролиферативно.
Алтернативното възпаление се характеризира с преобладаване на дистрофични и некротични процеси засягащи клетките, влакнестите структури и сновното мездуклетъчно вещество.
Ексудативното възпеление се характеризира с хиперемия, оток и инфилтрация. Кръвоносните съдове са рзширени (вазодилатация). Кръвния ток е забавен. Поради повишената проспускливост на съдовете в околната тъкан се наблюдават формени елементи (емиграция и миграция) и плазма (ексудация) характерни за отока. В зависимост от преобладаващите в инфилтрата формени елементи, той може да бъде неутрофилен инфилтрат или лимфоиден инфилтрат, когато преобладават плазматичните клетки. Ексудативното и алтернативното възпаление са характерни за остро и подостро протичащите възпалителни процеси. Често пъти може в ексудата може са преобладават еритроцити, което се наблюдава при повишена проницаемост на съдовата стена.
Пролиферативното възпаление се характеризира с кръглоклетъчен инфилтрат, който има е само хематогенен, но и хистогенен произход. Инфилтрата се състои от кръгли клетки- лимфоцити, плазматични клетки и макрофаги. Наблюдава се пролиферация на фибробласти и ендотелни клетки, които образуват млада гранулационна тъкан. Фибробластите синтезират колагеноши влакна. Гранулационната тъкан фиброзира и така се образува цикатрикс. Пролиферативното възпаление е характерно за хронично протичащите възпалителни процеси.
Обривни елементи.
При заболяване на устната лигавица описаните по-горе промени в епитела и ламина проприя се манифестират клинично с различни обривни единици:
1. Петнисти обривни единици / macules/ - релефът на лигавицата не е променен.
Променен е само цветът в органичен участък. Петната са няколко вида:
1. Хиперемичните петна- са ярко червени при активна хиперемия и синкавочервени при пасивна хиперемия. При натиск със стъкло (витропресия) хиперемичните петна избледняват и изчезват . Малките хиперемичните петна с големина на лещено зърно и с кръгла форма се нар розеоли. По-големите петна се нар еритреми.
2. Хеморагични петна- цветът има зависи от дълбочината и давността на кръвоизлива. Те са малки точковидни нар петехии и големи до няколко сантиметра в диаметър- екхимози. При витропресия не изчезват.
3. Хиперхромни петна- дължат се на вродена хиперпигментация или на натрупване на меланин. Те могат да се дължат на татуировка с амалгама, графит или на интоксикация с тежки метали. Тези петна са със синкаво-черен цвят.
Плътни обривни единици.
Плътни обривни единици- при тях релефът е променен или се палпират в дълбочина . Те са няколко вида:
1. Папула (Papula)- ограничен участък от лигавицата леко проминира над повърхността. Те се образуват за сметка на разрастване на епитела, а понякога разраства и ламина проприа. Те имат предимно възпалителен характер . Оздравяват без цикатрикс. Хиперкератозните папули при сливане образуват плака.
2. Възелче ( nodulus) и възел ( nodus) – се развиват предимно в съединителната тъкан на лигавицата. Могат да се разязвят или да фидтулизират. Оздравяват с цикатрикс.
Ексудативни обривни единици.
Ексудативни обривни единици- те се образуват на различни нива: интраепително (при пемфигус) и субепително ( при пемфигоид). Пълни са с прозрачен ексудат . Бързо се разкъсват поради мацерация и ексудатът изтича. Остава ерозия, която се покрива с налеп и по-рядко с коричка. Оздравяват без цикатрикс. Малките мехурчета се нар vesicula, а по-големите bulla.
Обривни единици с нарушена цялост на лигавицата.
Обривни единици с нарушена цялост на лигавицата- могат да възникват като първични , но по-често са резултат на еволюцията на булознитеи везикулозни обриви или се дължат на тъканен разпад.
1. Ерозия (erosion)- е дефект на ограничен участък на лигавицата, който се получава при охлузване на някои или на всички пластове на епитела. Покрива се с фибринозен налеп. Оздравява без следа.
2. Афта (aphthaa)- е повърхностен дефект на устната лигавица. На дълбочина не преминава базалната мембрана . Покрита е с бяло-жълтеникав фибринозен налеп, който се отделя сравнително трудно. Афтата е заобиколена с ореол от ярко зачервена хиперемична лигавица. Оздравява без цикатрикс.
3. Язва ( ulcus)- е нарушена цялост на епитела под базалната мембрана. Всяка язва се характеризира с форма, големина, дъно, ръбове. Оздравява с образуване на цикатрикс.
4. Рагада ( rhagade) - е цепнатина разположена линеарно на различна дълбочина. Когато са дълбоки и преминават базалната мембрана, оздравяват с линеарни цикатрикси.
Вторични обривни единици.
Вторични обривни единици- те се получават при еволюцията на други обривни единици.
1. Люспи ( squama)- се наблюдават при възпаление на устните. В резултат на ускорената кератинизация се образуват повърхностни люспи.
2. Кора ( crusta)- се появява след засъхване не ексудат, трансудат, кръв или некротичен налеп върху ерозии на устните. При засъхване на лимфа или серозен ексудат, коричките са сламено-жълти, при гной и некротични налепи са сивкави до тъмнокафяви.
3. Белег ( cicatrix) - се образува след оздравяване на язва, рагада или друг патологичен процес, който е причинил деструкция на съединителната тъкан.
