Тема №1 Flashcards
Епител на устната кухина.
На места устната кухина е покрита от многослоен невроговяващ епител, който е съставен от стратум базале и стратум спинозум. С този епител са покрити участъците от устната кухина, които изпълняват покривна функция в/у бузите, устните и пода на устната кухина. С многослоен плосък вроговяващ епител е покрито твърдото небце, гингивата и ръба на езика —> това е лигавицата, която участва в дъвкателния акт. В тези участъци има още два слоя епителни клетки / стратум гранолозум и стратум корнеум/. В устната кухина има редица епителни образувания свързани с вкусовите усещания, това са различните папили по езика. Тази лигавица се нар. специализирана и не се среща в другите лигавици.
Слоеве на лигавицата на устната кухина.
- Стратум базале: еднореден слой кубични клетки разположени над базалната мембрана, за която са свързани с хемидесмозоми. Те контактуват по-между си и с подлежащия стратум спинозум с малък брой десмозоми.
- Стратум спинозум: съставен е от 15-20 реда клетки свързани помежду си с множество десмозоми, които към повърхността стават по-плоски и непрекъснато се излющават и отпадат.
- Стратум гранулозум: появявва се в цитоплазмата на кератохиалинните зърна, които показват започващо вроговяване, което се доразвива в следващия слой.
- Стратум корнеум: изграден е от плоски безядрени клетки изпълнени с кератимн. Кератинът е неразтворим във вода, основи, киселини и от протеолитични ензими, а това подобрява бариерната функция на вроговяващия епител.
Регенерация.
За едно денонощие се излющават голям брой плоски епителни клетки, които се възстановяват непрекъснато чрез регенерация. Целостта на епитела се поддържа чрез делене на клетките близо до базалния слой. При нормална лигавица всяка клетка се дели на две, една остава ин ситу, а другата мигрира към повърхността, претърпявайки различни структурни промени.
Регенерацията на епителните клетки става по митотичен път. Тя е значително по-бърза в лигавицата в сравнение с кожата.
Индекс на митотичното делене.
Скоростта на подмяна на епителните клетки се изчислява чрез индекса на митотичното делене / броят на митозите на 1000 епителни клетки/. Той се влияе от възрастта: 25-34 г. е 0.98; 50-78 г. е 1.56, това е свързно с възрастовото отслабване на механизмите контролиращи клетъчната пролиферация. Митотичното делене се регулира от химическите в-ва произведени в епитела или от медиатори произведени от клетките на подлежащата съединителна тъкан. Тези в-ва имат силно влияние в/у структурата на надлежащия епител.
Кератинизация.
В епитела на устната лигавица има различна степен на кератинизация. При пълна кератинизация кубичните клетки образувани чрез митоза във или близо до базалния слой, мигрират към повърхността, стават многостенни и показват като бодли междуклетъчните връзки. Тези бодли са десмозоми, осигуряващи здравината на епитела. При някои заболявания се увреждат или изчезват / пемфигус/.
Подобни изменения могат да се срещнат и в хемидесмозомите на базалните клетки с баалната мембрана / пемфигуид/. След като клетките на стратум спинозум мигрират към повърхността, те се сплескват и в тях се появяват кератохиалинни гранули / стратум гранулозум/. Те участват в процеса на кератинизация.
Видове устна лигавица.
- покривна: съставена е с многослоен посък вроговяващ епител, такава е при бузите, устните, долната повърхност на езика и пода на устната кухина.
- дъвкателна: покрива гингивата и твърдото небце. При тях има пълна кератинизация, при която още има ядра в повърхностния слой, сред разпръснати кератохиалинни зърна. Наличието на гранулозен и кератинизиращ слой придава голяма устойчивост на гингивата и небцето спрямо механичните дразнения, които тези участъци търпят по време на дъвкателния акт.
- специаизирана: покрива дорзалната част на езика и мекото небце. В епитела покриващ лигавицата на гърба на езикасе разграничават вроговящи и невроговящи участъци. Епителът, покриващ ничковидните папили, кератинизира напълно и постоянно се излющва на върхчетата им. Слаба е кератинизацията на епитела покриващ листовидните папили,гъбовидните папили и мекото небце.
Клетки на епитела.
Има 3 вида клетки, изпълняващи различни функции:
- кератоцити: основните клетки, които образуват епитела;
- меланоцити: в/ близо до базалния слой и под електронен микроскоп имат зърнеста структура / меланозоми/, които са прекурсори на меланина- ч. пигмент, който определя цвета на кожата и лигавиците. Цветът силно варира в расите. Той не зависи от броя на меланоцитите , а от броя и активността на меланозомите в тях.
3. Лангерхансови клетки: разположени са в базалния слой на епитела с дендритни израстъци, разпространяващи се м/у кератоцитите. Тези клетки взимат участие в имунната защита на организма. Те действат като периферни чистещи клетки на имунната система. Лангерхансовите клетки приемат антигените и стимулират активирането на Т-лимфоцитите срещу тях. Техният брой е различен при нормалната лигавица и при някои заболявания, примерно лихен планус и кандидозна левкоплакия.
Гликоген в епитела.
В епитела на устната лигавица се натрупва гликоген, който се доказва с хистохимични методи / йод-калциев йодит/. Голямо количество гликоген се съдържа в невроговяващия епител на бузата, мекото небце, дъното на устната кухина. Нормално НЕ се доказва гликоген в епитела на твърдото небце и гингивата. В епитела, койтовроговява НЕ се натрупва гликоген. Това е важно за клиниката. При гингивит и пародонтит намалява процеса на вроговяване на епитела на венеца и се повишава съдържанието на гликоген. Обратното, когато в невроговяващата лигавица се получи хиперкератоза намалява количеството на гликогена.
Базална мембрана.
Епителът се съчленява със собственият слой на лигавицата, който е съставен от съединителна тъкан, чрез базална мембрана. Тя се състои от два слоя- външен към епитела- ламина луцида и вътрешен към мукозата- ламина денса. Ламина луцида се синтезира от кератоцитите и е различни протеини, които осигуряват адхазивната връзка с базалните кератоцити.
Под ламина луцида има електронно плътен слой ламина денса, който е съставен от колаген / тип 4/. М/у двата паласта има протеини, които осигуряват стабилна адхезия м/у пластовете. При някои заболявания / пемфигоид/ се образуват антитела спрямо протеините на базалната мембрана. При повторен контакт се разкъсва връзката м/у епитела и базалната м,ембрана и се образува субепителен мехур.
Базалната мембрана има ондулиран ход. Наличието на такъв вълнообразен ход с вгвания и издавания на подлезащата съединителна тъкан и на хемидесмозомалните контакти на базалните клетки и нишковидните филаменти от съединителната тъкан осигуряват добра спойка м/у епитела и съединителната тъкан.
Съединителна тъкан /lamina propria mucosae/.
Непосредствено под базалната мембрана е разположена ламина проприя мукозе. Тя се състои от плътна съединителна тъкан и мастна тъкан. Този слой липсва в лигавицата на небцето, венците и езика т.е в тези участъци от лигавицата, които участват в дъвкателния акт.
Съединителната тъкан на лигавицата е съставена от клетки, колагенови влакна и основно в-во.
Клетки на съединителната тъкан.
Най-многобройни са фибробластите и хистиоцитите / местни макрофаги/. Налице са голям брой плазматични клетки и мастоцити. Клетките са разположени м/у колагеновите влакна и в по-голямата си част периваскуларно.
* Фиброцитите синтезират колагеновите влакна и се превръщат въвъ фиброцити.
* Хистиоцитите се превръщат в макрофаги при възпаление и поглущат бактерии и некторични тъкани.
* Плазматичните клетки се намират винаги в лигавицата на устата и се явяват имунологичен отговор на бактериалните антигени, намиращи се в непрекъснат контакт с лигавицата.
* Мастоцитите са богати на гранули. При дегранулация се освобождават биологично активни в-ва, които са пускови механизми при възпалението и при алергичните реакции. Мастоцитите се намират в по-голямо количество в областта на устните, бузите и по-малко в областта на езика, твърдото небце и венеца.
* Колагеновите влакна са най-плътно разположени в лигавицата на венците и твърдото небце, където са подложени на голямо механично въздействие през време на дъвкателния акт. Тук те направо свързват лигавицата с периоста.
Малки слюнчени жлези / glandulae salivales/.
Във всички участъци на устната лигавица където има субмукиза са разположени малки слюнчени жлези. Най-голямо е тяхното количество в субмукозата на устните и мекото небце. Те са съставени от паренхим и изходящи каналчета с различна форма и големина. Малките слюнчени жлези произвеждат около 10% от общия обем слюнка. Те са ангажират при някои заболявания / ангуларен стоматит, афтозен стоматит/.
Мастни жлези / glandulae sebaceae/.
Те са разположени главно в областта на букалната мукоза, където се срещат моларите, около отворите на паротидните слюнчени жлези, в ретромоларните участъци, а пончкога се наблюдават като хетеротропни мастни жлези в полулигавицата / вермилион/ на устните / гранули на Фордайс/. Те са кръгли с жълт цвят.
Папили по гърба на езика- видове.
- Papillae filiformes:
- имат вид на конусообразно възвишение;
- те са образувани от съединителна тъкан покрита с епител;
- плътно са прилепнали една към друга и придават кадифенообразен вид на езика;
- нишковидните папили участват в осезанието и изпълняват механична функция. Те са покрити с многослоен плосък вроговяващ епител, който периодично се десквамира и отново се регенерира;
- нишковидните папили нормално доминират в предната и средната част на гърба на езика. - Papillae fungiformes:
- са по-малко от нишковидните папили. - Гъбовидните папили са дребни , точковидни, пръснати дифузно между нишковидните.
- В най-голямо количество те се намират в предната част на езика. Епителът им съдържа вкусови луковици. - Papillae foliatae:
- са на брой от 3 до 5 , разположени симетрично по ръбовете на езика, на границата между средната и задната му трета .
- Те също са органи на вкуса. - Papillae circumvallate:
- на брой 8 до 15, разположени между корена и тялото на езика под V-образна форма.
- Те също са органи на вкуса.
- Всяка папила е заобиколена от околовръстен вал, в който са разположени голям брой вкусови луковици.
*Зад последните папили се наблюдава натрупване на лимфоидна тъкан като част от Валдаеровия лимфен пръстен, образуван от фарингеалните тонзили и ретроназалната тонзила.
Кръвоснабдяване на лигавицата.
Лигавицата е богато кръвоснабдена. Под епитела се наблюдава капилярен плаксус до който достига и се отразява светлината и затова лигавицата изглежда розова-червена. Когато се появи преграда по пътя на светлината / напр при хиперкератоза/, светлината не достига до този плексус и хиперкератозата изглежда бяла.
