Въпрос 2 Flashcards
Дъражвната валст като суверенитет
Държавната власт, разгелдана от гледна точка на суверенитета, предполага да бъде разгелдена от гледна точка на нейния произход и носител.
От тази гледна точка тя е единна и неделима. Това е отразена от теорията за народния суверенитет (който е закрепен в чл. 1 на КРБ), чиято основоположник е Жан-жак Русо. Според тази теория волята на народа оформя и легитимира държавната власт, държавната власт е подчинена на волята на народа. Но тази теория има приложение само до етапа до формиране на властта. Механимзите за функциониране на властта чрез разпределянето на властта на различни функции на различни органи, които са натоварени да осъществяват различни функции, дара учението за разделение на властите, развито от Лок и Монтескьо - разделението на властите е принцип, закрепен в чл. 8 на Конституцията.
Принципи на разделението на властите
Според класическото учение за разделението на властите разделението почива на три принципа: правилото за независимост, за специализация и за съгласуването
правило на независимостта
този принцип обуславя структурното обособяване на различните органи. Формулата е една власт един титуляр. Така се формират трите основни функционални носители на държавната власт.
правило на специализацията
принципът обуславя функционалното обособяване на органите. Органите могат да взимат самостоятелно решения в сферата на предоставената им компетентност, за което на всеки орган са предоставени форма и процедура за вземане на решения.
правило за съгласуването
За да може обособените органи да функционират, те трябва да си взаимодействат. именно това правило е слабото място на теорията на монтескьо, защото той не предвижда механизми за преодоляване на спорове.
Развитие на принципа за разделение на властите
принципът се разива чрез учението за гъвкаво разделение на властите и рационалния парламентаризъм
Неутрална власт
Неутралната власт се появява за преодоляване на споровете между обособените органи и за осигуряване на баланс. Тази власт не е част от трите власти. Предназначението ѝ е да послужи като посредник между трите власти, за да им спомогне да преодолят спорове, за което ѝ са предоставени правомощия в сферите на компетентност на трите власти. Трябва да са предвидени механизми против злоупотреба с тези правомощия.
Гъвкаво разделение на властите
Основният постулат на тази теория е взаимна зависимост на титулярите на трите власти и функционално сътрудничество между тях.
Правомомощия на изпълнителната власт в законодателната
МС има право на законодателна инициатива и трябва да се отбележи, че само МС може да изготвя и внася Закона за държавния бюджет. Освен това органите на ИВ имат правотворчески правомощия, изразавящо се в издаване на подзаконови нормативни актове.
Правомощия на президента в законодателната власт
Президентът обнародва законите или налага вето. Той има инициятива да иска промени в КРБ и да свиква ВНС.
Правомощия на НС в изпълнителната власт
Парламентът се намесва в сферата на ИВ чрез функцията си да формира и поддържа правителството. НС дава съгласие и разрешение за дейности, които попадат в сферата на ИВ: за изпращане и използване на български въоръжени сили в чужбина, за преминаване и пребиваване на чужди въоръжени сили на територията на ребубликата, за договори за държавни заеми. НС определя ръководителите на органи, които извършват изпълнителна дейност (КЗК, ПВ и др.). НС създава и ведомства като изпълнителни агенции, определя тяхната структура и назначава и освобождава техни ръководители.
Освен това НС има контролни правомощия върху МС, които се изразяват под различните прояви на парламентарен контрол. Също така НС може да търси и политическа отговорност от МС чрез вот на недоверие.
Правомощия на съдилищата в ИВ
Съдилищата осъществяват пряк контрол за законосъобразност върху всички административни актове, а издаване на АА е основната форма на ИД, която се осъществява от ИВ.
Съдилищата и отделни прокурори могат да изпълняват и административни правомощия: например когато налагат административни наказания;
Намеса на президента в сферата на ИВ
Президентът има съвместна компетентност с органите на ИВ в зоната на тъй наречената висша политика, която включва националната сигурност и международните отношения. компетентността му се води съвместна, защото президентът разполага с правомощия, които се осъществяват от него, но по инициатива на правителството:
само по предложение на МС президентът може да назначава председатели на ДАНС и ДАР, назначава и освобождава ръководствата на дипломатически представителства и постоянни представители на РБ в международни организации;
Самостоятелни правомощия на президента в сферата на ИВ: правомощия по назначаване Служебно правителство и участието му в процедурата по формиране на редовно правителство (указите му при изпълнение на тези правомощия не подлежат на приподписване - тези укази са посочени в чл. 102, ал. 3 от КРБ и изброяването не е изчерпателно).
Актове на президента и НС
Макар че президентът и НС имат правомощия в сферата на ИВ - тоест действат като административни органи, актовете, които те издават при изпълнение на тази дейност, не са по режими на АПК - изрична норма на АПК ги изключва от кодекса.
