У1. Устройство на светлинен микроскоп Flashcards
В зависимост от вида на лъчите, с чиято помощ се получава увеличения образ, микроскопите биват:
- светлинни (оптични)
- електронни
При светлинния микроскоп образът се получава с помощта на:
- фотони
- светлина от видимата част на спектъра
- при някои модели се използват и UV и инфрачервени
Най-общо светлинният микроскоп се разделя на:
- механична част
- оптична част
Механична част
- статив
- тубус
- система за фокусиране (микровинт, макровинт)
- преметна масичка
- револвер за смяна на обективи
Оптична част
- източник на светлина
- светлофилтри
- система от лещи и призми за насочване на светлината и увеличаване на образа
Статив
- частта, която поддържа цялата структура
- най-често свързана неподвижно с вертикално подвижна масичка
Тубус
- частта, свързваща обективите с окулярите
- монокулярен и бинокулярен тубус
Основни характеристики на светлината
- амплитуда (яркост)
- дължина (от 1 пик до друг)
- честота (време)
- цвят (видим спектър)
- фаза
Когато пиковете на двете вълни съвпадат, то те…
са в една фаза
Мерни единици
1 м = 1000 мм
1 мм = 1000 микрометра
1 микрометра = 1000 нм
Интерференция
- когато 2 вълни взаимодействат
- бива конструктивна и деструктивна
- може да се промени или намали амплитудата, но не се променя дължината на вълната
По-голяма дължина =
по-малко енергия
Източник на светлина
- външен или вграден в микроскопа
- вграден: лампа (нисковолтова с нажежена спирала или халогенна лампа); събирателна леща (колектор) и секторна (полева) диафрагма, която регулира диаметър на светлинния сноп
Светофилтри
- пропускат монохроматична светлина, което подобрява качеството на образа
- обикновено се поставят в държатели под кондензора или над секторната диафрагма
Кондензор
- приставка, съставена обикновено от кондензорни лещи и кондензорна диафрагма
- събира лъчите в тесен сноп и ги насочва към обекта
- бива двулещов (на Аббе, обикновен) ; еднолещов; широкополеев (при малки увеличения) и панкреатичен (с плавно променяща се апертура)
Обективи
- цилиндри с последователно наредени в тях лещи
- чрез тях образът се получава обърнат, реален, увеличен
- дават основното увеличение
- образът може да се проектира в/у екран
Окуляри
- цилиндри с две лещи
- образуват крайния образ - увеличен и нереален
- не може да се проектира образът в/у екран
- допълнително увеличение
Видове обективи
- в зависимост от увеличение (слаби, средни, силни)
- в зависимост от средата на работа
- в зависимост от способността за корекция
Обективи, в зависимост от средата на работа
- помага, ако средата е близка до коефициента на пречупване на стъклото
- биват сухи и имерсионни
Имерсионни обективи
между обектива и обекта има течна среда
- водни
- с глицерол
- маслени
- други
Аберации
- дефекти
- поради дифракция и интерференця
Аберации, които зависят от светлината
- хроматична - цветен ореол около обекта поради дифракция на светлината
- сферична - неясен образ; интерференция на лъчите, преминали през обекта
Обективи според способностите им за корекции
- ахромати - коригират хроматична аберация за 2 цвята
- апохромати - по 3 цвята
- план обективи - сферична аберация
- комбинирани - коригират сферична и хроматична аберация
Видове окуляри
- в зависимост от увеличението (слаби, средни, силни)
- в зависимост от способности за корекция
- според предназначение (обикновени и окулярометри)
Разделителна способност
най-малкото разстояние, при което две близко стоящи точки могат да бъдат разграничени
- формула
Най-често използваните модификации на светлинни микроскопи са
- инвертен, тъмнополев, фазово-контрастен и флуоресцентен
Инвертен микроскоп
- за наблюдаване на клетъчни и тъканни култури
- източникът на светлина е отгоре
Тъмнополев микроскоп
- за живи, неоцветени клетки
- използва се ефекта Фарадей-Тинтал: разсейване на светлината на границата между две фази с различен коефициент на пречупване на светлината
- разликата с обикновен микроскоп е вградената в кондензора тъмнополева пластинка (диафрагма), която не допуска централния сноп лъчи в долната фокална равнина
- понякога вместо диафрагма се ползва огледало
Фазово-контрастен микроскоп
- живи, неоцветени клетки и изучаване на процеси в тях
- основава се на принципа, че при преминаването си през среди с различен коефиециент на пречупване, светлината “изостава” = променя фазата си
- фазовите разлики се превръщат в амплитудни (тъй като нашите очи не различават фазови граници)
- променя се яркостта на определени структури
Изменение във фазово-контрастен микроскоп
- фазова пластинка в обектива
- пръстеновидна диафрагма в кондензора
те пропускат светлината с еднаква фаза
Флуоресценция
- явление свързвано с поглъщането и излъчването на светлина
- бива първична (собствена, природа; хлорофил, хемоглобин, калциеви и калиеви отлагания под влияние на UV-лъчи) и вторична (при обработка с флуорохроми)
Метахромазия
- явлението, при което едно багрило, свързвайки се с различни субстрати ги оцветява по различен начин
Оособености в устройство на флуоресцентен микроскоп
- обектът трябва да се облъчи с определена късовълнова светлина (ултравиолетова, синя или зелена)
- специални лампи (най-често живачни), които пропускат светлина в точно определена дължина
- възбуждащи филтри и защитни филтри
Предимства на флуоресцентен микроскоп
- висока чувствителност и контраст на образа
- възможност да се работи с малки концентрации
Недостатъци на флуоресцентен микроскоп
- ограничено време
- по-малка разделителна способност, поради светенето на области около фокалната равнина
Имунофлуоресценция
бива директна и индиректна
Директна имунофлуоресценция
- между антитяло и флуорохром
изолират се и се пречистват търсените молекули, инжектират се в друг организъм, където се изработват специфични антитела; антителата се изолират от серума; посготвя се препарат с антителата, който се инкубира
Индиректна имунофлуоресценция
разработват се два вида антитела
- подходящо за наблюдение на структури, които са в малко количество
