Разпознаване (цитати) Flashcards
“ ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хуле твои щеницит накажа. „
Българският език, И.Вазов
“Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?”
Майце си, Хр.Ботев
“Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!”
Майце си, Хр.Ботев
“Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.”
Към брата си, Хр.Ботев
“на глас божий – плач народен!”
Към брата си, Хр.Ботев
“Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?”
Елегия, Хр.Ботев
“Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,”
Елегия, Хр.Ботев
"Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!"
Елегия, Хр. Ботев
“В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…”
Борба, Хр. Ботев
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи."
Борба, Хр. Ботев
"Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи свети, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят найде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря – „Бой се от бога, почитай царя!“ Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят;"
Борба, Хр. Ботев
"Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша с вяра: млъчи, моли се, кога те биять кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай:"
Борба, Хр. Ботев
“И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!”
Борба, Хр. Ботев
“Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“”
Борба, Хр. Ботев
“Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова –
млад съм аз, но младост не помня”
До моето първо либе, Хр, Ботев
"О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума – приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица! Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,"
До моето първо либе, Хр, Ботев
"Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда,"
На прощаване, Хр. Ботев
"Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище:"
На прощаване, Хр. Ботев
"Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват…"
На прощаване, Хр. Ботев
“Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,”
На прощаване, Хр. Ботев
“ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни –
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка”
На прощаване, Хр. Ботев
"Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина… Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…"
На прощаване, Хр. Ботев
“Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;”
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
"Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят… Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!"
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
"Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, – тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже – и той я гледа, – мила, зесмена!"
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
"И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата… Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли – пече!"
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
“О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…”
Моята молитва, Хр. Ботев
"А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!…"
Моята молитва, Хр. Ботев
“О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?”
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
“Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.”
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
“Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.”
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
“Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.”
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
“Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.”
Българския език, И.Вазов
“Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,”
Българският език, И.Вазов
“Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?”
Отечество любезно, И.Вазов
“Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!”
Отечество любезно, И.Вазов
"Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат – живот кипи на всичките страни. Природата отвред, кат майка нежна съща,"
При Рилския манастир, И.Вазов
“Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч –
за тях е тя стена до небеса турила –
усещам се добър, почти невинен веч.”
При Рилския манастир, И.Вазов
“Сега съм у дома – участник в рилский хор.
Аз тук не се родих – тук бих желал да тлея –
под горский вечен шум – дълбока епопея –”
При Рилския манастир, И.Вазов
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи – ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! „Елате ни вижте!“
Елате ни вижте, И.Вазов
