Разпознаване (цитати) Flashcards
1
Q
“ ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хуле твои щеницит накажа. „
A
Българският език, И.Вазов
2
Q
“Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?”
A
Майце си, Хр.Ботев
3
Q
“Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!”
A
Майце си, Хр.Ботев
4
Q
“Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.”
A
Към брата си, Хр.Ботев
5
Q
“на глас божий – плач народен!”
A
Към брата си, Хр.Ботев
6
Q
“Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?”
A
Елегия, Хр.Ботев
7
Q
“Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,”
A
Елегия, Хр.Ботев
8
Q
"Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!"
A
Елегия, Хр. Ботев
9
Q
“В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…”
A
Борба, Хр. Ботев
10
Q
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи."
A
Борба, Хр. Ботев
11
Q
"Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи свети, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят найде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря – „Бой се от бога, почитай царя!“ Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят;"
A
Борба, Хр. Ботев
12
Q
"Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша с вяра: млъчи, моли се, кога те биять кожата ти да одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай:"
A
Борба, Хр. Ботев
13
Q
“И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!”
A
Борба, Хр. Ботев
14
Q
“Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“”
A
Борба, Хр. Ботев
15
Q
“Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова –
млад съм аз, но младост не помня”
A
До моето първо либе, Хр, Ботев
16
Q
"О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума – приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица! Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,"
A
До моето първо либе, Хр, Ботев
17
Q
"Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда,"
A
На прощаване, Хр. Ботев
18
Q
"Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище:"
A
На прощаване, Хр. Ботев
19
Q
"Кажи им, майко, да помнят, да помнят, мене да търсят: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кърви в земята, земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват…"
A
На прощаване, Хр. Ботев
20
Q
“Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,”
A
На прощаване, Хр. Ботев
21
Q
“ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни –
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка”
A
На прощаване, Хр. Ботев
22
Q
"Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина… Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…"
A
На прощаване, Хр. Ботев
23
Q
“Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;”
A
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
24
Q
"Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят… Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!"
A
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
25
```
"Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!"
```
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
26
```
"И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!"
```
Хаджи Димитър, Хр. Ботев
27
"О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…"
Моята молитва, Хр. Ботев
28
```
"А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…"
```
Моята молитва, Хр. Ботев
29
"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?"
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
30
"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
31
"Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата."
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
32
"Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето."
Обесването на Васил Левски, Хр. Ботев
33
"Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни."
Българския език, И.Вазов
34
"Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,"
Българският език, И.Вазов
35
"Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?"
Отечество любезно, И.Вазов
36
"Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!"
Отечество любезно, И.Вазов
37
```
"Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат – живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,"
```
При Рилския манастир, И.Вазов
38
"Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч –
за тях е тя стена до небеса турила –
усещам се добър, почти невинен веч."
При Рилския манастир, И.Вазов
39
"Сега съм у дома – участник в рилский хор.
Аз тук не се родих – тук бих желал да тлея –
под горский вечен шум – дълбока епопея –"
При Рилския манастир, И.Вазов
40
```
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи – ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
„Елате ни вижте!“
```
Елате ни вижте, И.Вазов
41
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?"
Линее нашто поколенье, И.Вазов
42
```
"Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал."
```
Линее нашто поколенье, И.Вазов
43
"Манастирът тесен за мойта душа е."
Левски, И.Вазов
44
```
"Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона."
```
Левски, И.Вазов
45
```
"O, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!
Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
Борбата кипеше отвътре, отвън,.
Във всички очи пламтеше огън."
```
Кочо, И.Вазов
46
"Перущице бедна, тнездо на гепои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!"
Кочо, И.Вазов
47
"И господ от свода, през гъстия дим,
| гледаше на всичко тих, невъзмутим!…"
Кочо, И.Вазов
48
```
"Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!"
```
Опълченците на Шипка, И.Вазов
49
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"
Опълченците на Шипка, И.Вазов
50
```
"Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен."
```
Паисий, И.Вазов
51
"Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец - за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст."
Паисий, И.Вазов
52
```
"Аз доживях самичък да се видя
мъртвец приживе, Другите живеят
с живота на творенията мои –
и само ази зарад тях съм глух.
И призракът на мойта чест жестока
ме неотстъпно навсъде преследва
със своя злобен и ужасен смях:
„Творецът на хармонията – глух!“
Душа жаднее за покой – покой
във гроба – на чиито двери няма
съдбата ни да хлопа, ни зове!"
```
Cis moll, П.П.Славейков
53
```
"Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;
но в слепота от хилядите зрящи
дничък само той е виждал ясно…
Не из очите погледът излиза,
а на душата из Света Светих."
```
Cis moll, П.П.Славейков
54
"Таз висота достигна, възродена
| в велика скръб, великата душа."
Cis moll, П.П.Славейков
55
"В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта –
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта.
За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят."
Ни лъх не дъхва над полени, П.П.Славейков
56
```
"Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее —
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.
И знам, че в тоз самотен гроб,
таме в пустинний кът самотен,
зарови милвана ръка
един немил живот сиротен.
Сега за тоз немил живот,
в немил живот сама купнее…
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее."
```
Самотен гроб в самотен кът, П.П.Славейков
57
"Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва."
Спи езерото, П.П.Славейков
58
"Като оназ вечерница в небото,
една бе в село Ралица девойка,
и цяло село лудо бе по нея."
Ралица, П.П.Славейков
59
"кой не луди до нея да се хване? –"
Ралица, П.П.Славейков
60
"… Ех, кабил ни край не е
| на хубаво да води тая хубост.“"
Ралица, П.П.Славейков
61
"Ала слънце,
що за едни тъй драголюбно грей,
на други мрак сгъстява на душата."
Ралица, П.П.Славейков
62
"Сърцето силом се не зема.
| Не е то пита, то се не ломи! –"
Ралица, П.П.Славейков
63
"„Една, че две, че три усилни
и паметни години… Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа."
Градушка, П.К.Яворов
64
```
"Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече…"
```
Градушка, П.К.Яворов
65
```
"Преваля пладне. Задух страшен.
И всеки дигне взор уплашен,
с ръкав избрише си челото
и дълго гледа към небето,
а то сивее мъгловито.
И слънцето жълтей сърдито:
От юг бухлат се облак дига
пълзи и вече го настига;"
```
Градушка, П.К.Яворов
66
"Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две… ела тогази,
страшилище!"
Градушка, П.К.Яворов
67
```
"Върхушка, прах… ей свода мътен
продран запалва се – и блясък –
и още – пак, – О Боже!… Трясък
оглася планини, полета –
земя трепери… Град! – парчета –
яйце и орех… Спри… Недей…
Труд кървав, Боже, пожалей!"
```
Градушка, П.К.Яворов
68
```
"глави неволнишки навели,
отиват, – черно зло ги носи
в нивята грозно опустели.
Че там жетварка бясна хала
просо, пшеница, ръж, ечмени –
безрадно, зрели и зелени,
и цвет – надежди е познала…"
```
Градушка, П.К.Яворов
69
"От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни…"
Заточеници, П.К.Яворов
70
"А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой – съдба завидна! –
край твоя свят олтар."
Заточеници, П.К.Яворов
71
"Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина."
Ще бъдеш в бяло, П.К.Яворов
72
```
"…И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм."
```
Ще бъдеш в бяло, П.К.Яворов
73
```
"Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…"
```
Две хубави очи, П.К.Яворов
74
```
"Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!"
```
Стон, П.К.Яворов
75
```
"Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, –
тя – плът и призрак лек!"
```
Стон, П.К.Яворов
76
"Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна,
и в каменът аз чуя две сърца …
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица."
Две души, П.К.Яворов
77
"И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея – горя! – и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай."
Две души, П.К.Яворов
78
"Мъчително глава се към глава навежда, –
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би – от що се те боят!"
Сенки, П.К.Яворов
79
"Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; – те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . ."
Сенки, П.К.Яворов
80
```
"Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен."
```
Песента на човека, П.К.Яворов
81
```
"И може би в безкрая гоня аз граница,
с напразно вярван сън за бъдаща зорница –
слепец пробуден, сляп отвека и навек…
И може би в заключена тъмница
от своя зов аз слушам ек."
```
Песента на човека, П.К.Яворов
82
```
"мисъл тъмна
коса на смърт размахва… Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна…
Смъртта – не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!“"
```
Маска, П.К.Яворов
83
```
"В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах: „Млад –
на младост зноя не усетих."
```
Маска, П.К.Яворов
84
"Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша."
Черна песен, Д.Дебелянов
85
"На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян."
Черна песен, Д.Дебелянов
86
"Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене."
Пловдив, Д.Дебелянов
87
"И днес аз бродя в тоя скръбен град –
едничък дом на мойта скръб бездомна –
аз бродя за утехата нерад –"
Пловдив, Д.Дебелянов
88
"Миналото – ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?"
Спи градът, Д.Дебелянов
89
```
"Дали се е случило нявга – не помна,
не знам – ще се случи ли… Тъжен и морен,
аз плувах самин из тълпата огромна
на някакъв град огрешен и позорен.
Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
небето немееше странно далече,"
```
Миг, Д.Дебелянов
90
```
"Незрими води, с глух и таинствен ромон,
заляха съня на безбрежия неми
и нямаше там ни надежда, ни спомен –
и нямаше там ни пространство, ни време…
И с поглед стъмен от предсмъртна замая
аз плахо превих колена прималняли,
помислих, че някакъв глас ще вещае
незнаен завет из незнайни скрижали,
че някакъм бог умилен ще разкрие,
след толкова дни на безумства метежни:
защо е тъй горд и надвластен, а ние –
тъй слаби, тъй горестни, тъй безнедеждни! Аз станах. – Небето бе празно и глухо…
Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна."
```
Миг, Д.Дебелянов
91
"Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг."
Един убит, Д.Дебелянов
92
"Смешна жал, нелепа жал,
| в грохотно, жестоко време!"
Един убит, Д.Дебелянов
93
"Не, той взе, що му се пада,
| мъртвият не ни е враг!"
Един убит, Д.Дебелянов
94
"Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари."
Сиротна песен, Д.Дебелянов
95
"Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен."
Сиротна песен, Д.Дебелянов
96
"а що е нощ и що е ден
| за нас изгнани из света?"
Тиха победа, Д.Дебелянов
97
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…"
Тиха победа, Д.Дебелянов
98
"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо..."
Да се завърнеш, Д.Дебелянов
99
```
"ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!"
```
Помниш ли, Д.Дебелянов
100
```
"Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
……Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог."
```
Да бъде ден, Хр.Смирненски
