Периоди и течения Flashcards
модернизъм
Краят на 19в., началото на 20в.
общо название на литературни направления и течения от края на 19 век и началото на 20 век. Отличава се със стремеж към новото и привързаност към идеите за европеизиране на българската литература, като се отказва от претенциите за “обективно отражение на действителността” и се концентрира върху субективността.
(Д. Дебелянов, П.П.Славейков, Гео Милев)
реализъм
Началото на 19в. и края на 20в.
Възпроизвежда вярно, правдиво и пълно действителността. Изразява пълноценно своите идейно-политически, морални и естетически възгледи. Типични герои при типични обстоятелства.
обществени пороци, недъзи на времето, морална деградация и доминираща липса на ценности
(Хр.Ботев, И.Вазов, А.Константинов, Е.Пелин, Й.Йовков, Д.Димов, Д.Талев)
символизъм
1870-1910г.
появява се най-вече в поезията. Разкрива конфликта между човека, притежаващ заложби и потенциал, и бездуховното общество, в което той не може да се реализира. В основата на тази драма лежи чувството за безсилие и за неизпълнен дълг. Характеризира се със символна образност, с разкриване на битието през призмата на индивидуалното, личното, интимното преживяване, с усъвършенстване на поетическия изказ. Акцентира върху духовността, въображението и сънищата.
( П.Яворов, Д.Дебелянов)
постсимволизъм
Смисълът на живоа е в бунта с/у несвободата на Духа. Вглежда се в лицето на соц. страдания, месия, водач.
Поетика: Симв. образност, реализъм на изображението.
революция, апокалипсис, сътворение
(Хр. Смирненски)
експресионизъм
Началото на 20в.
застава в опозиция на символизма. Светът се оприличава на хаос, на абсурд, оварварява се и затова експресионистите извеждат на преден план мотива за разрухата и на социума, и на индивида. Преплитат се действително и нереално, микропространство и макрокосмос, свято и низко. Поетиката е особена - свободен стил, изреждания, повторения; лаконични стихове със специфична графика; нарушени са традиционният синтаксис и пунктуацията.
(Гео Милев)
екзистенциализъм
Проблемът „съществуване и същност” е централен за екзистенциализма. Възприема човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения. Екзистенциализмът е най-влиятелното философско течение през първата половина на 20 век..
диаболизъм
Диаболизмът (от лат. diabolos — ‚дявол‘) е изображение на свръхестествени образи и явления. Възниква под влияние на консервативния немски романтизъм. Характеризира се със странен художествен свят, изпълнен с ужас и бягство от действителността, с надникване дълбоко в психиката и страховете на човека. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век.
(А. Далчев)
романитзъм
направление в литературата от средата на 18 век до началото на 19 век, което се противопоставя на канона на класицизма от предхождащата го епоха. Характеризира се с ярък индивидуализъм, издигане на личността в култ, възпяване на героичното минало и идеализиране на родните корени. Романтичният герой е свободна, необикновена личност, която се бунтува срещу съществуващата действителност и се намира в трагичен конфликт с нея.
индивидуализъм
(началото на 20 век) - противопоставяне на злободневната обективност на реализма чрез обръщане към субекта, към индивида, към човешката същност. Характеризира се с конфликт между личността и обществото, между поета и тълпата, възхвалява се гордата самотност, апологизира се силата на човешкия дух.
(П.П.Славейков)
