Психология Flashcards
Изпит
Радост
От всички видове емоции, радостта е тази, към която хората се стремят най-силно. Радостта се свързва с хубави неща като щастие, удоволствие, наслада,
удовлетворение, благополучие. Можем да проследим емоцията “радост” в различни
неща, сред които: изражения на лицето – усмивка, очи, устни; език на тялото – пози на крака, торс, ръце, глава; глас – тембър. Съществуват множество доказателства за тясна
връзка между радостта и човешкото здраве. Например, дълголетниците са доказано
щастливи хора, с позитивни отношения в семейството, наличие на смисъл в живота и пониски нива на стрес. И обратното – практически всички проучвания показват, че
нещастието води до влошено здраве, стрес и проблеми във взаимоотношенията с
близките хора
Тъга
Ключовата адаптивна функция е да осигури личен размисъл след загубата на близък или на нещо, което е от голямо значение за човека. Изпитването на тъга насочва вниманието към вътрешния свят, като човек може да се затвори в себе си, за да се опита да приеме загубата.Физиологичната възбуда намалява, което позволява откъсване от всекидневните притеснения и дава възможност на когнитивните структури да се променят, като отразят изгубените обекти на привързаност. Намалената степен на физиологична възбуда позволява използването на аналитични стратегии, които изискват повече време. Така хората, които преживяват скръб и мъка, по-малко вярват на първите си впечатления. Тъгата има и социална функция, като води до специфични емоционални прояви и подтиква другите към емоционална подкрепа – съчувствие, емоционална подкрепа, помощ. Същевременно преживяването на тъгата може да стигне до хронично състояние на депресия. В противовес на когнитивните и социално положителните ефекти на краткотрайните епизоди на тъга и скръб, по-продължителното състояние се характеризира с отдръпване от другите, а от там се засилва чувството за
безнадеждност у индивида.
Страх
Силна емоция с голямо значение за оценяването ни като вид. Благодарение на страха се е развил нашият инстинкт за самосъхранение. Можем да проследим емоцията “страх” в различни неща, сред които: изражения на лицето – разширяване на очите; език на тялото – отдръпване на тялото назад, затворени пози на крака, торс и ръце, скриване на тялото зад предмети; психологически реакции – учестено дишане, сърцебиене. физиологични реакции – пребледняване, изпотяване. Различните хора изпитват страх по различни причини, както и се страхуват в различна степен. Може да се каже обаче, че всички хора се страхуват. Дори и най-безстрашните хора изпитват страх от време на време, при определени поводи
Отвращение
Друга характерна основна емоция. То може да се прояви по различни начини: изражения на лицето – сбръчкване на носа, извиване на горната устна; обръщане на другата страна – спрямо обекта на отвращение; физиологични реакции – повръщане. Отвращението може да е резултат от неприятна миризма, вкус или гледка. При вкуса или миризмата на развалена храна, типичната човешка емоция е именно отвращение. Други причини за отвращение могат да бъдат лоша лична хигиена, кръв, смърт. Отвращение се изпитва и по психологически причини – при наблюдение на неприемливо поведение – неприятно, неморално или зло
Гняв
Гневът е мощна емоция, която е свързана с чувствата на враждебност, възбуда, фрустрация и антагонизъм към другите. Можем да проследим емоцията “гняв” в различни неща, сред които: изражения на лицето – намръщено лице или поглед; език на тялото – отдалечаване на тялото от обекта на гнева, извръщане на другата страна; глас – груба интонация, крещене. физиологични реакции – изчервяване, изпотяване; агресивно поведение – удряне, хвърляне на предмети. Гневът е негативна емоция, но може да крие и някои плюсове. Например, ако изпитваме силен гняв от развитието на нашата дългосрочна връзка, следва да обърнем внимание на това. Какви наши незадоволени нужди водят до този гняв? Защо партньорът ни кара да се гневим? Дали не е време да сложим край на връзката си? С други думи, гневът може да ни провокира да изясним ситуацията си и нашите действия в бъдеще. Ако за дълго време не даваме израз на гнева си, той се натрупва в нас и в определен момент избива. Неконтролираният гняв може да приеме неприятни форми – агресия и насилие, както физическа, така и психична
Изненада
Тя е относително кратка във времето емоция, която се появява във връзка с нещо неочаквано. Изненадата може да бъде както приятна, така и неприятна, така и неутрална. Можем да проследим емоцията “изненада” в различни неща, сред които: изражения на лицето – повдигане на веждите, разширяване на очите, отваряне на устата; физични реакции – отскачане назад; вербални реакции – извикване, надаване на писък, изпъшкване. Изненадата, подобно на някои други емоции, води до прилив на адреналин и приковава вниманието. Неслучайно хората запомнят по-ярко изненадващи факти, новини или случки. В много сектори, например в медиите, киното и др., се разчита на ефекта на изненада, за да се впечатлят потребителите
Теория на Джеймс-Ланге
Според тази теория външните стимули активират нашата автономна нервна система, които създават специфични модели на физиологични промени за различни емоции и предизвикват специфични преживявания.
Теория на Кенън-Бард
Според теорията на Кенън-Бард, съзнателното преживяване на емоция е придружена едновременно с физиологични реакции.
Двуфакторната теория на Шахтър и Сингър
Проучванията на Стенли Шахтър и Джеръм Сингър предполагат, че извеждаме емоцията от възбудата, след което я обозначаваме според нашето когнитивно обяснение на ситуация.
Когнитивно-оценъчна теория на Р. Лазаръс
Според когнитивно-оценъчната теория на Ричард Лазаръс нашето емоционално преживяване зависи от нашата интерпретация на ситуацията, в която се намираме.
Що е интелигентност?
Решаване на проблеми;
Адаптиране;
Учене.
Флуидна интелигентност
Способността за разбиране на абстрактни и чисто нови понятия и концепции
Кристализирала интелигентност
Натрупването на познания
Ранно детство ( 3- 6/7 г.)
Психомоторна експресивност и в играта- функционални, сюжетни конструктивни игри, изграждане на телесно единство и излизане от етапа на слятост с майката (към 1,5 г.- 2 г.) и способност за децентрация (около 7г.) (дистанциране) от своята сензомоторна и емоционална връзка с пространството, добре диференцирана представа за тялото
Средно детство ( 7 - 11/12 г.)
Незавършено вкостяване на скелета, повишен риск от гръбначно изкривяване, добре развита груба моторика, но затруднения все още с фината такава, отчетливо физиологично развитие на мозъка
Юношество (11/12 - 20/25 г.)
Пубертет- физиологични промени на съзряване на организма 18-24 месеца- 6 години при някои младежи
Формиране на привързаност
Склонността на децата да търсят близост с определени хора (родителите) и да се чувстват защитени в тяхно присъствие.
Сигурен стил на привързаност
Ниска степен на тревожност и на избягване
Тревожен стил на привързаност
Висока степен на тревожност, ниска степен на избягване
Дезорганизиран стил на привързаност
Ниска степен на тревожност, висока степен на избягване
Тревожно-избягващ стил на привързаност
Висока степен на тревожност и избягване
Родителски стил 1. Авторитетен
Висока взискателност и отзивчивост
Родителски стил 2. Авторитарен
Висока взискателност, ниска отзивчивост
Родителски стил 3. Разрешаващ
Ниска взискателност, висока отзивчивост