Интерфазно ядро Flashcards
Какво представлява интерфазното ядро?
- Универсален двойномембранен органел
съхраняващ генетичната информация
/Р.Браун 1831 год в раст. кл./ - Липсва в крайнодиференцирани клетки и
прокариоти /нуклеоид/ - Обикновено едно ядро на клетка, но има и
изключения (чернодробни и мускулни клетки) - 5 до 50 мкм, 1/4 до 1/3 от обема на клетката
- сферична форма /изключения/
- изолиране –
диференциално
центрофугиране - съдъжа
20-25 % ДНК,
5% РНК,
70-75% белтъци
и 3-13 % липиди
Какъв е строежът на интерфазното ядро?
- Ядрена обвивка
- двойна ядрена
мембрана - ядрени пори
- ядрена ламина
- двойна ядрена
- Хроматин
- еухроматин
- хетерохроматин
- Ядърце
- Кариоплазма
- Ядрен матриксК
Какво представлява ядрената обвивка?
две мембрани
(6-8 nm)
свързана с ЕПР
междумембранно пространство
(20-40 nm)
ядрена ламина
ядрени пори
Какво представляват ядрените пори?
Двупосочен транспорт
на малки водоразтворими
молекули (дифузия) и
макромолекули и
надмолекулни комплекси
(активен транспорт)
Внос:
- хистони
- нехистонови
белтъци
Износ:
- иРНК
- тРНК
- рибозоми
- SRP частици и д
Какво представлява ядрената ламина?
белтъци – ламин А,
ламин В и ламин С
различна дебелина
за различните клетки
определяща роля при
формирането и разпадането
на ядрената обвивка
по време на митозата
(фосфорилиране на
ламините)
- свързва се с ядрените
пори, интегрални белтъци
на ядрената мембрана
и хроматина
Какви са ядрените локализационни сигнали?
Ядрените локализационни сигнали /за разлика от повечето други локализационни сигнали/ не се изрязват след извършване на локализацията в ядрото. Това вероятно е така за да се осигури повторно локализиране в ядрото след клетъчно делене когато ядрените белтъци отново попадат в цитоплазмата /като резултат от разпадане на ядрото/
Какво представлява хроматина?
- Основен компонент в ядрата
на еукариотните клетки - Багри се интензивно с основни
бои (гр. khroma - цвят) - Видове:
А) еухроматин (eu) – активен,
декомпактизиран, електронно
по-рехав (светъл), заема централните
части на ядрото, ~90% от генома
Б) хетерохроматин (he) – неактивен,
компактен, електронно по-плътен (тъмен),
разполага се под ядрената мембрана
и около ядърцето, ~10% от генома
Видове – конститутивен и
факултативен - Химичен състав:
ДНК
РНК
хистонови белтъци
нехистонови белтъци
Какво е ДНК на хроматина - геномна ДНК?
Геном – съвкупността от цялата генетична информация, принадлежаща на
определен вид. Материалният носител на тази информация е геномната ДНК
Ген – последователност от молекулата ДНК носеща информацията за синтез
на молекула белтък или РНК. Еукариотните гени съдържат екзони и интрони
Кои са двата вида белтъци на хроматина?
Хистонови - добре получени, малко на брой, видове Н1, Н2А, Н2В, Н3, Н4, основни-богати на лизин и аргинин с рН около 10, много консервативни, подтискат генната активност, ниско молекулни
Нехистоново - хетерогенна група, много на брой и много разнообразни, видове - ензими, обслужващи репликация или транскрипция, регулаторни, транспортни - импортни и експортни и структурни, кисели, могат да подтискат или активират гените и вариабилни - от нискомолекулни до такива с голяма молекулна маса.
Кои са нивата на организация на хроматина?
отразяват начина по който
молекулата ДНК е пакетирана с хистонови и нехистонови белтъци
( 2 m ДНК е пакетирана в 10 nm клетъчно ядро)
Нуклеозомно ниво на организация на хроматина – осъществява се
с помощта на хистони Н2А, Н2В, Н3 и Н4
от хистонов мономер чрез ръкостискване се обраува хистонов димер
Каква е позицията на нуклеозомите върху ДНК?
Не е фиксирана
Хроматин ремоделиращи
комплекси могат да променят:
1) позицията на нуклеозомите
по дължината на ДНК
2) здравината на свързването
на ДНК с хистоновите
белтъци
Процесът изисква разход
на енергия
Ремоделиращите комплекси
дават възможнаст на други
белтъци (освен хистонови)
да влезнат в контакт с ДНК,
което е необходимо в
процесите на реплекация,
репарация и транскрипция
Кои са моделите обясняващи образуването на 30 nm нишка?
A) “зиг-заг” модел
Б) “соленоид”
От какво зависи формирането на30 nm нишка?
1) взаимодействия с хистон Н1
2) взаимодействия между опашките на коровите хистони
Хистон Н1 може да взаимодейства с ДНК
и коровите хистони и да промени пътя на
ДНК.
В ресничести протозои с експериментално
премахнат Н1, ядрото се увеличава 2 х, но
иначе клетките функционират нормално
Взаимодействия между опашките на
коровите хистони, заедно с Н1, помагат за
нагъване до образуване на 30 nm ниш
Кои са модификациите на хистоновите опашки , променящи структурата на хроматина?
Ковалентни модификации:
- метилиране (Ме)
- ацетилиране (Ас)
- фосфорилиране (Р)
- убиквитиниране (U)
Извършват се в ядрото от
специални ензими
Модификациите са обратими
Модификациите довеждат до:
1) промяна на здравината
на връзката между
хистоните и ДНК
2) привличане на други
белтъци, които променят
хроматиновата структура
Какво е хистонов код?
спецефични комбинации от хистонови
модификации имат определен смисъл за частта от хроматина
в която настъпват
