t 1 Flashcards
Вярно е, че императивния метод на правно регулиране:
А) се характеризира с равнопоставеност на страните в правната връзка
В) е характерен само за международното право
С) е този, при който субектите на правното отношение се намират помежду си в отношение на власт и подчинение
c
Забраняващите правни норми:
А) съдържат задължение за извършване на определено действие
В) се прилагат само в отраслите на частното право
С) задължават правните субекти да се въздържат от извършване на определени действия
c
Заповядващите правни норми:
А) задължават правните субекти да се въздържат от извършване на определени действия
В) уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяваяе на негови интереси
С) изискват от правните субекти извършването на определено действие
c
Императивните правни норми:
А) са норми, при които адресата няма възможност за отклонение от предписаното
В) позволяват на правните субекти сами да определят съдържанието на правоотношенията помежду си
С) се прилагат само в отраслите на частното право
a
Кодексите са нормативни актове, които:
А) имат подзаконов характер
В) регулират всеобхватно обществени отношения от определен правен отрасъл или особено важен негов дял
С) се издават от органите на изпълнителната власт
b
Кое от следните твърдения за юридическия факт е вярно:
А) юридическият факт е факт от действителността, който е релевантен (т.е. от значение) за правото
В) юридическият факт е предвиден в диспозицията на правната норма
С) понятието “юридически факт” и понятието “правна норма” са синоними
a
Кой от посочените, не е източник на правото според нашата правна система:
А) правен обичай
В) съдебен прецедент
С) кодекс
b
Понятието “фактически състав” означава:
А) сложна правна норма
В) съвкупност от права и задължения
С) няколко взаимосвързани юридически факта, които трябва да са налице кумулативно, за да настъпят съответните правни последици
c
Правната презумпция е:
А) законово заключение, което се прави от един известен факт за друг факт, който не е известен
В) съзнателно отклонение от действителността, чрез представяне на несъществуващ факт за съществуващ
С) сложно правоотношение
a
Правните норми са:
А) релевантни (правно значими), явления, състояния, обстоятелства и събития от обществената и природна действителност
В) общи правила за поведение, установени и санкционирани от държавата
С) конкретни връзки между определени правни субекти
b
С оглед възможността на адресата за отклонение от нормата, правните норми се делят на:
А) императивни и диспозитивни
В) заповядващи, забраняващи и овластяващи
С) абсолютно определени и относително определени
c
Според наличието или отсъствието на човешка воля за настъпването на юридическия факт, фактите се делят на:
А) прости и сложни
В) действия и събития
С) правозапазващи, правопроменящи, правопрекратяващи
b
Фикцията в правото:
А) представлява законово заключение, което се прави от един известен факт за друг факт, който не е известен
В) е съзнателно отклонение от действителността, чрез представяне на несъществуващ факт за съществуващ
С) бива два вида - оборима и необорима
b
Хипотезата на правната норма съдържа:
А) условията и предпоставките, при наличие на които нормата се прилага
В) правните последици, които настъпват в резултат от неизпълнение или изпълнение на правилото за поведение
С) правилото за поведение
a
Юридическите факти са:
А) общи правила за поведение, установени и санкционирани от държавата
В) всички факти от действителността
С) предвидени в хипотезата на правната норма
c
