Only For Men Flashcards
О, мерси. Макар че това райе ми навява спомени… (Тримата излизат.)
Ана… Сама ли си?
О, Господи! Антонио, луд ли си?.. Нали ти казах да не идваш!
Отивай си, мъжът ми си е в къщи!
Какви бяха тия странни приказки по телефона. За какво обаждане на жена ми говореше?
– Слава Богу, оказа се недоразумение. Някаква жена ми вдигна
скандал по телефона заради мъжа си…
Така ли? И ти помисли, че това е моята жена?
Именно. Аз нито я познавам нито съм чувала гласа й. Страшно се уплаших. А като дойдох тук, заварих мъжа си. Хайде, отивай си,
утре ще се видим.
Хайде стига бе! Телефони, недоразумения! Мъжът ти неочаквано се върнал в къщи! Ти просто искаш да ме разкараш, за да се срещнеш с някой друг!
Какъв друг, бе? Върви си, утре ще ти обясня всичко.
Кой е той?.. Как се казва?.. Говори, по-добре ще бъде за теб,
ако си признаеш! (Хваща я за гушата.)
(Влиза КРАДЕЦЪТ с пижама в ръце.)
КРАДЕЦ – О, извинете…
Ах, ето го! И пижамата си е приготвил! (Хваща пижамата.)
Тази пижама госпожата ми я даде…
Естествено, че тя ти я е дала. (Продължава да дърпа пижамата.)
Вземете я, бе!. Няма да се караме сега за една пижама.
Ей, сега ще си платите за това! (Излиза навън.)
КРАДЕЦ – Госпожо, кой е този?
ДИАНА (притеснено) Ох, това е любовникът ми.
(връща се с ключ в ръка) Никой няма да излезе от тук, докато вие двамата не ми обясните всичко!
ДИАНА (на Крадеца) Моля ви, гледайте никой да не дойде. Антонио, правиш фатална грешка. Господинът е приятел на мъжа ми и ни е на гости
заедно с двете си съпруги, които са оттатък…
С двете си съпруги? Я да ги видя аз…
Тръгва, но се чуват крясъци.
МЪЖЪТ (към Ана) Скъпа… Семеен скандал. Жени – какво да ги правиш.
(Излиза.)
Ама тези жени ваши ли са? Вие колко жени имате?
КРАДЕЦ – Ами-и… две…
Ана, извинявай, аз си помислих, че… (Пада на колене и целува ръце.)
ДИАНА – Аз нали ти обяснявам…
АНТОНИО – Прости ми…
Добре, добре, хайде стига. Г-н Торнати, моля ви не казвайте на мъжа ми.
За нас двамата.
Гроб съм, госпожо.
Много сте любезен. Съжалявам за недоразумението. (Ръкуват се).
ДИАНА (към Антонио) Хайде, изчезвай сега.
Много ви благодаря. (Излиза към външната врата.)
(връща се) Някой е заключил вратата. Дай ключа.
Нали ти го пъхна в джоба си?
О, вярно. (Рови в джобовете на шлифера си.) Ах, мамка ти! Падна в хастара – джобът ми има дупка… Помогни да го извадим. (Двамата търсят.)
