Прилагателно I Flashcards
ху̀бав
Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав.
Красивый
гро̀зен
- Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
- Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
- Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
Уродливый
у̀мен
- Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
- Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
- Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
Умный
глу̀пав
глу̀пава, глу̀паво, мн. глу̀пави, прил.
1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.
2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.
Глупый
серио̀зен
- Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек.
- За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи.
- Съществен, важен, значим. Сериозна книга.
- Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение.
- На който може да се разчита. Сериозен кандидат.нареч. сериозно. Говоря ти сериозно.същ. сериозност, сериозността, ж.
Серьёзный
нов
но̀ва, но̀во, мн. но̀ви, прил.
1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта.
2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик.
3. Който се отнася към настоящето. Нова литература.
4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора.
* Нова година. — Първият ден на годината (1 януари).
* Новия свят. — Америка.
* Ново двайсет. — Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.
Новый
добъ̀р
добра̀, добро̀, мн. добрѝ, прил.
1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.
2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи.
3. Който носи добро; благоприятен. Добри новини.
4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. Добра книга. Добра специалност.
5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение.
6. Близък; с когото се разбираме добре. Добър познат. Добър приятел.
7. Благополучен, охолен. Добър живот.
8. За количество, обем — достатъчно голям. Добри пари.
9. Като същ. Оценка четири в шестобалната система.
Хороший, добрый
въ̀ншен
въ̀ншна, въ̀ншно, мн. въ̀ншни, прил.
1. Който е вън, отвън, на повърхността. Външна мазилка.
2. Чужд, страничен. Външен натиск.
3. Който има отношение с чужбина. Външна търговия.
Внешний
Послѐден
послѐдна, послѐдно, мн. послѐдни, прил.
1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно изказване. Последна дума.
2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен. Последна кореспонденция. Последна мода. През последните години.
3. Прен. Разг. Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен. Последен идиот. Последен просяк. Последен голтак.
4. Като същ. Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това. Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.
5. Като същ. За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и др. Последното не го включвайте в протокола.
Последний
висо̀к
висо̀ка, висо̀ко, мн. висо̀ки, прил.
1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дърво. Висока сграда. Висока планина.
2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение.
3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност.
4. Прен. Отличен, превъзходен. Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си.
5. Прен. Възвишен, благороден. Висока принципност. Висок морал.
нареч. висо̀ко. Високо в небето. Говоря високо. Вдигни по-високо чадъра!
высокий
общ
о̀бща, о̀бщо, мн. о̀бщи, прил.
1. Който принадлежи на повече хора. Двете семейства имат общо жилище.
2. В който участват мнозина; колективен. Място за общо ползване.
3. Който има отношение към целия свят. Обща история.
4. Който е характерен, среща се често. Общо явление.
5. Прен. Незадълбочен, повърхностен, без подробности. Общо изказване.
6. Който се отнася до основите на нещо. Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
* Имам нещо общо. — Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.
* Намирам общ език. — Стигам до разбирателство с някого.
* В общи линии. — Накратко, без подробности.
* На общо основание. — Без отстъпки или привилегии.
Общий
гла̀вен
гла̀вна, гла̀вно, мн. гла̀вни, прил.
1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.
2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.
главный
Синоними: основен, кардинален, съществен, важен, първенствуващ, принципиален, пръв, първоначален, генерален, централен, средищен, възлов, решаващ
държа̀вен
Който се отнася до държава.
государственный
ма̀лък
ма̀лка, ма̀лко, мн. ма̀лки, прил.
1. Неголям по размери, незначителен. Малка къща.
2. Невръстен, млад. Малко дете.
3. Малоброен. Малка група.
4. Несъществен, неважен, дребен. Малък проблем.
* Малък пръст. — Най-тънък пръст на ръката и крака; кутре.
* Малък Сечко. — Разг. Народно наименование на месец февруари.
* Малка Коледа. — Денят преди Рождество Христово, 2
4.ХII., Бъдни вечер.
* Малко(то) име. — Собствено лично име.
* Малък ер. — Наименование на буквата ь.
маленький
пъ̀лен
пълна, пълно, мн. пълни, прил.
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща.
2. Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите и са пълни с радост.
3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав.
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография.
5. Неограничен. Пълна свобода.
6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход.
7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака.
8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка.същ. пълнота, ж.
* С/под пълна пара. — Разг. С всички сили.
* В пълния смисъл на думата. — В истинския, неизопачения смисъл на думата.
* Пълен пансион. — Пансион с храна за цял ден.
* Пълен член. — Спец. В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.
* Пълна луна. — Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
* С пълни шепи. — Изобилно, богато.
* С пълно гърло. — Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).
полный
Синоними: изпълнен, преизпълнен, препълнен, прелял, запълнен, напълнен, натъпкан, цял, цялостен, ненакърнен, целокупен, пълноценен