Characters looks Flashcards
Черни очи, големи; глава къдрава; хубаво дете
5 клас
Чавдар
,,Хайдути’’
5 клас
6Сух,слабичък момък беше приклекнал до огъня и потикваше съчките
6 клас
Лазо
,,Косачи’’
6 клас
Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играха хитри и умни очи.
6 клас
Благолаж
,,Косачи’’
6 клас
Косата ѝ се влачила под дере ѝ като копринена на река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки когото поглеждала умира от любов по нея.
6 клас
Царска дъщеря - ,, Косачи’’
6 клас
Утре рано тя ще стане и пъргава като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
6 клас
Пенка - ,, Косачи ‘’
6 клас
Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.
6 клас
Стамо
6 клас
дъщеря на чорбаджи Йордан , “Хубавелка още, приказлива, хлевоуста и лудичка, и която биеше, когато трябва, смирения си мъж, забавляваше гостите с шеги и подигравки.”
6 клас
кака Гинка
6 клас
той за пръв път беше обул панталони преди трийсет години в града и продумал френски, но си беше замръзнал там.Палтото му и днес беше от епохата на Кримската война, а няколкословният му френски речник не се умножи нито с една дума.
6 клас
Михалаки Алафрангата - Под игото
6 клас
Калугерица, сестра на Юрдан; “куца, злъчна и сплетница”;
6 клас
Хаджи Ровоама
6 клас
Онбашият;”Той беше 35 - годишен човек, с подпухнало жълтеникаво лице, с голямо изпъкнало чело, с малки сиви очи и с поглед ленив и заспал.”
Шериф ага
Беше млад човек, на двайсет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице; с нрав буен,чудак и лекомислен.”Не е завършил медицинско училище, разчита на здравия климат на тоя балкански рай и природа.
доктор Соколов
- Високо, стройно и хубаво момиче с простодушен и светъл поглед миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.
Рада
- На лицето му се изобразяваше душевна сухост и жестокосърдие. Той тури ще често под носа си скрънчи карамфил и после пак гледаше надуто и безстрастно.
- “Син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диамандиев”. “Млад човек, но с ръждиви понятия.”
Кириак Стефчов
“висок, блед момък, мургав, с черни вдлъбнати и пронизителни очи, с дълга рошава коса, покрита с прах”
Бойчо Огнянов
- Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, беше към Еньовото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е била от един плат, но сега нищо не личеше - оръфано, разнищено, навред продупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде с едър шев и избелели конци.
Серафим
- Най-старият от тях, който беше най-снажен, дълголик, сух, жълт с гъста черна брада.
- бледолик, болнав, сух като скелет человек
Странджата
Висок мъж с дребно и надупчено шарката лице, с дълги сиви мустаци и лукави, дръзки очи. Той носеше едно извехтяло и без копчета палто.
Македонски
Седеше по турски момък на въсраст до 30 години. Той имаше сухо лице, длъгнесто, жълтеникаво, което се окончаваше с една остра брада без косми. Той навождаше главата и дремливо я клатеше.
Хаджият
работил и се е потил в Балкана,заслужил на народа и е лял кръв
Петко Мравката
Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлупено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули.
Серафим
- капка кръв не беше останало в лицето ѝ, мъченически тръпки подръпваха бледните ѝ бузи, по челото и дето одеве се че тя толкова деликатни усещания няколко едри капки пот избиха и намокриха скилидите й. Тя не смееше да вдигне очи. Чинеше ѝ се, че потъва в земята. Нещо я душеше в гърдите и да си и да заплаче с глас и едвам се удържаше
Рада
Млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице, бръснато.Машинателно прави движения с ръката от устата към гърдите, като че гладеше космите на невидима брада.
Попчето
Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно с рядка брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени.
Серафим
- високо, румено, чернооко момиче, облечено в черно”;Госпожина - “за означение, че принадлежи на г-жа Хаджи Ровоама”
Рада
Това двайсетгодишно момче имаше всичките черти на невинността и ентусиазма. Мечтател,идеалист, ветреник-той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Като притурим, че той беше написал и напечатал тайно вече цяла патриотическа поема, ще разберем лесно защо е забравил да вземе и пари за разходи.
Бръчков
- свали съдраното и омацано сетре, измъкна отзад из червения пояс, който запасваше окъсаните му и запятнени панталони, един голям револвер и го окачи на гвоздея на стената.
Странджата
-гологлав, със сплъстена коса, седеше на пейката, режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухите залъци.
Серафим
Добиваше смърт на бледос, очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по блузата му посиняха, а после потъмняха
Странджата
Умряха спартански
Хъшовете
Тя беше жена около 60-годишна, висока, кокалеста,мъжка на вид.
баба Илийца
Момък в чудати опнати дрехи, с ширити по гърдите и с пушка, лицето му беше измахнато и бледно
бунтовникът от ,,Една българка
Излезе с расото,но обут на босо, гологлав
отец Евтимий
Очите, силно потънали навътре, се поотвориха, като да опровергая тия думи и светнаха като звездици от отражението на свещта
внучето
20-годишно голобрадо момче тънко-високо
бунтовникът ,,Една българка’’
Свирепи кръвожаден кавказки разбойник
Джанмбалаза
Мъж 30 годишен с лице обрасло с черна брада и с един крак, ранен, превързан с дрипи
Перо
Седи по турски върху сандък постлан с килим
Ганьо Сомов
с антерия, широк червен пояс и безконечни сини шалвари и пуши цигара с едно дълбоко ,черно, с антар накрая, цигаре
Ганьо Сомов
прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.
малката сестра на Никола
Леко се завълнуваха и весело си зашушукаха нещо
узрели класове
Леко се завълнуваха и весело си зашушукаха нещо
узрели класове
Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена — селско дете обичливо
Пенка
Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засени хубавото й лице.
Пенка
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени
Пенка
Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Пенка
Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Пенка
Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил — и това си личеше
Гунчо
ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос.
Гунчо
Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът й не беше забраден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко.
жената на Гунчо
Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше.
Нонка
дебелите му мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата.
Гунчо
слабичка, болнава
Нонка
Загледа се, затегли без нужда ту мустаците си, ту брадата си, небръсната отдавна, корава, прошарена с цели снопчета от бели косми
Гунчо
кумица
Стоеница
на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя
бялата лястовица
жълта и сломена от тегло жена
майка
Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То гледаше ту баща си, ту Моканина.
Нонка
ясните му очи светнаха.
Нонка
Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
Гунчо
кои животни са бели?
Бял бивол, бяла мишка и бяла врана
- Избягал от заточение в Диарбекир;
Бойчо Огнянов
