ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ВИРУСИТЕ. - САШКО Flashcards
Какво е смесена инфекция?
Смесена инфекция – два вируса в един и същ организъм. Ако два вируси попаднат в една и съща клетка, при условие, че са близко родствени, ще имаме реализация на инфекцията и от двата вируса.
Взаимодействията на вирусите се делят на два типа:
- Генетичните взаимодействия, водят до получаване на генетично различни вириони, Вирусното потомство е различно от двата изходни вируси (генетично). Т.е. имаме взаимодействие между двата вирусни геноми.
- Негенетични взаимодействия – основават се на продуктите на геномите, а не на самите геноми.
Кои са трите типа генетични взаимодействия?
o Рекомбинация – принципа е подобен като при клетъчната ДНК - рекомбинация. Но имаме особеност при някои РНК-ови вируси. Вирусните геноми имаме сегментирани геном, т.е. самият геном вече им е разделен (сегментиран), като самата рекомбинация протича много лесно – реасортация. Което предопределя голямото им разнообразие – изменчивост (Arenaviridae, Reoviridae).
o Генетичната реактивация (или спасяване на маркер) - това е тогава когато в клетката попадне един интактен геном и един неактивен геном (непълен или някои от гените да са мутирали). Ако се осъществи рекомбинация, могат да се получат вириони, в които да се проявят структурите или функциите на интактния вирус. Това се явява като частен случай на рекомбинацията. Най-често протича при висока множественост на вирусни частици в една клетка.
o Множествена реактивация – отразява следната възможност. Геномите на двата вируса са инактиврани. Ако тази инактивация е в един и същ ген на близко родствени вируси, няма да може да се осъществи рекомбинация, която да доведе до жизненоспособен геном. Но ако имаме два различни мутирали гена (ген А и ген Б), то във вирусното потомство може да се получи така, че двата гена да присъстват в активирана форма (т.е. ген А и ген Б да са в дви тип). Поява на нормални вирусни частици.
Какво е комплементация?
o Комплементация – взаимодействия на продуктите на геномите на два вируса, когато и двата съдържат дефектни гени, но не са част от репликацииния набор от белтъци. Единия вирус осигурява един продукт, а другият друг протеин, отново ни трябва близко родственост. Вирусното потомство ще притежават черти и на двете вирусни майчини частици.
Какво е фенотипно смесване (подтип комплементация)?
o Фенотипно смесваме (специален случай на комплементация) – обединяване на генотип с хетероложен фентотип. При попадане на два такива вируса. Получава се вирусно потомство с капсида , изграден от гените на единия вирус или на двата вируса. Вирион Тип А може да има капсид от собствените молекули, смесен или изцяло изграден от капсидните белтъци на другия вирион.
Какво е псевдотипно смесване?
Псевдотипно смесване (обвиване с чужд капсид) – тук имаме НК на даден вирус, който пъпкува от мембраната, но тя е инкрустирана с белтъци на чужд вирус. Тук не е нужно близко родственост. Среща се при ретровирусите и много РНК-ови вируси.
Какво е интерференция?
o Интерференция – е инхибиране на репликационния цикъл на даден вирус от друг вирус. Наблюдава се от както на ниво клетка така и на ниво макро-организъм. Не протича при всички вирусни комбинации и има няколко механизма:
Какви са типовете интерференция?
1-ви тип (единия вирус блокира способността на втория вирус да осъществи адсорбция към клетката). Грипните вируси при напускане на клетката разрушават рецепторите, като по този начин попречват на други вируси да адсорбират, които използват същите вирусни рецептори. Инхибицията на грипните вируси, се осъществява когато пъпкуват през мембраната, разрушават рецепторите, посредством своята Невримеидзата- гликозните остатъците – интереференция с клетъчната повърхност. Друг пример е при ХИВ и ННV-7 интерференция между двата вируса, спрямо афинитета на двата вируса към CD4 домена. Този с по-голям афинитет интерферира другият.
2-ият тип интерференция се проявява като конкуриране на двата вируса за даден клетъчен фактор, необходим за репликацията, т.е. вируси които използват клетъчната ДНК полимераза – Parvo и Papiloma). Този който има по-голям афинитет към клетъчната полимераза ще интерферира свързването на генома на втория вирус.
Друга възможност за интерференция - Синтез на интерферони (малки молекули, неспецифични), веднъж попаднали в клетките започват да се синтезират и се разпространяват към други клетки. Което прави останалите клекти неподходящи за инфекция, по една или друга причина (единия вирус предизвиква синтез на интерферони, които попадат в съседните клетки и ги порменят така, че да са непермисивни за нови вируси.
Два вида интерференция (Хетероложна – родствено разделечени), и (хомоложна – при близко родствени). Има и автоинтереференция, при голям брой дефектини вирусни частици в потомството (D-частици, интерефриращи частици). Те инфектират нормалните инфекциозни частици попадайки в една и съща клетка. Фактически авотинтерференцията идеята да се ваксинира с жива ваксина на полиомиелитна (детски пралич), т.е. антенюрирани вируси да се вкарват в организма дефектни частици, тъй като те сами по себе си не могат да предизвикват инфекция, но могат да предизвикват имунен отговор, Тази идея не е подкрепена, тъй като попадане на два неактивния гени, може да се стигне до спасяване на маркера, и тяхното взаимодействие на геномно ниво, и довеждане на див щам.
